№ 809
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500531 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 50053 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 624/2021 г.
на ВКС – ІV ГО - е отменено решение № 260245 от 30.07.2020 г., постановено
по в.гр.д.№ 986 по описа за 2020 г. на ВОС - V състав -, като делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване
на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на жалба на „Енерго-
про продажби“ АД срещу решение № 727 от 17.02.2020 г., постановено по
гр.д.№ 14688 по описа за 2019 г. Районен съд – Варна, четиридесет и девети
състав, с което е прието за установено, че Р. Д. Д. не дължи на въззивното
дружество сумата в размер на 5 165,50 лева по фактура № ********** от
13.08.2019 г., начислена за периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. за
потребена електроенергия за обект с адрес на потребление в ***, с клиентски
№ *** и абонатен № **********, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; и
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер
от 800,28 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със
събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за
1
възникване на вземането на дружеството, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество електроенергия, дължимо на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. При
извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.4. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба, са в
следния смисъл: ищецът е клиент на ответното дружество и ползва
доставената от дружеството електроенергия в обект на потребление на
посочения адрес; при проверка на текущото си задължение на гише на
ответното дружество бил уведомен за процесното задължение, като му
обяснили, че тази сума е начислена въз основа на представени от
"Електроразпределение Север" АД документи вследствие извършена
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на процесния обект; оспорва констатациите в констативния
протокол /КП/ от проверката, като твърди че той или член на семейството му
не е присъствал; оспорва служебно начисленото количеството
електроенергия, обективирано в процесната фактура, да е потребено,
респективно, доставено на абоната за посочения период, както и правото на
ответника да извършва служебна корекция на количеството потребена
електроенергия и начина и методиката за начисляване на процесната сума по
партидата му.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от
ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия, а също и че
на 07.08.2018 г. в изпълнение на член 44, алинея 1 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на СТИ на потребителя. Твърди, исковата сума е цена на реално
доставено и потребено количество електроенергия, дължима на основание
2
сключен между страните договор за доставка на електроенергия при общи
условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При
техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен КП, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.4., който не е визуализиран на дисплея. Съставено е
становище за начисление на електроенергия и издадена фактура за исковата
сума. Касае се за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-
продажба на електроенергия.
На 07.08.2018 г. в обекта на ищеца е извършена техническа проверка в
обект, находящ се на адрес в ***, при която са отчетени показанията на СТИ
на регистри, както следва: в регистър 1.8.1. – 2 130 кWh, в регистър 1.8.2. – 6
525 кWh, а в скрит регистър 1.8.4. – 27 587 кWh. От съдържанието на КП се
установява, че при извършената проверка в присъствие на двама свидетели,
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-про мрежи” АД и
свидетелите.
Съставен е КП от метрологична експертиза на средство за измерване №
1878 от 09.08.2019 г., от заключението на която се установява, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа Т4.
Въз основа на последния е съставено становище за начисление на
електрическа енергия от 12.08.2019 г. в размер на 27 587 кWh за периода
08.08.2017 г. – 07.08.2018 г. на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ.
Издадена е фактура от 13.08.2019 г. в размер на исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на
експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната
проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. В
конкретния случай е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през
измервателният уред е преминало количество електроенергия отчетено в
невизуализиран регистър 1.8.4., което не е отчетено във визуализиран
регистър. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания
регистър е доставено до обекта и съответно потребено.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена
СТЕ с участието на вещо лице софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: на 07.09.2015 г. в 20,52 часа процесното СТИ е
3
програмирано от неизвестно лице с нови параметри, които да включват
натрупване в тарифа Т4 – 20,57 часа всеки ден; електромерът е монтиран нов
на обекта с нулеви показания по Т1 и Т2; въздействието не е техническа
грешка, а целенасочено човешко поведение; енергията, отчетена в Т4, е
преминала в периода от 07.09.2015 г. до 07.08.2018 г.; ответникът твърди, че
не разполага с програма за обслужване на процесното СТИ, която да може да
променя показанията в тарифите на СТИ; стойността на количеството
електроенергия по действащата цена, по която операторът на
електроразпределителната мрежа закупува електрическа енергия от
обществения доставчик за покриване на технологичните разходи и
дължимите мрежови цени, от датата на монтажа до датата на демонтажа е в
размер на 3 230,75 лева с ДДС; стойността на количеството електроенергия по
действащата цена, по която операторът на електроразпределителната мрежа
закупува електрическа енергия от обществения доставчик за покриване на
технологичните разходи и дължимите мрежови цени, от датата на
установената намеса до датата на демонтажа е в размер на 4 412,84 лева с
ДДС; стойността на количеството електроенергия от 07.08.2017 г. до
07.08.2018 г. е в размер на 1 768,71 лева с ДДС.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената
сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и
при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет
на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално
доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между
енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена
електроенергия са договорни - за доставка /продажба/. Договорът има
специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се прилагат
общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия
на основание член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и
е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия,
важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за
цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на
което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално
доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество
електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в
4
„Държавен вестник“/ задължението на потребителя да заплати реално
доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в
договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие
на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според
предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на електроенергия, присъединен към електропреносната мрежа,
обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи заплащане на ответника
само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен
между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение
за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума,
формирана като разлика между доставеното и отчетено количество
електроенергия за периода 08.08.2017 г.–07.08.2018 г. В тежест на ответника
според разпределението на доказателствената тежест е да докаже
възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и
начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото,
както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е
установено, че в конкретния случай на 08.10.2014 г. в обекта на потребление
на ищеца е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна
тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва,
че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент. При
метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва
цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената
и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.4. Неправомерното
софтуерно въздействие според вещото лице е бъде извършено на 07.09.2015 г.
в 20,52 часа, като за това се прави извод от записа в пометта, изчетен от
вещото лице. Това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ,
която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с
вътрешните правила на „Енерго-про продажби“ АД. Количеството
електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено
количество за процесния период може да се достави, съответно потреби, в
този период.
При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на
установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена електроенергия, но е отчетена само част от нея,
поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър,
договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира
по реда на член 183 от ЗЗД. Когато е установено точното количество на
потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не
може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът,
който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия е монтиран на
5
08.10.2014 г. с нулеви тарифи, като са били визуализирани две от тези тарифи.
В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчетена по
визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има
отчет. Вещото лице установява категорично, че отчетената по тази тарифа
енергия е реално доставена в обекта, тоест преминала е през СТИ. От
изложеното може да се направи извод, че софтуерното вмешателство е
извършено преди началния момент на едногодишния период, за който
ответното дружество е начислило по процесната фактура цената на
доставената, но неотчетена електрическа енергия. Видно от изложеното в
отговора на исковата молба от ответното дружество, установеното количество
неотчетена енергия е начислено при съобразяване на правилото на член 50 от
ПИКЕЕ /отменени/ - корекция на количеството енергия за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай периодът, за който се претендира
заплащане на неотчетената енергия в размер на 27 587 кWh е 08.08.2017 г. –
07.08.2018 г., и съгласно заключенията по СТЕ това количество енергия е
възможно да е преминало за този период. Ищецът отговаря за задължението
за заплащане стойността на доставената енергия. В този смисъл е и
практиката на ВКС – решение № 60191 от 22.12.2021 г., постановено по
к.гр.д.№ 3651/2020 г., ІV ГО; решение № 60190 от 17.12.2021 г., постановено
по к.гр.д.№ 3433/2020 г., ІV ГО; решение № 50 от 17.03.2021 г., постановено
по к.гр.д.№ 1845/2020 г., ІІІ ГО.
Изчисленията на стойността на преминалата през Т4 електроенергия,
извършени от ответното дружество, са аритметично точни, получени на база
на цена на електроенергията от 0,18724 лева за 1 кВтч, одобрена от КЕВР за
технологични разходи, поради което и общата сума за плащане е в размер на
5 165,60 лева.
Ищецът е направил отказ от иска за сумата от 170 лева и иска да бъде
признато за установено, че не дължи сумата от 4 995,60 лева, за която сума и
се дължи произнасяне.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск като недоказан по основание следва да се отхвърли, а
решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен - да бъде
отменено, като се съобрази направеният отказ от иска, респективно
постановеното прекратяване.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК
въззивникът има право на сторените от него разноски. Действително
реализирани и доказани от дружеството разноски за платено възнаграждение
на адвокат възлиза на сумата от 1 404 лева с ДДС за всяка инстанция, като
при настоящото разглеждане на делото във ВОС е представено доказателство
за заплатен адвокатски хонорар от 1 956 лева.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, основано на разпоредбата на член 78, алинея 5
6
от ГПК, пред ВОС при предходното разглеждане на делото и пред ВКС.
Действителната правна и фактическа сложност на делото, определена като
типична с оглед предмета на делото, и релевираното от другата страна
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, мотивират
извод за присъждане на адвокатско възнаграждение около минималния
размер, предвиден в член 7, алинея 2, точка 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към
датата на плащане на хонорарите/, който съобразно интереса възлиза на
588,28 лева с ДДС за една инстанция, поради което е за посочените две
инстанции следва да се присъди такава сума.
Наред с тези разноски на дружеството следва да се присъдят и
разноските, сторени за платени държавни такси и депозити за вещи лица за
всяка инстанция и по всички дела, които са общо в размер на 1 501,62 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 727 от 17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 14688
по описа за 2019 г. Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което
е прието за установено, че Р. Д. Д. не дължи на въззивното дружество сумата
в размер на 4 995,60 лева по фактура № ********** от 13.08.2019 г.,
начислена за периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. за потребена
електроенергия за обект с адрес на потребление в ***, с клиентски № *** и
абонатен № **********, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; и
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер
от 800,28 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Д. ЕГН ********** с адрес в *** иск с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че не дължи на „Енерго-про продажби” АД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 4 995,60
/четири хиляди деветстотин деветдесет и девет 0,60/ лева по фактура №
********** от 13.08.2019 г., начислена за периода от 08.08.2017 г. до
07.08.2018 г. за потребена електроенергия за обект с адрес на потребление в
*** с клиентски № *** и абонатен № **********.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на „Енерго-
про продажби” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
сумата от 6 038,18 /шест хиляди тридесет и осем 0,18/ лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание член 78 от
ГПК.
7
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8