Р Е Ш Е Н И Е
№ 2371
гр.Пловдив, 30.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на осми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6583/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 103 от 30.09.2019г. издадено от Ц.
Г. П., на *** при Община Пловдив, с което на „В. 60“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 162,
представлявано от Д. Г. А., на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.14, ал.1
от Закона за местните данъци и такси.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН
при съставяне на АУАН е присъствал и е подписан само от един свидетел, както и
че не е посочено ЕГН на същия. Също посочва, че в АУАН е налице непрецизна
правна квалификация, като не е посочена конкретната нарушена разпоредба,
указано е единствено чл.14 от ЗМДТ. На следващо място взема становище, че
според последната редакция на посочената като нарушена законова разпоредба – ДВ
бр. 98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г. задължението
за деклариране касае само новопостроените и сгради и постройки, каквито
придобитите от дружеството не са, същото не е извършило твърдяното нарушение.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като
посочва, че декларацията е следвало да бъде подадена до 09.01.2019г., доколкото
апортът е бил вписан на 09.11.2018г., а задължението
за подаване на декларация е било изпълнено чак на 26.09.2019г., с което е
нарушено изискването на закона. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.10.2019 г., видно
от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив на 15.10.2019г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.11.2018г., чрез апорт, вписан в
Търговския регистър, дружество „В. 60“ ЕООД придобило имот, находящ се в
гр.Пловдив, парк ул.„Парк Отдих и култура“ № 23, представляващ поземлен имот с
идентификатор 56784.510.69 и обекти в сграда. Същото дружество не подало
декларация за горното до 09.01.2019г., а такава подало на 26.09.2019г. в
Дирекция „Местни данъци и такси“ с вх.№ **********/26.09.2019г..
След като установила горното, на 26.09.2019г. свидетелят Х.А.Д. – в
качеството и на *** при Община Пловдив, съставила АУАН № 66090001796/26.09.2019г.
срещу „В. 60“ ЕООД за нарушение на чл.14 от ЗМДТ. Последния АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от управителя на дружеството. Въз основа на същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.14, ал.1
от Закона за местните данъци и такси.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Х.А.Д., която описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
описаното като извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по
съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
преписката писмени доказателства, а именно – заверено копие от Инвентарна книга
от 31.12.2019г. на дружество „В. 60“ ЕООД, от която се установяват
притежаваните от дружеството имоти към същата дата, заверено копие от
Декларация с вх.№ **********/26.09.2019г., от която се установява момента на
подаване същата.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между
страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, то съставеният
АУАН не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, поради следното:
В нарушение разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, в АУАН липсва посочване
на законовата разпоредба, която е нарушена. В този смисъл в АУАН е описано
единствено нарушение на „чл.14 от ЗМДТ“,
което не съставлява посочване на нарушена разпоредба, доколкото чл.14 от ЗМДТ
съдържа осем алинеи, които съдържат различни задължения за визираните субекти.
Горното нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН следва да се
прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото
лишава сочения като нарушител да с повдигнатото му административнонаказателно
обвинение, съответно – да организира защитата си. Ето защо и поради последното
нарушение правото на защита, в случая не може да намери приложение реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Последното мотивира отмяна на наказателното постановление.
Съвсем отделно от горното и на самостоятелно основание, съдът не констатира
и извършено от обективна страна нарушение на
чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Следва да се посочи, че действително към момента на придобиване имота от
дружеството, а именно – 09.11.2018г., е действала редакцията на чл.14, ал.1 от ЗМДТ към ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., съгласно която – за новопостроените
или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на
ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината
по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти.
Въпреки горното, с промяна разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ - Изм. и
доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. същото задължение остава
само за новопостроените сгради и постройки и отпада за придобитите по друг
начин имоти.
Същата промяна разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ от 01.01.2019г., предшества както датата на твърдяното нарушение
– 10.01.2019г. (доколкото в самото наказателно постановление е посочено, че
срокът за подаване на декларацията е бил до 09.01.2019г.), така и датата на
съставяне на АУАН - 26.09.2019г..
Ето защо административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
била ангажирана за нарушение, каквото законът не е предвиждал както твърдения
момент на неговото извършване, така и към този на съставяне на АУАН. Същото
мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като неправилно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 103 от 30.09.2019г. издадено от Ц. Г. П., на *** при Община Пловдив, с което
на „В. 60“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 162, представлявано от Д. Г. А., на основание
чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. (петстотин
лева), за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.