Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Макариева
въззивно гражданско дело № 1278 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.П.П., ЕГН ********** , чрез адв. Т.С., срещу решение №
1529/12.04.2019 г. постановено по гр.д.№ 6779/2018 г. , с което ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.П., ЕГН **********
срещу Д.К.П.-Я., ЕГН ********** за отмяна поради
непризнателност на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД на дарение, обективирано в нот. акт № 183, том 26, рег.№ 6501, дело №
7424/1997 г. на нотариус Д. С. за 1/2
ид.ч. от недвижим имот, представляващ имот пл.№ 11 в кв.231 по плана на
гр.Варна, 12-ти подрайон, идентификатор 10135.51.376 по кад.карта, съставляващ
дворно място с площ 160/321 ид.части, с адм.адрес гр.варна, ул. „Поп Костадин
Дънковски“ № 15а, заедно с построената жилищна сграда в дъното на двора, ЗП 51
кв.м., еднофамилна на два етажа, състояща се от външно стълбище, входно антре,
две стаи, три изби, килер, кухня, баня и тоалет с идентификатор 10135.51.376.1.
В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност на решението, при съществено нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Счита, че изводите на съда за неоснователност и
недоказаност на иска са неправилни. Иска се отмяна на решението и уважаване на
иска като се присъдят разноските по делото за двете инстанции.
Срещу тази жалба е депозиран
отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли съда да потвърди
решението като се присъдят разноски..
Страните не са
направили искания за събиране на
доказателства
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с тяхната основателност, съдът съобрази следното:
Ищата твърди, че на 23.05.1997 г.
тя и съпругът й Костадин Петров са
дарили на дъщеря им ответницата Д.П.-Я. описания имот като си запази правото на
ползване пожизнено и безвъзмездно. След смъртта на съпруга на ищцата,
отношението на дъщеря й към нея се е променило. Тя престанала да се
обажда на майка си и да се интересува от нея, от здравословното й състояние от
нуждите й. Когато майка й я търсела за помощ, ответницата си намирала
оправдания, че е заета и казвала на ищцата да потърси някой друг. В
редките случаи когато я посещавала
недоволствала и се дразнела от оплакванията на майка й, че е болна. Била
напълно дезинтересирана от здравословните й проблеми. Ищцата получила инсулт,
хипертонична болест и аортна стеноза, което наложило хоспитализирането й в
болница няколко пъти. През това време тя се нуждаела от специални грижи и от
лекарства. Получила и травма - изкълчено рамо и прекъсване на нерв за което има
решение на ТЕЛК от 30.05.2002 г. Получава пенсия за инвалидност в размер на
205.50 лева, която е недостатъчна за издръжката и лечението й. Многократно е
искала средства от дъщеря си, която рядко давала малки суми за лекарства. Последните месеци ищцата разбрала,
че дъщеря й имала финансови проблеми. Повечето средства, които тя имала са
от продажбата на земеделски земи от
наследство от съпруга й, които сделки
извършвали заедно с дъщеря й като наследници, но тя не давала суми на ищцата, а
задържала получените суми от продажбата. През последните месеци ответницата й
заявила, че има вероятност да отиде да живее при нея, ищцата възразила и тогава
дъщеря й заявила, че трябва да й плаща наем и ще я изгони. Многократно ищцата
лично или чрез други лица е искала средства от дъщеря си за собствената си
издръжка, но тя отказвала. Ищцата е на преклонна възраст и живее с по-малко от
300 лева месечно, които средства са крайно недостатъчни за нейната издръжка,
лечение и нормално съществуване. Ежедневно живее с мисълта, че ще бъде изгонена
от жилището защото не е собственик. За лекарства са й нужни около 100 лева на
месец. След като си плати разходите за ел.енергия и вода живее мизерно, а
дъщеря й отказва да й дава издръжка, независимо, че разполага със средства с
които да обезпечи и подпомогне майка си.
Тези обстоятелства са известни на надарената, но тя не е предприела действия да подпомогне
дарителя, поради което е налице основание за отмяна на дарението поради
непризнателност на осн.чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответницата. Не оспорва, че по силата на
договор за дарение по нот. акт № 183, том 26, рег.№ 6501, дело № 7424/1997 г.
на нотариус Д. С. е придобила от
родители си описания в молбата недвижим имот. Оспорва останалите твърдения в
молбата. Заявява, че е налице конфликт в отношенията майка-дъщеря по съвсем
различни причини, а именно връзката на ответницата с лицето Д.С., който бил
семеен и от мюсюлмански произход. Същата датира от 2009 г., а от 2011 г. двата
живеят заедно. Забранявала дъщеря й да я посещава и да й се обажда, не искала
да я вижда, налагала мнението си чрез обиди и закани, искала да й се върнат
всички имоти и ценности. След смъртта на бащата на ответницата през 2016 г.
отношението на майка й към нея ескалирало още повече и ответницата счита, че вследствие на стреса
ищцата страда и от старческа деменция.
През 2012 г. имала е желание на мястото на старата къща да се построи
нова жилищна сграда, като ще получат обезщетение няколко апартамента. Майка й отказала категорично от страх, че
приятелят на дъщеря й ще й вземе
имотите. За да е спокойна майка й Д. подписала няколко записи на заповеди с
издател нейната фирма. Поради постоянния тормоз се отказала от тази идея и през
2016 г. решила да продаде имота за който майка й имала пожизнено право на
ползване. Въпреки, че ответницата се разделя с приятеля си, отношението на
майка й не се променя. Говорела само за
пари, че ще й вземат имотите, че няма кой да я гледа, отказвала да отиде на
психиатър, въпреки, че дъщеря й
настоявала. Оспорва изцяло твърденията
на ищцата, че няма средства и че е търсила издръжка от нея. Твърди, че характерът на майка й е
деспотичен, тя е обсебена от мисълта да унижава дъщеря си защото не й се подчинява.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК ,относно
основателността на главния иск.
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираните въззивни жалби следва да се посочи, че :
Предявеният иск е с правно основание чл.227,
ал.1 б.”в” ЗЗД .
Цитираната правна норма, която регламентира основанието на иска -
мотивира извод, че основателността на този иск е предпоставена от
установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с
имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото
състояние на дарения и третата - с отправянето /получаването на изрична покана
за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото
задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на
получаването на поканата, а не по принцип. Фактическият състав на това
основание изисква наличието на три групи обстоятелства - изпадане на дарителя в
нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде
исканата издръжка.
Първият елемент от същия, както бе
посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето
съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата
не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.
В закона липсва легална дефиниция на
понятието "трайна нужда" като правна категория, но съдебната теория и
критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" е налице,
когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него
средства и имущества. Трайната нужда е изследвана от първоинстанционният съд, като е
взел предвид личността на
дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, дали може да се
обслужва сама, и дали се нуждае от специална храна с оглед нейното заболяване .Взети са предвид
доходите , рентата от земеделски земи и средствата която е заплатила за
снабдяване с изпълнителни листи в заповедното производство ,както и показанията
на разпитаните свидетели за да се
достигне до извода, че дарителят не е имал необходимост от издръжка през
релевантния за спора период. По делото не се установява по безспорен начин , че
дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание,
поради което надареният не е длъжен да се отзове.
Вторият елемент на фактическия
състав на иска по чл.227, ал.1, бл.”в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е
поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички
доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да
установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на
ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както
устна, така и писмена. По делото няма ангажирани доказателства в тази насока.
Третият елемент на фактическия състав на иска е отказ на надарения да
престира исканата издръжка. Не е налице проява на непризнателност, когато
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на
дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя. От показанията на свидетелите
се установява, че ответницата в един период от време не е работила и не е имала
финансова възможност да помага на майка си, но дори тогава чрез сина си и
бившия съпруг е помагала на майка си, въпреки лошите взаимоотношения с
нея.
От изложеното съдът прави извод , че
след като не са доказани и трите елемента от фактическия състав на чл.227, ал.1
, б.”в” ЗЗД, иска като неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен, при
което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1529/12.04.2019 г. постановено по
гр.д.№ 6779/2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :