Определение по дело №997/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез мл. експерт В.С., против Определение № 412/10.03.2023г. по АНД № 3511/2022г. на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на органа за изменение на Решение № 153/27.01.2022г. по АНД № 3511/2022г. на РС – Варна в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Позовава се на разпоредбите на чл.143 от АПК и на постановките, дадени с ТР № 3/1985г. на ВС, ОСНК, и твърди, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на санкционираното лице. Сочи, че независимо от констатираните основания от въззивния съд за изменение на наложената му глоба, административното нарушение се явява установено по категоричен начин.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, ответната страна – Р.А.Г., изразява становище в депозиран от процесуалния му представител отговор на частната жалба. Счита същата за неоснователна, а изводите на ВРС – за правилни и законосъобразни, поради което моли за оставяне на определението в сила. Претендира присъждане на разноски като представя списък по чл.80 ГПК, включващ вече присъдените му разноски по Решение № 153/27.01.2022г. по АНД № 3511/2022г. на РС – Варна, и допълнителни такива по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023г с предмет депозирания отговор на частна жалба.

След преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е постъпила от надлежна страна, в срока по чл.230 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред ВРС е образувано по жалбата на Р.А.Г., чрез адв.Й.Г., против Наказателно постановление № 23-0000332/22.06.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на лицето е наложена глоба в размер на 3000 лв.

От страна на въззивника било претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 484 лева, а в депозирани пред районния съд писмени бележки ответната страна поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С Решение № 153/27.01.2022г. по АНД № 3511/2022г. РС – Варна изменил оспорваното НП, като намалил размера на наложеното административно наказание от 3000 лева на 500 лева. Приел, че с оглед изхода на спора, претенциите и на двете страни за присъждане на разноски се явяват частично основателни, като им присъдил съразмерно такива.

С молба вх.№ 13911/22.02.2023г. „Директорът на РД „Автомобилна администрация“ - Варна е поискал изменение на Решение № 153/27.01.2022г. по АНД № 3511/2022г. на РС – Варна в частта за разноските, и в частност - искането на въззивника за присъждане на разноски бъде оставено без уважение.

За да остави молбата без уважение, ВРС с обжалваното определение се е позовал на приложимата по препращане от чл.144 АПК разпоредба на чл.78, ал.1 от ГПК, и на редуцирането размера на наложената глоба, представляваща материален интерес по делото.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл.143 от АПК, уреждаща възлагането на разноските, липсва уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт, е частично уважено и частично отхвърлено. Именно такава хипотеза разкрива редуцирането на наложената глоба по НП, тъй като санкцията е негова същностна и определяща характеристика като административен акт. Поради констатираната празнота, по препращане от чл.144 от АПК, приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете страни в административнонаказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Аргумент в подкрепа на горния извод се намира и в чл.18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в хипотези като процесната, последните са базирани на размера на наложната глоба или имуществена санкция по алгоритъма от чл.7, ал.2 от Наредбата

В този контекст, при частична основателност на жалбата и намаление на наложената глоба, разноските на жалбоподателя, респ. на ответника, следва да бъдат определени съразмерно с уважената/отхвърлената част. Изложените от частния касатор доводи не могат да бъдат споделени, като същите са и вътрешнопротиворечиви. От една страна, възраженията сочат на относимост на разпоредбите на ГПК, по препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 АПК, чието прилагане би довело до възприетия от районния съд резултат. От друга страна, се релевират постановките на ТР № 3/1985г. на ВС, ОСНК, които, обаче, са дадени по тълкуването и прилагането на чл.84 от ЗАНН и съответните разпоредби по НПК. Настоящата инстанция намира, че същите са неотносими към настоящия казус, както предвид приложимостта им само за посочените в чл.84 ЗАНН хипотези, така и предвид наличието на специалната разпоредба на чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Следва да се има предвид и това, че за да измени размера на санкцията, съдът все пак е констатирал порок на НП.

Искането на ответника по частната жалба за присъждане на възнаграждение в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение. Претендираното такова в размер на 403,33 лева е вече присъдено в рамките на въззивното производство, и именно то е предмет на производството по чл.248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за отговор по частната жалба, е неоснователно. Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните разноски в основното производство.Тъй като произнасянето и на първоинстанционния, и на касационния съд, по направеното искане за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е само допълнение на постановения вече, приключващ делото акт, нови разноски за производството по чл. 248 ГПК не следва да се присъждат. По аргумент на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, разноски в производство по оспорване дължимостта на разноски не се дължат.

Водим от горното, и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК вр. чл.63д от ЗАНН, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 412/10.03.2023г. по АНД № 3511/2022г. на Районен съд - Варна.

Определението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИСКРЕНА ДИМИТРОВА ИВЕЛИН БОРИСОВ