№ 10905
гр. С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110159464 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. с чл. 6, §. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), от Л.
Д.... К. срещу П. Р. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000
лв. - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от наказателно
преследване за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което
е неприключило по ДП № 2368/.. г. по описа на .. - СДВР, пр. пр. № ../.. г. по описа на
СРП, по което ищецът е конституиран в качеството пострадал, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 30.09... г., а именно датата на образуване на ДП за
престъплението, извършено на 28.09... г. до окончателното плащане, както и сума в
размер 3550 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от неразкриване
на извършителя по това престъпление, а именно сторените медицински разходи по
извършено лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането (05.10... г. -
датата на плащане по фактурата) до окончателното плащане.
Ищецът Л. Д.... К. твърди, че на 29.09... г. по време на разходка е станал жертва
на извършено спрямо него физическо нападение непосредствено след края на футболен
мач между футболните клубове Ц. С и Л.-С., в района на ъгъла на ул. „6-ти с...“ и ул.
„Г Пв“ в гр. С., в близост до сградата на Министерство на вътрешните работи (МВР).
Извършителите са били част от група, определена като футболни фенове на Л.-С..
Посочва, че по време на престъплението извършителите са издавали маймунски звуци,
докато са нанасяли удари върху него, очевидно провокирани от различния цвят на
кожата му, като вследствие на деянието са му нанесени фрактури на лицевите и
челюстните кости, мозъчно сътресение, квалифицирани от разследващите органи като
средна телесна повреда и тежки емоционални вреди. Посочва, че на 05.10... г. е
депозирал молба по полицейска преписка № 2368/ .. г. по описа на .. - СДВР до Г. Д..,
разследващ полицай и началника с искане да бъде да конституиран като пострадал по
горепосоченото досъдебно производство, като от страна на ищеца са извършени
следните действия: на 28.05.2019 г. е извършено предявяване на разследване, по време
1
на което процесуалният представител на пострадалия прави искания за допълнителни
разпити на свидетели, както и бележка, че по досъдебното производство са събрани
достатъчно данни за това, че нападението е извършено по р..тки мотиви; на 19.07.2019
г., адв. И. С. отправя искане до СРП да й бъдат предоставени материали по
досъдебното производство. Искането е направено с оглед сезиране на УЕФА с цел
реализиране на отговорност на ПФК „ЛЛ. С.“ за проявен расизъм от страна на
феновете на отбора, като изрично е отбелязано, че предвид целта, за която са
необходими преписите от материалите, предоставянето им по никакъв начин няма да
препятства досъдебното производство и разкриването на обективната истина. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 13.08.2019 г. на адв. Савова е
предоставено копие единствено от протоколите за разпит на Л К.. Посоченото
постановление е обжалвано пред СГС на 20.08.2019 г. с искане материалите да бъдат
предоставени в цялост. С постановление от 14.10.2019 г. СГС потвърждава
постановлението на СГП; на 29.10.2019 г. адв. К. изпраща на разследващите органи
допълнителни материали, свързани с разследването - информация за разпознати от
пострадалия лица, участвали в нападението; на 23.07.2020 г. е извършено второ
предявяване на разследването, на което са направени нови искания до наблюдаващия
прокурор - установяване на IP адрес, разпознаване на лица по фотоалбуми чрез
видеоконферентна връзка, установяване и разпитване на свидетели.
Навежда твърдения, че исканията за извършване на допълнителни действия по
разследването не са уважени като вместо това СРП спира наказателното производство
с постановление от 29.07.2020 г.поради неразкриване на извършителя на деянието.
Същото е обжалвано пред СРС, като с определение от 11.09.2020 г. СРС отменя
постановлението за спиране на НП и връща делото на СРП за изпълнение на дадени
задължителни указания, като от страна на ищеца за извършени следните действия: на
16.07.2021 г. е извършено трето предявяване на разследването. Повереникът на
пострадалия констатира нови пропуски в разследването - не са изпълнени указанията
на съда за изискване на справка за IP адрес от Фейсбук, както и не е установен и
идентифициран свидетел-очевидец на нападението. Исканията са оставени без
уважение с Постановление от 27.07.2021 г.; на 09.11.2021 г. е извършено четвърто по
ред предявяване на разследването, на което става ясно, че указанията, дадени от съда за
извършване на разпознаване с участието на свидетеля Б. С. не са реализирани.
Свидетелят е напуснал страната през май 2020 г. и същият е обявен за общодържавно
издирване през ноември 2021 г.; на 08.12.2021 г. СРП спира наказателното
производство за втори път с оглед невъзможността да бъдат извършени действия по
разследването с участието на свидетеля Б. С..
Посочва, че на 17.12.2021 г., горното постановление е обжалвано пред СРС,
като на 30.12.2021 г. СРС за втори път отменя спирането на наказателното
производство, като от страна на ищеца за извършени следните действия: на 02.09.2022
г. ищецът внася в СРП искане за информация за извършените действия по
разследването с оглед дадените от съда задължителни указания. В искането се обръща
внимание, че прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането
на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове, а в края на м.09.2022 г.
стават 4 години от образуване на досъдебното производство, което несъмнено поставя
въпроса за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а липсата на „интензивни
действия” по разследването е констатирано от СРС; с писмо от 14.09.2022 г. СРП
уведомява ищеца, че разследването по делото продължава без конкретизация относно
предприетите действия в изпълнение на указанията на съда; на 23 февруари 2023 г.
ищецът изпраща две отделни искания - до компетентната прокуратура и до главния
прокурор на Република България, като от компетентната СРП отново иска информация
за хода на разследването. На главния прокурор ищецът обръща внимание, че след
лаконичната заявка от 14.09.2022 г. до настоящия момент няма никаква информация за
хода на разследването и поради това допуска, че то е неефективно, както и че липсата
2
на усърдност в разследването е довела до двукратна отмяна на постановления за
спиране на разследването. Наред с прекомерната продължителност на производството
при липса на яснота за конкретно предприеманите действия, посочва, че се касае за
престъпление, което може да се категоризира като престъпление от омраза -
пострадалият е нападнат и пребит, защото е чернокож, а начинът на развитие на
производството би довело до отнасянето на въпроса до Европейския съд по правата на
човека. Моли главния прокурор да упражни правомощията си по методическо
ръководство на прокурорите, за да бъде приключено производството по начин, който
може да се приеме за ефективен.
Навежда твърдения, че СРП не отговаря изобщо на това искане. От Върховна
касационна прокуратура препращат на СРП по компетентност на 09.03.2023 г., а на
30.03.2023 г. уведомяват ищеца, че е извършена проверка на прокурорската преписка,
която не е установила забавяне или бездействие от страна на наблюдаващите
прокурори, но е установено неефективно провеждане на разследването през
определени периоди от страна на разследващия орган, поради което е отправена
препоръка към наблюдаващия прокурор да сезира директора на Столична дирекция на
вътрешните работи с оглед ангажиране на дисциплинарна отговорност. Навежда
твърдения, че това е последното известие от страна на прокуратурата и разследващите
органи за хода на това досъдебно производство. Твърди, че към настоящия момент
досъдебното производство е висящо повече от 5 години, а няколко органа,
включително ВКП и СРС, са установили неефективно провеждане на разследването и
бездействие от страна на прокуратурата. В резултат на изложеното ищецът поддържа,
че е претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоции, социално отдръпване, притеснение и безпокойство от изхода на
делото, задълбочаване на чувството и усещането му за липса на справедливост, загуба
на доверие в институциите и правосъдието, разочарование, че няма да се постигне
осезаем напредък по делото и страх и опасения, че няма да бъдат наказани виновните
лица. Засегнато било здравето му с оглед налично към настоящия момент смесено
тревожно-депресивно разстройство и невъзможност за развитие в професионален план,
поради неработоспособността му. Причинена на ищеца била физическа болка,
унижение и страх, както и материални- извършените от него разходи за лечение. В
резултат на престъплението, същият развил посттравматично стресова разстройство, а
липсата на резултат от наказателното производство засилил негативните му
преживявания. С оглед на изложеното, моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът П. на Р€ Б.я в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, оспорва исковите претенции изцяло като недоказани и в условията на
алтернативност, оспорва размера на претендираното обезщетение, като завишено.
Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана поради липса на
ангажирани доказателства за претърпени морални вреди. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение като завишен, като са развити подробни съображения
относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че разследването е проведено в
разумен срок, а Прокуратурата не може да бъде ангажирана с отговорност за
претърпените от ищеца вреди в съдебното производство. Счита, че неоснователно
ищецът претендира лихва за забава от датата на привличането на ищеца като обвиняем.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. с чл. 6, §. 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), от Л.
Д.... К. срещу П. Р. Б..
3
По иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: че е страна (в качеството на пострадал) по
неприключило по ДП № 2368/.. г. по описа на .. - СДВР, пр. пр. № ../.. г. по описа на
СРП; продължителността на досъдебното производство, включително нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди – техният вид и размер; наличието на причинно-
следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и
претърпените неимуществени и имуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението,
за което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, включително това, че производството е протекло в рамките на
разумния срок.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: че е налице образувано
ДП № 2368/.. г. по описа на .. - СДВР, пр. пр. № ../.. г. по описа на СРП за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, неприключило към момента, по
което в качеството на пострадал е конституиран ищецът Л. Д.... К..
По делото е безспорно между страните, а и от събраните в настоящото исково
производство писмени доказателствени средства се установява, че ДП № 2368/.. г. по
описа на .. - СДВР, пр. пр. № ../.. г. по описа на СРП започнало на осн. чл.212, ал.З от
НПК и се водело за това, че на 29.09...г., ок. 20:00 ч., в гр. С., на ул. „6-ти с...’’, чрез
нанасяне на множество удари с крака (ритници) в областта на главата на Л. Д’.. К., са
били причинени на последния две средни телесни повреди - „счупване на челюст“ и
„избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“, като деянието е
било извършено по хулигански подбуди, което е престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В рамките на производството е изготвена комплексна
съдебно-медицинска експертиза. В хода на проведеното разследване по случая са
събрани гласни доказателства, като са разпитани като свидетели лицата: Л. Д’.. К.
(пострадал) и неговите приятели - Б. А., Б... Б. С., полицейски служители охранявали
обществения ред на инкриминираната дата (Н. К. Ш.. Б€З€Б€в, ЗМД, АВМ, ББА, както
и лица, за които „има съмнения” да са съпричастни със събитието - ТДТ, ИКАв, СВМ,
ПМП, ВВХ. При разследването били събрани и писмени доказателства (справки за
задгранични пътувания, справки за трудови договори, медицински документи и др.).
Правени са искания с пр. осн. чл. 234 НПК за продължаване срокът на разследването
като срокът е продължаван многократно. На 28.05.2019 г. е извършено предявяване на
разследване, по време на което процесуалният представител на пострадалия К. прави
искания за допълнителни разпити на свидетели. Изготвена е видео-техническа
експертиза, както и комплексна съдебно-медицинска и стоматологична експертиза. С
постановление от 29.05.2019 г. е възложено на ОР определен от Началника на ..-СДВР
да извърши следните действия- да установи лицето СА като същия бъде призован за
свидетел. От изготвена по ДП справка се установява, че има данни срещу лицето СА за
образувано ДП срещу него. На 19.07.2019 г., адв. И. С. отправя искане до СРП да й
бъдат предоставени материали по досъдебното производство. С постановление от
13.08.2019 г. искането е частично уважено като се представени част от исканите
документи. С постановление от 14.10.2019 г. СГП потвърждава постановлението на
СРП; С постановление от 21.11.2019 г. лицето СА е обявено за ОДИ с мярка
„установяване на адрес“. На 29.10.2019 г. процесуалния представител пострадалия
изпраща молба, в която посочва известна допълнителна информация за разпознати от
пострадалия лица, участвали в нападението. С постановление 25.11.2019 г. е
възложено на ОР определен от Началника на ..-СДВР да извърши следните действия-
да се установят посочените от повереника в молба от 29.10.2019 г. лица. Същите са
установени и разпитани. С постановление от 20.02.2020 г. е разпоредено да се
4
прегледат наличните видеозаписи и да се сравнят с новопостъпилите такива. На
23.06.2020 г. е разпитано лицето СА. На 23.06.2020 г. е извършено второ предявяване
на разследването, на което са направени нови искания от повереника на пострадалия до
наблюдаващия прокурор - установяване на IP адрес, разпознаване на лица по
фотоалбуми чрез видеоконферентна връзка, установяване и разпитване на свидетели. С
постановление от 29.07.2020 г. НП по досъдебното производство е спряно на осн. чл.
244, ал. 1, т. 2, чл. 245, ал. 1 и чл. 199 НПК – поради поради неразкриване на
извършителя на деянието. Същото е обжалвано от повереника на пострадалия пред
СРС, като с определение от 11.09.2020 г. СРС отменяпостановлението за спиране на
НП и връща делото на СРП за изпълнение на дадени задължителни указания. С
Постановление от 17.11.2020 г., от 17.03.2021 г., от 20.05.2021 г. срокът на
разследването е удължен. Проведено е разпознаване по фотоснимки, съдържащи
различни лица, като разпознаващият свид. Б. А. не разпознал нито едно от лицата на
снимките като евентуален участник в инкриминираното деяние. на 16.07.2021 г. е
извършено трето предявяване на разследването. Повереникът на пострадалия е
констатирал нови пропуски в разследването - не са изпълнени указанията на съда за
изискване на справка за IP адрес от Фейсбук, както и не е установен и идентифициран
свидетел-очевидец на нападението. Исканията са оставени без уважение с
Постановление на СРП от 27.07.2021 г. Проведени са действия по издирване и
установяване на свид. Б. С., за който са налични данни за напускане на България през
ГКПП „Калотина” на 08.05.2020г. На 09.11.2021 г. е предявено разследването на
повереника на пострадалия. На 11.11.2021 г. водещият разследването ЙБ изпратил
материалите по досъдебното производство на СРП „с мнение за спиране”, като
посочил, че „свидетелят не е установен” и предлага спиране на производството на осн.
чл.244, ал.1, т.З от НПК. СРП с Постановление от 08.12.2021г. е спряла наказателното
производство по досъдебното производство, посочено по-горе, като прокурорът се е
позовал на основанието по чл.244, ал.1, т.З от НПК (невъзможност свидетел-очевидец
да бъде разпитван, вкл. по делегация, чрез видеоконференция или телефонна
конференция), както и на основанието по чл.244, ал.1, т.2 от НПК (неразкриване на
извършителя на престъплението). Постановлението е отменено с определение на СРС
от 30.12.2021 г. и е върнато на СРП със задължителни указания по разследването. С
постановление от 27.05.2022 г. е указано на водещия разследването да извърши
посочените действия подробно описани в постановлението съобразно с
задължителните указания дадени от СРС в определението от 30.12.2021 г.С
постановления от 03.11.2022 г., от 16.08.2022 г., 05.04.2023 г. и от 13.11.2023 г. са
давани указания на разследващия орган за извършване на действия по разследването.
На 14.10.2024 г. е разпитан свидетеля ВП, редактор на в-к „Д..“.
От приложеното писмо на ВКС до ищеца, находящо се на лист. 42 по делото се
установява, че на 30.03.2023 г., последният е уведомен, че е извършена проверка на
прокурорската преписка, която не е установила забавяне или бездействие от страна на
наблюдаващите прокурори, но е установено неефективно провеждане на разследването
през определени периоди от страна на разследващия орган, поради което е отправена
препоръка към наблюдаващия прокурор да сезира директора на Столична дирекция на
вътрешните работи с оглед ангажиране на дисциплинарна отговорност.
Представени по делото са и писмени доказателства, касаещи здравословното
състояние на ищеца и сторени от него разходи за извършени медицински услуги. (л.
43-70).
Други относими за спора доказателства не са ангажирани в предвидените от
закона преклузивни срокове.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими,
допустими и неоспорени от страните.
5
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен
процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна
отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България (КРБ),
вр. с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за претърпени от ищеца
неимуществени вреди поради забавянето извън разумния срок на конкретно
наказателно производство.
Нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански
права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу
него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното
решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по
време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността,
обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се
изисква от интересите на непълнолетни лица или за защита на личния живот на
страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в
които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите
на правосъдието. Логичното и систематично тълкуване на цитираните норми
обосновава извод, че за ищеца се поражда потестативното право да претендира
обезщетение за претърпените от него вреди, когато са изпълнени и двете кумулативно
дадени предпоставки: 1) наказателното обвинение е срещу него и 2) наказателното
производство е продължило извън разумния срок. Но в съдебната практика
последователно се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС
попадат както страните в едно наказателно производство, така и всеки гражданин,
чиито права и задължения се засягат пряко и решаващо от производството. Т.е.
понятието „граждански права и задължения“ от чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, към който пряко
препраща чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ не се стеснява само до страните по гражданско и
наказателно производство. То обхваща и пострадалите, които са претърпели
имуществени или неимуществени вреди от престъплението, както и други лица, чиито
права и задължения се засягат пряко от производството.
Разпоредбата на чл.6 , пар.1 следва да се тълкува в контекста на цялата система
на Конвенцията.При преценката дали едно наказателно производство, което не е
преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на Конвенцията,
понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща
всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството,
включително и от досъдебното такова, т.е. и лицето, пострадало от престъпление,
каквото качество съобразно разпоредбата на чл.76 НПК има частният обвинител ( чл. 6
от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие на искане за парично
обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното
“гражданско право” - виж пар.65 от делото П... срещу Франция, пар.66 от делото М..о
срещу Португалия и пар. 29 от делото Х.. с/у Швеция - Европейски съд по правата на
човека).
Нормата на чл.2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки
гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да
претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство
за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които
съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в
6
чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека. Решаващия фактор за приложимостта на чл.6,
пар. 1, КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали
висящото наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на
гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да
се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не
само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово
съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид
предметът и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат
предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да
бъде пряко решаващ за такова право. При преценката дали е налице гражданско
"право" отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален
закон и тълкуването им от вътрешните съдилища (М.. и Ван Зон с/у Хо.., пар. 49).
Разпоредбата на чл.6, пар.1 не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези
граждански "права" в материалното право на договарящата държава и по пътя на
тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово
основание в конкретната държава (Файед с/у Обединеното кралство, пар 65).
Процесното досъдебно производство, неприключило и към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото гр. дело, е водено за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК извършено срещу ищеца, който е
конституиран по ДП в качеството на пострадал. В този смисъл съдът приема, че
ищецът, бидейки пострадал от извършеното престъпно деяние, е материално правно
легитимиран да претендира вреди на собствено основание, доколкото в общ смисъл
резултатът от разследваното престъпление е настъпил в собствената му правна сфера,
поради което за него възниква качеството на „жертва/пострадал“ по смисъла на
практиката по чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС на ЕСПЧ. Това му качество е възникнало от
момента на образуване на досъдебното производство и именно от този момент следва
да се определи неговата продължителност, респ. разумността на тази
продължителност, а не от уреждането на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ (в сила от
15.12.2012 г.). Предявеният иск представлява вътрешноправно средство за реализиране
на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (вкл. и ищеца) от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС, а не критерий за преценка на продължителността на
наказателното производството, началният момент на която започва от неговото
образуване и в което ищецът има качеството на пострадал, поради което доводите на
ответника в обратния смисъл са неоснователи.
Предвид изложеното, съдът следва да изследва въпросът дали е налице
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото съдът
изхожда от критериите, заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Изброените критерии в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ са дадени примерно, а не изчерпателно.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установи, че наказателното производство е образувано на 30.09... г. и до
предявяването на иска – 31.10.2023 г., то е висящо в досъдебната си фаза. От това
следва, че продължителността на наказателното производство към момента на
образуване на настоящото дело е 5 години и 1 месец. Наказателното производство е за
престъпление по за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
от същото са засегнати основни права на ищеца, като изходът от това наказателно
производство е решаващ за признаването им.
7
Предмет на установяване в настоящото производство е общата
продължителност на наказателното дело, с оглед на неговата фактическа и правна
сложност, като съдът преценява осъществяването на отделните забавяния, причината,
която ги е предизвикала сизключение на забавянията, дължащи се на поведението на
претендиращата обезщетение страна. Държавата отговаря за тези забавяния, тъй като е
длъжна да установи правила, както
и спазването им, предвид предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване
на права и недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл.2б ЗОДОВ не е
обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи, които в
делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се формират от забавяне
разглеждането на делото над разумния срок.
Както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент
на държавата по искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само прокуратурата на
РБ, а отговорността е обективна. Без значение кои от правозащитни органи - съд,
прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за
увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент - Прокуратурата на РБ, не
може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че
цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2
ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали действията им са били
процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица.
Съдът съобрази обстоятелствата, обосноваващи инкриминираното деяние и
обема на доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване,
включително и необходимостта от установяване на множество лица, които е следвало
да бъдат разпитани като свидетели, което е от значение за определяне откриване на
извършителя и характера и размера на вредите. Т.е. налице е фактическа сложност,
която в една или друга степен дава отражение на правната сложност на делото. Съдът
приема, че фактическата сложност не следва да обосновава продължителност на
наказателното производство, при това в досъдебната му фаза за време, което е повече
от пет години. Фактите, обосноваващи обвинението са многобройни, което е налагало
извършване на многобройни процесуални действия, засягащи широк кръг лица и
установяване на множество свидетели. Това обаче не може да бъде причина за превишаване
на разумния срок. От представените доказателства се установи неефективно и забавено
провеждане на разследването през определение периоди от време от страна на разследващия
орган, който не е изпълнявал своевременно указанията му давани от наблюдващия
прокурор. С поведението си ищецът не е бил в състояние да влияе на разследването.
Напротив, същия, чрез своя повереник се е опитвал с всякакви законни средства да
способства за неговото ускоряване. Прекомерното забавяне е единствено и само по вина на
властите. Прокуратурата не е изпълнила съвестно задълженията си по ръководство и надзор
на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да
бъдат събрани релевантните доказателства. По изложените съображения съдът формира
извод, че именно неизпълнението на задълженията на Прокуратурата, като ръководещ
орган на досъдебното производство, осъществяващ функцията по ръководство и
решаване, е станало причина за неоправданото забавяне на висящото наказателно
производство, което с продължителност, обезсмисляща неговото приключване
(предвид на вече изтеклата абсолютна давност за наказателното преследване на
престъплението за което се води производството) и определяща срока на неговата
продължителност извън разумния.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по своето
основание, катобезспорно на ищеца се дължи обезщетение.
В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените вреди
съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
8
притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността
поради забавяне на делото ––(в т. см. Скордино срещу Италия пар. 203-204; С.. срещу
Русия, пар.100 и др. решения на ЕСПЧ, а също и решение № 306/22.10.2019г. по гр.д.
№ 4482/2017г., решение № 272 от 27.01.2020г. по гр.д. № 924/2019г. и решение №
48/06.04.2020г. по гр.д. №1610/2019г., и трите на IV г.о. на ВКС).
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2б ЗОДОВ се
определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този
деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им -
в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече - с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди; респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване
на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото
поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид
нематериалния характер на увреждането му.
Ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения както за вреди,
настъпили от самото престъпление – неимуществени вреди (страх, тревожност,
физическа болка, засягане на честта и достойнството му и др., които е изпитвал след
преживяното) и имуществени вреди –медицински разходи в размер на 3350 лева,
съгласно представена фактура (л.70), така и от бавното производство довело до
ненаказване на извършителите. По реда на чл.2б ЗОДОВ държавата е длъжна да
обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на
правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. В конкретния случай
всички факти от значение за правото му на обезщетение за неимуществени вреди и
имуществени вреди от престъплението - страх, тревожност, физическа болка и страдание,
засягане на честта и достойнството и медицински разходи в размер на 3350 лева - поради
фактът, че същия е пострадал от престъпление, не могат да бъдат критерии при определяне
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от друг деликт - бавното
правораздаване (в този смисъл решение от 27.12.2016г. по гр.д.№2403/2016г., четвърто г.о.
на ВКС). ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе, че член 6 от конвенцията не гарантира
правото да се преследват или осъдят за извършване на наказателно престъпление трети лица
( П... с/у Франция, пар.70).
С оглед на това и доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял претендираните от него
неимуществени вреди - безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на
доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че
виновните лица за извършените спрямо него престъпни действия няма да бъдат
наказани. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, сочещи на
негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от
неразумната продължителност на досъдебното производство. Не се установява по
делото продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху
начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, вън от обичайните.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск с
правна квалификация чл.2б ЗОДОВ, е частично основателен и че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на делото
в разумен срок е в размер на 3000 лева, до който размер следва бъде уважен, като за
горницата над тази сума до претендираните 20 000 лева, както и за имуществени вреди
в размер на 3 550 лева следва да бъдат отхвърлени.
9
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че по реда на чл.2б
ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от
неразумно забавените действия на правозащитните органи, но не и вредите от
престъплението. Съдът намира, че върху така определения размер на обезщетението се
дължи и законна лихва, считано от 31.10.2023 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане на сумата, която следва да бъде присъдена.
Съгласно Решение №50038/01.03.2023г. по гр.д.№2093/2022г. на ВКС, IV
г.о.,фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.2б ЗОДОВ е бавността при
разглеждане и решаване на делото, като деликтът не се осъществява в началото на
наказателното производство. Налице е специален фактически състав спрямо общия
съставна непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, според който противоправното
деяние следва да се изрази в забавяне решаването на делото в един нормален, разумен
срок. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде
разгледано и решено делото, следва да се установят от съда.
В случая вредите се дължат на бездействие на органите на
прокуратурата, което се установява в производството по обезщетяване, поради което
вземането за лихви за забава започва да тече от момента на предявяване на иска за
тяхното установяване, т.е. от предявяването на иска, а не от датата на образуване на
неприключилото наказателно производство. Исковете по чл. 2б са специални и целят
получаване на обезщетение за претърпените вреди от прекомерно забавеното
правосъдие, а не се отнасят до правния спор по съществото на делото пред
гражданския или наказателния съд.
Предвид изложеното следва да се отхвърли като неоснователно искането за
присъждане на законната лихва от 30.09... г. до 30.10.2023 г.
По съдебните разноски, съдът приема следното:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от
10,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса за
настоящето
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, І ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Р. Б., с адрес: гр. С., бул. “В..“ №а заплати на Л. Д.... К., роден на ..
г., гражданин на В.., представляван от чрез адв. А. К. със служебен адрес: БХК, гр. С.,
ул. „В...“ 7, ет, на основание чл.2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС, вр. чл.86 ЗЗД,
сумата в размер на 3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на ДП №
2368/.. г. по описа на .. - СДВР, пр. пр. № ../.. г. по описа на СРП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за неимуществени
вреди за разликата му до пълния предявен размер от 20 000лева, искът за имуществени
вреди за сумата от 3550 лева, както и искането за законната лихва върху главниците за
периода от 30.09.2019 до 30.10.2023 г.
ОСЪЖДА П. Р. Б., с адрес: гр. С., бул. “В..“ №а заплати на Л. Д.... К., роден на
.. г., гражданин на В.., представляван от адв. А. К. със служебен адрес: БХК, гр. С., ул.
„В...“ 7, ет, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лева – разноски за заплатена
държавна такса.
10
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11