РЕШЕНИЕ
№ 262377
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на петнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12480 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
във фазата по извършване на делбата.
С влезли в сила Решение
№ 2415/11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12480/2018 г. по описа на ПРС, IV с-в, и Решение № 1307/13.11.2019 г., постановено по
в.гр.д. № 1811/2019 г. на ПОС, VII гр. с., е допуснато извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот: Поземлен имот ***
от квартал * по плана на гр.С., одобрен със заповеди № *** и № ***, целият
застроен и незастроен с площ от 1343 кв.м., при граници: улица, ПИ ***, ПИ ***,
ПИ ***, ПИ ***, ведно с 2МЖ сграда със застроена площ от 75 кв.м., лятна кухня,
долепена до северната фасада на жилищната сграда със застроена площ от 24,30
кв.м. и гараж, долепен до лятната кухня със застроена площ от 18,70 кв.м.,
всичките построени в поземления имот, ведно с всички подобрения и приращения в
имота, която да се извърши между: Г.Д.З., ЕГН **********, А.Д.Т., ЕГН **********,
Е.М.Т., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост: за поземления имот
и двуетажната жилищна сграда и лятна кухня - 1/12 ид. част – за Г.Д.З., 1/12
ид.ч. за А.Д.Т. и 10/12 ид.ч. за А.Д.Т. и Е.М.Т., в режим на СИО; за гаража и всички
подобрения и приращения - 1/6 ид. част – за Г.Д.З., 1/6 ид.ч. за А.Д.Т. и 4/6
ид.ч. за А.Д.Т. и Е.М.Т., в режим на СИО.
В хода на първото
съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, страните
не са формулирали възлагателни претенции по чл. 349 ГПК. Ищцата, чрез своя
процесуален представител, в хода на устните състезания поддържа целият имот да
бъде изнесен на публична продан. Ответниците желаят да се извърши разпределение
по чл. 353 ГПК, като в техен общ дял се разпредели поземления имот ведно с
построените в него двуетажна къща и лятна кухня, а в дял на ищцата се
разпредели гаража.
Заявени са и са
прието от съда следните претенции по сметки:
Ищцата З.
е претендирала заплащане на сумата от 1520 лв., представляваща обезщетение на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за това, че е лишена от ползването на припадащата й
се част от процесините дворно място, жилищна сграда, лятна кухня и гараж, за
периода 08.11.2018 г. – 26.05.2020 г., както и на основание чл. 344, ал. 2 ГПК
отвениците да й заплащат сумата от 80 лв. на месец, до окончателното предаване
на владението.
Ответниците,
по реда на чл. 346 ГПК са предявели осъдителни искове срещу ищцата за заплащане
от последната на припадащата й се част от сторени в имота необходими и полезни
разноски, подробно индивидуализирани с молба до съда, за които се твърди, че са
извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата. В окончателен
вариант, след направено изменение на иска и отказ от част от претенциите,
същите са в следния, вид:
- разноски
за дворното място: 1./ трайни насаждения, представляващи полезни разноски,
а именно - овощни дръвчета, садени по различно време в периода 1996 – 2013 г.,
и лозя/асма, садени по различно време в периода 1996 – 2008 г., ведно с
конструкция в дворното място, всичките на обща стойност от 4 134 лв., с
припадаща се част на ищцата от 689 лв., като от тях претенцията на отв. А. Т. е
в размер на 413,40 лв., а на отв. Е. Т. - 275,60 лв. 2./ навес, направен през
2013 г., представляващ сторени необходими разноски, като претенцията на отв. А.
Т. е за 10,91лв., а на отв. Е. Т. е за 9,09 лв.; и 3./ Настилка с плочи в
двора, правена през 2013 г. - претенцията на А. Т. е в размер на общо 118,71 лв.,
а на отв. Е. Т. - общо 79,14 лв.;
- разноски за жилищната
сграда: 1./ ремонт на покрива през 2013 г., представляващ необходими
разноски, като общата претенция на отв. А. Т. е в размер на 102,15 лв., а на
отв. Е. Т. – 85,10 лв.; 2./ ремонт около жилищната сграда, през 2013 г.,
представляващи необходими разноски – претенцията на отв. А. Т. е общо 69,09
лв., респ. на отв. Е. Т. - 57,57 лв.; 3./ за облицовка на жилищната сграда,
през 1985 г., представляващи полезни разноски – претенцията на отв. А. Т. е общо 70,75 лв., респ. на отв. Е. Т. - 58,96
лв.; 4./ за ремонт на оградата по лицето на имота през 1986 г., представляващи
полезни разноски – претенцията на отв. А. Т. е общо 133,39 лв., респ. на отв. Е.
Т. - 88,90 лв.; 5./ подмяна на входната врата през 2002 г., представляващи
полезни разноски – претенцията на отв. А. Т. е общо 34,26 лв., респ. на отв. Е.
Т. - 23,04 лв.; 6./ ремонт на първия етаж през 1986 г., представляващи полезни
разноски – претенцията на отв. А. Т. е общо 225,26 лв., респ. на отв. Е. Т. -
188,60 лв.; 7./ ремонт на втори етаж през 1985 г., представляващ полезни
разноски – претенцията на отв. А. Т. е общо 37,41 лв., респ. на отв.Е. Т. -
31,17 лв.; 8./ ремонт на лятна кухня през 1982 – 1983 г. – претенцията на отв.
А. Т. е общо 367,17 лв., респ. на отв. Е. Т. - 303,08 лв.
- за построяване
на гаража през 1981 г. – претенцията на отв. А. Т. е общо 428,23 лв., респ. на отв.Е. Т. ***-в, след като обсъди доводите на страните и
съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
По делото е
допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на
допуснатите до съдебна делба недвижими имоти. Според заключението на В. л./л.94-102/,
процесната сграда е неподеляема, а общата пазарна стойност на допуснатите до
делба имоти е 75 760 лв., от които 20 520 лв. за поземления имот,
50 914 лв. за сградата ведно с лятната кухня, и 4 326 лв. за гаража.
В хода на разпита В. л.заявява, че в имота има множество трайни насаждения,
които не може да оцени.
В тази насока, и
във връзка с направените от ответниците претенции по сметки, по делото е прието
заключение по съдебно-агрономическа експертиза /л.157-164/, В. л.по която е
оценило стойността на насажденията. Съгласно същото стойността на трайните
насаждения овощни видове е в размер на 2 414 лв., а на лозовите насаждения
– 1 286 лв., или общо 3 700 лв. Стойността на подпорната конструкция е 434
лв. Всичко на стойност 4 134 лв.
По делото са приети
заключения и по три допълнителни СТЕ.
Първата от тях
/л.166-176/ е дала отговор на въпроса каква е припадащата се на ищцата част от
пазарната стойност на прихода от наем на процесните имоти за периода 08.11.2018
г. – 26.05.2020 г., а именно – общо 1 129 лв., а за месец – 60,70 лв. Това
заключение е оценило и стойността на извършените СМР и подобрения във връзка с
направените от ответниците претенции по сметки, както и увеличената стойност на
имота. В. л. също така е посочило и че от огледа на място се констатирало, че
всички видови СМР, описани в молбите били извършени.
От заключението по
втората ДСТЕ /л.195-197/ е видно, че прилежаща към гаража част от дворното
място за 1/6 ид. ч. се равнява на 5,63 кв.м. площ, а стойността на правото на
строеж на гаража със ЗП 18,70 кв.м. за 1/6 ид. ч. се равнява на 183,00 лв.
Със заключението по
третата ДСТЕ /л.241-244/ е даден отговор на въпроса какви са припадащите се
идеални части от дворното място към гаража от една страна и към жилищната
сграда и лятната кухня от друга страна, както и пазарната им стойност.
Всички заключения
по приетите по делото експертизи са кредитирани от съда, тъй като всяко от
вещите лица е отговорило пълно и обосновано на поставените въпроси, които са
били в кръга на неговите съответни компетенции.
В хода на съдебното
дирене са разпитани по инициатива на ответниците св. З. Т. К., К. Д. Д. и К. Н.
М., а по инициатива на ищцата – И. К. Т. и Б. Г. Д..
Според св. К. отнетникът
А.Т. през 1986 г. бил извършил основен ремонт на основната къща и лятната кухня
– облицовал е същата отвън, сменил е дограмата, ремонтирал бил и банята и пода
на няколко стаи. През 2013 г. извършил ремонт на покрива, излял е бетон на
двора и е обновил външната ограда отвътре и фасадата отвън. Сменял също така
входната врата и дограмата на първия етаж. Св. твърди, че за част от ремонтите
ответникът бил взел заем от нейния баща. Твърди още, че рядко засичала ищцата в
процесния имот, макар и самата св. да не е живеела постоянно в гр. С.. От
показанията й се установява още, че ответниците са живеели винаги в процесния
имот, още от 80-те години на миналия век, като първоначално са делели имота с
родителите на А.Т. и Г.З.. Твърди, че ищцата не била ползвала имота.
Св. Д. твърди, че
лично е участвал в извършването на ремонтни дейности в процесния имот –
наливане на бетон, изграждане на навес, които ремонти били организирани и
финансирани от ответника Т.. Сочи, че тези ремонти били извършвани от 1986 г.,
като родителите на ищцата и ответника не се били противопоставяли на
извършването им, а самата ищца З. не била участвала в ремонтите. Св. твърди и
че оградата на имота също е правена от ответника, както и нареждането на плочки
в двора, които ремонти били извършени след 1990 г., но не си спомня точно.
Разпитаният св. К. М.
също излага твръдения за извършени ремонти на фасадата на къщата, на терасата,
в банята, по инициатива на А.Т., като самият св. бил участвал в тях лично с
труд. Св. сочи, че ответникът лично му бил плащал за труда, както и че двамата
били ходили заедно за закупуване на материали – мрамор. Тези ремонти твърди да
са извършвани през 1986 г. Излагат се показания и за ремонт на гаража, в който
свидетелят бил участвал. Св. говори и за ремонт на покрива, който обаче не си
спомня кога точно е извършен, а само, че бил след 1990 г.
Св. И. Т., съседка
на имота, заявява, че процесният имот е ползван от ответника А.Т. и съпругата
му, като ищцата З., след като се **** пред 1978 г., заживяла в гр. П., и не е
ползвала делбения имот. Твърди, че ответника имал проблеми с майка си и двамата
са се карали, като ищцата била и възпрепятствана за ползва имота, приживе на
майката. Според свидетелката за ремонта на покрива на къщата била заплатила
майката на А.Т. и Г.З., което и било споделено от самата нея. Св. говори и за
други подобрения в имота, без да конкретизира кога са направени, като за
повечето от тях твърди да са заплатени от майката на страните. Според И. Т.
гаража в имота е построен през 1977 г. Св. твърди и че лично е присъствала на случка,
при която А.Т. пречи на сестра си Г.З. да влезе в имота. Твърди, че не била
виждала св. Д. да работи нещо по процесния имот. Посочва, че плодовите дървета
в двора са садени от А.Т., които и се грижи за тях, а асмата била отдавна.
Св. Б. Д. е *** ****
със страните, като свидетелства за разговори между нея и майката на страните,
при които същата споделяла на свидетелката за желанието й да извърши ремонт на
покрива, както и че майката на страните заплащала за този ремонт, както и за
смяната на дограмата в къщата. Св. казва и че *** й /майката на страните/ е
извършила ремонта в банята на къщата. Твърди, че в двора има овощни дръвчета,
които са садени от ответника А.Т. и той си ги отглеждал, докато асмата в двора
била от времето на леля й и калеко й – родителите на страните. Твърди още, че
външната ограда отдавна била ремонтирана, без да конкретизира кога, както и че
лятната кухня била още от изграждането на къщата, но не знае дали и какъв
ремонт е извършван в нея. Сочи, че ответникът е ползвал имота и приживе на
родителите на страните. За ремонт на обратната вода сочи, че отново майката на
страните го била заплатила.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, доколкото същите в основната си част са преки и
непосредствени. Не се констатират и съществени противоречия помежду им, а
наличието на такива – главно относно въпроса за заплащането на ремонтите, са
оправдани с оглед на големия период от време, който е изминал, и от това, че
св. Д. предава думи на майката на страните. Относно извършените ремонти,
показанията на свидетелите са единодушни, като същите се подкрепят и от
заключението на СТЕ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По способа за
извършване на делба:
Способите за
извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да
ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири
способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.
352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно –
по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един
от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири
способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
В случая страните
не са заявили претенции за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
поради което този способ не може да се приложи.
Съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК се явява
невъзможно, а и неудобно, доколкото частите на страните са различни и не могат
да се образуват достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи
реален дял. Освен това имотите съществено се различават по вид, но и се намират
в общ поземлен имот.
Съгласно
задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК
(отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно
съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на
чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се
отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата
чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само
с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на
ВС. В съдебната практика /решение № 258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на
II г.о. на
ВКС; решение №7/27.01.2016г. по
гр.д.№4711/2015г. на I г.о. на ВКС, решение №165/08.05.2012г. по
гр.д.№900/2011г. на ІІ ГО на ВКС, решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г.
на ІІ ГО на ВКС, решение №111/20.10.2014г. по гр.д.№2494/2014г. на ІІ ГО на ВКС
/ е прието, че е допустимо разпределение по чл. 353 ГПК и на различни по вид
самостоятелни имоти, ако между съделителите липсва спор относно обособяването
им в самостоятелни дялове, а при наличието на спор, за да се приложи способът по
чл.353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното
имущество. В случая имотите, допуснати до делба се различават съществено по вид
– поземлен имот, жилищна сграда с лятна кухня, и гараж, като същевременно е
налице спор между страните относно начина на извършване на делбата – ищцата не
желае разпределение на имотите, а изнасянето им на публична продан. С оглед на
горното съдът намира, че в случая не е приложима възможността да се извърши
разпределение по чл. 353 ГПК. Още повече, като се има предвид и, че както
жилищната сграда, така и гаража, се намират в общ поземлен имот и са
функционално свързани един с друг, като целта им е да обслужват едно
домакинство. Следва да се посочи и че ищцата не живее в гр. С., поради което
разпределянето в неин дял на гаража би било нецелесъобразно и ще лиши
собственика на поземления имот и къщата от възможността на да ползва гараж. В
дял на ищцата пък, с оглед размера на квотите и стойността на имотите, не може
да се разпредели друг имот.
Предвид
гореизложеното и тъй като делбата на процесния имот не може да бъде извършена
чрез възлагане по чл. 349 ГПК, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК,
нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че имота следва
да бъде изнесен на публична продан, като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права. Поради
функционалната им връзка поземления имот, сградата с лятната кухня и гаража,
следва общо да се изнесат на продан, с определена обща цена, без да се
разделят.
Към стойността на
имота – 75 760 лв., следва да се добави и стойността на овощните и
лозовите насаждения в размер на общо 4 134 лв., или обща първоначална цена от
79 894 лв.
По претенциите по сметка на ищцата Г.Д.З. с правно основание чл. 31, ал.2
ЗС.
За да възникне
притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от
използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали
следните юридически факти: вещта да е съсобствена; тя да се ползва лично само
от един от съсобствениците; този съсобственик да възпрепятства чрез фактически
и правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното
предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от
съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури
достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни
права.
Несъмнено с
решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим имот, се
установи, че същият е съсобствен между страните. Безспорно по делото се
установи, че имота се ползва изключително и само от ответниците. С исковата
молба е отправена покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, като
молбата е връчена на 24.08.2018 г. С отговора на исковата молба ответниците са
отправили покана до ищцата да ползва припадащата и се част от имота, като са
определили и дати за предаване на ключове. Впоследствие в първото по делото
съдебно заседание, ответниците, чрез процесуалния се представител отново са
отправили покана до ищцата да ползва имотите. От разпитаните по делото
свидетели се установява, че ищцата живее в гр. П. и е посещавала рядко имота
приживе на своите родители. Понастоящем няма данни същата да е изразявала
желание да ползва имота, вън от направеното по настоящото дело искане. В
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК,
се разяснява кога съсобственикът, от когото е поискано обезщетение за лишаване
от ползване дължи такова, а именно: когато той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с
нея/например като държи ключа/, и ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице,което
само или заедно с него ползва общата вещ. Право на обезщетение не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или когато му е дадена възможност
да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежеление да се ползва. В случая съдът намира, че е налице именно
нежелание за ползване на общата вещ, доколкото ответниците неколкократно след
отправената им покана са заявили готовност да предоставят част от имота да се
ползва от ищцата. По делото липсват данни същата да е предприела каквито и да е
било фактически действие по упражняване на това свое право, а желае единствено
заплащане на обезщетение. Действително, ищцата живее в гр. П., но това не
означава, че не би мога да ползва дворното място или част от сградата по
предназначение. Още повече, че сградата е двуетажна, а дворното място е
сравнително голямо. Обстоятелството, че същата не упражнява правото си да ползва
имота, при липса на данни за противопоставяне от страна на ответниците
понастоящем или през процесния период 08.11.2018 г. – 26.05.2020 г., говори, че
е налице нежелание за лично и фактическо ползване на имота. Предвид изложеното
съдът намира, че не се дължи обезщетение за лишаване от ползване, доколкото
ищцата е могла да си служи с общата вещ съобразно притежаваните от нея права,
като неупражняването на това нейно право е резултат на личната й вола. Поради
изложеното на същата не се дължи обезщетение за компенсация за лишаване от
ползване и претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
привременната мярка: Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата
на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите,
които са предмет на делбата или да получава съответното обезщетение за това
ползване. Претенцията на неползващия съделител може да бъде както за
разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на
обезщетение, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е
за плащане на обезщетение. От заключението на допуснатата по делото СТЕ,
неоспорено от страните, се установява, че припадащата се на ищцата част от
пазарната стойност на прихода от наем на процесните имоти за месец e 60,70 лв. Налице са предпоставките на чл. 344, ал. 2 ГПК
за присъждане на претендираната сума от 60,70 лв. месечно, за периода от
влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното
извършване на делбата, с оглед на това, че ответниците ще ползват изцяло
недвижимия имот.
По претенциите по сметки на ответника А.Д.Т. срещу ищцата Г.Д.З..
По делото не се
установи извършването на претендираните от ответника разноски да са били
необходими за запазване на вещта от погиване или повреда, нито да е била налице
обективна наложителност за извършването им. Следователно същите следва да се
определят като полезни разноски. Установи се, че ищцата през годините
периодично е посещавала имота, от което следва, че същата е била запозната с
извършването на ремонтите, като липсват данни тя да се е противопоставяла на или
да е възразила срещу извършването им. Освен това за квалификацията на претенциите
следва да се вземе предвид и момента на тяхното извършване. За отбелязване е,
че съгласно съдебната практика съдът постановява решението си, в частта относно
претенциите по сметки, не по заявеното, а по действително осъщественото правно
основание /Решение № 160/5.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., I г.о./
Предвид горното
следва да се отделят претенциите на ответника за сторените полезни разноски, направени преди придобиване на
идеална част от имота, от тези – сторени след придобиването на идеална част от
имота през 1991 г. В тази насока претенциите за подобрения в общ размер от
1 262,21 лв., за облицовка на жилищната сграда, през 1985 г., за ремонт на
оградата по лицето на имота през 1986 г., ремонт на първия етаж през 1986 г.
ремонт на втори етаж през 1985 г., ремонт на лятна кухня през 1982 – 1983 г. и
за построяване на гаража през 1981 г., следва да се квалифицират по чл. 61, ал.
1 ЗЗД, тъй като същият е нямал качеството съсобственик и е направил разноски
във връзка с чужда към онзи момент вещ. Останалите претенции в общ размер на
748,52 лв. за трайните насаждения и конструкцията, за навес, направен през 2013
г., за настилка с плочи в двора, правена през 2013 г., за ремонт на покрива
през 2013 г., за ремонт около жилищната сграда, през 2013 г., и за подмяна на
входната врата през 2002 г., следва да се квалифицират по чл. 30, ал. 3
ЗС.
Относно претенцията
по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, за нейното уважаване ответникът е следвало да установи,
че е извършил твърдените полезни разноски, което се установява от разпитаните
св. К., Д. и М. /св. И. Т. и Б. Д. в основната част на своите показания
предават споделено им от майката на страните/ и че работа е водена добра в чужд
интерес , в случая, че подобренията са повиши стойността на имота, което е
видно от заключението по приетата СТЕ /л.94-102/ и ДСТЕ /л. 166-176/. Тези
претенции обаче имат облигационен характер и се основават на принципа за
неоснователното обогатяване. Същите следва да се предявят в пет годишен срок от
извършването им, в противен случая се погасят по давност. По делото е
релевирано възражение за давност от страна на ищцата, което се явява
основателно, поради което тази претенция ще се отхвърли. За пълнота следва да
се посочи, че дори да се приеме, че в случая се касае за претенция с правна
квалификация чл. 12, ал. 2 ЗН, което не се заявява от ответника Т., от същата
отново би била неоснователна, тъй като ответникът А.Т. е бил овъзмезден за
разноските по друг начин, предвид тома, че същият е ползвал поцесния имот лично
през целия период след извършването на подобренията, вкл. и до днес, т.е. това
са повече от 30 години, и е получил собствеността върху идеална част от подобрените
имоти скоро след извършването на разноските, то същия е бил овъзмезден за
сторените от него разноски. Касателно гаража, същият е бил направен поради
възникнала необходимост за ответника Т., като гаражът е бил използван само от
него. В тази насока и една евентуална претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН също следва
да се отхвърли, но като неоснователна.
Претенцията по чл.
30, ал. 3 ЗС ще се отхвърли като погасена по давност, тъй като релевираното в
тази насока възражение на ищцата се явява основателно, по сходни на горните
съображения. Всички претендирани полезни разноски, включени в тази претенция,
са направени преди повече, а някои от тях много повече, от пет години преди
предявяване на претенцията. Давността в случая е започнала да тече от момента
на извършването на разходите, най-късният от които е през 2013 г., а претенциите
са заведени през 2020 г.
По претенциите по сметки на ответника Е.М.Т. срещу ищцата Г.Д.З..
Изложеното по-горе
относно заявените от ответника А.Т. претенции по чл. 30, ал. 3 ЗС важи напълно
и за тези, заявени от Е.Т.. Същата е претендирала общо сумата от 529,54 лв. за
трайните насаждения и конструкцията, за навес, направен през 2013 г., за
настилка с плочи в двора, правена през 2013 г., за ремонт на покрива през 2013
г., за ремонт около жилищната сграда, през 2013 г., и за подмяна на входната
врата през 2002 г., които също следва да се квалифицират по чл. 30, ал. 3 ЗС,
тъй като към момента на направата им ответницата е била съсобственик на
основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане
от 1991 г. Тези претенции също се намират за погасени по давност предвид
изложените по-горе мотиви.
Претенцията на
ответницата Т. за подобрения, сторени преди да е придобила идеална част от
правото на собственост, т.е. за сумата в общ размер от 956,17 лв., за облицовка
на жилищната сграда, през 1985 г., за ремонт на оградата по лицето на имота
през 1986 г., ремонт на първия етаж през 1986 г. ремонт на втори етаж през 1985
г., ремонт на лятна кухня през 1982 – 1983 г. и за построяване на гаража през
1981 г., отново следва да се квалифицира по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, тъй като
ответницата е предприела извършването на разноски в чужда към онзи момент имот.
В тази насока отношенията и със собствениците следва да се уреждат от института
на неоснователното обогатяване и в частност предприемането на действия за своя
сметка, но в чужд интерес. Това вземане обаче също има облигационен характер и
се погасява с петгодишна давност от момента на извършване на подобренията.
Следователно възражението на ищцата за изтичане на срока за погасителна давност
се намира са основателно и в този случая, поради което претенцията ще се
отхвърли.
За пълнота следва
да се отбележи още и че по делото не са събрани доказателства ответницата Е.Т.
да е направила разходи или подобрения в процесните имота, тъй като разпитаните
св. К., Д. и М. заявяват, че разходите по ремонтите са били за сметка на А.Т.,
а според И. Т., която предава споделеното й от М. Т., разноските за били за
сметка на последната.
Относно разноските:
С оглед
изхода на спора разноски във връзка с направените претенции по сметки няма да
се присъждат. Сторените във връзка с извършването на делбата разноски за
депозит по СТЕ на основание чл. 355 ГПК ще останат в тежест на страните, както
са ги направили, като всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в
размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот. Ищцата Г.З. следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от
266,32 лв. държавна такса по иска за делба, и сумата от 50 лв. държавна такса
за заявените претенции по сметки. Ответника А.Т. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на съда сумата от 266,32 лв. държавна такса по иска за делба, и
сумата от общо 100 лв. държавна такса за заявените претенции по сметки.
Ответницата Е.Т. следва да заплати сумата от 100 лв. държавна такса за
заявените претенции по сметки. Двамата ответници общо следва да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от 2 663,14
лв., държавна такса по иска за делба, съответстваща на съвместния им дял в съсобствеността.
Воден от
гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ на основание чл. 348 ГПК на ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба имот, а именно: Поземлен имот *** от
квартал * по плана на гр.С., одобрен със заповеди № *** и № ***, целият
застроен и незастроен с площ от 1343 кв.м., при граници: улица, ПИ ***, ПИ ***,
ПИ ***, ПИ ***, ведно с 2МЖ сграда със застроена площ от 75 кв.м., лятна кухня,
долепена до северната фасада на жилищната сграда със застроена площ от 24,30
кв.м. и гараж, долепен до лятната кухня със застроена площ от 18,70 кв.м.,
всичките построени в поземления имот, ведно с всички подобрения и приращения в
имота, с действителна пазарна стойност 79 894 лв. /седемдесет и девет хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева/, като получената от публичната продан сума да бъде
поделена между съделителите Г.Д.З., ЕГН **********, А.Д.Т., ЕГН **********, Е.М.Т.,
ЕГН **********, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с
решението по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск на Г.Д.З., ЕГН **********, срещу А.Д.Т., ЕГН **********, и Е.М.Т., ЕГН **********,
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата в размер на 1520 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на Поземлен имот *** от квартал * по плана на гр.С.,
ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня и
гараж, за периода 08.11.2018 г. – 26.05.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от А.Д.Т., ЕГН **********, срещу Г.Д.З., ЕГН **********, с
правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за
заплащане на сумата в размер на 748,52
лв., представляващи обезщетение за припадащата се част от извършени полезни
разноски в делбения имот, след придобиване от А.Т. на идеална част от същия, и
с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 262,21 лв., представляващи
обезщетение за припадащата се част от извършени полезни разноски в делбения
имот, преди придобиване от А.Т. на идеална част от същия.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от Е.М.Т., ЕГН **********, срещу Г.Д.З., ЕГН **********, с
правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за
заплащане на сумата в размер на 529,54
лв., представляващи обезщетение за припадащата се част от извършени полезни
разноски в делбения имот, след придобиване от Е.Т. на идеална част от същия, и
с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 956,17 лв., представляващи обезщетение
за припадащата се част от извършени полезни разноски в делбения имот, преди
придобиване от Е.Т. на идеална част от същия.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Г.Д.З., ЕГН **********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в
размер на 266,32 лв., представляваща 4 % върху стойността
на дела на съделителя, като и държавна такса в размер на 50 лева, дължима за отхвърления иск за присъждане на обезщетение за
обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК А.Д.Т., ЕГН **********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в
размер на 266,32 лв., представляваща 4 % върху стойността
на дела на съделителя, като и държавна такса в размер на 100 лева, дължима за отхвърлените
претенции по сметки.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Е.М.Т., ЕГН **********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в
размер на 100 лева, дължима за отхвърлените претенции по сметки.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК А.Д.Т., ЕГН ********** и Е.М.Т., ЕГН **********, да заплатят
общо в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пловдив държавна такса в размер на 2 663,14
лв.,
представляваща 4 % върху стойността на общия дял на съделителите.
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН ********** и Е.М.Т.,
ЕГН ********** да заплащат на Г.Д.З., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 2,
предложение второ ГПК, считано от влизане в сила на определението до
окончателно извършване на делбата, сумата 60,70 лв. на месец, срещу
ползването на съсобствения недвижим имот - Поземлен имот *** от квартал * по
плана на гр.С., ведно с 2МЖ сграда, лятна кухня и гараж
Решението,
в частта му по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В
останалата му част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.