Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1586 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕФФЕКТ“ ЕООД, чрез адв. К.Г., срещу Решение № 2573 от 10.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 5843/2018 г.
по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Л.И.К., ЕГН:********** ***, не дължи на „Еффект" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Жеравна" № 7, представлявано от Т.К.Д., взискател по изп.д. №20167180400310/2016
г. сумата 11 258.80 лева; по изпълнително дело № 20167180400107 сумата 6 193.75
лева и по изпълнително дело № 20177180400102 сумата 559.20 лева, всички по
описа на ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ с район на действие ВОС, поради
погасяване на вземанията с прихващане на насрещни вземания на ищеца по
изпълнително дело № 20178080400422 по описа на ЧСИ З. Д.,*** действие - Окръжен
съд гр. Варна в общ размер 13 425.20 лева, извършено след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
по изявление от 21.09.2017 г. и паричен превод от 03.11.2017 г., на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят „ЕФФЕКТ“ ЕООД счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно, като моли неговата отмяна и присъждането на разноски. Сочи,
че правото на ищеца да извърши прихващане е отречено от разпоредбата на чл. 105 ЗЗД, защото вземането на кредитора е породено от умишлено непозволено деяние, а
именно извършени от управителя действия във вреда на дружеството (чл. 145 ТЗ) и
липсва съгласие за прихващането. Излага, че вземанията на ищеца и вземанията на
ответника са неправилно изчислени, поради което извършеното прихващане и
заплащане на сумата от 5 650,87 лв. не са породили целения ефект. В
съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият Л.И.К. депозира писмен
отговор чрез адв. И.З., с който оспорва жалбата. Сочи, че възражението на
въззивника за липса на съгласие за прихващането е преклудирано, защото не е
релевирано с отговора на исковата молба. Излага, че възражението е и
неоснователно, защото само главницата от 6 565 лв. представлява вземане от деликт.
Твърди още, че въззивната инстанция не може да изследва твърдението за
характера на отговорността по чл. 145 ТЗ. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски. В съдебно заседание оспорва жалбата.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: По силата на издаден изпълнителен лист по гр.д. №
915/2015 г. на ВРС, било образувано изпълнително дело № 20167180400310 по описа
на ЧСИ С. К. – Д., peг. № 718, с район на действие - Варна, с взискател
„Еффект" ЕООД и присъединени взискатели Национална агенция по приходите и
К. С. С., ЕГН **********, по което дължал на ответното дружество следните суми:
6 565 - лева главница; 1 449.23 - законна лихва върху главницата; 137.87 лева -
разноски по гр.д. № 915/2015 г. на ВРС; 226.50 лева внесени от взискателя
авансови такси и 880.20 лева дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, или
всичко - 11 258.8 лева. Въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2016 г.,
издаден на основание решение по гр.д. № 1966/2013 г. на ВОС, било образувано
изп. дело № 20167180400107 при ЧСИ Д., с взискател „Еффект" ЕООД и длъжник
Л.К., по което дължал следните суми: 4 944 лева - главница; 672 лева - разноски
по изпълнителното дело и 577.75 лева такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, или
всичко - 6 193.75 лева. Въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2017 г.,
издаден по ч.т.д. № 2415/2016 г. на ВОС, било образувано изп.д. № 20177180400102
при ЧСИ Д. с взискател „Еффект" ЕООД и длъжник Л.К., по което дължал
следните суми: 360 лева -главница; 156 лева - разноски по ТТР към ЗЧСИ и 43.20
лева - такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, или всичко - 559.20 лева. Същевременно
въз основа на Решение №
188/20.12.2016 г., постановено по т.д. № 1525/2015 г. по описа на ВКС, т.к.,
II отд. и Определение №
184/13.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 825/2017 г. по описа на ВКС, т.к., I
т.о., влязло в законна сила на
20.12.2016 г., ищецът се снабдил с изпълнителен лист № 185/20.04.2017 г., по силата на който
ответникът е осъден да му заплати 11 254.10
лева, представляващи направените по делото разноски за всички
съдебни инстанции. Въз основа на издадения изпълнителния лист било образувано
изп.дело № 20178080400422 по
описа на ЧСИ З. Д., per. № 808 на
КЧСИ. С Нотариална покана
peг. № 5883/21.09.2017г. уведомил ответника, че прихваща вземанията си, които
има към него по изп.дело 20178080400422 по описа на ЧСИ З.
Д.,*** действие - Окръжен съд гр.
Варна в общ размер 13425.20 лева със сумите,
дължими по изп.д. № 20167180400310, изп. дело № 20167180400107 и изп.д. №
20177180400102. Изявлението за прихващане било получено от
ответника при отказ на 14.12.2017г.. Предвид наличието на висящи между страните
изпълнителни дела, вземанията им били ликвидни и изискуеми, поради което на
осн. чл.103 ЗЗД изявлението за прихващане е породило действие и насрещните
вземания са се погасили до размера на по - малкото от тях. След направеното
прихващане, на 03.11.2017 г. ищецът заплатил на „Еффект" ЕООД чрез касов
паричен превод сумата от 5 650.87 лева, представляваща непогасения чрез
прихващането остатък от задълженията по изпълнително дело № 20167180400107 при ЧСИ Д.. Ето защо обективира искане съдът да приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника посочените суми и моли за постановяване на
положително решение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който се оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност като
неоснователен. Не оспорва, че е взискател срещу ищеца по изпълнителни дела № 310/2016 г., № 107/2016 г. и № 102/2017 г., всички по описа на ЧСИ СТ. Д. с рег.№ 718 в КЧСИ.
Не оспорва, че ищецът е взискател по изп.дело № 422/2017 г. по описа на ЧСИ З. Д., с per.
№808 в КЧСИ, по което е длъжник. Признава, че на 03.11.2017г.
от ищеца е постъпило плащане на сумата в размер от 5 650.87 лева. Твърди, че
към датата на твърдяното прихващане, задълженията на ищеца по посочените
изпълнителни дела са в по-голям размер. Оспорва размерът на задължението по
изп.дело № 422/2017 г. по
описа на ЧСИ З. Д. да е 13 425.20 лв., доколкото размерът на адвокатското
възнаграждение бил по-нисък и не се дължала такса по т. 26 от тарифата за таксите на ЧСИ. Навежда доводи, че общият
размер на дължимите от страна на ищеца към ответника суми по изпълнителните
дела надвишава размера на дължимата сума от страна на ответника към ищеца по
изп.дело № 422/2017 г.,
поради което ищецът не е могъл да упражни валидно право на възражение за
прихващане. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се
установява, че ответникът „ЕФФЕКТ“ ЕООД е подал молби за образуване на три
изпълнителни дела пред ЧСИ № 718 СТ. Д. за вземания срещу ищеца Л.И.К., както следва: изп.д № 20167180400107 въз основа на изпълнителен лист № 91/22.02.2016
г. по т.д. № 1966/2013 г. на ВОС, по което ищецът е осъден да заплати сумите от
1 560 лв. разноски, 1 584 лв. разноски и 1 800 лв. адвокатски хонорар; изп.д. № 20167180400310 въз основа на
изпълнителен лист № 4918/13.06.2016 г. по
гр.д. № 915/2015 г. на ВРС, по което ищецът е осъден да заплати сумата от 6 565
лв. обезщетение за вреди причинени на „ЕФФЕКТ“ ЕООД в качеството му на негов
управител в периода 21.11.2012 г. – 30.04.2013 г., изразяващи се в разпореждане
с парични средства на дружеството от банкови сметки, ведно със законната лихва,
на основание чл. 145 ТЗ, както и сумите от 1 297,87 лв. разноски и 840 лв.
адвокатски хонорар; изп.д. №
20177180400102 въз основа на изпълнителен лист № 81/22.02.2017 г. по ч.т.д.
№ 2415/2016 г. на ВКС, по което ищецът е осъден да заплати сумата от 360 лв.
разноски.
След образуването на тези дела Л.И.К. е подал молба за
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № 808 З. Д. за вземания срещу
ответника „ЕФФЕКТ“ ЕООД, а именно: изп.д.
№ 20178080400422 въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2017 г. по т.д. №
1525/2015 г. на ВКС, по което ответникът е осъден да заплати сумата от
11 254,10 лв. разноски пред всички инстанции. Спорът е окончателно
приключил с влязъл в сила съдебен акт на 20.12.2016
г. След образуване на изп.д. № 422/2017 г. на 21.09.2017 г. ищецът е
изпратил нотариална покана до ответника, с която е отправил изявление за прихващане с насрещните
вземания на „ЕФФЕКТ“ ЕООД по изп.д. № 310/2016 г. и изп.д. № 102/2017 г. На 14.12.2017 г. представляващия ответното
дружество Т.Д. се запознал със съдържанието на поканата, отказал да я получи и
оспорил изявлението за прихващане. На 03.11.2017
г. К. заплатил на ответното дружество сумата от 5 650,87 лв. чрез
касов паричен превод с вписано основание погасяване на остатъка след
прихващането по изпълнителните дела. Ищецът е представил доказателства и е
отправил искане към ЧСИ СТ. Д. да прекрати образуваните срещу него изпълнителни
дела, но му е отказано с мотива, че все още има неизплатени задължения. С
уведомление от 09.10.2019 г. ЧСИ СТ. Д. е уведомила ответника, че изп.д. №
107/2016 г. е приключено.
В първоинстанционното производство е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице се е запознало с процесните
четири изпълнителни дела и е извършило редица изчисления във връзка с размера
на дължимите суми по всяко от тях към определен момент във времето.
Пред въззивния съд е допусната допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице е изчислило дължимите от ищеца суми по
процесните изпълнителни дела към датата на възникване на активното вземане на
ищеца /20.12.2016 г./, датата на плащане на сумата от 5 650,87 лв. по сметка на
ответника /03.11.2017 г./ и към датата на уведомяване на ответника за
изявлението за прихващане /14.12.2017 г./
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се
установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на изследване следва да
се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по
правилността му.
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника суми по три изпълнителни дела, поради настъпили
факти (извършено прихващане и плащане) след приключване на съдебните дирения в
производствата, по които са издадени изпълнителните основания.
Спорните правни
въпроси, които подлежат на разглеждане във
въззивното производство, са следните: 1. Може ли ответникът след срока за
отговор на исковата молба да релевира възражение по чл. 105 ЗЗД, за липса на
предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане, а именно че вземането на
кредитора е породено от умишлено непозволено деяние и липсва съгласие за
прихващането, или това искане е преклудирано съобразно чл. 133 ГПК?; 2. Представлява
ли вземането, възникнало въз основа на уважен от съда иск по чл. 145 ТЗ за
причинени от управителя вреди на търговско дружество, умишлено непозволено
деяние по смисъла на чл. 105 ЗЗД? 3. При основателност на възражението по чл.
105 ЗЗД, налице ли е валидно упражнено право на извънсъдебно прихващане от
страна на ищеца, към кой момент е настъпил ефекта от прихващането (към коя дата
се преценяват размерите на дължимите от страните суми) и погасени ли посочените
в петитума на исковата молба вземания на ответника към ищеца по процесните
изпълнителни дела (като се съобрази и заплатената на дружеството сума извън
изпълнителните производства)?
В хипотезата на чл. 439 ГПК
длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението,
като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В настоящото производство такива факти са налице, а именно факта
на настъпил ефект от извършено прихващане и факта на плащане на парична сума
извън изпълнителните дела. Заплащането от ищеца на сумата от 5 650,87
лв. постъпването и́ по сметката на дружеството ответник, както и
правопогасителния и́ ефект за част от дължимите от К. суми, не се оспорва.
Оспорва се кои точно вземания са погасени с нея, както и дали изявлението за
прихващане е породило своите законови последици и спрямо кои вземания.
По
отношение на първия спорен въпрос
настоящият състав приема, че правилата за преклузията по чл. 133 ГПК не се прилагат по отношение на
възражението по чл. 105 ЗЗД, защото от разпоредбата се извлича императивна правна норма, която както
първоинстанционният, така и въззивният съд трябва да съобразят, когато е от
значение за разрешаването на спора, дори и без изрично позоваване от страната.
/В този смисъл и Решение № 221 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 1453/2015 г., I г.о. на ВКС/ Съгласно чл. 105 ЗЗД не
могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се
допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени
деяние, и вземания за данъци. Императивният характер на правната норма
произтича от самото и́ съдържание. От граматическото /“не могат“/ и телеологичното /да бъдат
изключени определени вземания, поради особения им източник/ тълкуване на разпоредбата
се достига до извода, че в същата се съдържа законова забрана за прихващане с
повелителен характер, която може да бъде преодоляна само при наличието на
съгласие от страна на кредитора (т.нар. факултативно прихващане). При преценка
от страна на съда дали материалноправното прихващане е породило своя ефект
съдът е длъжен да изследва всички елементи от фактическия състав, включително
да извърши проверка дали пасивното вземане няма характер на някое от вземанията
по чл. 105 ЗЗД, дори и без да е релевирано възражение от страна на кредитора.
На
втория спорен въпрос настоящият
състав счита, че следва да се отговори утвърдително. Съгласно чл. 145 ТЗ управителят и контрольорът отговарят
имуществено за причинени на дружеството вреди. Искът е предоставен на дружеството
с ограничена отговорност за реализиране отговорността на тези лица спрямо него.
Специалната имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите
между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и
органно. Двете правоотношения съществуват паралелно. Съгласно трайната практика
на ВКС, фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно неизпълнение
на задълженията на управителя /действие или бездействие/, от което са
последвали вреди за дружеството. Правото на дружеството да търси имуществените
последици от неизпълнение на договорното и/или органно задължение на управителя
произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически
състав на т.н. „управителски деликт”.
/В този смисъл, Решение № 177 от 11.08.2014 г. по т.д. № 66/2012 г., II т.о на ВКС, Решение № 41 от 29.04.2009 г. по
т.д. № 669/2008 г., I т.о. на ВКС; Решение № 115 от 27.11.2012 г. по т.д. №
61/2011 г., II т.о. на ВКС и др./
В случая се касае за вид гражданска отговорност, при която вината
може да има различни проявни форми, доколкото в чл. 145 ТЗ не направено
разграничение по отношение на формата на вина. В Закона за задълженията и
договорите законодателят борави с понятията „умисъл“, „небрежност“ и „груба
небрежност“. Управленският деликт може да бъде извършен както умишлено, така и
непредпазливо (при някоя от формите на небрежност). За да е налице хипотезата
на чл. 105 ЗЗД непозволеното деяние (в случая управленският деликт) следва да е
извършено умишлено. Видно от съдържанието на изпълнителния лист издаден след
влизане в сила на Решение № 253 от 14.04.2016 г. по в.т.д. № 67/2016 г. на ВОС,
както и от диспозитива на самото съдебно решение (което е служебно известно на
съда) К. е осъден да заплати на ЕФФЕКТ сумата от 6 565 лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени от ответника на дружеството-ищец, в качеството
му на негов управител, в периода от 21.11.2012 г. - 30.04.2013 г., изразяващи
се в разпореждане с парични средства на дружеството от банкови сметки. Очевидно се касае за умишлено деяние,
доколкото К. е изтеглил паричните средства собственост на дружеството. Това
умишлено деяние е прието от съда по иска по чл. 145 ЗЗД за противоправно и
виновно, поради което и К. е осъден с влязло в сила решение, което не подлежи
на пререшаване. Характерът на това деяние се припокрива с изискването на
законодателя в чл. 105 ЗЗД за умишленост и непозволеност, изключваща
възможността за прихващане без съгласието на кредитора.
Предвид тези изводи настоящият състав приема, че К. не е имал право да прихваща със
задължението си в размер от 6 565 лв., доколкото не е било налице съгласие на
кредитора. Прихващането не може да се извърши не само срещу главното
задължение, но и срещу свързаните с него акцесорни
задължения като тези за лихвите. /Така П., В. Избрани съчинения в три тома.
Том първи. Прихващане. Материалноправни и процесуалноправни проблеми. С., 2010,
Сиела, с. 244/
По отношение на третия
спорен въпрос следва да се извърши преценка на редица факти, които влияят
върху възможността да се извърши прихващане и в какъв размер. Съгласно чл. 104 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление от едната страна, отправено до
другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. От тълкувателното на
тази разпоредба следва, че направеното изявление за прихващане винаги има действие
към предвидения в чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент. Действието на прихващането се
изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на по
малкото. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на
прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на
отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от
това неизпълнение. В случаите, когато отговорността е за забавено изпълнение,
то прихващащият ще отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди
предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент, от момента на
забавата, до момента, в който прихващането е породило действие. /Така Решение №
103 от 01.08.2017 г. по т.д. № 61323/2016 г., IV г.о. на ВКС/
По отношение на фактическия състав на правото на прихващане не е
налице спор между страните. Налице са действителни насрещни вземания за парични
суми, които са изискуеми и ликвидни. Спрямо част от разноските по
изпълнителните дела е упражнено правото на жалба, поради което също са се
стабилизирали.
На първо място следва да се уточни моментът,
в който настъпва ефектът на прихващането. Това е датата, на която прихващането
е могло да се извърши, която дата в случая на активното вземане съвпада с
възникване на задължението на ЕФФЕКТ към К. в размер на 11 254,10 лв. разноски, а именно влизането в сила на Решение №
188 от 20.12.2016 г. по т.д. № 1525/2015 г., II т.о. на ВКС на 20.12.2016 г. Останалото вземане от 900 лв. за адвокатски хонорар за
образуване на изпълнителното дело е възникнало с образуването на изп.д. №
422/2017 г. на ЧСИ З. Д., а именно на 22.05.2017
г., която дата следва да се счита за момента, в който прихващането с тази
сума може да се извърши. Датата на отправяне на изявлението за прихващане
(21.09.2017 г.) има значение по отношение на размера на пасивните вземания към
този момент, с които се иска прихващане, защото ако същите са възникнали след
възникване на активното вземане ефектът на прихващането ще настъпи в по-късния
момент. Датата на узнаването за изявлението от насрещната страна е ирелевантно
за настъпване на ефекта, доколкото законът признава ефекта на прихващането
именно към момента, в който е могло да бъде извършено. Узнаването е от
значение, за да може кредитора да узнае, че не следва да плаща и да възрази
срещу възможността да се прихваща, но само в случаите, в които се изисква
неговото съгласие, като и в двете хипотези действието на прихващането настъпва
в друг момент, който не е обвързан от получаване на изявлението.
На второ място при наличието на множество задължения на прихващащия е от
значение неговата воля по отношение на това кои от тях желае да компенсира чрез неговото вземане. Видно от
изпратената нотариална покана ищецът е имал желание да погаси вземанията си по
изп.д. № 310/2016 г. и изп.д. № 102/2017 г. по описа на ЧСИ СТ. Д.. Значение
имат размерите на тези вземания към датата, към която прихващането е могло да
бъде извършено. В случая по изп.д. № 310/2016 г. това е датата 20.12.2016 г. (на която е възникнало
активното вземане), а по изп.д. № 102/2017 г. това е датата 21.09.2017 г. (на отправяне на
изявлението за прихващане), защото желанието на прихващащият е да погаси точно
определени задължения по това дело към този момент. Предвид цитираното по-горе
решение на ВКС, което настоящият състав споделя изцяло, прихващащият отговаря
за последиците от неизпълнението си настъпили преди предвидения в разпоредбата
на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент, което в случая включва всички задължения към
кредитора към тази дата.
Видно от допуснатата пред въззивния съд допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза задълженията на К. към взискателя „ЕФФЕКТ“ към 20.12.2016 г. са били в размер на 11 034,42 лв. по изп.д.
№ 310/2016 г., като изп.д. № 102/2017 г. все още не е било образувано.
Ефектът на прихващането по отношение на сумата от 6 565 лв. не е настъпил, предвид
разпоредбата на чл. 105 ЗЗД и липсата на изрично съгласие от страна на
кредитора. Ефектът не е настъпил и по отношение на акцесорните вземания за
лихви в размер на 1 265.05 лв. за периода 27.01.2015 г. – 14.12.2017 г.
(съобразно приетото по-горе в мотивите). Прихващане не може да е извърши и с
вземанията към ЧСИ, защото същите са в полза на частния съдебен изпълнител и не
са насрещни на активното вземане. Прихващане може да се извърши с останалите
такси и разноски по изпълнителното дело, доколкото след авансовото им плащане
същите се дължат на взискателя. Предвид горното са се погасили само тези суми в
общ размер на 3 204,37 лв. (адвокатски
хонорари, разноски по т.д. № 67/16, такси към взискателя). В полза на
прихващащия е останала сумата от 8
049,73 лв. Главницата и лихвите по изп.д. № 310/2016 не са се погасили,
поради което след прихващането са останали дължими, заедно с таксите към ЧСИ.
Възникването на вземането по изп.д.
№ 102/2017 г. е най-ранният момент, в който същото е могло да бъде
прихванато, но с изявлението за прихващане е посочено конкретно задължението по
самото изпълнително дело (360 лв. по изпълнителен лист и 156 лв. разноски),
което вземане следва да се счита за погасено с прихващането. Към датата на
изявлението 21.09.2017 г. вземането е било в размер на 603,90 лв. (видно от
експертизата пред първа инстанция) След погасяването на сумата от 516 лв. по
делото е останала дължима сумата от 87,90
лв. В полза на прихващащия, след съобразяване на прихващането с вземания по
изп.д. № 310/2016, е останала сумата от 7
533,73 лв. С тази сума не е могло да бъдат извършвани повече прихващания,
поради което същата е останала дължима от „ЕФФЕКТ“ ЕООД по изп.д. № 422/2017
г., заедно с разноските от 900 лв. Ако са налице плащания по изпълнителното
дело от страна на „ЕФФЕКТ“ ЕООД същите следва да бъдат зачетени, но за съда е
неизвестен техния размер, доколкото не са били предмет на изследване в
настоящото производство.
С изявлението за прихващане не е изразена воля за прихващане с
дължими вземания по изп.д. № 107/2016
г., поради което и същите няма как да бъдат погасени чрез този способ.
На трето място при множество задължения от различен характер (главници, лихви,
разноски) при погасяване чрез плащане е
от значение кое от задълженията следва
да се погаси първо. В т. 1 на ТР №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС се възприе становището, че от гледна точка на
изпълнението на задълженията (чл. 63 – чл. 78 ЗЗД) и на изпълнителния процес,
паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и разноски, поради
което при липса на уговорка между страните длъжникът не може да се ползва от
правото по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява. При
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение,
което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи
кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този
случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да
прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по
който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло
някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява,
правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат
в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него
следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след
него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
На 03.11.2017 г. ищецът
е заплатил на ответника извън изпълнителните дела сумата в размер на 5 650,87 лв., като е посочил в
основанието за плащане, а именно че погасява в цялост остатък от задължение по
изпълнителни листи, приложени по изп.д. № 310/16, изп.д. № 102/17 и изп.д. №
107/16 след прихващане. Не е посочено какво се погасява първо, ако сумата не е
достатъчна да покрие всички задължения, поради което приложение следва да
намери правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да се погаси изцяло най-обременителното задължение. Най-обременителното задължение към
този момент безспорно е главницата в размер на 6 565 лв. по изп.д. № 310/16,
доколкото е най-голяма по-размер и върху същата ще продължават да се начисляват
лихви. Съответно сумата от 5 650,87 лв. следва да се отнесе за погасяване на
това вземане. След погасяването му дължима по изп.д. № 310/16 остава сумата от 914,13 лв. главница. Към тази сума
следва да се прибавят и всички останали дължими суми по изпълнителното дело във
връзка с това вземане, като техният размер следва да се съобрази с настъпилия
ефект на прихващането и направеното плащане извън изпълнителното дело.
От представеното във въззивното производство Уведомление по изп.д.
№ 107/2016 г. се установява, че същото е приключено, поради което не се дължат повече
суми по него. Това е новонастъпил факт, който следва да бъде съобразен от съда,
но същият е без значение, доколкото нито чрез извършеното прихващане, нито чрез
заплащането на сумата от 5 650,87 лв. са се погасили вземания по това дело.
Отрицателният установителен иск е предявен за установяване, че не се дължи по изпълнителните
дела чрез погасяване на суми чрез конкретни способи (прихващане и плащане),
поради което извън предмета на спора е извършването на други погасявания.
Ако са налице плащания по изпълнителните дела изп.д. № 310/16,
изп.д. № 102/17 и изп.д. № 107/16 в хода на изпълнителния процес същите следва
да бъдат зачетени при преизчисляването на дължимите суми, но не са предмет на
изследване в настоящото производство и за съда е неизвестен техния размер.
Производството има за цел установяване недължимостта на определени суми от
ищеца по тези дела след извършване на прихващане с негово вземане по изп.д. №
422/2017 и плащане по банков път, поради което и съдебното решение следва да в
рамките на този повдигнат правен спор. Част от вземанията по делата не са
възникнали, доколкото ищецът се е освободил от последиците от забавата при
зачитане обратния ефект на прихващането, но точния размер на тези вземания също
не беше установен в настоящото производство, за което ищецът носеше съответната
доказателствена тежест. Последният би могъл да упражни правото си да предяви
друг иск по чл. 439 ГПК, в производството по който да бъдат зачетени
последиците от настоящия съдебен акт и извършените в хода на изпълнителните
производства плащания съотнесени към действително дължимите и изискуеми към
съответния момент задължения.
В заключение след извършените от ищеца прихващане и плащане са се погасили
следните суми:
-
по изп.д. № 310/2016 г.
- 5 650,87 лв. главница и 3 204,37 лв. (адвокатски хонорари, разноски по
т.д. № 67/16, такси към взискателя) дължими към 20.12.2016 г. Дължимият остатък
по делото е 914,13 лв. главница и 1 265,05 лв. лихви, заедно с другите
вземания по делото, възникнали след тази дата, както и вземанията към ЧСИ;
-
по изп.д. № 102/2017 г. – 360 лв. главница и 156 лв. разноски
по изпълнителното дело, дължими към 21.09.2017 г. Дължимият остатък по делото е
87,90 лв. разноски, заедно с другите
вземания по делото, възникнали след тази дата, както и вземанията към ЧСИ.
-
по изп.д. № 107/2016 г. – погасената сума чрез горните способи
е 0 лв. Към настоящия момент изпълнителното дело е приключило поради погасяване
на задълженията в хода на изпълнителния процес.
В полза на Л.К. е останала сумата от 7 533,73 лв. по изп.д. № 422/2017 г., заедно с разноските от 900 лв., заедно с другите вземания по
делото след извършване на прихващането, като следва да се съобразят плащанията
извършени от ЕФФЕКТ по изпълнителното дело.
При така очертаните от ищеца рамки на защита настоящият състав
намира, че предявения иск се явява частично
основателен само по отношение на погасените с двата способа вземания, които
в настоящото производство се установиха, че са в размер на 5 650,87 лв.
главница и 3 204,37 лв. (адвокатски хонорари, разноски по т.д. № 67/16, такси
към взискателя) по изп.д. № 310/2016 г. и 360 лв. главница и 156 лв. разноски
по изп.д. № 102/2017 г. В останалата част искът следва да се отхвърли като
неоснователен. В производството не се установи погасяване на останалите
посочени от ищеца суми чрез извършените от него прихващане и плащане.
Като е достигнал до различен извод за спорното право
първоинстанционния съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за разликата
над установеното от въззивния съд погасяване до общо дължимото по
изпълнителните дела.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските в производството следва да
бъдат разпределени съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска.
Пред първа инстанция
ищецът Л.К. е претендирал сумите 756,69 лв. държавна такса, 456,52 лв. депозит
за вещо лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът „ЕФФЕКТ“ ЕООД е
претендирал сумите 200 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е
прието за неоснователно от съда. Частна жалба в частта за разноските не е
подадена, поради което произнасянето на съда се е стабилизирало по отношение на
това възражение.
Пред втора инстанция
въззивникът „ЕФФЕКТ“ ЕООД е претендирал сумите 374,05 лв. държавна такса, 200
лв. депозит за вещо лице и 1 320 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият Л.К. е претендирал 1 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия, което настоящият
състав намира за неоснователно, доколкото минималния размер на възнаграждението
според материалния интерес на делото е 1 070 лв. и се касае за дело с
фактическа и правна сложност над средното ниво, поради което заплатения хонорар
е адекватен на положените от процесуалния представител усилия.
Общият размер на сторените в производството пред двете инстанции разноски от Л.К.
са 3 413,21 лв., а от „ЕФФЕКТ“ ЕООД са 2 694,05 лв.
Предвид изхода от спора и след съдебна компенсация дължимите от
ответника „ЕФФЕКТ“ ЕООД в полза на Л.К. разноски в производството пред двете
инстанции са в размер на 563 лв.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2573 от
10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5843/2018 г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА с която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.И.К.,
ЕГН: ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Еффект" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Жеравна" № 7,
представлявано от Т.К.Д., взискател по изп.д. №20167180400310/2016 г. за
разликата над сумата 9 079,62 лева
до претендираните 11 258,80 лева; по
изпълнително дело № 20167180400107 за сумата 6 193,75 лева и по изпълнително дело № 20177180400102 за разликата над сумата 516,20 лева до претендираните 559,20
лв., всички по описа на ЧСИ СТ. К. - Д., рег. № 718 на КЧСИ с район на действие
ВОС, поради погасяване на вземанията с прихващане на насрещни вземания на ищеца
по изпълнително дело № 20178080400422 по описа на ЧСИ З. Д.,*** действие -
Окръжен съд гр. Варна в общ размер 13 425.20 лева, извършено след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание по изявление от 21.09.2017 г. и паричен превод от 03.11.2017 г., на
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л.И.К.,
ЕГН: ********** ***, срещу Еффект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. "Жеравна" № 7, представлявано от Т.К.Д.,
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника взискател по изп.д. №20167180400310/2016
г. сумата от 2 179,18 лева,
представляваща разликата между погасената чрез прихващане и плащане сума от 9
079,62 лева до претендираната като погасена сума от 11 258,80 лева; по
изпълнително дело № 20167180400107 сумата от 6 193.75 лева и по изпълнително дело № 20177180400102 сумата от 43 лева, представляваща разликата между
погасената чрез прихващане сума от 516,20 лева до претендираната като погасена
сума от 559,20 лева, всички по описа на ЧСИ СТ. Костова - Д., рег. № 718 на
КЧСИ с район на действие ВОС, поради погасяване на вземанията с прихващане на
насрещни вземания на ищеца по изпълнително дело № 20178080400422 по описа на
ЧСИ З. Д.,*** действие - Окръжен съд гр. Варна в общ размер 13 425.20 лева,
извършено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание по изявление от 21.09.2017 г. и паричен
превод от 03.11.2017 г., на основание чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2573 от
10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5843/2018 г. по описа на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА „ЕФФЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Жеравна" № 7, представлявано от Т.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К., ЕГН: **********
***, сумата от 563 лв. /петстотин шестдесет и три лева/, представляваща
дължими разноски по делото, след извършена съдебна компенсация, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.