МОТИВИ към Присъда № 206 от 20.10.2015 год., постановена по НОХД № 2157/2015 год. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.

 

Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против И.Ц.П. *** с ЕГН ********** за това, че като помагач, в съучастие с неизвестен извършител, на 23.11.2014г. в гр. Плевен, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили у Р.С. от с.гр. заблуждение – че дъщеря й е получила в следствие на претърпяна катастрофа тежка фрактура на долен крайник и скъсване на ставите му и е необходима паричната сума от 15 000 лева за поставяне на златни стави за спасяването на крайника от ампутация, и с това на 24.11.2014г. в същия град й причинили имотна вреда в размер на 13 400 лева - престъпление по чл. 209 ал.І вр. чл.20 ал.ІV вр. ал.І от НК.

До откриване на съдебното следствие по делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Р.Б.С. с ЕГН ********** против И.Ц.П. за сумата от 13 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултатна инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото срещу  подсъдимия П. обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. І от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три години, като след редуцирането му по реда на чл. 58а от НК му бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода.

Гражданският ищец – Р.С. поддържа предявеният граждански иск и моли същият да бъде уважен в претендирания размер.

Разпитан в досъдебната фаза в наказателното производство подсъдимият П. се признава за виновен и дава подробни обяснения относно авторството и механизма на извършеното престъпно деяние.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия И.П. – адв. Н. Х. от ПлАК моли съда да признае подзащитния и за виновен, като му определи и наложи наказание при условията на чл. 54 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на основание чл. 58а, ал. І от НК намали същото с 1/3. 

 Подсъдимият И.Ц.П. в правото си на лична защита заявява, че поддържа изразеното от защитника му становище.  При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че съжолява за извършеното.

СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И.Ц.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И.П. не упражнявал трудова дейност през период от около 3-4 месеца и изпитвал недостиг на парични средства. С оглед преодоляване на финансовия си проблем в началото на месец ноември 2014г., подсъдимият публикувал своя обява в средствата за масово осведомяване относно търсене на работа като шофьор. Не след дълго, непознато лице му позвънило на посочения телефонен номер, представило се като „*“  и предложило на П. работа, като му обяснило, че същата се изразява в събиране на документи и пари. Подсъдимият се съгласил и започнал да поддържа ежедневен контакт с лицето единствено по телефона, както и да извършва дейности по вземането на пликове от различни лица на територията на страната, които оставял на указано му от „*“ място. Впоследствие подсъдимият установил, че вземаните от него пликове съдържат различни парични суми и се досетил, че участва в извършването на измами, като изпълнява ролята на „муле”. Това обстоятелство провокирало подсъдимия П. да проведе разговор със „*“ по телефона и да изрази желанието си да участва в извършване на престъплението. Двамата съгласували престъпните си намерения, поведението си и разпределили ролите си относно извършването на измами спрямо различни лица, като подсъдимият следвало да предприеме действия относно улесняване извършването на престъплението, като взема парите от въведените в заблуждение лица и от дадената от тях парична сума вследствие на това заблуждение да взема за себе си възнаграждение, възлизащо на 20 % от нейния размер.

Свидетелката Р.С. *** и е майка на свидетелката Т. *, която живее в друго населено място. На 23.11.2014г. свидетелката С. получила входящо обаждане по телефона и провела разговор с лице, което се представил под името „професор *”. Последното имало за цел да предизвика внезапно, силно притеснение у С. и с подходящ за целта тон заявило, че дъщеря и е „бутната от кола, със счупен крак е, откарана е в болница, а крайникът е счупен много лошо”. Свидетелката С. силно се разстроила от чутото и се разплакала. Неизвестният извършител решил да се възползва от това и състояние и да набави за себе си и за подсъдимия П. парични средства, като я въведе в заблуждение. За осъществяване на намерението си веднага и заявило, че „кракът на дъщеря и е отекъл и е започнал да посинява, че е много трудно се спаси и че ставите и са скъсани”, като също така допълнило, че „има златни стави, които могат да бъдат поставени на дъщеря и, и по този начин да спасят крака в противен случай ще трябва да го отрежат”. Заявил, че за това е необходимо свидетелката да даде сумата от 15 000 лева „за да спасят дъщеря и”. Свидетелката С. била силно повлияна от казаното и от неизвестния извършител и в резултат на оказаното и въздействие формирала неправилна представа относно здравословното състояние на дъщеря и, поради която взела решение да се разпореди с притежаваната от нея парична сума в размер на 13 400 лева. С. заявила на неизвестния извършител, че има 13 400 лева, които са депозирани в банков клон и би могла да ги изтегли на следващия ден. Лицето на свой ред и заявило, че след като свидетелката изтегли парите едва тогава ще оперира дъщеря и, като и казал също така да не споделя с никой за проведения между тях разговор, тъй като му е забранено да взема пари за операцията. Сутринта на 24.11.2014г. С. пристигнала в клон на търговска банка, находящ се в гр.Плевен, където изтеглила в брой сумата от 13 200 лева от своя лична сметка. Същият ден неизвестният извършител се обадил по телефона на подсъдимия П. и му заявил, че трябва да вземе голяма сума пари от конкретно посочен адрес, този на свидетелката С.. Непосредствено след като свидетелката се прибрала в дома си получила обаждане по телефона и отново провела разговор с неизвестния извършител, който и заявил, че следва да предаде парите на негов „доверен човек”, който ще я чака пред жилищния блок. Свидетелката напуснала дома си и излязла пред жилищната сграда, където я чакал подсъдимия П.. Последният и казал: „аз съм човека”, след което С. му предоставила сумата от 13 400 лева. След като взел парите в себе си, подсъдимият казал на свидетелката да се прибере в дома си и да отиде до телефона. Подсъдимият П. с получените от свидетелката пари се разпоредил, като взел 20 % от паричната сума за себе си, а останалите отнесъл до посочено от неизвестния извършител място, където ги оставил под камък. Свидетелката се върнала в жилището си и провела разговор с неизвестния извършител, като му потвърдила, че е дала парите. Неизвестният извършител я предупредил да не казва на никого за това, че е дала пари и и казал, че отива при екипа за операцията, за да види какво е положението и обещал да и звънне по-късно.С оглед липсата на обаждане и невъзможността да установи контакт с дъщеря си, свидетелката С. се убедила, че е измамена и уведомила органите на полицията.    

По повод горното било образувано и проведено бързо досъдебно производство.

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се подкрепя от направеното от подсъдимият самопризнание, което изцяло кореспондира със събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 372, ал. ІV от НПК, а именно: протокол за разпит на свидетеля Р.Б.С., протокол за разпит на свидетеля Т.М. *, протокол за разпит на свидетеля Х.Б.Т., протокол за разпит на обвиняемия И.Ц.П. по ЧНД № 260/2015 год. по описа на РС-Плевен, справка за съдимост от 29.01.2015 год., издадена от БС при Плевенски районен съд. 

ОТ  ПРАВНА СТРАНА:

Авторството и механизмът на деянието, съдът намери за доказани, съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите доказателства по делото–основно показанията на свидетелката Р.С.. 

 От обективна страна подсъдимият И.Ц.П. е нарушил обществените отношения, гарантиращи правото на лична собственост на гражданите. Същият като помагач, в съучастие с неизвестен извършител, на 23.11.2014г. в гр. Плевен, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили у Р.С. от с.гр. заблуждение – че дъщеря й е получила в следствие на претърпяна катастрофа тежка фрактура на долен крайник и скъсване на ставите му и е необходима паричната сума от 15 000 лева за поставяне на златни стави за спасяването на крайника от ампутация, и с това на 24.11.2014г. в същия град й причинили имотна вреда в размер на 13 400 лева - престъпление по чл. 209 ал.І вр. чл.20 ал.ІV вр. ал.І от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК от страна и на подсъдимия. Същият е съзнавал обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено - опасните му последици и е целял те да настъпят. 

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения правов ред и стремежът на подсъдимия П. за облагодетелстване по неправомерен начин. 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Изхождайки от гореизложеното, съдът намери подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 209 ал.І вр. чл.20 ал.ІV вр. ал.І от НК. Приложимата санкционна разпоредба предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал. ІІ от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимият следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а от НК. След като прецени обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия П. следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. І от НК. Като отегчаващите вината обстоятелства съдът отчете –високата степен на обществена опасност на деянието предвид зачестилите напоследък престъпни деяния от този вид, високият размер на причинената щета, предишното осъждане на подсъдимия, което не е оказало необходимото поправително и предупредително въздействие, както и преживените от пострадалата притеснения, шок и страдания, които въпреки че не са елемент от фактичския състав на престъплението разкриват непоколебимостта и дързостта на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние. Съдът, като единствено смекчаващото вената обстоятелство в настоящата хипотеза намери – оказаното съдействие в хода на проведеното досъдебно производство за разкриване на обективната истина по делото. Предвид изложеното съдът намери, че наказание лишаване от свобода в размер на четири години е адекватно на извършеното престъпление и би изпълнило целите на чл. 36 от НК. След редуциране на наказанието съобразно правилото на чл. 58а, ал. І от НК съдът наложи на подсъдимия П. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения е необходимо така определеното и наложено наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно и съобразно установените в чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС правила постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение затвор.

Съдът намери, че това по вид и размер наказание ще способства за постигането на установените в чл. 36 от НК цели на наказанието.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, неговия противоправен характер, вината на подсъдимия, настъпилата вреда за Р.Б.С. в размер на 13 400,00 лева, която е вследствие на пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия, то предявеният граждански иск за обезщетяване на имуществените вреди на Р.Б.С. е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 24.11.2014 година до окончателното  изплащане на сумата. 

 Поради изложеното съдът осъди на основание чл. 45 от ЗЗД  подсъдимия И.Ц.П. със снета по горе самоличност да заплати на Р.Б.С. с ЕГН ********** сумата от 13 400,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 24.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Ц.П.  да заплати сумата от 536,00 лв. - държавна такса върху уважения граждански иск) по сметка на Районен съд – Плевен.

  При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

 

 

 .