Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… /………………… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Анна Димитрова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №2150/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна против Решение №331/09.07.2021 г. по НАХД №1767/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №442а-67/28.04.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на П.Ц.П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводите по същество на ВРС са неправилни. Сочи, че обстоятелството дали едно деяние покрива признаците на състава по чл.355, ал.2 от НК или този на административно нарушение по реда на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето следва да се преценява с оглед на степента на неговата обществена опасност. Намира, че в този смисъл деянията, които не представляват обект на наказателно преследване следва да ангажират административнонаказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Твърди, че щом законодателят е преценил, че състава на едно деяние може да осъществява престъпление, визирайки наказателната отговорност по реда на чл.355, ал.2 от НК то не може да се приеме, че подобно деяние е малозначитлено и няма обществена опасност. Намира, че обстоятелството, че в конкретната хипотеза въпреки, че не е създадена опасност за заразяване на конкретни други лица би следвало да доведе до ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционирания Х.Ц.В., вместо наказателна такава. Намира, че нарушението на противоепидемичната мярка, приета на основание чл.73 от АПК в условията на извънредно положение не би могло да бъде маловажен случай. Намира, че с оглед постигане на целите на административното наказание снизходителното отношение към нарушителите би довело до чувство за безнаказаност у тях, а това би довело до масово несъобразяване с противоепидемичните мерки, което от своя страна би довело до усложнения в епидемиологичната обстановка. Желае да бъде отменено обжалваното въззивно решение на ВРС и да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответната страна - П.Ц.П. е представил отговор на така подадената жалба. В последния се заема становище, че въззивният съд е извършил правилна преценка на относимите към казуса фактически обстоятелства, както и е направил законосъобразни изводи в обжалваното решение. Намира, че правилно е обсъдена и приета хипотезата на маловажен случай касателно процесното административно нарушение.  Намира, че са установени обстоятелства определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и НП в сравнение с други подобни простъпки. В този смисъл се сочи, че П.П. е бил сам  и не е бил придружен от други лица. Ето защо намира, че с действията си жалбоподателят не е могъл да стане причина за застрашаване на живота и здравето на околните. Намира, че в случая се разкрива по-ниска степен на обществена опасност и поради обстоятелството, че няма данни лицето да е било болно и да е имало реална възможност от неговото поведение да настъпи заразяване на трети лица. Освен това сочи, че действията му са били преустановени с отправяне на предупреждение от страна на актосъставителя. Сочи освен това, че не е реализиран състава на нарушение. Моли подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение, като вместо това бъде потвърдено обжалваното решение.

На датата на съдебното заседание не се явяват представители на касатора и на ответника по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отменено НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.Ц.П., ЕГН ********** против наказателно постановление №442а-67/28.04.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 16.04.2020 г. въззивникът П. се намирал в -----------като престоявал там без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата. Към този момент били в сила Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба  или друго средство, покриващо носа и устата. Актът бил надлежно предявен на въззивника. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. От въззивния съд е прието обаче, че издаденото НП е незаконосъобразно. Основание за това е наличието на последвали след цитираната по-горе заповед на Министъра на здравеопазването други заповеди, които уреждат същата материя. Цитирани са Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., Заповед №РД-01-247/01.05.2020 г. и Заповед №РД-01-263/14.05.2020 г. Счита, че това попада в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която гласи, че ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази, която е по-благоприятна за нарушителя. Счел е, че тъй като Заповедта въз основа на която е издадено НП е отменена, то следва да се приеме, че НП също следва да бъде отменено, тъй като към този момент престояването на спортни площадки не представлява нарушение. Прието е и, че в настоящата хипотеза е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретната хипотеза на реализирано нарушение не е с висока обществена опасност. Като доводи сочещи на това е приведено обстоятелството, че актосъставителят не е успял да се сети за конкретния случай, както и с нарушението не е било застрашено здравето на други лица.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 16.04.2020 г. въззивникът П. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по ч.63 ал.1 Закона за здравето. Установено е по делото, че на посочената дата наказаното лице се намирал в -----------като престоявал там без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата.  Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, като нарушението не се и оспорва.

Неправилно въззивният съд е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Относно съображенията за приложение на чл.28 от ЗАНН изложени в обжалваното решение съдът намира, че не е предвиден конкретен критерий за маловажен случай на административно нарушение. При преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН предвид установените от въззивния съд факти и обстоятелства. Наложеното в настоящият случай наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Ето защо настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Преценката за това е обща и следва да се съобразят всички факти и обстоятелства – неизпълнението на задължението за ползваните на предпазни средства.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.

В касационната жалба и в представеното от жалбоподателят преди съдебно заседание становище не се съдържа претенция за заплащане на разноски

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение №331/09.07.2021 г. по НАХД №1767/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №442а-67/28.04.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на П.Ц.П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №442а-67/28.04.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на П.Ц.П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.