№ 4699
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110131121 по описа за 2023 година
Предявени са от /фирма/ срещу Е. К. А. и А. К. А. осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане при условията на разделност на по ½ от следните суми: 319,05
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до топлоснабден имот в /адрес/ за период от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 85,69 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 11.05.2023 г., както и сумата в размер на 4,46 лева,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.07.2020 г. до 03.05.2023 г. Претендира направените по делото разноски
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба. С молба от
12.02.2024 г. представят по делото фискален бон за сумата от 488,79 лева и
твърдят цялостно плащане на сумата.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
1
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото /удостоверение за
наследници, констативен протокол от 09.02.1993 г., списък на етажните
собственици/, че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия за процесния топлоснабден имот,
находящ се в /адрес/, както и че до процесния топлоснабден имот е доставено
твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което
възлиза на посочената в исковата молба стойност/ видно от представените
главни отчети и изравнителни сметки/. Не се спори, че ответниците са
изпаднали в забава за плащане на процесните задължения.
От представени по делото фискален бон от 05.02.2024 г. за сумата от
488,79 лева се установява, че ответниците са платили процесните задължения,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба от
21.02.2024 г., с която заявява, че процесните задължения са изплатени в
цялост.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен
като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника
на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на
исковата молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за
2
исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК ********* осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД да бъдат осъдени Е. К. А., ЕГН ********** и А. К. А., ЕГН
********** да заплатят при условията на разделност по ½ от следните суми:
319,05 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до топлоснабден имот в /адрес/, абонатен № ***** за
период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
07.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 85,69 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 11.05.2023 г.,
както и сумата в размер на 4,46 лева, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.07.2020 г. до 03.05.2023 г. поради
постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН ********** и А. К. А., ЕГН ********** да заплатят
на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца /фирма/, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3