№ 20
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 260004/10.09.2020г., постановена по НОХД № 451/2020г.
по описа на Районен съд гр.Х., осъденият И.А. П. е признат за виновен за
това, че на 07.02.2020г. в гр.Х., при условията на опасен рецидив, е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. дамско кожено портмоне на стойност 6,30 лв. и
сумата от 148,00 лв., на обща стойност 154,30 лв., от владението на И.Г.Н. без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ вр.
чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от
свобода, които да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
В тежест на осъдения са възложени разноските по делото в размер на
256,12 лв.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и относно веществените
доказателства по делото.
1
По повод въззивна жалба на осъдения П. съдебният акт е бил предмет
на въззивен контрол. С решение № 260023/25.02.2021г., постановено по
ВНОХД № 517/2020г., Окръжен съд гр.Х. е потвърдил присъдата на Районен
съд гр.Х..
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От осъдения П. е направено искане за възобновяване на производството
по ВНОХД № 517/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Х.. Излагат се доводи за
допуснати съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила,
несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна или изменение на
въззивното решение.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият П. и неговият служебен
защитник поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
осъдения нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и
необходимост от коригиране на наложеното наказание.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
2
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото. При
преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализа на различните доказателствени източници.
Несъстоятелно е съображението за неправилна оценка и превратно
тълкуване на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният и
второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени
източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и
прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се
констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на
процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен,
обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената
дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ
на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в
3
тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил
крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния
съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна,
по правната квалификация.
Престъплението по чл.194 от НК, респ. неговите квалифициращи
състави /чл.196 от НК/, е деяние против собствеността, което осигурява
нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на
владение или държане върху движими вещи. Задължителен негов признак от
обективна страна е владението на вещта. До извършване на изпълнителното
деяние /отнемането й/, тя се намира във фактическата власт на пострадалия.
Според правната теория и съдебната практика под владение се има предвид
възможността за фактическо разпореждане с нея. За да е налице тази
възможност не е необходимо пострадалото лице във всеки един момент да
наблюдава или да пази предмета на деянието, той да е у него. Достатъчно е
да разполага с възможност да се разпореди с него.
Съгласно цитираното от въззивния съд Постановление №
6/26.04.1971г. по нак.дело № 3/1971г. на Пленум на ВС, изменено с
Постановление № 7/06.07.1981г., владението върху вещта не се прекъсва,
когато е забравена в превозно транспортно средство, в чакалня или други
обществени заведения. Забравените вещи на публични места не са загубени,
тъй като пострадалият не е лишен от възможността да упражни фактическа
власт върху тях. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е
кражба.
В случая портмонето с парите на свидетелката И.Н. не е загубено, а
забравено на обществено място - автогара. Владението върху тях не е
прекъснато, което личи от цялостното й поведение - връщане на мястото, на
което ги е оставила, тръгване след този, който ги е взел, категорично искане
да й бъдат върнати, сезиране на органите на реда.
Налице е и субективният елемент на деянието кражба - намерението за
4
присвояване, което е обективирано в поведението на осъденото лице. След
вземане на портмонето с парите, осъденият П. го е прибрал в якето си, не се е
поинтересувал на кого са вещите, не е уведомил служителите на автогарата,
напуснал я е, прибрал е парите. При искането да се върнат, първоначално е
отрекъл да ги е вземал, после да е имало пари в портмонето. Не е върнал
сумата, въпреки че е била в него. Следователно касае се за кражба, а не за
престъпление по чл.207 от НК - намиране на чужда движима вещ, както се
претендира от осъдения и защитника му.
Не е налице и основанието на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, за да се приеме,
че наложеното наказание на осъдения П. е явно несправедливо. Следва да се
отбележи, че в искането не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на това
оплакване. Не се развиват и такива в съдебно заседание.
Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по
въпроса за индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата
относно вида и размера на санкцията може да се проследи и провери. Тя е
формирана и в съответствие с доказателствата по делото, и със закона.
Определеното наказание на осъденото лице по вид и размер е в унисон с
осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. То е
съответно на чл.54, чл.58а и чл.36 от НК, поради което липсват основания за
намеса и неговото намаляване по реда на възобновяването. Съобразено е с
обществената опасност на престъплението и на дееца, който е осъждан
многократно.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд
и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване
на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.А. П. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 517/2020г. по описа на
Окръжен съд гр.Х..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6