РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Кюстендил, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520102326 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №11379/19.12.2022 г. от
„Сити Кеш“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от Н.П. П., против К. Г. К.,
ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „С.“ №**.
В исковата молба се сочи, че на 17.01.2022 г. между страните бил сключен
договор за заем №621224. Към него бил приложен погасителен план, а исканата
сума била предадена на кредитоискателя в деня на сключване на заема.
Длъжникът не погасил задълженията си по договора. Договорът служел като
разписка за получената сума по договора. Тъй като К. не изпълнил
задължението си кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава. Ищцовото дружество било депозирало ч. гр. д.
№1792/2022 г. по описа на КРС и в указания едномесечен срок след получаване
на съобщението, че длъжникът е възразил, че не дължи е депозирал настоящия
положителен установителен иск.
На тази база се иска да се постанови съдебно решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1 400 лв. – главница по договор за заем №621224 от
17.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/30.09.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението.; възнаградителна
лихва в размер на 132, 17 лв. – за периода 17.01.2022 г. до 23.05.2022 г.;
договорна компенсаторна неустойка от 627, 83 лв. – дължима и неплатена за
периода 17.01.2022 г. до 23.05.2022 г.; законна лихва за забава – 94, 20 лв. за
1
периода 01.04.2022 г. до 01.09.2022 г.; неустойка за забава – 350 лв. начислена
еднократно на 01.06.2022 г.
Претендира се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа исковите
претенции чрез нарочна молба, в нея се съдържа изявление за постановяване
на решение при условията на чл. 238 от ГПК. Ответникът, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за
постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор
в срок на исковата молба, не се явява в първо съдебно заседание, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед
заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №1792/2022 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е подадено
възражение, а в законоустановения едномесечен срок е предявен иск, респ.
следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния
иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
Налице е облигационна обвързаност между страните по силата на
представения по делото Договор за потребителски кредит №621224 от
17.01.2022 г. между страните по спора. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител
да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му
2
форма е условие за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Според чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В
настоящия договор за кредит, се съдържат всички изискуеми компоненти,
посочени по-горе като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на договора
отговаря на изискването да не е по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерите
на ГПР и ГЛП са в допустимите от закона размери, Общите условия по
договора съдържат подписи на всяка страница от не тях, както и на
приложението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че
липсват недействителни клаузи в процесния договор.
Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.
236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а
настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се
следват разноски. С оглед на данните по делото ответникът ще бъде осъден да
плати на ищцовото дружество следните суми: 383, 92 лв. – разноски в
исковото производство, както и 102, 08 лв. – разноски в заповедното
производство.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от
ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между „Сити Кеш“ ООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
3
„Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., че К. Г. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. К., ул. „С.“ №**, има парични задължения към „Сити
Кеш“ ООД ЕИК: *********, в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ –
главница по договор за заем №621224 от 17.01.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /30.09.2022 г./ до
окончателното погасяване на задължението, възнаградителна лихва в размер на
132, 17 лв. / сто тридесет и два лева и 17 ст./ – за периода 17.01.2022г. до
23.05.2022 г.; договорна компенсаторна неустойка от 627, 83 лв. /шестстотин
двадесет и седем лева и 83 ст./ – дължима и неплатена за периода 17.01.2022 г.
до 23.05.2022 г.; законна лихва за забава – 94, 20 лв. / деветдесет и четири лева и
20 ст./ за периода 01.04.2022 г. до 01.09.2022 г.; неустойка за забава – 350 лв. /
триста и петдесет лева/, начислена еднократно на 01.06.2022 г., за които суми в
хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 1792/2022 г. по описа на КРС е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „С.“ №**, ДА
ПЛАТИ НА „Сити Кеш“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от Н. П.
П., сума в размер на 383, 92 лв. / триста осемдесет и три лева и 92 ст./ –
разноски в исковото производство, както и 102, 08 лв. / стои два лева и 8 ст./ –
разноски в заповедното производство.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се изпрати на заповедния съд за сведение.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4