Р Е Ш Е Н И Е
№28 03.02.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
деветнадесети януари 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №687 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „ВИКИ 29“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Заповед №ФК-603-0075183/08.10.2020г., с която Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, налага принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и
зеленчуци, гр. Казанлък, ул. „23-ти пехотен шипченски полк“ №23 и забрана на
достъпа за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС и
поради извършено нарушение на чл.3 ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства на МФ / всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/ вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС /всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ/, което се явява основание по смисъла на чл. 186
ал.1 т.1 б. А от ЗДДС - Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. /ред. ДВ в сила от 01.01.2019г/.
Фактите, подведени под този състав за
прилагане на принудителната административна мярка са следните: На 01.10.2020г.
в 13.35ч. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена
контролна покупка на 0.610кг круши на стойност 1.34лв, платени в брой на управителя
на дружеството, същия и продавач – В.М.К., от Е.П.С. – проверяващ, преди
легитимацията, за която не е издаден фискален бон от въведените в експлоатация и
работещи в обекта фискални устройства: модел TREMOL,
M-KL V2 с ИН
на ФУ ZK049743 и ИН на ФП 50181916 и модел TREMOL, M20 с ИН на ФУ ZK 148135 и ИН на
ФП 50189185, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредбата. Доказателство за извършеното нарушение е установеното наличие на
касова разлика в размер на 68.94 / за ФУ модел TREMOL, M-KL V2 с ИН на ФУ
ZK049743/ и 102.90лв / за ФУ TREMOL M20 с ИН на ФУ ZK148135 и
ИН на ФП 50189485/ между наличните
парични средства в касата в размер на 91.30лв за ФУ с рег. №4332539 и наличните парични средства в касата в размер
на 390.45лв за ФУ с рег. №440572, и официално регистрирания оборот, съгласно
ДФО „Z“ за деня на проверката в размер на 22.36лв и съответно 287.55лв.
Нарушението води до не отразяване на приходи –68.94лв от първото фискално
устройство и 102.90лв от второто фискално устройство, представляващи разликата
между установена касова наличност от
91.30лв/ 390.45лв и официално регистрирани обороти от 22.36лв за първото и
287.55лв за второто ФУ. Служебно изведената сума от 75.75лв от второто ФУ не е
взета предвид при изчисляване размера на укритите приходи, който е посочен като
фактическо основание, наред с размера, местоположение, вида на стоките,
работното време на търговския обект за определяне продължителността на
принудителната мярка. Фактите, на които се основава административния орган са
установени, посредством съставения за
извършената проверка протокол АА №0075183/01.10.2020г, който се изготвя на
основание чл.110 ал.4 и чл. 50 ал.1 от ДОПК и има материална доказателствена
сила и за установените с него факти. Към протокола като доказателства за
установените при проверката факти са приложени въпросен лист, описи на налични парични средства в касата на
двете фискални устройства – стр. 16 и стр.19 по делото, разпечатка на дневен
отчет и издадени, чрез ФУ фискални бонове, декларация от управителя за
стопанисвани обекти, декларация за причината, поради която се ползват две
фискални устройства, придружена с деклариране и на обстоятелството, че до
01.10.2020г не са издавани сторно касови бележки. В хода на съдебното производство ответника
представя и Акт за установяване на административно нарушение №F573517
от 04.10.2020г съставен въз основа на описаните при проверката факти, преценени
като деяние, извършено в нарушение на задължението по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС – същото представляващо и
състав на принудителната мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС, посочен
като основание за издаване на оспорената заповед.
С жалбата се иска от съда да приеме, че
заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила,
без посочване на конкретен факт, който според оспорващия се квалифицира правно
като опорочаващо производството по прилагане на принудителната мярка. Твърди
се, че административния акт е незаконосъобразен и по отношение приложението на
материалния закон, тъй като срокът е несъразмерно дълъг спрямо незначителното
нарушение на закона, ако се възприеме неговото извършване, а изложените в
заповедта мотиви относно неговата продължителност не са конкретни и не отчитат
спецификата на случая. Иска се присъждане на възнаграждение за един адвокат и
на заплатената държавна такса.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП оспорва
жалбата и посочва, че е осъществено основанието на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка, с което се изпълнява
условието административния акт да преследва и постига целите на чл.22 от ЗАНН,
както и че обвързаната компетентност, с която разполага административния орган,
отричат възможността да се преценява дали нарушението е достатъчно тежко, за да
изисква упражняване на правомощията му. При всички случаи, осъществяващи
състави на принудителната мярка, административния орган е длъжен да я наложи.
Срокът е определен съобразно тежестта на извършеното нарушение и неговите
последици. Изложени са мотиви за вида на накърнения държавен интерес – не отразяване
на приходи, водещо до укриване на данъчни задължения и тяхното не плащане,
съобразени и конкретните факти като големина на търговския обект – 90кв.м,
местоположение – град Казанлък на оживена улица, с голям човекопоток, работно
време от 08.30ч до 18.30ч от понеделник до петък, събота от 8.30ч до 14.00ч,
богатия асортимент и постоянното търсене на стоки от вида на продаваните
плодове, зеленчуци, подправки, пакетирани хранителни стоки, варива,
консерви. Определяне на срок около
средната продължителност не е основание да се счита, че мярката е
незаконосъобразна, доколкото максималното времетраене по закон е 30 дни. Иска
се отхвърляне на жалбата или изменение на срока на мярката с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е
подадена от лицето, което е адресат на принудителната мярка и на 28.10.2020г.,/пощенски
плик на стр.32/ в рамките на 14-дневния срок, който тече от 15.10.2020г,
предвид връчването, извършено на 14.10.2020г. Следователно е допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
Юридическото лице – жалбоподател и субект
на принудителната мярка, стопанисва търговския обект – магазин за плодове и
зеленчуци, като в него извършва продажби на стоки, а този факт е правно
регламентиран в хипотезата на чл.118 ал.1 от ЗДДС като с неговото съществуване
е свързано задължение на лицата, осъществяващи продажбите да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Същото
задължение е възпроизведено и в чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на
Министъра на финансите, издадена на основание чл. 118 ал.2 и ал.4 от ЗДДС, като
с подзаконовия нормативен акт се определя реда и начина на изпълнение на
задължението за регистриране и отчитане на продажбите по чл.118 ал.1 от ЗДДС. В
тази връзка и фактическия състав на мярката, установен в чл.186 ал.1 т.1 буква
„А“ от ЗДДС в редакцията от 01.01.2019г / действаща към 01.10.2020г/ визира
като основание не спазването на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принудителната
мярка се налага при установено нарушение на изискванията на реда и начина за
регистриране на продажбите, но като се има предвид, че нейната функция е
преустановителна, се налага извода, че освен фактите, които се квалифицират
правно под състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС правно значение имат и
обстоятелствата по извършване на нарушението. В случая е установено с годни
средства за доказване – протокола за проверка ,подписан без възражения от
управителя на дружеството, описните листове на касовата наличност и приложените
отчети от фискалното устройство, че освен неспазването на реда и начина за
регистриране на извършената контролна покупка, което консумира основанието на
мярката, е налице и достатъчно съществена разлика в касовата наличност, сочеща
на необходимост да бъде преустановена възможността да продължи противоправното
поведение по укриване на приходи. Същественото в случая е, че установените
факти – не издаване на касова бележка в съчетание с установена касова разлика и
нейния размер, както и предвид вида на стоките, които се продават, мястото на
магазина, неговия размер и работно време, обуславят законосъобразност на
административния акт и в частта му относно продължителността на мярката. Сумата
на продажбата в случая е 1.34лв и ако липсваше разлика между касова наличност и
отчетени продажби в НАП, то тогава би могло да се преценява, че мярката се
явява постановена в нарушение на материалния закон и при липса на предмет,
доколкото и ако няма данни за поведение,
което да се преустановява, чрез средството на държавната принуда. В случая е
установена разлика между регистрирани приходи и фактическа касова наличност
като за първото ФУ тя е в размер на 68.94лв – налична е сума в размер на
91.30лв за първото ФУ, а към НАП са регистрирани от тях 22.36лв, а за второто
ФУ разликата е в размер на 102.90лв- налична е сума в размер на 390.45лв, от
която е отчетена сума в размер на 287.55лв.
Укритата разлика за първото ФУ представлява повече от 50% от
установената фактическа наличност – 68.94лв спрямо 91.30лв, като се има
предвид, че проверката се извършва към средата на работното време – 13.35ч.
Укритата разлика за второто ФУ е около 26% от установената касова
наличност. В мотивите на оспорената
заповед относно продължителността на мярката, който въпрос е предоставен на
оперативната самостоятелност на органа, се съдържат конкретните факти, на които
се основава преценката му за срока, който е необходим, за да се преустанови
занапред практиката да не се отчитат приходи по съответния нормативен ред. В
случая разликата в касовата наличност е съотнесена към регистрирания в НАП
дневен оборот, ведно с големината на търговския обект от 90кв.м.,
местоположението му на централна градска улица, работно време и укритите
приходи към средата на работния ден, които сумарно са 171.84лв спрямо
регистрирани в НАП 309.90лв. При това фактическо положение и след като
административния орган е съобразил тези факти, доказани от протокола за
извършена проверка и приложените към него доказателства, се налага извода, че
срок от 14-дни, който е към средата на предвидения от закона максимален от 30
дни, се явява съразмерен.
Оплакването за допуснато нарушение на
процесуалните правила не се установява, тъй като заповедта се основава на
официален документ – протокол за проверка, съставен в присъствието на
управителя на дружеството и подписан без възражения, а фактите се подкрепят от
приложените писмени средства за доказване. Заповедта е издадена и от
компетентен орган, съгласно Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изпълнителния
директор на НАП. На НАП се следва възнаграждение в размер, определен по
правилата на ГПК и Закона за правната помощ – делото се гледа по реда на АПК и
няма материален интерес. Сумата на възнаграждението следва да е минимална
поради липса на фактическа и правна сложност, а именно 80лв. Воден от тези
мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИКИ
29“ ЕООД ЕИК ********* против Заповед №ФК-603-0075183/08.10.2020г издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ВИКИ 29“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80лв/осемдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: