Решение по дело №1278/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1194
Дата: 22 октомври 2019 г.
Съдия: Татяна Райчева Макариева
Дело: 20193100501278
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

                               

                                №………./              .2017 г.

                                             

                                         гр. Варна

                            

                                 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА                                                            

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                                                               СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при секретар Елка Иванова,

като разгледа докладваното от съдията Макариева

въззивно гражданско дело № 1278 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по въззивна жалба на И.П.П., ЕГН ********** , чрез адв. Т.С., срещу решение № 1529/12.04.2019 г. постановено по гр.д.№ 6779/2018 г. , с което ОТХВЪРЛЯ иска на  И.П.П., ЕГН ********** срещу  Д.К.П.-Я., ЕГН ********** за отмяна поради непризнателност на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД  на дарение, обективирано в  нот. акт № 183, том 26, рег.№ 6501, дело № 7424/1997 г. на нотариус Д. С.  за 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ имот пл.№ 11 в кв.231 по плана на гр.Варна, 12-ти подрайон, идентификатор 10135.51.376 по кад.карта, съставляващ дворно място с площ 160/321 ид.части, с адм.адрес гр.варна, ул. „Поп Костадин Дънковски“ № 15а, заедно с построената жилищна сграда в дъното на двора, ЗП 51 кв.м., еднофамилна на два етажа, състояща се от външно стълбище, входно антре, две стаи, три изби, килер, кухня, баня и тоалет с идентификатор 10135.51.376.1.

  В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението, при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че изводите на съда за неоснователност и недоказаност на иска са неправилни. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска като се присъдят разноските по делото за двете инстанции.

            Срещу тази жалба  е депозиран отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли съда да потвърди решението като се присъдят разноски..

Страните не са направили искания за събиране на  доказателства

            Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с тяхната основателност,  съдът съобрази следното:

         Ищата твърди, че на 23.05.1997 г. тя  и съпругът й Костадин Петров са дарили на дъщеря им ответницата Д.П.-Я. описания имот като си запази правото на ползване пожизнено и безвъзмездно. След смъртта на съпруга на ищцата, отношението на дъщеря  й  към нея се е променило. Тя престанала да се обажда на майка си и да се интересува от нея, от здравословното й състояние от нуждите й. Когато майка й я търсела за помощ, ответницата  си намирала  оправдания, че е заета и казвала на ищцата да потърси някой друг. В редките случаи когато я посещавала  недоволствала и се дразнела от оплакванията на майка й, че е болна. Била напълно дезинтересирана от здравословните й проблеми. Ищцата получила инсулт, хипертонична болест и аортна стеноза, което наложило хоспитализирането й в болница няколко пъти. През това време тя се нуждаела от специални грижи и от лекарства. Получила и травма - изкълчено рамо и прекъсване на нерв за което има решение на ТЕЛК от 30.05.2002 г. Получава пенсия за инвалидност в размер на 205.50 лева, която е недостатъчна за издръжката и лечението й. Многократно е искала средства от дъщеря си, която рядко давала малки  суми за лекарства. Последните месеци ищцата разбрала, че дъщеря й имала финансови проблеми. Повечето средства, които тя имала са от  продажбата на земеделски земи от наследство от съпруга й,  които сделки извършвали заедно с дъщеря й като наследници, но тя не давала суми на ищцата, а задържала получените суми от продажбата. През последните месеци ответницата й заявила, че има вероятност да отиде да живее при нея, ищцата възразила и тогава дъщеря й заявила, че трябва да й плаща наем и ще я изгони. Многократно ищцата лично или чрез други лица е искала средства от дъщеря си за собствената си издръжка, но тя отказвала. Ищцата е на преклонна възраст и живее с по-малко от 300 лева месечно, които средства са крайно недостатъчни за нейната издръжка, лечение и нормално съществуване. Ежедневно живее с мисълта, че ще бъде изгонена от жилището защото не е собственик. За лекарства са й нужни около 100 лева на месец. След като си плати разходите за ел.енергия и вода живее мизерно, а дъщеря й отказва да й дава издръжка, независимо, че разполага със средства с които да обезпечи и подпомогне майка си.  Тези обстоятелства са известни на надарената,  но тя не е предприела действия да подпомогне дарителя, поради което е налице основание за отмяна на дарението поради непризнателност на осн.чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. 

              В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата.  Не оспорва, че по силата на договор за дарение по нот. акт № 183, том 26, рег.№ 6501, дело № 7424/1997 г. на нотариус Д. С.  е придобила от родители си описания в молбата недвижим имот. Оспорва останалите твърдения в молбата. Заявява, че е налице конфликт в отношенията майка-дъщеря по съвсем различни причини, а именно връзката на ответницата с лицето Д.С., който бил семеен и от мюсюлмански произход. Същата датира от 2009 г., а от 2011 г. двата живеят заедно. Забранявала дъщеря й да я посещава и да й се обажда, не искала да я вижда, налагала мнението си чрез обиди и закани, искала да й се върнат всички имоти и ценности. След смъртта на бащата на ответницата през 2016 г. отношението на майка й към нея ескалирало още повече  и ответницата счита, че вследствие на стреса ищцата страда и от старческа деменция.  През 2012 г. имала е желание на мястото на старата къща да се построи нова жилищна сграда, като ще получат обезщетение няколко апартамента.  Майка й отказала категорично от страх, че приятелят  на дъщеря й ще й вземе имотите. За да е спокойна майка й Д. подписала няколко записи на заповеди с издател нейната фирма. Поради постоянния тормоз се отказала от тази идея и през 2016 г. решила да продаде имота за който майка й имала пожизнено право на ползване. Въпреки, че ответницата се разделя с приятеля си, отношението на майка й не се променя.  Говорела само за пари, че ще й вземат имотите, че няма кой да я гледа, отказвала да отиде на психиатър, въпреки, че  дъщеря й настоявала.   Оспорва изцяло твърденията на ищцата, че няма средства и че е търсила издръжка от нея.  Твърди, че характерът на майка й е деспотичен, тя е обсебена от мисълта да унижава дъщеря си защото не й се подчинява. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК ,относно основателността на главния иск.

За пълнота на изложението и в отговор на депозираните въззивни жалби следва да се посочи, че :

Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1 б.”в” ЗЗД .                Цитираната правна норма, която регламентира основанието на иска - мотивира извод, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата - с отправянето /получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип. Фактическият състав на това основание изисква наличието на три групи обстоятелства - изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.

            Първият елемент от същия, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.

         В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Трайната нужда е изследвана от първоинстанционният съд,  като е  взел предвид  личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, дали може да се обслужва сама, и дали се нуждае от специална храна  с оглед нейното заболяване .Взети са предвид доходите , рентата от земеделски земи и средствата която е заплатила за снабдяване с изпълнителни листи в заповедното производство ,както и показанията на разпитаните свидетели  за да се достигне до извода, че дарителят не е имал необходимост от издръжка през релевантния за спора период. По делото не се установява по безспорен начин , че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, поради което надареният не е длъжен да се отзове.

           Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, бл.”в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена. По делото няма ангажирани доказателства в тази насока.

       Третият елемент на фактическия състав на иска е отказ на надарения да престира исканата издръжка. Не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. От показанията на свидетелите се установява, че ответницата в един период от време не е работила и не е имала финансова възможност да помага на майка си, но дори тогава чрез сина си и бившия съпруг е помагала на майка си, въпреки лошите взаимоотношения с нея. 

         От изложеното съдът прави извод , че след като не са доказани и трите елемента от фактическия състав на чл.227, ал.1 , б.”в” ЗЗД, иска като неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен, при което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и решението следва да бъде потвърдено.

                   С оглед на изложеното съдът

                    

                    РЕШИ:

           

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1529/12.04.2019 г. постановено по гр.д.№ 6779/2018 г.

 

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС  в едномесечен срок от съобщението до страните..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :