№ 2075
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110136153 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. В. С. срещу СГС, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на в.гр.д. 13403/2020г., IV-Е
състав по описа на СГС в разумен срок, ведно със законната лихва считано от 16.03.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2020г. по въззивна жалба на ищцата срещу
решение по гр.д. 625/2019г. по описа на СРС, е образувано в.гр.д. № 13403/2020г., IV-е
състав по описа на СГС. Сочи, че по делото са извършени следните действия: на 15.04.2021г.
било насрочено открито съдебно заседание за 03.06.2021г.; на 03.06.2021г. било проведено
открито съдебно заседание и делото било обявено за решаване; на 09.12.2022г. било
постановено съдебно решение; на 16.03.2023г. било постановено определение по чл. 248
ГПК. Аргументира, че било нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, като сочи, че от образуването на делото пред СГС до приключването му, били
минали 2 години, 3 месеца и 9 дни. Твърди, че на 09.08.2023г. била подала заявление по реда
на чл. 60 ЗСВ, вследствие на което била образувана преписка № РС-23-352/09.08.2023г., а на
12.02.2024г. била уведомена от Министерството на правосъдието, че не били налице
основанията да се присъди обезщетение за забавено правосъдие. Развива съображения в
насока, че било налице забавяне от страна на СГС, т.к. първото действие по делото било
извършено след 4 месеца и 8 дни от постъпване на жалбата, а решението било постановено в
срок от 1 година, 6 месеца и 6 дни от датата на последното съдебно заседание. Твърди, че
делото било от изключителна важност за нея, т.к. от изхода се определяла дължимата лихва
1
по договор за кредит. Вследствие на забавянето сочи, че е претърпяла вреди изразяващи се в
постоянно и тормозещо чувство на неяснота и несигурност, изпитвала отчаяние, че
гарантираните й права като потребител са незащитени, изпитвала огорчение и загуба на
доверие в съда, психо-емоционален стрес, страдала от безсъние, притеснение и тревожност.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива съображения в насока,
че не е налице забавяне при разглеждане на делото, като сочи, че същото е било насрочено
за първата възможна дата и обръща внимание, че поради обявена извънредна епидемична
обстановка в страна, са били налице ограничения в провеждането на съдебни заседания.
Аргументира, че СГС е изключително натоварен съд. Твърди, че производството не е
представлявало значим интерес за ищцата, поради което и съдът не дължал бързина по-
голяма от обичайната. Сочи, че делото се е отличавало с фактическа и правна сложност.
Оспорва да е осъществен фактическия състав за ангажиране на отговорността му. Оспорва
претенцията и по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Прокуратурата на Република България чрез прокурор Кирил Димитров е изразила
становище за неоснователност на предявения иск.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Видно от
приложеното към исковата молба писмо до ищцата от Министерството на правосъдието, с
което е отказано изплащане на обезщетение, процедурата за обезщетение на вредите по реда
на глава трета "а" от ЗСВ е изчерпана и няма постигнато споразумение.
По така предявеният иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: че е страна по в.гр.д. № 13403/2020г. по описа на СГС; наличието на
нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през
процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, техния обем и
интензитет, реализирането на сочените имуществени вреди и техния размер, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане
на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите
действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, при преценката относно наличието на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 30 от 7.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК/ за вредите от забавяне на разглеждането и
решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата. Когато са налице
предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се
представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е
2
разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение
пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето.
Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без
значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и
правна сложност.
Следователно независимо от това, че ищцата претендира вреди от забавено
правосъдие в производството пред въззивната инстанция, общата продължителност на
производството, която съдът е длъжен да съобрази, представлява периодът от време от
датата на подаване на исковата молба до датата на влизане в сила на крайния акт по делото,
като в този период се включват и свързаните с исковото производства по поправка на
очевидна фактическа грешка /чл. 247 ГПК/ изменение на решението в частта за разноските
/чл. 248 ГПК/, както и допълване на решението /чл. 250 ГПК/, а не единствено периодът на
висящност на въззивното производство.
В случая на 07.01.2019г. е била подадена искова молба от ищцата Н. В. С. срещу
„Уникредит Булбанк“ АД, с която е предявен главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за банков кредит,
както и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ
/отм./ за прогласяване нищожността на договорните клаузи, предвиждащи възможност на
банката едностранно да увеличава договорения лихвен процент по кредита. По исковата
молба е образувано гр.д. № 625/2019г. по описа на СРС, 140-ти състав.
С разпореждане от 10.01.2019г. съдът е дал указания на ищцата за отстраняване
нередовности на исковата молба.
Молбата-уточнение в изпълнение на дадените указания е постъпила на 18.02.2019г. и
с разпореждане от 20.02.2019г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на
насрещната страна за депозиране на писмен отговор в едномесечен срок.
Ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба на 25.03.2019г. и с
определение от 18.06.2019г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните
по реда на чл. 140 ГПК, изготвил е проект за доклад по делото и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2019г. /непосредствено след изтичане
периода на съдебната ваканция/.
В проведеното на 02.10.2019г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
произнесъл се е по доклада, както и по искане за спиране на делото. След като е
констатирал, че по делото не е изготвено експертно заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза и след съгласуване с датите, на които процесуалният представител на
ищцата може да се яви, съдът е отложил делото и го е насрочил за 11.12.2019г.
В проведеното на 11.12.2019г. съдът е приел експертното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза и е допуснал допълнителна такава с поставени от ответника
въпроси. С оглед желанието и ангажимента на процесуалния представител на ищцата,
делото е насрочено за 26.02.2020г.
В проведеното на 26.02.2020г. открито съдебно заседание съдът е приел експертното
заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, приключил е съдебното
дирене и след провеждане на устни състезания, е обявил, че ще се произнесе с решение.
Първоинстанционният съд е постановил своето решение на 14.04.2020г., с което е
отхвърлил предявения главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит и е
уважил евентуалните искове за прогласяване нищожността на клаузите от него,
предвиждащи възможност за едностранно изменение на лихвата от страна на банката. Съдът
се е произнесъл по разноските в производството.
3
Преписът от решението е връчен на ищцата на 04.05.2020г., а на ответника – на
05.05.2020г.
На 06.05.2020г. /по време на обявеното в страната извънредно положение/, ищцата е
депозирала молба за изменение на решението в частта за разноските, както и въззивна жалба
срещу решението в неговата отхвърлителна част.
С разпореждане от 14.05.2020г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовности
на въззивната жалба, които са били изпълнени на 29.06.2020г.
С разпореждане от 03.07.2020г. съдът е разпоредил връчване на препис от въззивната
жалба на ответника за отговор в двуседмичен срок. Такъв е постъпил на 17.07.2020г.
Междувременно преписът от молбата на ищцата по чл. 248 ГПК е връчен на
насрещната страна на 28.09.2020г. и на 05.10.2020г. е бил депозиран отговор на молбата.
С определение от 07.10.2020г. съдът е отхвърлил молбата на ищцата за изменение на
решението в частта за разноските. Препис от определението е връчен на ищцата на
26.10.2020г. и на 27.10.2020г. същата е депозирала частна жалба срещу определението.
С разпореждане от 29.10.2020г. препис от частната жалба е връчен на насрещната
страна за отговор в едноседмичен срок, какъвто е постъпил на 25.11.2020г.
С разпореждане от 01.12.2020г. съдът е изпратил делото по компетентност на СГС.
На 07.12.2020г. въз основа на жалбите е образувано в.гр.д. № 13403/2020г. по описа на
СРС, IV-E въззивен състав.
С определение от 15.04.2021г. съдът е оставил без уважение искането на ищцата за
спиране на делото до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване и е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2021г.
В проведеното на 03.06.2021г. открито съдебно заседание е даден ход на делото и
след провеждане на устни състезания съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
Съдът е постановил решението си на 09.12.2022г., с което е потвърдил
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и определението, постановено по
реда на чл. 248 ГПК. Решението е подлежало на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му.
Препис от решението е връчен на ищцата на 20.01.2023г., а на ответника – на
30.01.2023г. Решението е влязло в сила като необжалвано на 01.03.2023г.
На 07.02.2023г. ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е подал молба по чл. 248 ГПК за
изменение на въззивното решение в частта за разноските.
С разпореждане от 08.02.2023г. съдът е разпоредил връчване на препис на
насрещната страна за отговор в едноседмичен срок и такъв е постъпил на 13.03.2023г.
С определение от 16.03.2023г. съдът е оставил без уважение молбата на ответника по
реда на чл. 248 ГПК и определението е влязло в сила на датата на постановяването му.
С оглед гореизложеното, общата продължителност на производството от датата на
подаване на исковата молба /07.01.2019г./ до датата на приключване на производството по
чл. 248 ГПК пред въззивната инстанция /16.03.2023г./ е 4 години 2 месеца и 9 дни.
Предявените искове за нищожност на договор за кредит са облигационни и
производството по тях се развива по общия исков ред.
Интересът на ищцата от правния спор е съществен, тъй като същият касае
валидността на кредитно правоотношение, от което е обвързана, респективно размера на
дължимите по него плащания. Тук е мястото да се отбележи, обаче, че изложените от
ищцата в писмената защита съображения, че е имала намерени да води други дела, които
били осуетени вследствие на продължителността на производството, са неоснователни. В
случай, че ищцата е имала намерение да предяви осъдителни искове срещу банката за
4
недължимо платени суми /за каквито намерения дава показания св. Златарев/, тя е могла да
стори това във всеки момент от хода на производството по делото – както при условията на
първоначално обективно съединяване с исковата молба, така и чрез последващ иск в отделно
производство, чрез който да прекъсне течението на евентуалния давностен срок.
Делото е със средно /обичайно за този вид дела/ ниво на правна и фактическа
сложност, по него са събрани писмени доказателства и експертни заключения по две
съдебно-счетоводни експертизи, както и първоинстанционният и въззивният съд са се
произнасяли по искания на ищеца за спиране на производството по делото с оглед
отправено преюдициално запитване.
По делото липсват обстоятелства, които да обосноват извод за принос на ищцата към
продължителността на процеса, извън обичайните за почти всички граждански дела
нередовности на исковата молба при нейната първоначална проверка и искания за отлагане
на делото в съответствие с графика на процесуалния представител, с които съдът обичайно
се съобразява /такъв е и настоящият случай/.
Други релевантни факти към продължителността на производството също не са
налице.
От гореизложеното следва, че единственото процесуално действие, предприето от
съда по делото със забава, е постановеното от СГС решение. В практиката се приема, че
разумният срок за постановяване на съдебно решение, като се вземе предвид
свръхнатовареността на съдилищата в гр. София, е три месеца, считано от датата на
обявяване на делото за решаване. В случая този разумен срок е надвишен от СГС с 1 година,
3 месеца и 6 дни.
Противно на изложените от ищцата съображения, обаче, наличието на конкретно
забавено процесуално действие на съда не представлява само по себе си основание да се
приеме, че е налице нарушение на установеното в чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Това е така, защото както беше изяснено,
релевантна за тази преценка е съпоставката между общата продължителност на делото и
предприетите по него процесуални действия, както и неговата фактическа и правна
сложност. Следователно в случаите, в който съдът е допуснал забава при отделно свое
произнасяне, тази забава не следва да се разглежда изолирано, а следва да се приеме, че тя
нарушава правото на разглеждане на делото в разумен срок, само когато довела до
необоснована от обстоятелствата по делото обща продължителност на производството.
Освен това при преценката си дали общата продължителност на производството е
обоснована или не, съдът я съпоставя с обичайния период от време, необходим за
разглеждането и решаването на същия вид дело с подобно ниво на фактическа и правна
сложност, а не със сроковете, в които съдебните инстанции са се произнасяли по
конкретното дело. В този смисъл допуснатата от съда забава при извършване на определено
процесуално действие не е окончателна и непоправима, а може да бъде компенсирана с
предходни или последващи процесуални действия, които са извършени по-бързо от
обичайното за този вид дела.
Настоящият случай е именно такъв. Както беше изяснено, общата продължителност
на производството пред двете съдебни инстанции е 4 години 2 месеца и 9 дни, в който
период от време са проведени общо 4 открити съдебни заседания /3 пред СРС и 1 пред СГС/,
събрани са представените от страните доказателства и допуснатите две съдебни експертизи,
постановени са решения на първата и въззивната инстанция и са приключени производства
по изменение на решенията в частта за разноските пред първоинстанционния и въззивния
съд. С оглед така изложените процесуални действия, както и средната фактическа и правна
сложност на делото съдът намира, че общата продължителност на производството не се
явява в нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок.
5
Този извод се подкрепя и от разгледаните в съдебната практика хипотези на
нарушаване правото по чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ в близки случаи. В тази насока следва да бъдат
посочени Решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК, с което е
приета за неразумна продължителност на производство по облигационен иск от 4 години за
първа инстанция /обща продължителност от 6 години, 5 месеца и 7 дни/, с дължимо
обезщетение от 1600 лева, Решение № 272 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV
г. о., ГК, с което е приета за неразумна продължителност на производството по
облигационен иск от 6 години 2 месеца и 8 дни с дължимо обезщетение от 1000 лева, делото
„Димитрова срещу България“ (app. No. 24447/06), в което е приета за неразумна обща
продължителност от 5 години и 5 месеца по иск по Кодекса на труда /бързо производство/, с
дължимо обезщетение от 1000 евро, Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5721/2015 г., III г. о., ГК, с което е приета за неразумна продължителност на производството
по иск за обезщетение по Кодекса на труда /бързо производство/ от 6 години, 9 месеца и 29
дни с дължимо обезщетение от 4000 лева.
Предвид липсата на първата и основна материалноправна предпоставка за
основателност на предявения иск, останалите предпоставки не следва да бъдат обсъждани.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Съобразно
съдебната практика по приложението на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ /Определение № 50005 от
7.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2517/2022 г., IV г. о., ГК/, в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1
НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Г.
С.“ № 35, ет. 2, ап. 4, срещу СГС, с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2, иск с правно основание
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на в.гр.д. 13403/2020г. по описа на СГС, IV-Е състав, ведно със законната лихва считано от
16.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Г. С.“ № 35, ет. 2, ап.
4, да заплати на СГС, с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Прокуратурата на Република
България.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6