№ 7480
гр. с., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110153234 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 03.10.2022 г. от Н. Х. Ъ., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу лицето, с което
молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство - В. И. И., ЕГН
**********, при твърдения да извършени от него актове на домашно насилие, както следва:
на 02.09.2022 г., вечерта - около 00,30 часа, в съвместно обитаваното от страните жилище,
находящо се на адрес: гр. с., ул. „Възрожденска“ № 65, вх. Б, ет. 3, ап. 14, след като отново
молителката се скарала с ответника и поискала да се отиде да спи при майка си на адрес: гр.
с., кв. „Илиянци“, ул. „Грозден“ № 25, ответникът извадил ключа от ключалката на входната
врата на апартамента и го сложи над бойлера в банята, за да не може молителката да го
вземе. Тя го помолила да й отключи вратата, за да си тръгне, а той й отговорил с думите:
„Никъде няма да ходиш!“. Тя го предупредила, че ако не я пусне, ще сигнализира на телефон
112, а ответникът й се изсмял. Тя му повторила, че не желае повече да живее с него и не иска
да бъдат повече заедно заради неговата ревност и лошо поведение към нея. Тогава
ответникът с едната си ръка хванал лицето на молителката и стискайки го, казал: „Това ли
искаш? Да се разделим?! Ти луда ли си, подиграваш ли ми се? Затова ли си тук - да ме
нравиш на луд?“. Молителката се вцепенила и не можела да отговори, защото ответникът я
стискал много. Докато още я държал за лицето, той се навел да я целуне, което тя не желаела
и по тази причина успяла единствено да затвори и стиска очите си, с което го ядосала още
повече. Той пуснал лицето й, блъснал я назад, при което тя паднала на дивана. Ответникът
започнал да удря стената с юмруци. Молителката се изправила и седнала на дивана, а той
извадил от чекмеджето кухненски нож и го опрял в ръката си, казвайки, че ще си пререже
1
вените и питайки я дали това иска. Молителката му казвала да се успокои и да не прави
глупости, когато изведнъж ножът се озовал пред лицето й. Ответникът й казал: „Ако ме
напуснеш, изходът ще е един - или аз, или ти.“. Обвинявал я, че за всичко е виновна тя, че
заради нея той не работи и няма желание за работа, че заради нея е ходел нервен на работа и
затова е агресирал на клиентите, че това е причината и да го изгонят от работа от всичките
дюнерджийници в кв. „Надежда“. Казал й, че виновна за това, че не му обръщала достатъчно
внимание, а обръщала такова само на децата и на клиентите в салона, че той седял в салона
по цял ден, а тя се правела, че него го няма там, че не бил куче, за да се моли за нейното
внимание. Попитал я дали има друг и след като тя отрекла, й заявил, че ако разбере нещо, тя
знае на какво е способен, казал й, че няма какво да губи и не му пука. След това ответникът
оставил ножа на масичката пред дивана, а молителката го грабнала и с няколко крачки
успяла да с стигне до терасата и да го изхвърли Ответникът я последвал и я дръпнал
навътре, крещейки: „Луда ли си? Какво правиш? Защо го изхвърли?“. След това я блъснал и
тя паднала на пода. Той се навел, хванал я за ръцете /под раменете/, повдигнал я и я бутнал
още навътре в хола-кухня. Тя отново паднала и десният й глезен много я заболял, а
впоследствие се подул и посинял. По ръцете й също имало синини, които седели с дни и не
останали незабелязани от клиентите и семейството й. Молителката се разплакала и тогава
ответникът смекчил тона и поискал да й погледне крака. Тя го попитала защо е направил
това, а той отвърнал: „Защото ме ядосваш!“. После й казал, че без да иска я е бутнал и да
спре да плаче. Предложил да отидат да си купят сандвичи и тя се съгласила. След като
излезли от асансьора, ответникът вървял пред нея, тя забавила крачка и като приближила до
колата си, се затичала и успяла да влезе вътре и потеглила. Ответникът останал на улицата и
крещял по нея. Молителката се обадила на брат си Милан и му разказала какво се е случило,
като го помолила да дойде, за да вземе молителката дрехите на децата от апартамента. След
като брат й отишъл пред кооперацията, ответникът му казал, че ще даде дрехите, само ако и
молителката отиде. В момента, в който същата отишла и спряла колата си пред входа,
ответникът, който бил там заедно с брат й, виждайки я, се засилил, изритал вратата на
автомобила й, напсувал я на майка и й казал: „Парцал, аз ще те оправя теб!“. Тя бързо
потеглила и се прибрала в дома на майка си, а ответникът не дал на брат й багажа на децата.
На 04.09.2022 г., около 13,00 часа, докато молителка се намирала в местността „Камбаните“
– Витоша, по повод рожден ден на племенницата й, ответникът й се обадил и я попитал ме
как е празника, кои са там, казал й, че вече се е успокоил, и когато приключи рожденият ден,
да мина до апартамента на ул. „Възрожденска“, за да й даде нещата. Около 18,00 часа
молителката заедно с малкия си син Алекс пристигнали пред кооперацията, като
молителката позвънила на ответника, за да му каже, че са долу. Той й казал да се качи до
апартамента. Понеже била с детето, молителката смятала, че само ще се качат, ще вземат
багажа и ще си тръгнат. След като влезли в апартамента, ответникът поискал да поговорят и
пуснал на детето да гледа детски в другата стая, а те двамата отишли в хола. Разговаряли,
като в един момент ответникът поискал близост от нея, прегърнал я и се опитал да я целуне.
Тя се отдръпнала и му казала, че иска да си вземе нещата и да си тръгва. Тогава ответникът
се ядосал и на висок тон й казал: „Ти само за това ли си дошла, боклук такъв?! Писна ми от
2
твоите курвенски номера! Ще видиш ти, аз тук да не съм за подигравка!“. След това с
дясната си ръка с юмрук ударил колоната, която се намирала до мивката и казал: „Защо ме
караш да правя глупости? Защо ми го причиняваш?“. Молителката му казала, че не иска пак
да се карат, както и че с детето си тръгват. Започнала да обува обувките на детето и оставила
дамската си чанта настрани. Когато посегнала да си я вземе, ответникът не й позволил,
избутал я и казал, че ще й я даде на вратата. Молителката взела детето си и излязла от
апартамента, като на вратата отново поискала чантата си. Ответникът я попитал къде са
ключовете от колата й, а тя казала, че всичко е в чантата. Тогава той се подсмихнал и й
казал: „Сега, като много знаеш и си голяма тарикатка, се оправяй! Нищо няма да ти дам!“.
Молителката се уплашила да не би ответникът да я дръпне вътре в апартамента и бързо
заедно с детето слязла долу на улицата. Оказало се, че ключът от автомобила бил в джоба на
якето й, затова се качили заедно с детето и тръгнали. Тъй като нямала телефон, отишла в
дома на майката на ответника. Разказала за случилото се и се обадила на брат си. Сестрата и
майката на ответника по телефона му казали да й върне чантата, а той отвърнал: „Нищо
няма да й дам, да се оправя!“. Брат й впоследствие също му позвънил и след разговор
ответникът се съгласил да остави чантата на бензиностанция OMV на бул. „Рожен“.
Отивайки на място, молителката установила, че ответникът е оставил единствено ключовете
от апартамента на майка й. Прибрали се в дома на майката на молителката, като докато
молителката хранела детето, брат й говорел с ответника, настоявайки последният да върне
чантата й. След известно време ответникът позвънил чрез приложение Месинджър на стария
телефонен апарат на молителка и казал, че ще дойде да върне чантата й, но я предупредил да
излезе пред къщата сама. Когато тя излязла, той вече бил отпред в колата и й казал да седне
вътре. Тя не видяла чантата си в колата и отказала, тъй като я било страх да не би
ответникът да я закара някъде против волята й. Той извадил чантата изпод краката си и
отново я прибрал там. Тя му заявила, че ще се качи, само ако той угаси двигателя. Това го
ядосало, той я напсувал, казал й, че вече е сигурен, че тя си има друг и с пилене на гуми си
тръгнал. Впоследствие ответникът не спрял да й звъни чрез Месинджър, за да иска паролата
за телефона й. Тя спряла да му вдига. Той й написал следното съобщение отново чрез
Месинджър: „Дай ми кода, защо се правиш на луда, ще съжаляваш, ще страдаш много, ще
ми се молиш, нали не искаш обичта ми да се превърне в омраза, а то натам е тръгнало.
Казвам ти! Ще ми се молиш!“. Същият продължил през вечерта да редува писане и звънене.
Тя не му отговаряла, но той не спрял и тогава след 02,00 часа молителката подала сигнал в
полицията. На 05.09.2022 г., около 13,00-13,30 часа ответникът отишъл в салона, в който
работи молителката, находящ се в гр. с., ул. „Бели Дунав“ № 330, паркирал колата си - сив
пасат с ДК № ВН9596АА, на тротоара пред салона и още от вратата пак поискал кода за
телефона. Тя му казала да й върне чантата и ще му даде паролата, но той не пожелал. Тя го
помолила да си тръгне, както й присъстващата в салона клиентка на молителката. Това
ядосало ответника, който казал на молителката: „Какво мислиш, че ще постигнеш с това,
дай ми скапания код, чуваш ли какво ти казвам, иначе ще си платя да ми го отключат и
тогава ще видиш какво ще става! Ще изпочупя всичко тука! Ще съжаляваш много!“. След
това, както стоял зад клиентката на молителката, ответникът протегнал ръка, опитвайки се
3
да отключи телефона с лицето на молителката. Молителката се стреснала от рязкото му
движение, станала, излязла навън пред салона, след това влязла при колежката си в
съседство и поискала от нея да се обади на телефон 112. Докато говорела с диспечер,
ответникът си тръгнал, като намиращата се през това време в салона клиентка на
молителката й разказала, че след като тя излязла, той я напсувал, казал, че е курва и спи с
други мъже, след което избягал. На 07.09.2022 г., около 09,00 часа сутринта, на молителката
позвънила нейна клиентка на име Ани, която живее в блока, в който се намира салонът на
молителката, и й казала, че видяла ответника пред вратата на салона, както и че установила
впоследствие, че салонът е затворен, а на ключалката има счупен ключ. Малко след това
ответникът й звъннал на предплатения нов номер на молителката и отново искал кода за
телефона й, отново започнал пак да я обижда и псува, но тъй като детето й било до нея, тя
затворила. Веднага след това ответникът пак й звъннал настоятелно, тя вдигнала, а той й
казал: „Искам само да ти кажа, че имам малка изненада за теб и това е само началото!“, след
което затворил. Молителката отишла заедно с детето си в салона, видели ключа в
ключалката и молителката сигнализирала на телефон 112. На място дошли двама полицаи,
на които молителката разказала случилото се, а те я посъветвали да подаде жалба. В
следващите дни в светлата част на деня ответникът постоянно обикалял с колата си пред
салона и със силно пусната музика спирал на пътното платно, точно срещу работното място
на молителката и започвал да пуска музиката си още по-силно и по[1]силно и да гледа право
в нея. Тръгвал си след като се убеди, че тя го е чула и видяла. Същото правел и пред къщата
в кв. „Илиянци“, ул. „Грозден“ № 25, като почти всяка нощ, във времето между 00,00 часа и
02,30 часа, ответникът спирал колата си на улицата, пред прозорците на спалнята на
молителката и пускал басовете за около минута, след което задължително изфорсирвал,
отива до края на улицата, обръщал колата и пак се връщал пред прозорците на молителка,
отново стоял кратко време и после си тръгвал. Колата му била модифицирана, оборудвана
със специална аудио[1]техника, с която той ходел на изложения за тунинговани коли. На
23.09.2022 г., около 10,20 часа, докато молителката работела с клиентка, ответникът нахлул
в салона, облечен целият в черни дрехи и тънка черна шапка /които тя му била купувала/ и
започнал да я обвинява, че му е взела личната карта и талона на колата, казвал й да му ги
върне веднага, защото му трябват, за да пътува. Тя му казала, че нищо не му е взимала, а
дори напротив, той е човекът, който е взел всичките й документи, заедно с дамската й чанта
и го попитала има ли намерение да й ги връща. Той не отговорил на въпроса й, а я заплашил
на висок тон с думите: „Върни ми нещата, да не стане лошо! Чуваш ли ме какво ти
казвам?!“, тя му отвърнала, че няма как да му даде нещо, което няма, а той казал: „Пак ти
казвам, ще стане много лошо! Досега съм си кротувал, но ще видиш отсега натам какво те
чака, не ме познаваш! Не знаеш на какво съм способен! Ще забравиш да работиш, ще
забравиш къде ти е салона, казвам ги. много ще съжаляваш! И какво си мислиш, че ще
стане, като ходиш да ми пускаш жалби? Аз имам хора навсякъде! Евгени от 2-ро ми е като
брат, колко жалби и 24-ки ми е оправил! Всички патрули тук са ми били клиенти, яли са при
мен без пари, всички ме познават!“.Молителката с треперещ глас му казала да спре да я
заплашва и се запътила да излиза от салона, когато той изрекъл следното: „Само ти казвам,
4
няма да те намерят. Витоша е голяма..“. Тогава се намесила клиентката на молителката -
Вероника Станчева, с думите: „Ей, ей, стига..“, а ответникът си тръгнал. Привечер на същия
ден, около към 20,30 часа, докато молителката била в салона с последната за деня клиентка -
Камелия Димитрова, ответникът отново дошъл с колата си, спрял на булеварда точно срещу
молителката и започнал пак да пуска силно музиката си. Тя се опитала да го игнорира, да се
престори, че не го чува, но той продължил да усилва басовете толкова силно, че цялата
витрината на салона започнала да вибрира. Молителката се опитала да не спира работа, но
толкова много се разтреперила, че не успяла да сдържи сълзите си. Клиентката се опитала да
успокои, казвайки й да не плаче пред детето си. През това време ответникът продължавал да
стои на улицата срещу нея. Накрая тя погледнала към него и той си тръгнал с газ, а
молителката спуснала щорите. Клиентката изчакала молителката да затвори салона и ги
изпратила с детето изпратила до колата на молителката - черен Мерцедес Е200, 2011 г.,
паркирана на паркиН. отстрани на блок 330, пред магазин „Ворошилов“. На място
установили, че липсват и двете регистрационни табели на автомобила. Молителката
предположила, че ответникът ги е свалил, понеже и преди го е правил. Тогава тя го
отблокирала от приложението Вайбър и му написала: „Защо пак си ми свалил номерата на
колата? Ела да си ми ги дадеш, че съм с Алекс и не можем да се приберем!“. Видяла, че
ответникът е на линия, че е прочел написаното от нея, но не отговорил. Веднага след това
молителката сигнализирала на телефон 112, оттам отново й казали да отиде във 02 РУ-
СДВР. Клиентката на молителката поискала от диспечера да ги свърже с дежурния на 2
РУ[1]CДВР. През това време, докато слушали инструкциите как да се закара колата в
гаража, видели ответника с кучето си отпред в автомобила до него, как бавно кара колата и
ги наблюдава. След близо 2 часа, към 00,00 часа, молителката успяла да се прибере вкъщи с
детето си Алекс, което било толкова кисело, спяло му се, било гладно и некъпано. На
следващата сутрин – 24.09.2022 г., молителката заедно е клиентката си Камелия, отишли във
02 РУ-СДВР и подали сигнал за случилото се. Същата нощ - на 23.09.2022 г., и през деня и
нощта на 24.09.2022 г. ответникът не идвал пред къщата, нито пред салона. На мястото,
където бил паркиран автомобила на молителката /на паркиН. отстрани на блок 330, пред
магазин „Ворошилов“/, имало две охранителни видеокамери, като молителката от записа
установила, че ответникът сваля табелите. На 26.09.2022 г., около 13,00 часа, докато
молителката работела в салона си, видяла ответника, облечен в черен клин и ветровка с
качулка на главата, да разхожда кучето си по тротоара от страната на салона. Той вървял
неестествено бавно, погледнал към нея и като видял, че е с клиентка, подминал салона и
пресякъл от другата страна на улицата. Около половин час по-късно той отново дошъл, но с
колата си, спрял пред салона, натиснал клаксона и изхвърлил през прозореца на колата
дрехите на децата на молителката и някои нейни, които се намирали в апартамента ул.
„Възрожденска“ № 65. Те паднали на улицата, на земята, а той си тръгнал. По-късно през
деня молителката го видяла още няколко пъти да шофира по улицата, но повече не спирал
пред салона. Вечерта на същия ден, в 23,49 часа, молителката получила известие от
видеокамерата, която била монтирана в салона й, че има движение пред него. Веднага
отворила приложението и видяла ответника да стои пред вратата на салона и прави нещо на
5
вратата. Набрала веднага телефон 112 и помолила да изпратят патрул до адреса на салона.
Полицаите отишли на мястото след 10 минути, но там вече нямало никой. На сутринта
молителката, отивайки в салона, установила, че ключалката е напълнена с моментно лепило
и не можела да отвори вратата. Отново отишла във 02 РУ-СДВР да подаде жалба. За да
отвори вратата на салона, отново използвала ключарски услуги, като този път се наложило
да пробият вратата. Ответникът продължавал да звъни от непознати телефонни номера на
голямото дете на молителката - Митко, да му казва да й предаде, че иска кода на телефона,
като на 08.10.2022 г., в 11,26 часа е писал CMC на Митко с текст: „Мите, да ми напише
кода“. В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата, като не оспорва
твърдението страните да са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, оспорва
посочената от молителката дата на прекратяване на съжителството помежду им, като сочи
страните да са се разделили много прети твърдения от молителката период – в средата на м.
септември 2022 година.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не е спорно, че страните са живели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено
психическо и физическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството им. В случая на акта на домашно насилие от
02.09.2022 г. не са присъствали очевидци, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил спрямо
молителката на процесните дати твърдените актове на домашно насилие, като на 02.09.2022
г. е ограничил достъпа й до ключовете от входната врата на съвместно обитаваното от тях
жилище, което същата искала да напусне, блъснал я назад, вследствие на което тя паднала
на дивана, заплашил я, че ще сложи край на живота си, изваждайки кухненски нож и
опирайки го в ръката си, повторно я блъснал, когато молителката изхвърлила ножа през
6
терасата, вследствие на което същата паднала на пода, повдигнал я, след което я блъснал по-
навътре в стаята, при което тя отново паднала на пода и навехнала глезена си. По
отношение на твърденията за домашно насилие от 23.09.2022 г. по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на доведената от молителката свидетелка – Вероника
Станчева, чиито показания съдът кредитира като обективни и последователни. От същите се
установява, че на посочената дата, около 10,00 – 11,00 часа на работното място на
молителката в гр. с., ул. „Бели Дунав“ № 330, в присъствието на свидетелката Станчева
ответникът я заплашил с думите, че Витоша е голяма и няма да я намерят. По делото е
разпитан и доведеният от молителката св. Милан Унг, неин брат, чиито показания съдът
кредитира, като ги намира за обективни и последователни, а и за кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК.
Установяват се от показанията на св. Милан Унг твърденията в молбата за защита относно
извършен акт на домашно насилие на 02.09.2022 г., пред блока, в който се намира жилището
на ответника – бл. 65 на ул. „Възрожденска“ в гр. с., изразяващ се в удар с крак по врата на
автомобила на молителката, псуване на майка и обидни думи, както и извършен акт на
домашно насилие на 04.09.2022 г., изразяващ се в задържане на чантата на молителката,
като вследствие на отправени молби от трети лица, включително и от страна на свидетеля
Унг, връщане единствено на ключа от жилището на майката на молителката чрез оставянето
му на служител на бензиностанция „ОМВ“ на бул. „Рожен“ в гр. с.. Показанията на
доведената от ответника св. Иля И.а-Хасан, сестра на ответника, съдът не кредитира, тъй
като намира същите за нелогични. Това е така, тъй като в показанията си тази свидетелка
заявява, че молителката е идвала 2-3 пъти в дома й за целия период на отношения между
страните, чиято връзка твърди да е започнала в периода м. януари-м. февруари 2022 г. и да е
продължила до м. юли 2022 г., че в този период е престоявала в квартирата на брат й за по
два-три дни и след като дойдели децата й, отивала при майка си. В същото време заявява, че
и двете деца много обичали ответника, че той водел и вземал малкото дете на и от училище,
че това дете „умирало за него“. Тези изявления на свидетелката, че молителката оставала в
дома на ответника, само когато децата й ги нямало, противоречат на другите й изявления, че
ответникът е бил този, който е водел и взимал малкото й дете от училище, както и че е
имало особено близка връзка между него и двете деца на молителката, която да се е
формирала за периода на съвместно съжителство между молителката и ответника, който по
данни на свидетелката е не повече от половин година. Прави впечатление също, че в
показанията си св. И.а-Хасан налбяга на обстоятелството, че докато ответникът работел
заедно с нея и майката на свидетелката и ответника в дюнерджийница, ответникът сутрин,
обед и вечер излизал, за да носи храна на молителката. В същото време свидетелката
заявява, че всички те преустановили работата си в тази дюнерджийница още през м. януари
2022 г., а както същата тази свидетелка сочи връзката между страните е започнала именно в
периода м. януари-м. февруари 2022 г. По тази причина неясно е в какъв период от време
ответникът е правел такива усилия да излиза три пъти дневно от работното си място, за да
носи храна на молителката и защо това обстоятелство е толкова съществено, че да бъде
специално изтъкнато от свидетеля. Съдът намира, че по този начин св. И.а-Хасан показва
7
явната си заинтересованост и намира показанията й за недостоверни. Показанията на св.
Десислава Славчева, лице, живеещо във фактическо съпружеско съжителство с ответника,
съдът също не кредитира, тъй като, преценени по реда на чл. 172 ГПК намира, че
показанията на тази свидетелка противоречат на показанията на другата доведена от
ответника свидетелка – неговата сестра Иля И.а – Хасан. Това е така, защото св. Славчева
заявява, че откакто живее с ответника той работи в дюнерджийница, като твърди да живее с
него от м. юли 2022 г. Обратното твърди сестрата на ответника – св. И.а-Хасан, от
показанията на които става ясно, че ответникът е работил последно за няколко дни в
дюнерджийница „Феникс“ през м. март 2022 г. и оттогава не е работил никъде. По тези
съображения съдът намира, че показанията и на тази свидетелка са недостоверни и не им
дава вяра.
Ето защо съдът намира за доказани твърденията в молбата за защита относно извършени
от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие от 02.09.2022 г., 04.09.2022 г.
и 23.09.2022 г. Предвид горното съдът приема, че се установява извършено от ответника
домашно насилие спрямо молителката под формата на физическо насилие, емоционално
такова, поради което молбата за защита следва да бъде уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
3 и т. 5 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което
обитава, както и работното й място, както и задължаване за посещаване на специалнизирани
програми. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя
срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ
срок от 12 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението
от страна на ответника. Съдът съобрази и обстоятелството, че видно от писмо от Фондация
„Център Отворена врата“ на л. 63 от делото, ответникът към 03.02.2023 г. не е осъществил
контакт с Центъра въз основа на издадената заповед за незабавна защита, връчена му на
06.10.2022 г., видно от върната по делото разписка на л. 47, като същият собственоръчно в
писмено изявление е заявил, че е запознат с наказателната отговорност от неспазване на
заповедта /л. 50 от делото/. Ето защо съдът намира за необходимо да сезира Прокуратурата
8
на Република България с оглед извършване на преценка за осъществен от ответника състав
на престъпление чрез неизпълнение на задължението за посещаване на специализирана
програма по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и намира,
че на същия следва да се наложи глоба в размер на 500,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, но поради липсата на
доказателства за направата на такива, не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 11,
ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Н. Х. Ъ., ЕГН **********, срещу В. И. И., ЕГН **********,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. И. И., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Х. Ъ., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на В. И. И., ЕГН
**********, да приближава Н. Х. Ъ., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца, считано от 12.05.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на В. И. И., ЕГН **********, да
приближава обитаваното от Н. Х. Ъ., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. с., кв.
„Илиянци“, ул. „Грозден“ № 25, на разстояние по-малко от 200 метра, освен по
разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца, считано от 12.05.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето на В. И. И., ЕГН **********, да
приближава местоработата на Н. Х. Ъ., ЕГН **********, в гр.с., ж.к. „Надежда“, ул. „Бели
Дунав“ № 330, на разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен
орган, за срок от 12 месеца, считано от 12.05.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. И. И., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
9
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В. И. И., ЕГН **********, ЕГН **********,
глоба в размер на 500,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. И. И., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Препис от писмо от Фондация „Център Отворена врата“ – л. 63 от делото, препис от
заповедта за незабавна защита – л. 7-8 от делото, както и препис от документите
относно връчването й на ответника – л. 58-61 от делото, да се изпратят на Софийска
районна прокуратура за извършване на преценка относно осъществен от В. И. И., ЕГН
**********, състав на престъпление.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10