М
О Т И В И
към присъда № 151
от 11.09.2017 г. по
НОХД № 922/2016 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия О.К. /О.К./ за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен
поддържа обвинението, така както е предявено, като го счита за доказано по
безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение да се отложи за изпитателен срок от пет години, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три години.
В с.з. подсъдимият, нередовно
призован, не се явява. Съдът даде ход на делото, въпреки нередовното
призоваване на подсъдимия и неявяването му. След образуване на ДП и внасяне на
определената му като мярка за неотклонение „Парична гаранция”, същият е
напуснал страната и оттогава не се е завръщал. В хода на досъдебното
производство е бил търсен, включително чрез изпращане на съдебна поръчка до
Турция, но не е бил открит. Поради това е бил привлечен в качеството на
обвиняем в негово отсъствие, с назначаване на служебен защитник. След внасяне
на делото в съда и насрочването му, отново е била изпратена съдебна поръчка до
адреса посочен от него в хода на досъдебното производство, но поръчката е била
върната като неизпълнена, тъй като подсъдимият К. не е бил намерен на посочения
от него адрес. При това положение съдът прие, че са налице предпоставките на
чл.269, ал.4, б.”а” от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие. За
гарантиране правата му в процеса делото беше разгледано в присъствието на назначения
му от ДП служебен защитник. Същият не оспорва фактическата обстановка по делото
и правната квалификация и моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода, в размер между една година и шест месеца и две години, с
изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от също
в рамките между една година и шест месеца и две години.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. К. е турски
гражданин, с висше образование, неженен, работи, не осъждан.
На 23.09.2013 г., около 01.00 ч. подс. К. с личния си лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № ... тръгнал от гр. Кешан,
Турция за България. В автомобила освен него пътували св. Я. - на предна дясна
седалка и пострадалата В. - на задната седалка в автомобила.
С тях от Турция тръгнал и втори автомобил,
управляван от св. Ю.К. – брат на подсъдимия, в който пътували св. Я. и други
роднини на подсъдимия.
След
като минали границата на България пътуващите в двата автомобила спрели за
почивка в гр.Свиленград. След това продължили пътя си, като подсъдимият се
движел на около 50 метра зад автомобила на брат си.
По пътя за с. Николаево, общ. Сливен
към гр.Сливен подс. К. управлявал автомобила със скорост около 67 км.ч. Времето
било ясно, пътната настилка била суха.
По същото време, в обратна посока, по
същия път със скорост около 70 км.ч. се движил с лек автомобил „Шевролет Каптива” с рег. № ...св. К.. В зоната на десен завой, след
разклона за с. Мечкарево, общ.Сливен лекият автомобил „Опел Астра”, управляван
от подсъдимият, навлязъл в насрещната лента за движение и точно тогава настъпил
челен удар между този автомобил и автомобила „Шевролет Каптива”.
След удара л.а. „Опел Астра” продължил движението си връщайки се назад с
едновременна ротация около вертикална ос, в посока обратна на часовниковата
стрелка, а л.а. „Шевролет Каптива” е продължил
движението си напред и надясно спрямо собствената си посока.
На мястото на ПТП пристигнали
служители на сектор ПП при ОД МВР гр.Сливен, които изпробвали двамата водачи -
св. К. и подс. К. за употреба на алкохол с Дрегер Алкотест. За св. К. уредът
отчел липса на алкохол в кръвта, а за подс. К. уредът отчел 1,24 промила
алкохол в кръвта.
Подсъдимият бил откарал в спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Ив.Селимински”, където му била взета кръв за проба. Според
заключението на изготвената по делото съдебно химическа експертиза №385/23.09.2013г..
в кръвта на подс. К. се е установило наличие на алкохол в концентрация 1,20
промила.
В следствие на удара между двата
автомобила са били причинени леки телесни увреждания по смисъла на чл.130, ал.1
от НК на св. К..
Пострадала при ПТП била пътуващата в л.а.
„Опел Астра” Г. В., която била откарана с другия автомобил в спешно отделение
на МБАЛ „Д-р Ив.Селимински” гр.Сливен, където била оперирана. Според
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, в следствие
на ПТП - то на св. В. е била причинена тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в „ЗАГУБА НА СЛЕЗКА” и средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1, изразяваща се в „РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА”.
Според заключението на изготвената по
делото съдебно автотехническа експертиза, техническите причини, довели до ПТП -
то са: 1. Навлизането на автомобил
„Опел” в насрещната за него лента за движение при наличие на насрещно движещ се
автомобил. Технически правилно е водачът на л.а.”Опел” да запази движението си
в собствената дясна лента, без да я напуска. 2. Движението на л.а. Опел с технически несъобразена
скорост спрямо радиуса на завоя и 3. Управлението на автомобила след употреба на алкохол.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на свид. К., дадени
в хода на съдебното следствие, тъй като същите са безпротиворечиви, подкрепят се
от останалите събрани по делото писмени доказателства и са относими към
предмета на делото. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по назначените
експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма
основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната квалификация на
експертите. Съдът кредитира частично и показанията на свидетелите В., К., Я. и Я.,
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по съответния процесуален
ред. Съдът кредитира само тази част от показанията им, която касае фактите и
обстоятелствата преди ПТП- пътуването им от Турция за България, пътя по който
са пътували, местоположението на всеки един от тях в двата автомобила, както и
действията им след ПТП и откарването на постаралата с автомобила на св. К. ***.
В частта, в която описват механизма на ПТП, съдът не кредитира техните
показания, въпреки че и тримата – Я., Я. и Ю.К. /В. няма спомен за случилото се
и не дава показания за самия удар/ дават абсолютно идентични показания,
противоположни на тези на св. К., тъй като тези показания противоречат на
заключението на вещото лице за мястото на удара и неговия механизъм. По
отношение на това именно показанията на св. К. съвпадат със заключението на
вещото лице Х.У. за причините на ПТП и най-вече основната от тях – навлизането
на л.а. „Опел Астра” в лентата за движение на лекия автомобил „Шевролет”, а не
обратното, както твърдят тези трима свидетели.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата
по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието, тъй като същите
са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи :
С
деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б.”а”, вр. с ал.1, б.”б”, вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 23.09.2013 г. по път ІІІ - 6601, след разклон
за с. Мечкарево, общ. Сливен, в посока с. Николаево, в пияно състояние, с
концентрация от 1,20 промила алкохол, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза №385/23.09.2013 г. на НТЛ-ОД на МВР Сливен, при управление
на МПС, лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ..., нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.16, ал. 1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда изразяваща се в разкъсване на
капсулата и паренхима на слезката,
което е довело до „загуба на слезка” и средна телесна
повреда изразяваща се в тежка съчетана травма, което е довело до „разстройство
на здравето, временно опасно за живота” на Г. В..
Деянието
си, подсъдимият е извършил по непредпазливост. Същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Той не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл,
съобразно особеностите на конкретната пътна обстановка, плътно едно до друго
дървета, от двете страни на пътното платно, които са пречели на видимостта,
фактът че пътува по пътища на друга държава, да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Посочените обстоятелства са изисквали проява на
повишено внимание и предпазливост от страна на подс. К.. Именно поради това подсъдимият
е следвало в по-голяма степен да съблюдава стриктно установените правила за
движение по пътищата и спази задълженията си като водач на МПС - да запази
движението си в собствената си дясна лента, без да я напуска и да се съобрази с
радиуса на завоя при движение на автомобила. Като не е строил това, той е
проявил престъпна небрежност, разсеяност и невнимание на пътя.
Като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, които следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание към минималния предвиден в
закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. По
отношение на подсъдимия са налице предпоставките за прилагане на чл.66 от НК и
като съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо
ефективното изтърпяване на така определеното наказание, отложи същото за
изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 343Г от НК съдът наложи
на подс. К. лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
Съобразно правилата на процеса, съдът осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на експертизи и преводач в размер на
784.00 лв., по бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен, както и сумите
от 513.00 лв. за преводи и 100.00 лв. за експертизи, по бюджета на държавата по
сметка на СлРС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: