Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 24.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н.Н.
при секретаря Ирена
Иванова................. ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04509 по описа
за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба
от П.А.П., ЕГН ********** с адрес ***,
срещу ЗД”***”АД със седалище и адрес на управление: град София, район „*”,
бул.”*” № *, ЕИК *, представлявано от * * * и * * *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 8 100 лева, за претърпени неимуществени вреди, следствие
от: хематом на дясното рамо – 800 лева, хематом на ляв лакът – 800 лева,
хематом на ляво коляно – 800 лева, лентовидно кръвонасядане в долната част на
корема – 700 лева, разкъсно-контузни рани в областта на левия лакът –
1 200 лева, оток и кръвонасядания в областта на десния глезен – 1 000
лева, оток и кръвонасядания в областтта на дясното стъпало – 800 лева, кръвонасядания
по гръб на носа и десния долен клепач – 1 200 лева, охлузвания и
кръвонасядания по кожата на лицето и крайниците – 800 лева, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 09.07.2016г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на
09.07.2016г. около 12,48 часа ищецът заедно със семейството си е пътувал по
главен път І-9 между Балчик в посока Каварна с л.а. *** рег.№ ***, като е
претърпял ПТП по вина на насрещно движещия се л.а. „***” с рег.№ ***,
управляван от С.П.Г.. Установени са множество ожулвания и контузии по лице и
крайници, проведено е домашно лечение. В продължение на повече от месец ищецът
не е можел да се грижи за семейството си, болките го правели раздразнителен и
потиснат. Всичко това е следствие именно от причиненото ПТП по вина на С. Г.,
потвърдено в производството по НАХД № 75/2016г. по описа на РС-Балчик, по което
е налице влязло в сила решение. Конкретните наранявания са множество леки
телесни повреди, посочени в съдебномедицинско удостоверение. Установено е, че
виновният водач е бил застрахован за ГО в ЗД”***”АД, като съобразно законовите
възможности се претендира обезщетение от пострадалия за неимуществени вреди.
След оставяне исковата молба без движение са представени
доказателства за допустимостта на иска по чл.432, ал.1 КЗ.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът чрез пълномощник е
изпратил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва изцяло по
основание и размер. Оспорва се КП за ПТП от 09.07.2016г. относно съдържанието
му, оспорва се механизма на ПТП, причинно-следствената връзка с претендираните
травми на ищеца, навеждат се твърдения за съпричиняване.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от решение № 45 от 06.04.2017г., постановено по АНХД № 75/2017г. по описа на БРС, С.П.Г., ********** с адрес ***, е признат за виновен в това, че на 09.07.2016г. по
главен път І-9 от град Балчик в посока град Каварна на около 200 м преди
голф-иглище „Лайт хаус” при управление на МПС – л.а. „***” с рег.№ *** е
нарушил правилата на движение, предизвикал е ПТП, като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на * * * от град Добрич, изразяваща се в
счупване на дясна ключица, обусловило трайно затруднение в движението на горен
десен крайник за период от около 2 месеца. На основание чл.78а, ал.1 НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 500 лева, както и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 6 месеца. Решението е влязло в законна сила на 24.04.2017г.
Ищецът претендира да бъде осъдено
застрахователното дружество да му заплати обезщетение за претърпени в същото
ПТП неимуществени вреди в размер на общо 8 100 лева.
По делото са приложени документи,
установяващи наличие на предпоставките за допустимост на иска по реда на
чл.432, ал.1 вр. чл.498 вр. чл. 380 КЗ – сезиране на застрахователя за размер
на претенцията за неимуществени вреди в размер на 9 500 лева, отговор на
застрахователя в законовия 3-месечен срок. Представени са преписи от САТЕ по
досъдебното производство № 194/2016г., както и документи от АНХД № 75/2017г. по
описа на БРС: протокол за оглед на ПТП от 09.07.2016г., КП за ПТП с пострадали
лица от 09.07.2016г., удостоверение за техническа изправност на управлявания от
ищеца л.а. „***”, съдебномедицинско удостоверение № 48 /2016г. от 12.07.2016г.,
издадено от клиниката по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Марина”АД Варна, фиш за
спешна медицинска помощ от 09.07.2016г., лист за преглед на пациент от
09.07.2016г. от МБАЛ-Добрич с приложени изследвания и рецепта с предписано
мазило за раните, протокол за разпит на свидетел – * * *, заедно с документи за
нейните прегледи и констатирани наранявания, документи удостоверяващи
застраховането на МПС на С. Г. ***”АД и неговата техническа изправност.
По делото е допусната СМЕ,
заключението по която не е оспорена от страните и съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, след инцидента на 09.07.2016г.
ищецът е получил посочените в съдебно-медицинското удостоверение наранявания.
Те са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се
получат по време и начин, както сочат данните по делото – при настъпило ПТП.
Към времето на получаване на уврежданията в рамките на около седмица те са
затруднявали извършването на активни физически действия и трудова дейност
поради изпитвани болки. След този период трудоспособността следва да се е
възстановила. В цялост подобни увреждания преминават за около 15-20 дни, без
остатъчни явления и в този смисъл не е била налице травма, която да причинява
трайно затруднение на движенията. В своята съвкупност уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. По делото
липсват данни за настъпили усложнеия в оздравителния процес. В съдебно
заседание на изрично зададени въпроси се отговаря по следния начин: естеството
на травмите е такова, че то не затруднява някои от основните функции на човека,
тъй като се отнася за рани, ожулвания, кръвонасядания. По принцип и трите вида
увреждания зарастват в период от около две-три седмици, при положение, че не се
твърдят накуцвания и други подобни. Ако някой го боли, няма как да го докаже.
Не се твърди ходене при други специалисти, прим. ортопед, не могат да се
предполагат затруднения. По отношение на психическите травми има хора, които по
различен начин възприемат нещата.
Възможно е да има страхови изживявания, психически проблеми. Може да се
отключат след психическа ситуация, стрес, след ПТП. Това може да го каже
специалист-психиатър.
По делото е допусната САТЕ,
заключението по която не е оспорена от страните и съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, максималната скорост
на л.а. „***” с рег.№ *** непосредствено преди настъпване на ПТ е била 165,99
км/ч, а в момента на удара – 92,08 км/ч. Опасната скорост за спирането на
автомобила е 209,77 м. Скоростта на л.а. „***” с рег.№ *** непосредствено преди
настъпване на ПТП е била 73,40 км/ч, а в момента на удара – 47,05 км/ч.
Опасната зана за спиране на автомобила е 56,94 м. Участъкът на ПТП е равен,
хоризонтален със завой с голям радиус, но с оглед лошата видимост, не се
препоръчва изпреварване. Водачът на л.а. „***” е предприел изпреварване при
лоша видимост на три автомобила едновременно, при което е достигнал
недопустимите и в нарушение на ЗДП 165
км/ч. Водачът е имал възможност да избегне удара и предотврати ПТП, когато е
бил на 164,08 м от мястото на удара с л.а. „***”. С оглед скоростта на л.а. „***”
и разстоянието, при което е забелязал опасността – 164,08 м, същият е нямал
възможност да спре на безопасно разстояние и предотврати ПТП, което би се
случило, ако се е движил с разрешената скорост от 90 км/ч. Водачът на л.а. „***”
е намалил, предвид лошата видимост преди завоя, скоростта на 73 км/ч. От
анализа на доказателствата вещото лице прави извод, че водачът на л.а. „***” е
бил с предпазен колан. От своя страна водачът на „***” е възприел опасността на
45,27 м преди мястото на удара. Като се вземе предвид скоростта, с която се е
движил, същият е нямал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, въпреки предприетото намаляване на скоростта
/следи от спирачки/ и максимално придвижване вдясно по пътното платно /следи по
пътния банкет/. Вещото лице прави извод, че няма действия от страна на ищеца за
съпричиняване настъпването на ПТП.
По делото са допуснати гласни
доказателства. Св. С.П.Г., водач на л.а. „***”, заявява, че автомобилът му е
поднесъл и поради това е предизвикано ПТП. Не е бил под напрежение. Изпреварвал
на място, където било разрешено, но не успял да се прибере в неговата лента на
движение. Спомня си, че атмосферните условия били много добри, сухо време, не
си спомня скоростта на движение. Не забелязал насрещно движещия се автомобил, тъй
като били в „мъртва” точка на видимост. Опитал се да предотврати ПТП, въртял
волана, колата поднесла, ударили се странично. Водачът на другия автомобил бил
в съзнание, помогнал му да излезе, останалите пътници също били в съзнание,
имали натъртвания, наранявания.
Св. * * *, колега на ищеца,
заявява, че същият е човек с чувство за хумор, весел. След катастрофата бил в
болничен повече от седмица, след това излязъл в отпуска. Нямал големи травми,
но не бил добре психически. Бил много притеснен за децата, едно от тях било
контузено. Започнал да прави много грешки. Това състояние продължило повече от
година, постепенно започнал „да влиза в час”. Не бил обаче същият човек, черпи
за здраве, сънувал катастрофата.
Св. * * *, съпруга на ищеца, е
била по време на ПТП в автомобила с двете деца. П. бил много весел човек, а
след катастрофата започнал да се изнервя, повишавал тон на децата, не си вършел
добре работата. Първоначално получил една седмица болнични, а след това взел
отпуска. Не можел да спи вечер, употребявал хапчета за сън, притеснявал се от
това, че не може да си върши добре работата. Вече е по-спокоен. Започнал да
шофира няколко месеца след ПТП. Цялото семейство ходили да им леят куршум. Не
са ходили на психолог или психиатър.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, въпреки наличието на предпоставките на чл.172 ГПК. Това е така,
тъй като същите са за конкретни факти и обстоятелства, възприети лично от тях,
не противоречат на останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните
по делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между водача
на автомобил
„***” с рег.№ *** - С.П.Г., и ответното
дружество, възникнало със сключване на застрахователна полица № BG/02/116001468380, валидна до 24.05.2017год.
Не е спорно и че на 09.07.2016
година около 12,48 часа на път от град Балчик в посока град Каварна на
около 200 м от голф-игрище „Лайтхаус”, е осъществено ПТП с участие на
ищеца и С.П.Г.. Налице е влязло в сила решение по НАХД №
75/2017г. Оспорва се механизма на ПТП, прекомерност на претендираното
обезщетение и наличие на съпричиняване на вредите.
Правното основание на претендираното право са нормите на чл.432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.84 ал.3 ЗЗД ЗЗД. Същото е допустимо. Разгледано по същество, е частично
основателно.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ са следните:
настъпването на деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, застраховка ГО, която да покрива
гражданската отговорност на делинквента, неплатено застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вредата не е
нормативно определена, но се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и
унищожаване на благата на човка: имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Институтът на непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинната връзка и вината, която се презумира. В случая се
претендират неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД. Трайната
съдебна практика приема, че за да е основателен искът за вреди от непозволено
увреждане, следва да се установи наличие на
осъществено противоправно деяние /действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки
конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.
Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки
/противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца.
В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват от
представеното решение № 45 от 06.04.2017г., постановено по АНХД № *. по описа на БРС. На осн. чл.300 ГПК горепосочения
съдебен акт се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установен е механизмът
на възникване на ПТП чрез заклюмчението по допуснатата САТЕ, което не е оспорено
от страните. Налице е причинна връзка между противоправното деяние
на причинителя на
ПТП - С.П.Г., изразяващо се в
посегателство върху телесната неприкосновеност
на ищеца, и причинените неимуществени вреди. Налице е вина на делинквента,
която при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като
недоказани останаха възраженията на ответното дружество относно механизма на ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредите от пострадалата съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди
от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на
съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната
задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения.
От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо пострадалият да е действал
виновно. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина /в този смисъл е Постановление № 17 от 18.11.1963г.,
Пленум на ВС/. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС /Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. №
525/2008г. на ІІ ТО, Решение № 206/12.03.2010г.
по т.д. № 35/2009г. на ІІ ТО, Решение № 159/24.11.2010г.
по т.д. № 1117/2009г., Решение № 58/29.04.2011г. по
т.д. № 623/2010г. на ІІ ТО, Решение № 166/01.10.2013г.
по т.д. № 60/2013г., ІІ ТО и др./,
съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП
вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В доказателствена тежест на
ответника, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже, и то при условията на пълно и главно
доказване, наличието на предпоставките на съпричиняването. От представената по делото САТЕ и гласните доказателства
се установява липсата на съпричиняване от ищеца към вредоносния резултат. Доказана е причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.
Ответното дружество не представи никакви доказателства и не доказа възраженията
си по отношение на механизма на ПТП и съпричиняване от страна на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са
налице всички предпоставки за отговорността по чл.45 ЗЗД, поради което искът се явява доказан по
своето основание. Това е така с оглед валидността на застрахователната
полица, респективно валидното застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на ПТП между причинителя на ПТП
и ответното дружество, които обуславят задължението му в качеството на
застраховетел да заплати обезщетение. След като искът е доказан по отношение репариране на гражданско-правните последици от
извършеното деяние, наличието на причинно-следствената връзка между него и
твърдените увреждания, подлежи на установяване единствено размерът на
претендираното обезщетение по реда на чл.45 вр. чл.52 ЗЗД спрямо ответното
дружество.
По
процесуалноправния въпрос за задължението на съда да направи преценка на всички
обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането,
които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, е налице задължителна съдебна практика. Критерият за
справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, по
отношение на него е налице
задължителна практика – т.ІІ на ППВС №
4/1968г., както и даденото
разрешение в постановени решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010г. по гр. д. № 1650/2009г. на III г.о;
Решение № 377 от 22.06.2010г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г.о.;
Решение № 832 от 10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на III г.о.;
Решение № 302 от 4.10.2011г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.
и др. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерва.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение.
От изслушаната СМЕ се установява, че след инцидента на 09.07.2016г. на ищеца е причинена многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в следните
травматични увреждания: кръвонасядания по гърба на носа и
долен клепач на дясно око; пръснати охлузвания по кожата на лицето и
кръйниците; обширно кръвонасядане по кожата на дясното рамо, ляв лакът и
коляно; лентовидно кръвонасядане в долната част на корема; разкъсно-контузни
рани в областта на левия лакът, оток и кръвонасядания в областта на десния
глезен и стъпало. Гореописаните травматични увреждания са
причинили на ищеца разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК и
са причинили както физически,
така и психо-емоционални болки и страдания на ищеца,
като срокът на възстановяване е бил в рамките на две – три седмици /заключение от СМЕ, потвърдено в съдебно заседание, показанията на св.Бонев, св.Петрова/.
С исковата молба ищецът претендира за девет
отделни обезщетения за всяка една от причинените му телесни
повреди за общо
8 100 лева. По релевантния въпрос: когато на едно лице са причинени няколко телесни
повреди, следва ли да се определи за всяка един
справедлив размер на обезщетение или трябва да се определи едно общо
обезщетение за всички телесни повреди взети заедно, е налице непротиворечива
съдебна практика /така Решение
№ 459/06.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1548/2011г., ІV г.о. и др./. Прието е, че когато
непозволеното увреждане се изрязява в нанасяне на няколко телесни повреди
/какъвто е настоящият случай/, броят и видът
им е от значение за приложение на принципа за определяне на обезщетението по
справедливост, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежеста на
увреждащото действие. При наличието на едно увреждащо действие се дължи едно
обезщетение, а броят и видът на телесните повреди е от значение за тежестта на
увреждането и респективно за справедливия размер на обезщетението.
След като увреждащите действия са
установени по несъмнен начин по делото, съдът е длъжен да присъди обезщетение
по своя преценка, но при съобразяване на фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за определяне на неговия размер. Предвид гореизложеното, с оглед
задължителната съдебна практика, съдът намира че следва да определи едно общо
обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане
на 09.07.2016г. При определяне на размера
на обезщетението, съдът отчете обстоятелството, че на ищеца е била причинена многостепенна лека телесна повреда,
включваща девет леки телесни повреди. В резултат на
причинените му травматични увреждания ищецът е претърпял както физически, така и психо-емоционални
болки и страдания, обусловени от това, че ПТП е причинило увреждания и на неговото семейство, самият
той е бил променен в психо-емоционален план продължително време. Възстановителният период за травмите на ищеца е непродължителен – около две – три седмици, не е имало усложнения от травмите, не се е налагало болнично или
домашно лечение. Преценяйки
всички тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че на
ищцата следва да бъде определено по справедливост обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3 500 лева. Над този размер, до предявения общ размер от 8 100 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
обществените критерии за справедливост не налагат определянето на по-висок
размер на обезщетение за многостепенна лека телесна повреда, при която
възстановяването е протекло в един кратък период от 2-3 седмици. От друга
страна, с оглед нараняванията на другите членове на семейството,
проблемите, свързани със семейството и работата, което определя по-висок интензитет на претърпените
душевни болки и страдания, пак поради обществените критерии за справедливост не
може да бъде определено и обезщетение, в размер по-малък от 3 500 лева. Не се доказаха вреди и психични негативни
изживявания извън обичайно приетите като срок и начин на възстановяване, нито
се доказаха усложнения в този процес /вж. заключението на вещото лице и изявленията му в
съдебна зала/. Ищецът е млад човек, което по правило способства за по-бързо
оздравяване. Не се доказа, че ищецът е
загубил работата си именно в резултат на тези увреждания. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от увреждането
– 09.07.2016г. Това е така с оглед нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД - законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане
на застрахователното обезщетение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение № 45 от 15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., II
ТО, Решение № 126/02.10.2009г. по т.д. №
290/2009г., ІІ ТО, Решение № 6/28.01.2010г. по д. № 705/2009г.,
ІІ ТО, Решение № 194/25.06.2013г. по т.д. №
291/2010г., ІІ ТО, Решение № 140/28.01.2013г. по т.д. №
1014/2009г., І ТО и др./.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са
дължими разноските съразмерно уважената част от иска за неимуществените вреди,
съобразно списъка по чл.80 ГПК. Предвид направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на
ищеца би следвало да е в размер на 735 лева. С оглед предмета на делото,
фактическата и правна сложност, съдът намира, че определеният между страните
размер от 1 100 лева подлежи на редуциране до тази сума. По този начин на
ищеца са дължими разноски в производството в размер на общо 814,07 лева. С
оглед нормата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 482,72 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗД”***”АД
със седалище и адрес на управление: град *, район „*”, бул.”*” № *, ЕИК *,
представлявано от * * * и * * *, да заплати на П.А.П., ЕГН ********** с адрес ***,
сумите:
-3 500 лева /три хиляди и
петстотин/, представляваща
парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, стрес, безпокойство, притеснения, по повод на ПТП,
настъпило на 09.07.2016г. около 12,48 часа по главен път І-9 от град Балчик в
посока град Каварна на около 200 м преди голф-иглище „Лайт хаус”, при който
управляваното от С.П.Г., ЕГН **********
МПС – л.а. „***” с рег.№ ***, застраховано в ЗК”***”АД със седалище и адрес на
управление: град *, район „*”, бул.”*” № *, ЕИК *, представлявано от * * * и * *
*, се е блъснало челно /фронтално/ в л.а. „***” с рег.№ ***, управлявано от П.А.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, като при удара П.А.П., ЕГН ********** е получил многостепенна лека телесна повреда,
изразяваща се в следните травматични увреждания: кръвонасядания по гърба на носа и долен клепач
на дясно око; пръснати охлузвания по кожата на лицето и кръйниците; обширно кръвонасядане
по кожата на дясното рамо, ляв лакът и коляно; лентовидно кръвонасядане в
долната част на корема; разкъсно-контузни рани в областта на левия лакът, оток
и кръвонасядания в областта на десния глезен и стъпало, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 09.07.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата от присъдените 3 500 лева до претендираните 8 100
лева;
-814,07 лева /осемстотин и четиринадесет лева и седем стотинки/,
представляваща разноските съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.А.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ЗД”***”АД със седалище и адрес на
управление: град *, район „*”, бул.”* *” № *, ЕИК *, представлявано от * * * и *
* *, сумата от 482,72 лева /четиристотин осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща разноските съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: