№ 9364
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110143649 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК от И. Д. С. с ЕГН ********** и Г. Ц. С. с ЕГН **********, починала в хода на
процеса и заместена от наследника по закон И. С., срещу „ТС“ ЕООД, ЕИК ****, за
установяване на недължимост на сумата 6605,65 лева – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.11.2011 г., сумата от 884,57 лв. – мораторна лихва, както и сумата от 514,51 лв. –
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16349/2011 г. по
описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20128440400153 от ЧСИ
СЯ
В исковата молба се твърди, че срещу ДАС, наследодател на ищците, е издаден
посоченият изпълнителен лист, въз основа на който по молба на ответника е образувано
изп.д. № 20128440400153 от ЧСИ СЯ Сочат, че поради неизвършване на изпълнителни
действия в период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се явява прекратено по силата на закона и извършените след прекратяването
по закон изпълнителни действия не са породили правно действие. Претендират, че
вземанията са погасени с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, доколкото
посоченият давностен срок е започнал да тече на 26.01.2017 г. – датата на последното
валидно изпълнително действие, и е изтекла на 26.01.2022 г., като срокът не е бил
прекъсван. Молят съда да признае за установено, че ищците не дължат процесните суми
поради погасяването им по давност. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение, като посочва, че давността за вземанията е прекъсната след
посочената от ищците дата – 26.01.2017 г., с налагане на запор върху вземанията на
длъжника на 11.04.2019 г. Поддържа, че впоследствие давностният срок е прекъсван
многократно с редица изпълнителни действия, поради което не е изтекъл. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ответника срещу ДАС с ЕГН ********** е
издаден Изпълнителен лист от 06.01.2012 г по ч.гр.д.№ 16349/2011 г. по описа на СРС, 84
състав. Следователно изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство
въз основа на заповед за изпълнение, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва
да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй
като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е
провеждано. Доколкото не са събрани доказателства за датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът приема, че същата е влязла в сила най-късно
в деня, предхождащ издаването на изпълнителния лист, а именно на 10.12.2015 г. Именно на
настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че
вземанията са погасени по давност, поради което и на обсъждане подлежи реализирано ли е
след тази дата спиране или прекъсване на давността и изтекъл ли е давностният срок за
погасяване правото на принудително изпълнение на процесните вземания.
В случая приложимата давност, независимо от характера на вземанията, е петгодишна
на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение
/какъвто е изричния текст на цитираната норма/ на заповедта на практика е придадено
значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод определящ е
ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно –
невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа
на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414
ГПК. Единствено по реда на чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането, но само въз
основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
2
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, а в случай
че е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд да
приеме възражението му по реда на чл. 423 ГПК. На практика с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е и част от
формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от
4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020
г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение №
214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1722/2021 г., IV г. о.
На следващо място по отношение релевантните за прекъсване на давността
обстоятелства съдът съобразява разясненията, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ).
При съблюдаване посоченото от съвкупната преценка на доказателства по делото се
установява, че след влизане в сила на заповедта /на най-късно на дата на издаване на ИЛ -
06.01.2012 г., т.к. други доказателства не са ангажирани/ и преди изтичане на петгодишния
давностен срок от страна на кредитора са предприети действия по принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Видно от приетия препис от изп. д. № 20128440400153 от ЧСИ СЯ основа на издадения
в полза на ответника изпълнителен лист по негова нарочна молба от 13.01.2012 г. срещу
ДАС било образувано изпълнително производство за събиране на присъдените суми.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело. След постановяване на ТР № 2/2015 г.
на ВКС, ОСГТК т.е. считано от 26.06.2015 г. прекъсването на давността е подчинено на
активността на взискателя и от тази дата е продължила да тече давността, спряна до този
момент поради наличието на висящо неперемирано изпълнително производство.
В случая след постановяване на посоченото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
3
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. с разпореждане от 22.10.2015 г. ЧСИ е
наложил запор на вземанията на длъжника за трудови възнаграждения от „Саламандър
АСО“ ООД. На 18.08.2016 г. е получено уведомление от работодателя, че трудовото
правоотношение е прекратено. От страна на взискателя е проявена активност и на
26.01.2017 г. /л.148 от ИД/ е поискано налагане на запор на банковите сметки и на
трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 23.01.2019 г. ЧСИ е наложил
запор на вземанията на длъжника по банкови сметки при „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
и е насрочил опис и оценка на движими вещи , негова собственост, като длъжникът не е
намерен на адреса. С молба от 20.11.2019 г. взискателят е поискал насрочване опис на
движими вещи.
Всяко от посочените искания на взискателя за налагане на запори и насрочване на
опис на движими вещи съставлява надлежно сезиране на съдебния изпълнител за прилагане
на конкретен изпълнителен способ и е надлежна негова активност, с която се прекъсва
давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното тълкувателно
решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради това и от датата, следваща
депозиране пред ЧСИ на посочените молби, е започвала да тече нова давност. Следва за
пълнота да се отбележи, че насрочването на описа не е изпълнително действие, но
поискването му от взискателя представлява надлежна негова активност за предприемане на
изпълнение, започващо с това действие, с която активност се прекъсва както срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давността за вземанията с оглед указанията по цитираното
тълкувателно решение. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се
влияе от поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното
действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси
на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на
давността в зависимост от наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото
тълкуване не следва нито от съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от
вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Действително между двете искания на взискателя – на 26.01.2017 г. /л.148 от ИД/ и на
20.11.2019 г. /л.161/ е изминал период от повече от две години. В случая обаче ЧСИ е
4
наложил запор на вземанията на длъжника по банкови сметки и е насрочил опис на вещи на
длъжника на 23.01.2019 г., т.е. преди изтичане на двугодишния период, като с оглед
извършването на тези действия не може да се приеме, че е настъпила перемпция. Дори и да
се приеме обратното, настъпването на перемпция не изключва правото на принудително
изпълнение, а последицата от настъпването й е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е, във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ /в този смисъл
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3
от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о/.
Впоследствие течението на сроковете по изпълнителни дела е било спряно в периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г.,
в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр.
34/9. 04. 2020 г.).
С молба от 09.11.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор по банкови сметки и
трудови възнаграждения, респ. насочване изпълнението върху движими вещи. Установено е,
че ДС е починал на 22.08.2021 г. и оставил като наследници Г. Ц. С. и И. Д. С.. С
разпореждане от 19.01.2022 г. ЧСИ е спрял производството на основание чл. 432, т. 3 вр. чл.
229, ал. 1, т. 2 ГПК, като спирането следва да се счита не от постановяване на акта на ЧСИ, а
от датата на смъртта на длъжника /22.08.2021 г./ и е продължило до конституиране на
наследниците му като страна в производството на 01.06.2022 г. В този период
неизвършването на изпълнителни действия не може да се вмени в тежест на взискателя,
доколкото спирането е по силата на закона, а не по искане на взискателя и е налице
обективна пречка за провеждане на изпълнението.
След конституиране на наследниците на починалия длъжник по изпълнителното дело и
преди да е изтекъл период от сумарно повече от 5 години /преди и след спиране на
производството/ в хода на настоящото производство също са искани и извършвани
изпълнителни действия - налагане на запори по банковите сметки на длъжниците с
разпореждане на ЧСИ от 31.08.2022 г./ л. 253 от ИД/ и са постъпвали суми за изпълнение на
вземанията видно от удостоверения от ЧСИ от 24.07.2023 г. и от 31.10.2023 г.
В хода на производството на 21.01.2024 г. ищцата Г. С. е починала и е оставила
единствен наследник по закон ищцата И. С. съгласно удостоверение за наследници изх. №
558 от 30.01.2024 г., издадено от СО, р-н КП.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в случая не се установява
правото на принудително изпълнение на процесните вземания да е погасено с изтичане на
законоустановения давностен срок, поради което предявеният отрицателен установителен
иск съдът преценява като неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
5
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответникът, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна
сложност на производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от И. Д. С. с ЕГН
********** и адрес: с. Л, ул. „К“ (3-та) 006 и Г. Ц. С. с ЕГН **********, починала в хода на
процеса и заместена от наследника по закон И. Д. С., срещу „ТС“ ЕООД, ЕИК ****, за
установяване на недължимост на сумата 6605,65 лева – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.11.2011 г., сумата от 884,57 лв. – мораторна лихва, както и сумата от 514,51 лв. –
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16349/2011 г. по
описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20128440400153 от ЧСИ
СЯ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК И. Д. С. с ЕГН ********** и адрес:
с. Л, ул. „К“ (3-та) 006 /лично и като наследник на Г. Ц. С. с ЕГН **********/ да заплати на
„ТС” ЕАД, ЕИК **** сумата от 100 лева, представляваща разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6