Решение по дело №1358/2009 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2010 г. (в сила от 23 ноември 2012 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20093100101358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

             /23.04.2010г.,  гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

        

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно  заседание, проведено на четиринадесети април през две хиляди и десетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело 1358 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В условията на обективно и субективно кумулативно и евентуално съединяване са предявени искове по чл.45 вр. Чл. 50  ЗЗД, чл. 86 , и  чл.229 .

Производството по делото е образувано по искова молба на А.Ч.В. ЕГН ********** против З.С.М., ЕГН:********** и „С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: с. С. К. за заплащане на сумата от 503 000 лв. на осн. чл. 45 ЗЗД. Ищецът излага, че на 29.11.2006 г. по пътя с. Искър - гр. Вълчи дол, обл. Варна при управление на МПС - т.а. „ГАЗ 53А" с ДК В 9745 АТ, собственост на „С.И.-69-СГАЙКА И.", ответникът З.С.М., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост му причинил 4 тежки телесни повреди, изразяващи се в: тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на горен ляв крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на горен десен крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на долен ляв крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на долен десен крайник, и 3 /три/ средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на 6-7 шийни прешлени, определило трайно затруднение в движението на врата за период от около 7-8 месеца; тежка контузия на гръбначния мозък, обусловила трайно затруднение в движенето на снагата за период от около 7-8 месеца и усложнение от възпалителен характер на вътрешните органи - намалена белодробна вентилация, венозен застой, декубитални рани /пролежи/, продължително притискане на нисколежащите части и задържане на урина, определили постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. В последствие се установило, че товарният автомобил е бил технически неизправен, а водачът /ответникът/ го е управлявал без да има свидетелство за правоуправление на МПС. С протокол от 15.04.2009 г. по НОХД №179/2009 г., Девненският районен съд е одобрил постигнатото споразумение по чл. 381 от НПК, между Девненска районна прокуратура и ответника З.С.М., с което ответникът се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б."б", пр. 1, пр. 2 от НК и на основание чл. 343, ал. 1, б."б", пр. 1, пр. 2 вр. чл. 54 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението с три години изпитателен срок. В резултат на получените травми, ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в тежки болки и страдания. След пътнотранспортното произшествие е бил три месеца в клинична смърт. Получените при
пътнотранспортното произшествие травми са станали причина
ищецът на няколко пъти да постъпва в болнично заведение, където са му били извършвани операции. Независимо от оперативното лечение здравословното му състояние е влошено и същият е трайно неподвижен. Нуждае се от трансплантация на стволови клетки. С оглед изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците З.С.М., ЕГН ********** и ЕТ „С.И.-***, представлявано от С.И.К., СОЛИДАРНО да му заплатят сумата от 500 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.11.2006 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 000.00 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, считано от 19.09.2007 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 45 от ЗЗД. С допълнителна молба ищецът уточнява, че солидарната отговорност на двамата ответници произтича от разпоредбата на чл. 50 ЗЗД. В с.з. исковете се поддържат чрез пълномощник.

Oтветникът З.С.М. оспорва предявения иск по размер, като твърди, че същият е изключително завишен. Счита, че е налице безспорно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като последният е знаел, че ответникът е неправоспособен, но въпреки това се е  съгласявал да го вози. Ответникът излага, че към  момента на пътно­-транспортното произшествие е бил налице сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност" между собственика на товарния автомобил- С.И.К. и ЗК "Евро инс"АД- полица №071060077644 , действителна  от 03.01.06г. до 31.12.2006г.  Моли  на основание чл.219, ЗК "Евро инс"АД да бъде конституирано в производството като подпомагаща страна. Предвид обстоятелството, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на причинителя, счита. че в случай, че бъде осъден да заплати претендиралата с първоначалния иск сума, за него ще е налице правен интерес да претендира същата сума от застрахователя по риска "гражданска отговорност" ЗК"Евро инс"АД, поради което предявява обратен иск срещу ЗК "Евро инс"АД като моли, в случай, че бъде уважен предявения от А.Ч.В. ***/2009г. по описа на ВОС, за присъждане на сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.11.2006г. да бъде осъдено  ЗК "Евро инс"АД- гр. София да му заплати сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски.

Ответникът С.И.К. чрез депозиран писмен отговор излага, че предявеният срещу нея иск е недопустим, тъй като не са налице основания за ангажиране на гражданската и отговорност,

С определение №2769/19.08.2009г., съдът на основание чл.219, ал.1 е конституирал като трето лице - помагач на страната на ответника С. - ЗК "Евро инс" АД, с представляващи Й.Ц.Х. и А. С. П., като на осн. чл.219, ал.3 е приел ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ обратният иск на З.С.М. ***  както следва: В случай, че бъде  уважен предявения от А.Ч.В. ***/2009г. по описа на ВОС, за присъждане на сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.11.2006г. да бъде осъдено  ЗК"Е"АД- гр.С. да заплати  на З.С.М. сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата,  както и направените направените съдебно деловодни разноски.

Ответникът по обратния иск ЗК "Е. и." АД, гр.С. с писмено становище оспорва така предявения срещу него иск, като моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, и аргументитe на страните, и след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от  ГПК, приема за установено следното:

Според разпоредбата на чл.300 , влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, извън правомощията на настоящия състав е да преценява доказателствата относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда.

Видно от представеното по делото споразумение, одобрено от съда по НОХД 179/2009г. по описа на ДРС, страните приемат за безспорно установено, че на 29.11.2006г. по пътя с. Искър-гр. Вълчи Дол, обл. Варна при управление на МПС - т.а. „ГАЗ 53А" с ДК В 9745 АТ, собственост на „С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН:**********,*** Караджа, ответникът З.С.М. нарушил правилата за движение по пътищатачл.20, ал.1, чл.150, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил 4 тежки телесни повреди, изразяващи се в: тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на горен ляв крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на горен десен крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на долен ляв крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/ на долен десен крайник, и 3 /три/ средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на 6-7 шийни прешлени, определило трайно затруднение в движението на врата за период от около 7-8 месеца; тежка контузия на гръбначния мозък, обусловила трайно затруднение в движенето на снагата за период от около 7-8 месеца и усложнение от възпалителен характер на вътрешните органи - намалена белодробна вентилация, венозен застой, декубитални рани /пролежи/, продължително притискане на нисколежащите части и задържане на урина, определили постоянно разстройство на здравето неопасно за живота на А.Ч.В. ЕГН **********, предвид което което ответникът се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б."б", пр. 1, пр. 2 от НК и на основание чл. 343, ал. 1, б."б", пр. 1, пр. 2 вр. чл. 54 от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено с три години изпитателен срок.

С оглед на така постигнатото споразумение, изводите на наказателния съд следва да бъдат зачетени в настоящото производство относно гражданските последици от престъпното деяние. Доколкото причиняването на тежките телесни повреди на ищеца е елемент от фактическия състав на престъплението, не е допустимо в настоящото производство да се оспорва формата на вината или механизма на настъпване на ПТП.

С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение на ответника Мехемед, в резултат на което са настъпили сочените телесни повреди, претърпени  от ищеца, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт на осн. чл. 45 ЗЗД, тъй като са установени както  наличието на  виновно поведение от  страна на ответника и наличието на вреди, така и техния обем, претърпени от ищците, както и причинно - следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на ответника.

Предвид необходимостта от определяне на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази следното:

Видно от заключението на СМЕ, изслушано в с.з. на 14.04.2010г., в резултат на ПТП, настъпило на 29.11.06 година, като пътник в товарен автомобил А.Ч.В. е получил тежка травма в областта на шията- счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен, тялото и дъгата на 7-ми шиен прешлен с разместване на фрагментите, тежка контузия на гръбначния мозък на същото ниво. Счупването на двата шийни прешлена е обусловило трайно затруднение в движенията на шията за период не по-малък от 7-8 месеца. Налице е тежка контузия на гръбначния мозък на същото ниво, която в своята еволюция се е усложнила с парализа на горните крайници-ограничаване в голям обем функцията на същите, плегия на долните крайници- липса на движение и функция на същите. В този смисъл това тежко травматично увреждане е обусловило осакатяване на горни и долни крайници. Във връзка с невъзможността за извършване на двигателна функция на горни и долни крайници, както и продължителното залежаване и развитието на усложнения от същото /декубитуси/, това увреждане обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като следва да се има предвид, че във всеки един момент същото може да доведе до усложнения от възпалителен характер. От приложената Епикриза по време на пролежаването в МБАЛ „ Св.Анна-Варна „-АД е видно, че Вълчанов е развил двустранна бронхопневмония. Същата е в резултат на продължителното залежаване и намалената вентилация на нисколежащите части на белите дробове, в пряка причинно следствена връзка с тежката шийна травма. В този смисъл същата е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота му.

В с.з., проведено на 18.12.2009г. са изслушани двама свидетели.

Свидетелката С. Б. В. излага, че от 1992г, е съпруга на ищеца. Имат две деца. Преди ПТП съпругът и бил здрав и се грижел добре за децата и семейството си. След катастрофата той вече абсолютно нищо не може да прави сам. Свидетелката го храни, сменя му бинтовете, тъй като той е с рани. Напълно в легнало положение е и неподвижен, сам не може да става. За стволови клетки в София са ходили. Има декубитални рани, които са получени в резултат на залежаването. Ръцете му започнали малко да се движат, но въпреки това сам не може да се обслужва. Преди катастрофата бил здрав, 78 кг., а сега надали има 48 кг. Свидетелката не работи, тъй като трябва да го гледа. Свекърът и  синът и, и помагат да се грижи за ищаца.

Другият свидетел- Ю. А. Ю., баща на А.Ч. излага, че до преди инцидента, А. работел, грижел се за семейството си. След катастрофата положението станало трагично. Сега той не може да се движи и изобщо да става без помощ. Сам не може да се храни, нито  да ходи до тоалетна. След катастрофата лежал в Окръжна болница три месеца- пак в тежко състояние. Правили му операции. Отначало не бил в съзнание, след това дошъл на себе си. След това получил пристъпи, закарали го в реанимация и от там го изписали. За сина му се грижи снаха му-тя си го гледа, тя му шета изцяло. От три години са с надежда за подобрение, но според свидетеля като че ли така ще си остане цял живот. Със З. е работил повече от пет-шест месеца, били в добри отношения.

С оглед така коментираните доказателства, съдът намира за установено, че в резултат на травмите, получени при ПТП, ищецът е останал трайно неподвижен от 6-ти шиен прешлен надолу, като към настощия момент в сътоянието му не се наблюдава подобрение. Ищецът не може да се движи, да се обслужва сам, има рани и други усложнения,  получени в резултат на залежаването, а от друга страна, преди инцидента е бил в добро здраве, работел е като е осигурявал средства за децата и семейстово си.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 100 000 лв., и отхвърлен за горницата до претендираните 500 000 лв. Съдът намира, че сумата в посочения размер до голяма степен ще компенсира претърпените от ищеца болки и страдания, както и невъзможността на ищеца да работи и да се грижи за прехраната на семейството си.

 На основание чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД и с оглед основателността на иска по чл. 45 ЗЗД, основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането 29.11.2006г.  до окончателното изплащане на задължението.  

 За горницата до претендираните 500 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На първо място следва да се отбележи, че така предявеният иск е твърде завишен по размер. Следва да се отбележи, че с оглед трайната съдебна практика такива обезщетения не се присъждат дори в случай на настъпила смърт на пострадалото лице. От друга страна, съдът съобрази, че ищецът е знаел, че ответникът няма свидетелство за управление на МПС и въпреки това се е съгласявал да  го вози. На следващо място съдът съобрази и обстоятелството, че настъпилото ПТП освен на поведението на ответника, се дължи и на техническа неизправност на превозното средство, което не може да бъде вменено във вина на водача.

За доказване размера на имуществените вреди са представени 2 броя фактури на обща стойност 3000 лв. Доколкото от свидетелските показания става ясно, че ищецът е лекуван със стволови клетки, съдът намира за доказана връзката на представените писмени доказтелства с лечението на ищеца, въпреки, че фактурите са издадени на друго име/най-вероятно на майката на ищеца/. С оглед изложеното, настоящия състав намира, че искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за цялата сума, за която е предявен.

Като основатлен следва да бъде уважен и искът за присъждане на законна  лихва върху присъдените имуществени вреди, считано от датата на извършване на разходите - 21.09.2007г. до окончателното им изплащане.

 Видно от представения протокол за  ПТП, съставен на 29.11.2006г., МПС-товарен  автомобил “ГАЗ 53А”, ДКН  В 9745 АТ, с което е станало процесното произшествие е собственост на С.И.К..

Видно от заключението на автотехничекста експертиза, изготвена по досъдебното производствто, в процесния товарен бордови автомобил “ГАЗ 53А” са установени технически неизправности. Според експертът, причината за настъпване на ПТП е възникване на техническа неизправност в кормилната система по време на движение на автомобила, след прекъсване на кинематичната връзка между кормилния кръг и управляващите ходови колела, като в следствие на техническата неизправност, практически автомобилът е преминал в състояние на неуправляемост.

 С оглед така установеното, съдът намира, че са налице основания за възникване на солидарна отговорност по отношение на  С.И., действаща като на ЕТ С.И.-***, в качеството и на собственик на неизправния  автомобил, на осн.чл. 50 ЗЗД.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, но тъй като същият е освободен от заплащане на държавна такса по силата на закона, а доказатества за заплатения адвокатски хонорар не са представени, нито списък по чл.80 ГПК, съдът не присъжда разноки в негова полза.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса върху уважената част от исковете, в общ размер на 4000.12 лв., както и да възстановят направените разходи от бюджета на съда за изготвяне на СМЕ в размер на 100 лв.

С оглед уважаване на първоначално предявения иск, съдът намира, че следва да се произнесе по предявените от застрахования срещу застрахователя обратен иск.

Видно от застрахователен договор №071060077644, находящ се на стр. 82 от делото, ЕТ “С.И. 69” е имала валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на автомобил “ГАЗ 53А”, ДКН  В 9745 АТ за срок от 03.01.2006г. до 31.12.2006г.

По силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.                                                                                         

След като по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на произшествието, собственикът на автомобила, с който същото е причинено, е бил застрахован срещу риска гражданска отговорност в ответното дружество, съдът намира, че деликвентът, причинил вредата е бил обхванат от застрахователна закрила по застраховката "гражданска отговорност".

Съобразно разпоредбата на чл. 229 КЗ, застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

 След като от събраните по делото доказателства се установява, че между ЗК ЕВРО ИНС АД и ЕТ “С.И. 69” е бил на лице валидно сключен  застрахователен договор 071060077644, за застраховка гражданска отговорност по отношение на автомобил “ГАЗ 53А”, ДКН  В 9745 АТ за срок от 03.01.2006г. до 31.12.2006г. то съдт намира, че така предявените обратни искове са допустим и основателни, поради което следва да бъдат уважени за сумите, за които са уважени по отношение на ответниците по сиковтее с правно основание чл. 45 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 267, ал.2 КТ, застраховятелят покрива отговрността и в тези случаи.

За горницата до 500 000лв., претендирана като неимуществени вреди, съдът не дължи произнасяне по евентуалния обратен иск, тъй като в тази част главният иск е отхвърлен като неоснователен.

Ответникът не е предявил срещу застрахователя обратен иск за заплащане на сумата от 3000лв,, претендирана като имуществени вреди.

Предвид направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, ответникът по обратния иск, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплащане на държавна такса, в размер на 4100.12 лева, съобразно уважената част по първоначално предявените искове.

 

Мотивиран от гореизложеното на осн.чл.235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА З.С.М., ЕГН:**********,*** И.-69-С.И." със седалище и адрес на управление: с. С. К., представлявано от С.И.К., ЕГН:**********,*** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Ч.В., ЕГН:**********,*** Дол сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпили на 4 тежки телесни повреди, при ПТП на 29.11.2006 г., от виновното поведение на З.С.М. при управление на МПС, собственост на ЕТ „С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** ***, предстваляващо товарен автомобил  „ГАЗ 53А" с ДК    В 9745 АТ, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица № …. в ЗК "Е. и." АД, гр.София 1797, общ. Столична, район „И.", бул. “Г.М. Д." 16, с представляващи Й.Ц.Х. и А.С. П., на осн.чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.11.2006 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Ч.В. ЕГН **********,*** Дол срещу З.С.М., ЕГН ********** *** дол и „С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** *** Караджа иск за СОЛИДАРНОТО им осъждане за горницата над 100 000 лв. до 500 000 лв., претндирани на осн. чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА З.С.М., ЕГН ********** *** И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Ч.В. ЕГН **********,*** Дол сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпили на 4 тежки телесни повреди, при пътно-транспортно произшествие на 29.11.2006 г., от виновното поведение на З.С.М. при управление на МПС собственост на ЕТ„С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** ***, предстваляващо товарен автомобил  „ГАЗ 53А" с ДК    В 9745 АТ, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица 071060077644 в ЗК "Евро инс" АД, гр.София 1797, общ. Столична, район „Изгрев", бул. “Г.М. ДИМИТРОВ" 16, с представляващи Й.Ц.Х. и А. С. П., на осн.чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването на разходите – 21.09.2007г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Не присъжда разноски в полза на ищеца.

ОСЪЖДА З.С.М., ЕГН ********** *** И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 4100.12 (четири хиляди и сто лв. и 12ст. /лева, представляващи държавна такса и разноски  на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗК "Евро инс" АД, гр.София 1797, общ. С, р. „И.", бул. “Г.М. Д.", с представляващи Й.Ц.Х. и А.С. П., ДА ЗАПЛАТИ на З.С.М., ЕГН ********** *** дол и „С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** *** Караджа СОЛИДАРНО сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща присъдено на А.Ч.В. ЕГН **********,*** Дол обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпили 4 тежки телесни повреди, при пътно-транспортно произшествие на 29.11.2006 г., от виновното поведение на З.С.М. при управление на МПС собственост на „С.И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** ***  предстваляващо товарен автомобил  „ГАЗ 53А" с ДК    В 9745 АТ, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица 071060077644 в ЗК "Евро инс" АД, гр.София 1797, с представляващи Й.Ц.Х. и А. С. П., на осн.чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.11.2006 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, както и сумата от 4100.12 (четири хиляди и сто лв. и 12ст. /лева, представляващи държавна такса и разноски  на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, на осн. осн. чл.229 вр. Чл. 219, ал.3 ГПК.

Не присъжда разноски в полза на З.С.М., ЕГН ********** *** И.-***, представлявано от С.И.К., ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в 2 седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: