Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 06.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 589 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, заведена с вх. №11004/11.05.2020г., на „ИВКО ИНДУСТРИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица”, ул. „Ангел Кънчев” №35, ет.1, aп.1,
представлявано от управителя И.К. К..
Предявяват
се осъдителни искове срещу „ЕЛДОМИНВЕСТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул.
„Владислав Варненчик” 275, вх.А, представлявано от управителя Й. Ц. В.-Г., за
осъждане на това дружество да заплати на ищеца следващо се обезщетение за неизпълнен договор, равняващо се на реално сторените
от ищеца разходи за обезпечаване на точното му изпълнение по договора в размер на 27 639,77 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 11.05.2020г., до окончателното й плащане.
Наред
с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството.
Ищецът „Ивко Индустри” ООД твърди, че по
силата на сключен с ответното
дружество „Елдоминвест” ООД договор №281/20.11.02018г.
е поел задължение да достави и монтира оборудване - индустриални секционни врати, претоварни рампи и
изолиращи клетки, предназначени за обект на възложителя, находящ се в гр. Варна. Съгласно чл. 6.7 от договора, заявените в чл.1.1 размери и
комплектовка на оборудването били окончателни и не подлежали на промяна, както
от изпълнителя, така и от възложителя. Общата договорена за оборудването
продажна цена била в размер на 81 900 лв., като страните са договорили същата
да бъде платена на три вноски, първата от които (чл. 2.3.1), в размер на 24 570
лв. авансово - при заявяване на оборудването, съгласно чл. 1.1.
С
цел изпълнение на поетите ангажименти по договорените между страните (след
дълга преддоговорна кореспонденция) цени и в рамките на уговорените в Раздел 3
от договора срокове за доставка, взимайки предвид получени от доставчика си -
производител уведомления за промяна на цените и удължаване сроковете за
изработка на продукцията, считано от 01.01.2019г., след сключване на договора
ищецът - изпълнител поръчал за производство на своя доставчик Loading Systems
(Нидерландия) заявените от ответника 4 бр. претоварни рампи - модел 232NG-010,
2 бр. претоварни рампи - модел 233NG-010 и 6 бр. изолиращи клетки, тип „завеса”
- модел 403М-016. Поръчката била направена на 17.12.2018г. и потвърдена от
производителя на 20.12.2018г. с референция Eldominvest+C5+JunkProject.
Впоследствие, изпълнявайки задълженията си за отложено плащане към
производителя, на 05.04.2019г. ищецът заплатил заявеното оборудване по издадена
от производителя фактура №800/12035860/22.02.2019г.
Междувременно,
обаче, въпреки установена продължителна забава за плащане на уговорения аванс и
в отговор на потърсена информация от търговски представители на „Ивко Индустри”
ООД по повод на неофициални данни за намерение на „Елдоминвест” ООД да смени
изпълнителя за доставка и монтаж на индустриалните врати и претоварни рампи на
процесния обект, първоначално по телефона, а в последствие и на електронна
поща, на 07.03.2019г. представител на „Елдоминвест” ООД информирал ищеца, че
„във връзка с промени на обекта” е отпадала необходимостта от оборудването. На
11.03.2019г. ищецът отправил официална покана, изпратена по куриер с обратна
разписка, за коректно изпълнение на договора и спазване на ангажимента по него за
заплащане на дължимия аванс. В отговор, на 25.03.2019г. ответното дружество
възразило, че не се намира в неизпълнение за плащане на уговорения аванс и
уведомило ищеца, че счита договора от 20.11.2018г. за прекратен, като
единственото посочено основание за това било, че „няма да заявяваме
оборудване”.
Като
не споделя даваното от възложителя тълкуване на договора, че действието му е
обвързано с изпълнението на две условия - авансово плащане при заявяване на
оборудването и при подписан и получен договор, и като твърди, че в конкретния
случай за ответника липсва основание за прекратяване на договора, а изявлението
му в този смисъл представлява по съществото си неоснователен и недобросъвестен
едностранен отказ от договора, ищецът твърди, че е налице грубо нарушение на
поетите договорни задължения, в резултат на което е понесъл вреди. Същите съставляват реално претърпени загуби и се
съизмерват със стойността на заявените за производство, с цел обезпечаване
навременната доставка на договореното оборудване, и заплатени на производителя
претоварни рампи и изолиращи клетки, в общ размер на 26 407,78 лева, както и на
заплатения транспорт от Холандия до България в размер на 1 231,99 лева. Като
допълнителен аргумент за недобросъвестното поведение на ответника се сочи факта,
че строителните работи на обекта, за който е предназначено отказаното
оборудване, не са били преустановени, обектът не е „замразяван”, спиран. Напротив,
същият бил завършен, като вместо заявеното по сключения между страните договор
оборудване, на обекта били монтирани претоварни рампи и изолиращи клетки от
друг доставчик.
Ответникът „Елдоминвест”
ООД оспорва предявената претенция по основание и размер като твърди, че
договорът не е влязъл в сила, тъй като не е заплатил уговорения аванс,
съответно не е заявявал оборудването. Твърди, че в случая се касае за предварителен договор за доставка и
монтаж под условия, като съгласно постигнатата между страните договореност
(т.2.3.1) доставка ще се извърши при заплащане на аванс при заявяване и
подписване на договора, без да е посочен срок за това. В конкретния случай и
двете условия по договора не били изпълнени, поради което не може да се говори
за неизпълнение на договор, което да подлежи на парично обезщетение, още повече
в размера на реално сторените разходи за обезпечаване на точното реализиране на
доставката. Твърди се също така, че при водена между страните кореспонденция ответникът
- възложител изрично е уведомил ищеца – изпълнител, че няма да се заявява оборудване, поради
което не е извършено и авансово плащане, съгласно чл.2.3.1 от договора. С оглед
на това ответникът счита договора за прекратен. Счита за недоказано и твърдението, че заявеното от Нидерландия голямо
количество от оборудването, сторено от ищеца един месец след подписване на
договора с цел навременна доставка, т.е. на свой риск и отговорност, включва и
оборудването за ответното дружество.
По делото
са проведени няколко съдебни заседания, в хода на доказателствения процес са
събрани писмени доказателства, изслушани са и показанията на по един свидетел
за всяка от страните.
В
последното по делото заседание ищецът „Ивко
Индустри” ООД, чрез пълномощника си адвокат А.Т., САК, заявява, че поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване. Доводите на страната са развити по-подробно в
писмена защита.
Ответникът „Елдоминвест” ООД чрез
пълномощника си по делото адвокат М.Д., ВАК, счита за безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че не е в неизпълнение на договора, а няма
действие на същия, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения
иск. Доводите на страната са развити по-подробно в писмена защита.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, и въз основа на доводите на страните и приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения главен иск е претендираното право на
ищеца „ИВКО ИНДУСТРИ” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София,
да получи от ответника - длъжник „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна дължимото обезщетение за неизпълнен договор под формата на
направените от ищеца – изпълнител разходи за обезпечаване изпълнението на
сключения между страните договор №281/20.11.02018г. за доставка
и монтаж на оборудване - индустриални секционни врати, претоварни рампи и
изолиращи клетки, предназначени за обект на възложителя, находящ се в гр. Варна.
Същото се
претендира в размер на сумата от 27
639,77 лева, включваща
направените разходи за обезпечаване изпълнението на договора, ведно със следващо се обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от подаването на исковата молба
(11.05.2020г.) до окончателното му плащане.
Процесният договор №281/20.11.02018г. по своя предмет е за изработка и монтаж на
индустриални секционни врати, претоварни рампи и изолиращи клетки. Твърдяното
неизпълнение се твърди като уведомление от възложителя до изпълнителя за това,
че във връзка с промени на обекта необходимостта от оборудване е отпаднала,
съответно, че счита договора за прекратен и няма да заявява оборудване.
Правно основание на претенциите – чл.268 и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Между
страните не е налице спор по основните релевантни факти, същите се установяват
надлежно и от събраните по делото писмени доказателства.
Така не е
спорно, че на 20.11.2018г. между ищцовото
дружество „Ивко индустри”
ООД и ответното дружество „Елдоминвест” ООД е бил
подписан договор с предмет
доставка и монтаж на оборудване по каталог, с производители от Нидерландия и
Германия. Съгласно чл.1.1. възложителят „Елдоминвест” ООД заявява, а
изпълнителят „Ивко индустри” ООД приема да достави и монтира общо 7 бр. индустриални секционни врати, 6
бр. претоварим рампи и 6 бр. изолиращи клетки, съгласно подробно описана в
договора техническа спецификация за всеки артикул - вкл. брой, модел, размери
(дължина, височина, широчина), товароносимост, цвят, вид уплътнение, начин на
задвижване, обезопасяване и други подробни технически параметри.
В чл.2
страните са постигнали договореност относно стойността на договора и начина на
плащане, приемайки, че 30% от дължимата сума, цялата в размер на 81 900
лева, се дължи от възложителя „авансово при заявяване на оборудването”
(чл.2.3.1.); 60% от дължимата сума следва да се плати „при доставка на
оборудването в склад на изпълнителя” (чл.2.3.2.), а остатъка от 10% - след
монтаж и предаване на оборудването за експлоатация (чл.2.3.3.).
По
отношение на срока за изпълнение на насрещните задължения е прието, че
заявеното по договора оборудване ще бъде доставено в склада на изпълнителя в
срок от 45 работни дни, като същият започва да тече от деня на изплащане на
аванса по т.2.3.1., заедно с подписан и получен договор. При изплатено авансово
плащане и неполучен подписан договор от възложителя при изпълнителя, срокът за
доставка започва да тече след получаването му (чл.3.1., чл.3.2.). По отношение
на дължимия монтаж е договорен срок от 20 работни дни след заплащане на сумата по т.2.3.2. (60% от цената) или по съгласуван с
възложителя график (чл.3.3.), като при липса на готовност на възложителя да
осигури площадка за монтаж, изпълнителят съхранява оборудването в свой склад и
за своя сметка до получаване на съответното известие за готовност, но за срок
не повече от шест месеца (чл.3.8.).
За
насрещното задължение на възложителя да плати уговореното възнаграждение
конкретни срокове са предвидени само по отношение на дължимите суми при монтажа
на оборудването (чл.2.5.). Липсва договорен срок за плащане на аванса.
Между
страните липсва спор относно двустранното подписване на договора чрез законните
представители на дружествата. Изрично в чл.6.7. от договора страните са приели,
че размерите и окомплектовката на оборудването са окончателни и не подлежат на
промяна от която и да е от страните. Евентуално наложилата се според
обстоятелствата промяна следва да бъде съгласувана и приета с подписването на
нарочен анекс към договора.
Няма
спор между страните, установено е и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, в частност свидетеля Д. Г. – заместник-управител на ответното
дружество, както и от обясненията на законния представител на ищцовото
дружество, дадени в последното по делото съдебно заседание, че страните са осъществили
контакт по повод и във връзка с намерението на ответното дружество да изгради
голям обект (склад) в град Варна. Именно ответникът се обърнал към ищеца още
през лятото на 2018г., в период, когато „с различните компании, по различните части, се
мъчихме да сглобим цялата картина по отношение на обекта” (свид. Г.). Потвърждавайки
способността на „Ивко индустри” ООД да достави и монтира необходимото
оборудване, управителят И.К. предоставил своята експертиза и дългогодишен опит
в логистичното оборудване, участвайки активно при проектирането на обекта с
необходимите и търсени от
възложителя консултации.
В хода
на стартиралия тогава преддоговорен процес между страните някои договорни
клаузи от използвания от ищцовото дружество стандартен договор били ревизирани
или премахнати по настояване на ответника („Проектът на договора
първоначално беше изпратен от управителя на ищеца г-н К., в който имаше клаузи,
които не отговаряха на нашите интереси и ние направихме някои корекции в този
договор по отношение на плащането, на начина на плащането, на санкциите и го
върнахме за съгласуване, като те го подписаха в този вид, съобразявайки се с
нашите корекции. Болшинството от предложените промени в договора бяха приети от
тяхна страна” – свид. Г.).
Окончателно същият приключил с двустранното подписване на одобрения договор
№281 от 20.11.2018 година.
На
07 март 2019 г. от директора Д. Г. като представител на ответното
дружество до ищцовото дружество „Ивко Индустри” бил изпратен имейл (л.53), с който управителят К. бил уведомен, че „във връзка с промени
на обекта отпада необходимостта от оборудването по договора от 12.06.2018 год.
при уговорените условия”.
При
разпита си като свидетел в съдебното заседание на 13.05.2021г. Д. Г. пояснява,
че това уведомление е било изпратено, тъй като ответното дружество получило комплексна
оферта, която заедно с изпълнението на обекта включвала и вратите. Тази оферта
за цялостно изпълнение била най-приемливата и същата била приета от възложителя.
Изпълнението на проекта стартирал в момента, в който свидетелят изпратил
уведомлението до „Ивко Индустри”, „че
няма да изпълним авансовото плащане”.
Според ищеца, отпадането на стандартно предвидената
в проекта на договор
отговорност за заплащане на неустойка в случай на едностранно прекратяване от
страна на възложителя без платен аванс, било израз на доверието на управителя
на ищцовото дружество спрямо неговия контрагент, основаващо се на доброто му и сериозно
търговско име, както и на постигнатите партньорски и джентълменски отношения
между страните по време на продължилия месеци наред преддоговорен процес.
Според
ответника, отпадането на такава отговорност била израз на разбирането му, че
договорът ще стартира само при излъчено от него авансово плащане, поради което,
ако не го направи, за него не трябва да има никакви санкции.
По същество
повдигнатия между страните спор се отнася до различното тълкувание, което
същите дават на процесния договор за изработка относно неговото влизане в сила.
По-специално спорът произтича от възраженията на ответника (възложител), че
процесния договор за изработка е с модалитет – влизане в сила на договора под
условие. Ответникът твърди, че в случая процесния договор не е влязъл в сила,
тъй като не е извършено авансово плащане и не е подавана заявка за оборудване.
Съдът не
намира възражението за наличие на отлагателно условие за основателно.
Отлагателното условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД следва да бъде ясно и точно
формулирано от страните по договора. Правилото на чл.20 от ЗЗД не може да служи
в основание за попълване на липсваща клауза, или за нейното презумиране.
Противното би означавало да се позволи намеса на съда в договорните отношения,
което, освен, че излиза извън неговите правомощия (по аргумент от чл.300 от ТЗ), е и несъвместимо с принципа правна
сигурност. От друга страна, законодателят е установил в чл.258 ЗЗД
специални правила, съобразени със спецификата на договора за изработка. Така в
чл.268 от ЗЗД на възложителя е признато правото да се откаже от договора, дори
и в хипотезата на започнало изпълнение. За целта обаче законодателят е поставил
изискването за наличие на “основателни
причини”. В случая ответникът не представя доказателства, които,
от гледната точка на спецификата на възложената изработка, да обосноват извод
за съществуването на основателни причини, при които е допустимо отказ от
договора. Сочените от него отрицателни факти не могат да се квалифицират като
такава основателна причина. Така не плащането на аванса по договор касае
изпълнението на договорните задължения. Липсата на подадена нарочна заявка за
оборудването следва да се цени като обстоятелство с релевантност, относима към
задължението за съдействие по изпълнението на възложената изработка. Това е
така, тъй като предмета на договора е ясно и точно съгласуван в чл.1.1. от
същия. Ответникът не сочи и не установява как липсващата нарочна заявка на
оборудване прави процесната изработка невъзможна за изпълнение по смисъла на
чл.267 ЗЗД. Нещо повече, в процесния случай страните не спорят върху
изпълнението на дължимия по договора престативен резултат. От събраните по
делото доказателства се установява, че възложителят е постигнал възложения на
процесния договор интерес и резултат, като възложил изпълнението на процесната
изработка на друг изпълнител. Това решение на възложителя от правна и
икономическа гледна точка е непротивопоставимо на правата ищеца като
изпълнител.
При тези
обстоятелства, основанията и предмета на търсената от ищеца защита по съдебен
ред, които напълно кореспондират на правото на същия да получи плащане на
изработеното по процесния договор, следва да бъдат уважени като основателни и
доказани. Страните не повдигат спор за лошо изпълнение по смисъла на чл.264 -
265 ЗЗД. Следователно, претендираното от ищеца възнаграждение следва да бъде
потвърдено като основателно, съгласно чл.258 ЗЗД.
По тези съображения съдът
заключава, че предявения главен иск е основателен, поради което го уважава в
пълния му размер от 27 639,77 лева.
Доказаността
на главното вземане и неизправността на ответника по поетите от него договорни
задължения е с правна релевантност за основателността и на предявения акцесорен
иск за присъждане на лихва за забава върху търсената главница, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.05.2020г., до окончателното й
плащане.
С оглед
изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с нарочен
списък по чл.80 ГПК и доказателства за платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение (л.99, л.2-3, л.69), ответникът следва да бъде осъден и да
репарира на ищеца сторените разноски в общ размер на 2 427,59 лева.
Възражението
на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, е неоснователно. Нито съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с оглед минималния
установен в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.7, ал.1, т.4, размер на дължимото в този случай
възнаграждение от 1 359,19 лв., може обосновано да се приеме, че
платеното адвокатско възнаграждение от
1 322 лева е прекомерно спрямо защитавания интерес.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника „ЕЛДОМИНВЕСТ”
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик”
275, вх.А, представлявано от управителя Й. Ц. В.-Г., да
заплати на ищеца „ИВКО ИНДУСТРИ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, ул.
„Ангел Кънчев” №35, ет.1, ап.1, представлявано от управителя И.К. К., сумата 27 639,77 лева (двадесет и седем хиляди шестстотин
тридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнен договор,
равняващо се на реално сторените от ищеца разходи за обезпечаване на точното му
изпълнение по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.05.2020г., до окончателното й плащане, на
основание чл.268 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както
и сумата 2 427,59 лева (две хиляди четиристотин двадесет и
седем лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: