Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.03.2020г. Град
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30
състав
На двадесет и четвърти февруари Година 2020
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 10644 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Г.Й.С. поддържа в исковата молба, че е сключил
на 13.10.2008г. с ответника „Б.П.Б.“ АД договор за жилищен кредит за покупка на
недвижим имот № 2669/R/2008, по силата на който страните са
договорили предоставянето на банков кредит в размер на 156 000 швейцарски франка.
Към договора е подписан Анекс №1 на 16.04.2015г., с който условията по същия
били предоговорени, а на 03.10.2017г. ищецът погасил предсрочно цялата сума по
кредита. Сочи, че съпругата му Ивелина не е участвала в изплащането на кредита.
След драстичното увеличаване на курса на швейцарския франк, месечната
погасителна вноска по кредита се увеличила също драстично спрямо курса на
платежното средство, в което ищецът получавал доходите си – българския лев.
Счита, че през 2008г., когато кредитът е бил отпуснат, банката е разполагала с
необходимата информация, че швейцарският франк неизбежно ще поскъпне при
навлизащата световна криза. Ето защо поддържа, че клаузите в договора, които
предвиждат предоставянето на кредита в швейцарски франкове, са нищожни като
неравноправни. Банката не му била предоставила предварително цялата релевантна
информация на ясен и разбираем език, по такъв начин, че той да разбере как
евентуални промени на валутния курс биха се отразили на възможността му да
престира в швейцарски франкове. Счита, че банката е имала необходимата
експертна компетентност за това. Съдържащата се в чл.28, б. „в“ от договора
декларация, че кредитополучателят е запознат с обстоятелството, че швейцарският
франк може да промени стойността си спрямо лева/еврото и че поема да носи
валутния риск от поскъпването му, не е равнозначна на реално изпълнение на
задължението на търговеца да предостави достатъчна преддоговорна информация за
възможното драстично увеличаване на курсовата стойност и по какъв начин това
изменение ще се отрази на финансовото му задължение. Клаузата е типова и
бланкетна, с нея е извършено формално, а не реално информиране. Банката не е
предоставила, в нарушение на изискването за добросъвестност по чл.143 от ЗЗП,
информация на потребителя на кредитна услуга относно: икономическите причини за
въвеждане на механизма на остойностяване на кредита в чужда валута; възможните
промени в размера на месечната погасителна вноска спрямо българския лев;
икономическите последици от въвеждането на този механизъм; конкретните
икономически дадености към момента на сключване на договора. Потребителят
останал неинформиран за риска, който поема. В защита на правата си, ищецът
депозирал искова молба пред СРС за заплащане от страна на ответника на сумата
от 11 793.72 лв., представляваща недължимо надвзети суми от платени вноски
за главница, лихви и такси поради
промяна на обменния курс на швейцарския франк спрямо лева за периода от
20.05.2013г. до 20.01.2016г., по която било образувано гр. д. №36296 по описа
за 2018г. на СРС, 166 състав. По делото било постановено решение, с което искът
бил уважен. Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ
размер на 60 670,51 лв., от които 7 663,88лв, представляващи недължимо надвзети суми от платени вноски за главница, лихви и
такси поради промяна в обменния курс на швейцарския франк спрямо лева за
периода от 20.02.2016г. до 20.09.2017г. по процесния договор за кредит, ведно
със законната лихва до окончателното плащане и 53 006,39лв. – недължимо
получени от банката от курсовата разлика при извършеното предсрочно погасяване
на кредита на 03.10.2017г.
Ответната страна – „Б.П.Б.“ АД в отговора на исковата молба, подаден в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, възразява по предявените искове, като поддържа на първо
място нередовност на исковата молба, тъй като исковете не са индивидуализирани
по периоди – на коя дата, с коя вноска и с кое плащане на конкретна сума ищецът
счита, че е надплатил. Тази неяснота затруднявала защитата му, вкл. при
преценката за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. На следващо място,
счита, че ищецът е следвало да посочи изрично кои точно клаузи от договора
счита за нищожни като неравноправни. Оспорва исковете и като неоснователни и
недоказани със следните аргументи. Оспорва твърдението, че банката е
разполагала с информация за предстоящото драстично увеличение на швейцарския
франк. Счита, че не съществува обект на пазара, който да може да предвиди
движението на валутните курсове за период от 25 години напред, за какъвто срок
е бил сключен договорът. Освен това, договорът не бил сключен преди
настъпването на световната криза, а в нейния разгар, когато всякакви прогнози
се явявали несигурни и неточни. Оспорва твърденията, че кредитополучателят не е
разполагал с достатъчна информация относно възможността за повишаване на курса
на франка. Поддържа, че клаузата, с която страните са се договорили по
конкретния размер и валута на договора е индивидуално уговорена и чрез чл.28 от
договора на ищеца са били разяснени валутните рискове от кредит в швейцарски
франкове. Оспорва този риск да се носи изцяло от ищеца, като сочи, че рискът от
понижаване курса на франка се носи от банката. Не са представени и
доказателства, че ищецът сам е погасявал вноските по кредита си със собствени
средства, при което не може да се приеме че е налице каквото и да било
обедняване за него, нито обогатяване на ответника, нито връзка между двете.
Излага, че постановеното между страните решение от СРС не е влязло в сила, т.к.
е обжалвано от ответника и понастоящем е образувано дело в СГС, възз. III с-в.
Подчертава, че само по себе си сключването на договор за кредит в швейцарски
франкове не може да представлява уговорка на неравноправна клауза.
Кредитополучателят е бил запознат с валутния риск, който носи това, но изборът
на валута по кредита е бил негов и е свързан с по-ниските лихви по кредитите в
швейцарски франкове, в сравнение с кредитите в лева и евро – и този факт също
следва да се вземем предвид при преценката дали
е налице обедняване за ищеца. Счита, че с включването на въпросния чл.28
от договора добросъвестно е изпълнил задълженията си да информира потребителя,
доколкото към този момент няма друга информация относно промяната на валутните
курсове, която банката би могла да знае и предостави. Обръща внимание, че
кредитополучателите са дължали вноски по кредита в швейцарски франкове, като
изборът от къде да закупят валутата е бил изцяло техен и банката е прилагала
своя обменен курс само ако ищците са решили да закупят валутата от нея. Никога
по кредита не са уговаряни вноски в друга валута, вкл. и с подписаните два
анекса към договора, валутата на кредита никога не е била променяна.
На осн. чл.227 от ГПК и поради вливане
на ответника в „Ю.Б.“ АД, последната е конституирана като ответник в процеса с определение
съда от съдебно заседание, проведено на 06.12.2019г.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на
13.10.2008г. между ищеца и неговата съпруга като кредитополучатели и „Б.П.Б.“
АД е бил сключен договор за жилищен кредит №2669/R/08, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателите банков кредит в
размер на 156 000 швейцарски франка, от които 50 300 франка за
покупка на ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. София, заедно с
построената вилна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 58 кв.
м. и 105 700 франка за ремонт.
Кредитополучателите от своя страна се задължили да върнат ползвания кредит с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора между страните.
Уговореният между страните лихвен процент се формира от БЛП на Банка „Пиреос“
за жилищни кредити в швейцарски франкове
/4.48636%/, плюс надбавка от 1.9%. Лихвата се начислява и заплаща ежемесечно,
ведно със съответната част от главницата, съгласно погасителен план.
Изпълнението на задълженията по договора е било обезпечено с договорна ипотека
в полза на банката върху имота, закупен с отпуснатия кредит. Крайният срок за
издължаване на кредита е 300 месеца от датата на първото поред усвояване. В
чл.28 от Договора кредитополучателите са декларирали, че са информирани от
банката и приемат, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва
валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност
да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута /швейцарски франк/,
при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев.
Банка Пиреос не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици,
вследствие на промяна на така посочените валутни курсове.
С анекс от
16.04.2015г. страните са предоговорили лихвените условия по договора,
установили са гратисен период и са подписали нов погасителен план, неразделна
част от договора. Съгласно чл.26, ал.1 от анекса кредитополучателите са
декларирали, че във връзка със сключването му кредиторът им е предоставил своевременно необходимата
информация, съобразно предпочитанията им, за сравняване на предложенията за
различните видове кредитни продукти, предлагани от банката, и те са взели
информирано решение за сключване на анекса.
С анекс
№2 от 05.06.2017г. е променено обезпечението по кредита.
Съдържанието
на клаузите на договора и анекса не се оспорва от страните. Не се оспорва също
и че процесният кредит е бил усвоен от ищеца, съгласно уговореното в договора,
както и че е бил предсрочно погасен на 03.10.2017г..
По делото са приети две заключения
на първоначална и повторна съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице П.Д., надвзетите от банката суми под формата на
валутни разлики са в размер 27 920,19 лв. от промяната във валутния курс
на швейцарския франк. Сумата, получена от ответника в повече като курсова
разлика при предсрочното погасяване на кредита на 03.10.2017г. е в размер на
36 776,89 лева. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му
част по следните съображения. На първо място, както вещото лице само е
потвърдило при изслушването си в съдебно заседание, при изготвянето на отговора
на задачи № 2 и 3 от заключението, същото не е отчело посочения в задача №2
период, а именно – процесния, и е изготвило заключението си, отчитайки целия
период на договора за кредит – от сключването му до неговото погасяване. На
следващо място, видно е от таблиците, приложени към заключението, че за извършване
на необходимите изчисления вещото лице е направило съпоставка между курсовете
на швейцарския франк към датата на отпускане на кредита /курс продава за
швейцарски франк на банката към 20.10.2008г./, към датата на всяка от
конкретните вноски – за нуждите на задача №2, но и към датата 17.04.2015г. –
след сключването на първия анекс към процесния договор – за нуждите на задача
№3, макар че към тази дата никакви усвоявания не са били извършвани. Ето защо,
използването на този курс на швейцарския франк е погрешно и не води до коректни
отговори на поставените въпроси. Поради тази причина, съдът намира, че
заключението на вещо лице Д. в тази му част е необосновано и неправилно, поради
което не го кредитира.
Извън горното, от заключението на
вещото лице се установява, че с дейността си като финансова институция – банка,
ответникът оказва незначително влияние върху валутния курс на швейцарския
франк. Същият не би могъл да прогнозира с категоричност изменението му във
времето, което е валидно като цяло за всички финансови активи. В заключението е
изрично посочено и че кредитът е бил отпуснат в швейцарски франкове, без да е
бил превалутиран, чрез заверяване на сметката на кредитополучателите на
20.10.2008г. със сума в размер на 156 000 швейцарски франка. Към тази дата
банката е предоставяла кредитиране в български лева, евро и швейцарски
франкове.
Съгласно заключението на повторната
съдебно - счетоводна експертиза на
вещото лице Т.Б., неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обосновано и компетентно изготвено, размерът на сумите, получени от банката под
формата на курсови разлики в резултат на увеличаването на курса на швейцарския
франк за периода от 20.02.2016г. – 20.09.2017г. възлиза на сума в размер на 7
858.40 лв. При предсрочното погасяване на кредита на 03.10.2017г., сумата
получена от банката като курсова разлика, възлиза на 52 158,48 лв.
Вещото лице е направило съпоставка и
между размера на задължението по кредита към датата на предсрочното погасяване
при промяна на следните параметри: при отпускането му в швейцарски франкове и
имайки предвид БЛП на банката за тази валута, при отпускане в евро и съответно
при приложение на БЛП на банката за кредити в евро и на последно място – ако
кредитът беше отпуснат в лева и лихвата се изчисляваше по БЛП на банката за кредити
в лева. От извършената съпостaвка се
установява, че най-ниската стойност на общия размер на задължението се получава
именно при отпускане на кредит в швейцарски франкове /153 018, 08 лв./.
По-голяма сума би платил кредитополучателят, ако кредитът беше получен в евро
/160 716,87лв./, а най-висока сума би платил, ако кредитът беше отпуснат в лева
/187 049,91лв/.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с пр. осн. чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД за заплащане на следните суми: 7 858,40 лв. /съгласно допуснатото увеличение на иска с
протоколно определение от 24.02.2020г./,
представляващи недължимо надвзети
суми от платени вноски за главница, лихви и такси поради промяна в
обменния курс на швейцарския франк спрямо лева за периода от 20.02.2016г. до 20.09.2017г. по процесния договор за
кредит № 2669/R/2008, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и 53 006,39лв. – недължимо получени
от банката от курсовата разлика при извършеното предсрочно погасяване на
кредита на 03.10.2017г.
Страните
не спорят, а и от заключението на ССчЕ се установява, че процесните суми са
били платени от ищеца на ответника. Спорно е дали е налице основание за
плащането и по-конкретно – дали клаузите от договора, въз основа на които са
били платени конкретните суми, са нищожни или валидни.
Законът
за защита на потребителите /ЗЗП/, приложим към процесния договор, доколкото
кредитополучателят е физическо лице, използващо кредита за закупуване на
жилище/пар. 13, т.1 от ЗЗП/, предвижда в чл.146, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Неравноправна е
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143, ал.1 от ЗЗП,
като в ал. 2 на същата разпоредба са изброени примерно някои често срещани
случаи на уговорки, които увреждат потребителите, сред които в т.19 е посочена
уговорката, която не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Следователно,
нищожността на клаузата предполага тя да е неравноправна и да не е уговорена
индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта на доказване, че
клаузата е била индивидуално уговорена, лежи върху ответника /чл.146, ал.4 от
ЗЗП/ и това му е било указано с доклада по делото. Въпреки това, той не е
ангажирал никакви доказателства в тази посока, а направеното първоначално
доказателствено искане за разпит на свидетел е впоследствие оттеглено. Ето
защо, съдът приема от правна страна, че процесните клаузи на договора за кредит
не са били индивидуално уговорени.
Със
сключения между страните договор за кредит и погасителния план, неразделна част
от същия, страните са се споразумели кредитът да бъде отпуснат в швейцарски
франкове и погасяван на вноски в същата валута. При това положение, при
покачването на курса на франка спрямо еврото, при фиксиран курс на лева към
еврото като резервна валута по чл.29 от ЗБНБ, кредитополучателят плаща
по-висока сума в евро/лева, за да погасява месечните си вноски, тъй като му се
налага да закупува швейцарски франкове на по-висока цена. От разликата в курса,
доколкото от заключението на ССчЕ се установява, че превалутирането на сумите
за месечните вноски е извършвано при ответника по неговия „курс продава за
швейцарски франкове“ към съответната дата на вноската, банката печели суми,
различни от изрично договореното възнаграждение под формата на възнаградителна
лихва. В резултат, валутният риск е прехвърлен върху потребителя, който е
по-слабата страна в правоотношението и уврежда неговите интереси. Това се
отнася с особена сила за клаузите на чл.28, буква „б“ от договора и чл.26 от
анекса, които имат декларативен характер и прехвърлят върху потребителя
неизгодните за него икономически последици от повишаването на валутния курс на
валутата по кредита в сравнение с националната. За равновесие, в договора не е
предвидено, че банката носи риска е поевтиняването на швейцарския франк спрямо
еврото/лева, но за сметка на това изрично е посочено, че банката не носи
отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна
на така посочените валутни курсове. Потребителят не разполага със средство за
въздействие при ситуация, в която поради ежемесечното покачване на валутния
курс, стойността на месечните му вноски в швейцарски франкове става все
по-голяма, изчислена в местната валута – български лев. Банката, от своя
страна, чрез разпоредбите, които й дават право да променя лихвения процент по
кредита, при промяна на пазарния индекс LIBOR/чл.13, ал. 3 от договора и чл.2 от анекс №1/, е гарантирала интереса си
при промяна на пазарните условия. Изложеното налага извода за наличие на
значително несъответствие между правата и задълженията на банката и клиента.
С
цитирания по-горе чл.28, буква „б“ от договора ищецът е декларирал, че е
информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове
включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова
равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута
/швейцарски франк/, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или
швейцарски франк/лев. За да бъде обаче реално изпълнено задължението за
информираност, СЕС приема, че финансовите институции следва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволи да вземат
решение, основано на добра информираност и благоразумие, и следва да включва
като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното
платежно средство на държавата – членка, в която се намира местожителството на
кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент
/решение по дело С – 186/2016г. на СЕС/. Клауза, съгласно която кредитът трябва
да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута , в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му
задължения . В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят
трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция,
трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете,
свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута , по-специално когато
потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута . При това
положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила
на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да
преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по
дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в
отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в
преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че
чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да се
тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства , за които продавачът или доставчикът е можел да знае
към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му
изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител
на неравнопоставеност между страните , проявяваща се едва в хода
на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи
оценка относно наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на
всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. За
да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва
добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след
индивидуално договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и
решение по C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело
С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в
чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да
се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната
парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
Въз
основа на гореизложеното, при постановяването на решението по т.д.
№3539/2015г., ВКС, ТО е приел, че неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията
на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Настоящият
съдебен състав не споделя виждането на ответника, че посочената съдебна
практика на ВКС е неотносима към казуса, т.к. касае предоставяне на кредит в
швейцарски франкове, които е бил усвоен в друга валута. Ключовото при извършването
на преценката за неравноправност в случая е не в каква валута е бил усвоен
кредитът, а в каква валута е било договорено погасяването му и дали банката
добросъвестно е предоставила на клиента цялата относима информация, която да му
позволи да прецени икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения. Следователно преценката касае прехвърлянето на валутния риск върху
потребителя и изведеното по-горе становище има принципен характер, поради което
не се влияе от конкретните условия, при които са усвоени средствата по кредита.
Като
съобрази всичко гореизложено, съдът намира, че цитираните по-горе клаузи на
договора и анекс №1 са неравноправни и следователно нищожни. Банката не е
предоставила на потребителя към момента на сключване на договора цялата
относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици
от клаузата за финансовите му задължения. Наличието в текста на договора на
посочената клауза не е равнозначно на добросъвестно изпълнение на задължението
на банката за достатъчна информираност в контекста на даденото по-горе
тълкуване от СЕС. Действително, съгласно заключението на ССчЕ, дейността на
банката не е от естество да влияе съществено на валутния курс на швейцарския
франк, нито който и да било пазарен субект е в състояние да предвиди бъдещото
изменение на валутния курс за период от 25 години и съдът кредитира
заключението в тази му част като логично и обосновано. Въпреки това, банката
като професионален търговец е била длъжна да приложи експертната си
компетентност и да предложи на потребителя информация за това как би могло да
се отрази на размера на месечната му вноска, изчислена в национална валута,
едно евентуално устойчиво поскъпване на валутата на кредита, тъй като това
обстоятелство се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Това добросъвестно
изпълнение на задължението й за достатъчна информираност би довело до
възможността обичайно наблюдателният и разумен потребител да вземе обосновано
решение дали е в негов интерес да сключи договор, който възлага валутния риск
изцяло върху него. Съдът намира, че дори и при индивидуално договаряне не би
могло да се очаква, че потребителят би се съгласил да понесе еднолично вредите
от поскъпване на валутата, поставяйки се доброволно в положение на
неравнопоставеност с другата страна по договора.
В тази връзка, съдът намира за уместно да
отбележи, че този извод не се променя от заключението на вещото лице по
повторната ССчЕ, от което се установява, че ако кредитът беше отпуснат в лева,
респ. евро и към същия са приложени съответно БЛП на банката за тези валути,
при определяне на лихвените проценти, сумата при предсрочното погасяване,
извършено през 2017г. остава най-малка именно при кредитирането в швейцарски
франкове. Това е така по две причини. На първо място, защото този факт сам по
себе си се явява ирелевантен по отношение наличието на предпоставките за
уважаването на исковете с пр. осн. чл.55 от ЗЗД, които са доказани по делото.
На второ място, този факт би имал значение за преценката относно изпълнението
на задължението на банката за достатъчна информираност при евентуално
доказване, че посочената калкулация е била извършена за целия срок на договора
и представена на потребителя, преди той да вземе решението дали да сключи
договор в местна валута, при по-високи лихвени условия и без да носи валутния
риск или в чужда валута, при по-изгодни лихвени условия и поемайки валутния
риск, както и дали да сключи договор въобще. Ответникът нито твърди, нито
доказва подобни обстоятелства, поради което изводът на съда за нищожност на
цитираната по-горе неравноправна клауза не се променя от заключението на ССчЕ.
Предвид нищожността на клаузата за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск, се
явяват заплатени при начална липса на основание всички суми по курс на
швейцарския франк към лева, надвишаващи курса на ответника към датата на
усвояване на кредита /1.2861 лева за 1 швейцарски франк/. Съгласно заключението
на повторната съдебно - счетоводна
експертиза, размерът на сумите, получени от банката под формата на курсови
разлики в резултат на увеличаването на курса на швейцарския франк за периода от
20.02.2016г. – 20.09.2017г. възлиза на сума в размер на 7 858.40 лв. При предсрочното погасяване на кредита на
03.10.2017г., сумата получена от банката като курсова разлика, възлиза на 52 158,48 лв. Ето защо, първият от
предявените искове е основателен за цялата предявена сума, като сумата е
дължима ведно със законната лихва за забава от дена на исковата молба, както е
поискано, а вторият – само до размер от 52 158,48 лв., като за разликата над
този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Договорът за кредит е сключен от
ищеца и Ивелина Тодорова Маркова С., която по данни от исковата молба е съпруга
на ищеца, но не е участвала в плащането на кредита. Доколкото от
доказателствата по делото не се установява обратното, съдът приема, че
имуществено разместване без основание в полза на ответника е настъпило в
имуществената сфера на ищеца и нему следва да се присъдят приетите от съда за
дължими суми.
Съобразно изхода на спора, право на
разноски имат и двете страни. Ищцовата страна е заплатила разноски в размер на
3 000лв. адвокатско възнаграждение, 2 426,81 лв. държавна такса и 750 лв. за
изготвяне на ССчЕ или общо 6 176,81лв. Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира за неоснователно. Изчислено по реда на НМРАВ, минималното адвокатско
възнаграждение предвид материалния интерес по делото възлиза на 2355.94 лв.
Делото се отличава с известна фактическа и правна сложност и по същото са
проведени три съдебни заседания, в които адв. Ф. се е явила. Ето защо,
платеният адвокатски хонорар от 3 000 лв. не се явява прекомерен. Съобразно
изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6
090,75 лв. Ответникът е направил разноски в размер на 550 лв. за ССчЕ,
претендира и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на делото,
на ответника следва да се присъдят 11,84 лв. Разноските следва да бъдат
присъдени по компенсация само на ишеца, след приспадане на сумата, полагаща се
на ответника.
Така мотививиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Й.С., ЕГН **********,***
на осн. чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, следните суми: 7 858,40 лв. – недължимо платени суми по вноски за главница, лихви
и такси, по договор за жилищен кредит за покупка на недвижим имот № 2669/R от 13.10.2008г., за периода 20.02.2016г. – 20.09.2017г., вследствие
на промяна в обменния курс на швейцарския франк спрямо лева, ведно със
законната лихва от 13.08.2019г.; 52
158,47 лв. – недължимо платени поради промяна в обменния курс на швейцарския франк
спрямо лева при предсрочното погасяване на договор за жилищен кредит за покупка
на недвижим имот № 2669/R от
13.10.2008г., извършено на 03.10.2017г., като за разликата над този размер, до
предявения от 53 006,39 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Й.С., ЕГН **********,***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 6 078,91 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: