МОТИВИ по НОХД № 239/2011 г. по описа на РС- ***
Съдебното производство по настоящото дело е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура-гр.*** против М.П.Г. с ЕГН **********,***, с ЕГН **********,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование,
работник в строителството, живущ ***, в това, че в периода от 08.03.2010г. до
12.03.2010г., в с.***, общ.***, при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на техническо средство - банкова карта „Maestro” с № 6771 0108 0637 1228,
издадена от „***” АД, отнел от
владението и без съгласието на К.П.К. с ЕГН **********, чужди движими вещи на
обща стойност 3639,80 лева /три хиляди шестстотин тридесет и девет лв. и
осемдесет ст./, както следва: синджир от
14 каратово злато, проба 585, с тегло 40.66 гр., на стойност 1700 лева; кръст с
разпятие на Исус Христос от 14 каратово злато, проба 585, и с инкрустирани бели
камъни цирконий, с тегло 16.15 гр., на стойност 680.00 лева; чифт обеци тип
„кошничка" от 14 каратово злато, проба 585, с тегло 1.50 гр., на стойност
63.00 лева; чифт златна обеца и половина тип „кошничка" на стойност
46,80лв.; златен пръстен тип „халка” на стойност 117,00 лв.; сребърен синджир с
тегло 60 гр., на стойност 97,00 лв.; сребърен синджир с тегло 8 гр., на
стойност 24,00лв.; сребърен кръст с изображение на Христос, на стойност 43,00
лв.; сребърен кръст с изображение на Христос, на стойност 42,00 лв.; сребърен
кръст с тегло 5гр., на стойност 15,00 лв.; сребърен кръст с тегло 4гр., на
стойност 12,00 лв.; и сумата от 800 лева - всички вещи собственост на К.П.К. с ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. с чл.26 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.*** в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага аргументи, установяващи извършването на престъпното
деяние и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното.
Аргументира изводите относно правната квалификация на същото. Пледира за
реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимият чрез налагане на наказание
„лишаване от свобода” под предвидения в закона минимум от една година, изпълнението
на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Г., в производство по чл.371, т.2 от НПК, признава фактите по обвинителния акт.
Защитата
на подсъдимият пледира за налагане на минимума на наказанието „лишаване от
свобода”, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.
Приет
за съвместно разглеждане е предявеният от К.П.К. граждански иск в размер на
1196, 80 лева, които е конституиран като граждански ищец по делото и пледира за
възстановяване на причинените му вреди от деятелността на подсъдимия.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Към периода - м.март 2010 г., обв.М.П.Г. и св.К.П.К.,
работили заедно, като строителни работници, на строителен обект „Аполон”,
находящ се в с.***, и същевременно били съседи по квартири, находящи се в един
и същ комплекс - „Германа бийч в с.***, като св.К. обитавал апартамент на втория
етаж, а подсъдимият Г. и св.Галя Александрова В. съжителствали на семейни
начала в апартамент на третия етаж в коплекса. Тримата се познавали от около
пет години, поддържали близки приятелски отношения, и се ползвали с взаимно,
пълно доверие.
Към същият период, Г. се увлякъл
по хазартни игри и тъй като често посещавал казина, където залагал и губел
пари, бил изпаднал във финансово затруднение. Г. вече бил натупал и значителен
паричен дълг към св.К., от когото на няколко пъти, под различен предтекст искал и получавал в заем
парични суми.
В началото на м.март 2010г., Г.
намерил удобен случай и незабелязано влязъл в обитаваната от св.К. стая, в
негово отсъствие, и без негово знание и съгласие взел платнена торбичка в която
се съдържали златни и сребърни накити, ведно със сертификати за част от тях,
както й банковата му карта „Maestro” с № 6771 0108 0637
1228, издадена от „***” АД, чийто пин-код знаел, тъй като преди време св.К. му
бил предоставял картата си и пин-кода й, за да тегли чрез нея от сметката му
пари вместо него.
Част от противозаконно отнетите от
св.К. златни накити, Г. заложил на 08.03.2010г. в офис на „Заложна къща -
Кобеком” ООД, находящ се в гр.***, и на 12.03.2010г. в офис на „Заложна къща -
Щедрия” ЕООД, находящ се в гр.***, а чрез банковата карта на св.К., обв.Г.
изтеглил от сметката му сумата от осемстотин лева, посредством две транзакции,
реализирани на 11.03.2010г. и на 12.03.2010г. от АТМ 867 на ТБ„ОББ”АД, находящ се в с.***, на
ул. „Македония” № 15.
На 12.03.2010г., надвечер, св.К.
и св.В. видели за последно обв.Г., когато същият излязъл от комплекс „Германа бийч” и повече не се
върнал. На 13.03.2010г., сутринта свидетелите К. и В., като не могли да се
свържат с Г. по телефона, се притеснили и започнали да звънят в различни
болници и да разпитват за него, но след като не го открили никъде, в късният
следобед съобщили за изчезването му в РУП-***.
Вечерта на 13.03.2010г., св.К.
установил липсата на торбичката си със съдържащите се в нея синджир от 14
каратово злато, проба 585, с тегло 40.66 гр.; кръст с разпятие на Исус Христос
от 14 каратово злато, проба 585, и с инкрустирани бели камъни цирконий, с тегло
16.15 гр.; чифт обеци тип „кошничка" от 14 каратово злато, проба 585, с
тегло 1.50 гр.; чифт златна обеца и половина тип „кошничка"; златен
пръстен тип „халка”; 2бр. сребърни синджири и 4бр. сребърни кръстове, два от
които с изображение на Христос, и се усъмнил в съпричастостта на обв.Г. към
изчезването им, като още същата вечер споделел за съмненията си на св.В., а на
14.03.2010г., сутринта, подал писмен сигнал за установената от него липса в
РУП-***.
Няколко дни по-късно, при опит да
изтеглят пари от сметките си, свидетелите К. и В. установили, че от тях липсват
парични суми, за което също сигнализирали в РУП-***.
От проведените ОИМ, част от
противозаконно отнетите и заложени от Г.
златни накити, били установени в офисите на „Заложна къща - Кобеком” ООД в гр.***
и „Заложна къща - Щедрия” ЕООД в гр.***,
и предадени на полицейските служители извършили проверките с протоколи за
доброволно предаване от 16.03.2010г..
В хода на разследване са
извършени разпознавания на предмети по реда на чл.169 и сл. от НПК, при които
св.К. е разпознал и посочил категорично като свои, веществените доказателства
по делото предадени с протоколи за доброволно предаване от 16.03.2010г., а
именно: синджир от 14 каратово злато, проба 585, с тегло 40.66 гр. - под № 5
сред разпознаваните предмети; кръст с разпятие на Исус Христос от 14 каратово
злато, проба 585, и с инкрустирани бели камъни цирконий, с тегло 16.15 гр. -
под № 4 сред разпознаваните предмети; и чифт обеци тип „кошничик" от 14
каратово злато, проба 585, с тегло 1.50 гр. - под № 1 сред разпознаваните
предмети. Същите са върнати на
пострадалия св.К. срещу разписка от 09.09.2010г.
Видно от извършените в хода на
разследването съдебно-ювелирна
експертиза от 20.06.2010г. и съдебно-оценъчна експертиза от
08.12.2010г., общата стойност на всички накити предмет на престъплението,
възлиза на 2839,80 лева.
От приложена по делото справка за
съдимост с рег.№ 117 от 21.05.2010г. на РС-Етрополе е видно, че към
инкриминираният период 08-12.03.2010г., обв.Г. не е осъждан.
Гореизложената фактическата
обстановка и юридическата обосновка се подкрепят от признанието на фактите от
подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК и събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства: свидетелски показания, протоколи
за оглед на веществени доказателства и разпознаване на предмети,
съдебно-ювелирна и съдебно-оценъчна експертизи, протоколи за доброволно предаване, документи, разписки
и справки.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
От
така изяснената и възприета фактическа обстановка, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал в неговата цялост се налага от правна страна обоснован и
несъмнен извод, че подсъдимият Г. е извършил три деяния през непродължителен
период от време, при сходна обстановка и при еднородност на вината,
осъществяващи поотделно различни състави на едно и също престъпление, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състав на продължавано престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, вр.194, ал.1, вр. чл.26 от НК.
От
обективна страна, обв.Г. в периода от 08.03.2010г. до 12.03.2010г., в с.***,
общ.***, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство - банкова карта „Maestro” с № 6771 0108 0637 1228, издадена
от „***” АД, е отнел от владението и без
съгласието на К.П.К. с ЕГН **********, чужди движими вещи на обща стойност
3639,80 лева /три хиляди шестстотин тридесет и девет лв. и осемдесет ст./,
както следва: синджир от 14 каратово
злато, проба 585, с тегло 40.66 гр., на стойност 1700 лева; кръст с разпятие на
Исус Христос от 14 каратово злато, проба 585, и с инкрустирани бели камъни
цирконий, с тегло 16.15 гр., на стойност 680.00 лева; чифт обеци тип „кошничка"
от 14 каратово злато, проба 585, с тегло 1.50 гр., на стойност 63.00 лева; чифт
златна обеца и половина тип „кошничка" на стойност 46,80лв.; златен
пръстен тип „халка” на стойност 117,00 лв.; сребърен синджир с тегло 60 гр., на
стойност 97,00 лв.; сребърен синджир с тегло 8 гр., на стойност 24,00лв.;
сребърен кръст с изображение на Христос, на стойност 43,00 лв.; сребърен кръст
с изображение на Христос, на стойност 42,00 лв.; сребърен кръст с тегло 5гр.,
на стойност 15,00 лв.; сребърен кръст с тегло 4гр., на стойност 12,00 лв.; и
сумата от 800 лева - всички вещи
собственост на К.П.К. с ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От
субективна страна престъплението е извършено от обв.Г. с пряк умисъл - същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е и е искал
настъпването на техните общественоопасни последици.
От причинените с престъплението имуществени вреди общо в
размер на 3639,80 лева, 2443,00 лева са възстановени, а 1196,80 лева -
невъзстановени.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.194, ал.1, вр. чл.26 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
Тъй
като производството по делото протече по реда на чл.371, т.2 от НПК, наказанието
следва да се определи съгласно изискванията на чл.58а от НК в редакцията,
действаща към момента на извършване на деянието, която предвижда приложението
на чл.55 от НК въпреки липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства. Следва да се отбележи, че самопризнанието на дееца не следва да
се разглежда от съда като смекчаващо обстоятелство, тъй като същото е взето
предвид от законодателя със задължителното приложение на чл.58а от НК относно определяне
на размера на наказанието в случаите на чл.371,
т.2 от НПК
– вж. чл.373, ал.2 от НПК. При определяне на санкцията за подсъдимия Г. съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него
престъпно деяние, високата стойност на предмета на посегателство, обстоятелството,
че се касае до деятелност, осъществена при условията на продължавано
престъпление, както и че нанесените имуществени вреди не са възстановени в
цялост на собственика. Не следва да се игнорира факта, че подсъдимият е отнел
вещите от свой близък приятел, с чието доверие е злоупотребил, като се е
възползвал от свободния достъп до дома му и личната информация, което същият е
споделял с него /пр. относно пин кода на банковата карта/. От друга страна,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – сравнително
младата му възраст – 27 години, чистото му съдебно минало, разкаянието, което
проявява в хода на съдебното производство.
Като
взе предвид изложеното, съдът счита, че наказание „лишаване от свобода”, под
законовоустановения минимум от една година на разпоредбата на чл.195, ал.1, т.4
от НК, определено по реда на чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК за срок от
седем месеца би било адекватно за постигане целите на специалната и генералната
превенция, залегнали в чл.36 от НК, с оглед конкретната обществена опасност на деянието
и дееца. Това е и най-благоприятният закон за подсъдимия, тъй като дори
наказание, определено на минимума от една година и намалено с 1/3 съгласно
последвалото изменение на чл.58а от НК би било по-високо от така определеното
от съда по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съобразно закона действал към
момента на извършване на деянието.
Изпълнението
на така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца следва
да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Предпоставките, визирани в цитираната разпоредба, са налице, тъй като
подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на престъплението и за
неговото превъзпитание съдът прецени, че не е необходимо да изтърпи наложеното
наказание ефективно.
Предвид
резултата от обвинението основателен се явява предявеният от пострадалия Керан П. Керанов с ЕГН ********** и приет за съвместно разглеждане граждански иск
за претърпени имуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, в
размер на 1 196, 80 лева /хиляда сто деветдесет и шест лева и
осемдесет стотинки/,
представляващи невъзстановените причинени имуществени вреди, вследствие
деятелността на подсъдимия.
Предвид крайния резултат разноските по делото следва
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: