№ 6798
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110128802 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от 08.01.2024 г. от ищеца А. С. А. за изменение на
постановеното по делото решение от №21184/21.12.2023 г. в частта за разноските. В молбата
са наведени доводи, че ищецът има право на разноски, тъй не е налице една от кумулативно
предвидените предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, която съдът е приложил, а именно –
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че за процесните вземания е бил
издаден изпълнителен лист, което позволява на ответника във всеки момент да пристъпи
към принудително изпълнение, като единствената защита на ищеца е била именно
завеждането на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния
лист. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските и да му бъдат присъдени
сторените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „..“ ЕООД е взело становище за неоснователност на молбата. Счита, че с
оглед процесуалното си поведение и признание на иска, съдът правилно е разпределил
отговорността за разноските между страните с решението. Твърди, че след изтичане на
давността на вземанията не е предприемал действия по принудително изпълнение по
отношение на тях. Моли молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде
оставена без уважение.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок
за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е основателно.
В случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима предвид обстоятелството,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото. С оглед доводите на ответника в
становището му по искането по чл. 248 ГПК следва да се отбележи, че в рамките на
изпълнителното производство ответникът е подал молба за конституирането му като
взискател, като и след изтичане на двугодишния срок на перемпция той не е изявил воля за
1
прекратяване на висящото изпълнително производство или нежелание от негова страна
принудителното събиране на вземанията да продължи. С това си поведение е дал повод за
търсене на съдебна защита от страна на ищеца. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, която приема, че при наличие на изпълнителен титул за вземанията, единственият
ефективен път на защита на длъжника е чрез отрицателен установителен иск, поради което и
му се дължат сторените в производството разноски.
Ето защо, разноските следва да бъдат понесени от ответната страна въз основа на
общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, като молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските се явява основателна и ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК в
размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 110,86 лева, заплатена държавна такса.
Ответникът е поискал ищецът да предостави банкова сметка за доброволно заплащане на
сумата, в случай че съдът го осъди да заплати разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №21184/21.12.2023., постановено по гр.д. 28802/2023г. по
описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. .. ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 510,86 лева, представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
УКАЗВА на ищеца да предостави по делото сметка, по която могат да бъдат
заплатени доброволно сумите от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2