Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 22
декември 2017 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията Юлия
Бажлекова в.гр.д.№2209 по описа за 2017г., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна от Г.И.Ш., чрез процесуален
представител адв.С., срещу Решение № 3315 от 11.08.2017 година, постановено по
гр.дело № 4381/2017 година, по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени
исковите претенции на ищеца срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК
*********, за заплащане
солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* на следните суми: 3236,28 щ.д.
за месец януари 2015г.; 967,87 щ.д. за месец април 2015г.; 4841,79 щ.д.
за м. май 2015г.; 4839,63 щ.д. за м.юни 2015г.; 3875,33 щ.д. за м. юли 2015г.;
5507 щ.д. за периода 11.10.2015г.-14.11.2015г., дължими трудови възнаграждения
за периода м. януари 2015г. – м. април 2015г., м. май 2015г., м.юни 2015г., м.
юли 2015г. и от 11.10.2015г. до 14.11.2015г., включително за работа на м/к
„Батя“, ведно
със законната лихва, считано от подаване на молбата – 03.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; Сумата от 1496,03 щ.д. обезщетение за
неползван отпуск за 2015г. и 1142 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г., на осн.чл.128 КТ,
чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е
ценил събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилни изводи.
Не са обсъдени всички събрани доказателства.
ВРС незаконосъобразно се е позовал на съдебна практика, която е неотносима
към настоящия случай. Твърди се, че опита за пренаемане на кораба
от страна на трето лице, цели заобикаляне на закона и най – вече да освободи
ответника „Булминерал“ АД от отговорност. Претендира се
отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – „Булминерал“
АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага се, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Предявени са искове от Г.И.Ш.,
ЕГН ********** за солидарно осъждане на ответниците „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД, ЕИК202054290, представлявано от Н.И.Г.
- работодател и „БУЛМИНЕРАЛ"
АД, ЕИК *********, представлявано от Й.Д.К. - беърбоут чартьор
по смисъла на § 1а, т.17 от Кодекса на търговското корабоплаване за заплащане на сума в размер на 3236,28
щ.д. за месец януари 2015г.; 967,87 щ.д.
за месец април 2015г.; 4841,79 щ.д. за м. май 2015г.; 4839,63 щ.д. за м.юни
2015г.; 3875,33 щ.д. за м. юли 2015г.; 5507 щ.д. за периода
11.10.2015г.-14.11.2015г., дължими трудови възнаграждения за периода м. януари
2015г. – м. април 2015г., м. май 2015г., м.юни 2015г., м. юли 2015г. и от
11.10.2015г. до 14.11.2015г., включително за работа на м/к „Батя“, ведно със законната
лихва, считано от подаване на молбата – 03.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; Сумата от 1496,03 щ.д. обезщетение за
неползван отпуск за 2015г. и 1142 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г., на осн.чл.128 КТ,
чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е заемал длъжността „втори механик“ на
м/к Батя, плаващ под български флаг с основно трудово възнаграждение от 5000
щ.д. , по трудови договори, сключени на 29.09.2014г., 15.04.2015г. и
11.10.2015г. с „ВМ Интернешанъл" ЕООД. В трудовите договори не е уговорен
падеж на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение, а в последствие
на 09.10.2015г. между страните е подписано споразумение за разстрочване на
неизплатените по първите два договора възнаграждения, с краен срок-31.12.2015г.
Работодателят е изпъднал в забава за заплащането на трудово възнаграждение за
м. януари, април, май, юни е юли 2015г. и за обезщетението за неизползван
годишен отпуск на 01.01.2016г. Излага още, че в двата перода е изпълнявал задължението
си да престира труд. Счита, че подписването на трудов договор с корабния
мениджър „ВМ Интернешанъл" ЕООД е
довело до възникване на трудово правоотношение с корабопритежателя, а кораба е
бил експлоатиран от беърбоут чартьор на Кораба- „Булминерал“АД, ,
вписан като такъв в регистъра, воден от Изпълнителна агенция „Морска
администрация", видно от „Непрекъснат документален запис № 7 на историята
на кораб Батя, ИМО № 8000836”, издаден от Изпълнителна агенция „Морска
администрация". Ищеца се позовава на норми от КТМ - чл.199з от Кодекса на търговското
корабоплаване (КТК), според които беърбоут чартьорът отговаря за задълженията
срещу трети, по отношение на договора за беърбоут чартър, лица, за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на Кораба и на
нормата на чл.199ж от КТК, която сочи, че възнагражденията на екипажа са
разходи, свързани с експлоатацията на кораба.
Страните не
спорят по фактите, които са установени правилно от решаващия съд, а именно: че Г.И.Ш.
изпълнявал длъжността „втори механик“ по договори с „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, сключени на 29.09.2014г., 15.04.2015г. и 11.10.2015г. на м/к „Батя”. Също не е спорно, че основното трудово възнаграждение е било в
размер на общо 5000 американски долара. Не е спорно, че възнаграждението за
периодите м. януари-м. юли 2015г. и от 11.10.2015г. – 14.11.2015г. в общ размер
от 23267,90 щ.д. не е било изплатено от страна на Работодателя, поради което и
на 01.01.2016г. година, той е изпаднал в забава. Не е изплатено и обезщетение
за неползван отпуск за 2015г.
Пред ВРС е
била изслушана ССчЕ, от чието заключение се установява, че задълженията на
работодателя „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“
ЕООД към ищеца Ш. за работа на
м/к „Батя” за исковия периода са както следва: 17760,90 щ.д. нетен размер на
дължимо трудово възнаграждение по индивидуални трудови договори от 29.09.2014г.
и от 15.04.2015г., както и нетна сума от 5422,14 щ.д. по договора от
11.10.2016г. до 14.11.2015г. Дължимото обезщетение за неизползван отпуск е в
размер на 1496,03 щ.д.; лихва за забава в размер на 830 щ.д. по първите два
договора и в размер на 303,34 щ.д. по третия договор.
По делото
са приети като доказателства: заверени копия от маряшки паспорт на ищеца,
трудови договори, договор за беърбоут чартър на м/к „Батя“ от 06.01.2012г.,
удостоверение № 1638/30.06.2015г. на Дирекция Морска администрация Варна,
уведомление от корабособственика от 13.11.2015г. за прекратяване на договора за
беърбоут чартър на кораба, договор за подбеърбоут чартър на кораба от
07.05.2013г.; договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013г.
Представено
е „генерално пълномощно” от 11.04.2013 г., заверено в Пирея, Гърция от Е.П., специален агент на Република Маршалови
острови от делото, от което се установява, че Ксения Ненкова Иванова има представителна власт да извършва всички
действия, които са необходими или по мнение на пълномощника целесъобразни, от
името на „Шипинг лоджистик С.А” във връзка с всякакви дейности или интереси или
друго на представляваното дружество.
По силата
на Договор за подбеърбот- чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна, България е отдало
под наем на „Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г.
до 07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.Горното обстоятелство се
потвърждава и от Агенция „Морска администрация” Варна, която прилага писмени
документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна с № ІМО 8000836, е бил предаден на „Шипинг
лоджистик С.А” като наемател, по силата на Договор за подбеърбот- чартър между
него и „Булминерал” ООД.Установено е още, че вписването е било заличено на
17.11.2015 година поради продажбата на кораба на трето лице.
Разпитаните
пред ВРС свидетели С. С., К.
К., които са били част от
корабния екипаж излагат, че трудовите им възнаграждения са били получавани от „ВМ Интернешънъл“, а не от „Булминерал”. Капитанът на кораба
комуникирал с г-н Г.,
който бил управител на „ВМ Интернешънъл”. На работното облекло на
моряците имало надпис „Булминерал“. Когато започнали проблеми с неизплащане на
възнагражденията, екипажът разговарял с г-н У., който бил представител на „Булминерал“.
Твърдят, че са чували, че между двете ответни дружества има връзка.
Пред съда е
депозирал показания и свидетеля Г. Генчев, които е бил представител на „ВМ Интернешънъл”
ЕООД, и които също сочи, че заплатите са били изплащани от „ВМ Интернешънъл”
ЕООД. Сочи още, че членовете на екипажа не са били в отношения с „Булминерал”
АД, а с „Шипинг лоджистик” за менажиране на кораба.
Предвид
установеното ВОС достига до следните изводи:
Основния спорен въпрос между
страните е дали „Булминерал“ АД като работодател на ищеца е солидарно отговорен
с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за посочените неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения за забава и неизползван годишен отпуск, т.е. приложима ли е разпоредбата
на чл. 123а, ал.3 от КТ. Настоящият състав на съда приема, че
съответно на чл.121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не
може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята
на страните по договора. Предвид посоченото в случая ответникът „Булминерал“
ЕООД не е солидарно отговорно за заплащане на претендираните от ищеца суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 123а от КТ, при отдаване на предприятието или на
обособена част от него под наем, аренда или на концесия, правата и задълженията
на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се
прехвърлят на новия работодател /ал.2/, като между тях е предвидена солидарна отговорност /ал.3/. Такава не е
предвидена в хипотезата след прекратяване на договора между работодателя -
приобретател и стария работодател - прехвърлител. В този смисъл текста на
чл.123 от КТ гласи, че трудовото правоотношение с работника или служителя не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на:1.
сливане на предприятия;2. вливане на едно предприятие в друго;3. разпределяне
на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;4.
преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;5. промяна на
правноорганизационната форма на предприятието;6. смяна на собственика на
предприятието или на обособена част от него;7. преотстъпване или прехвърляне на
дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални
активи.Според ал.2 в случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя
прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към
датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. А
правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на
работниците и служителите при работодателя прехвърлител, които са били в
трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата
на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители,
се уреждат в отделен закон. Кодекса на труда сочи още, че за задълженията към
работника или служителя, възникнали преди
промяната, отговаря:
1. при сливане или
вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма -
работодателят приобретател;
2. в останалите
случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят
приобретател.Самото трудовото правоотношение не се прекратява при промяна на
работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от
него под наем, аренда или на концесия.Правата и задълженията на стария
работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към
датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.Също закона сочи, че за
задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1,
отговарят солидарно двамата работодатели.В
настоящия случай се търси отговорност за задължение, произтичащо от трудово
правоотношение, солидарно от „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД и „Булминерал“ АД. Произходът на сумите, необходими за
заплащане на работните заплати е без значение, като не съществува законова
норма, която да предвижда солидарна отговорност
за това. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД солидарността не се предполага, същата е
налице само в изрично предвидените в закона случаи.
Правилно и
в съответствие с установената практика решаващия съд е дал отговор на въпроса
при наличието на какви условия може да се ангажира отговорност по реда на
чл.199 з от КТМ. В този смисъл е и даденото с Решение № 592 от 5.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 306/2008
г., I о., ТК, тълкуване, че отговорността на
корабособственика, отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се
ангажира за вреди, причинени на трети лица, в хипотезата, когато вредите са
произлезли от плавателния съд като вещ, т.е по реда на чл. 50 от ЗЗД. За вредите,
причинени от технически неизправности на кораба, отстраняването на които е
задължение на беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или
бездействия на капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено
корабопритежателя по реда на специалния закон - КТК. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за наличието на
симулация при реализирането на втория договор за беърбот – чартър между
„Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик С.А.“ – напротив от наличните по делото
доказателства е поведе от ясно, че такъв съществува, така както съществува и
втория контрагент по него.
В Кодекса за търговското
корабоплаване са дадени легални дефиниции на понятията
"корабособственик" и "корабопритежател". Корабособственикът
е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на
корабите - т. 24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което
експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба
или го ползва на друго законно основание - чл. 9, ал. 3 от КТК. Трудовите правоотношения с екипажа, могат
да възникнат както с корабособственика, така и с корабопритежателя. Типичен
пример затова, че трудовото правоотношение може да не възникне с
корабособственика е договорът на беърбоут чартър, който съгласно законовото
определение в чл. 199а от КТК, е договор за наемане на кораб за определен
срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за
целия период на наемане. Съобразно разпоредбата на чл. 199ж от КТК,
търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с
условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Следователно, към датата когато вземането на ищеца е станало изискуемо наемател
е бил не дружеството – ответник, в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг
лоджистик С.А.“, ето защо и „Булминерал“ АД
няма качеството на работодател, поради което за него не са възникнали
задължения за заплащане на трудови възнаграждение.По делото са приложени
писмени доказателства, съобразно които по силата на Договор за подбеърбоут-
чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна, България е отдало под наем на „Шипинг
лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к
Батя, флаг България, ІМО 8000836.Този факт се потвърждава и от Агенция „Морска
администрация” Варна, която прилага писмени документи, съобразно които м/к
Батя, регистриран в Пристанище Варна с №
ІМО 8000836, е бил предаден на „Шипинг лоджистик С.А” като наемател, по
силата на Договор за подбеърбот- чартър между него и „Булминерал” ООД.При тези
данни да се ангажира отговорността на „Булминерал „ АД е неоснователно.
Към датата
на сключване на втория договор за подбеърбоут- чартър не са съществували
валидни задължения по отношение на ищеца, които съобразно нормата на чл.123 а и
следващите да доведат до солидарна отговорност.Задължението възниква едва през
2015 година, когато наемател се явява „Шипинг лоджистик С.А.“, а не „Булминерал
„ АД.При тези данни с оглед наведените основания, съдът приема, че решението на
първата съдебна инстанция, в обжалвана му част се явява правилно и постановено
съобразно закона.
По разноските:
В съдебно заседание пред ВОС
процесуалния представител на ищеца е направил възражение за прекомерност по
отношение възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемото дружество. Установява се от
материалите по делото, че същото е в размер на 1970 лева. Предвид
обстоятелството, че в производството са разгледани три иска, единият от който е
с цена над 1000лв., както и, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът приема, че не е налице прекомерност на уговореното и заплатено
възнаграждение. Ето защо е необходимо решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено, като въззивника бъде осъден да заплати сумата от 1970 лева –
сторени съдебно – деловодни разноски пред ВОС от страна на дружеството -
ответник.
Предвид
горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3315 от 11.08.2017 година, постановено по гр.дело № 4381/2017 година,
по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на ищеца
срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК
*********, за заплащане
солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* на следните суми: 3236,28 щ.д.
за месец януари 2015г.; 967,87 щ.д. за месец април 2015г.; 4841,79 щ.д.
за м. май 2015г.; 4839,63 щ.д. за м.юни 2015г.; 3875,33 щ.д. за м. юли 2015г.;
5507 щ.д. за периода 11.10.2015г.-14.11.2015г., дължими трудови възнаграждения
за периода м. януари 2015г. – м. април 2015г., м. май 2015г., м.юни 2015г., м.
юли 2015г. и от 11.10.2015г. до 14.11.2015г., включително за работа на м/к
„Батя“, ведно
със законната лихва, считано от подаване на молбата – 03.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; Сумата от 1496,03 щ.д. обезщетение за
неползван отпуск за 2015г. и 1142 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г., на осн.чл.128 КТ,
чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД .
В
останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.И.Ш., ЕГН ********** да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28 съдебно деловодни разноски за производството
пред ВОС, в размер на 1970 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: