Определение по дело №866/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на О. Б., със съдебен адрес: гр.Б., п.к. 2700, площад ”Г. И.” №, чрез законния представител – А. К., кмет на общината против решение № 9701/06.12.2012г. на РС-Б. по гр.д. № 1514/2012г., в частта му с която О. Б. е осъдена да заплати на „З. К. Л. И.“ , с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. В.“ № , представлявано от изпълнителния директор С. Х. С. с ЕГН *, сумата от 444, 01 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за нанесени имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.05.2009г., при което е увреден лек автомобил марка “Шкода”, модел “Фабия” с peг. № , собственост на И. М. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.06.2012 г., до окончателното погасяване на задължението, както и присъдените 315.28 лева разноски по делото.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск, в обжалваната му част да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че решението на РС-Б. е правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закони и при извършен обективен анализ на събраните доказателства.

Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на първата инстанция.

Пред настоящата инстанция страните не сочат нови доказателства.

Като разгледа жалбата, съобрази доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Пред РС Б. е предявен е иск от ЗК “Л. И.” , ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. В.” № , представлявано от изпълнителния директор С. Х. С. срещу О. Б., с адрес гр.Б., пл.”Г. И.” № , представлявана от кмета А. К. за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 487, 21 лв./четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/,главница, представляваща стойността на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС и осъдителен иск за сумата от 133, 07 лв /сто тридесет и три лева и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на получаване на предсъдебната покана – 14.10.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба /30.05.2012 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.06.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски, включително и юрисконсултското възнаграждение.

С атакуваното решение РС е осъдил О. Б., със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.”Г. И.” №, представлявана от Кмета А. К. да заплати на „З. К. Л. И.“ , с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. В.“ № , представлявано от изпълнителния директор С.. Х. С. с ЕГН *, сумата от 444, 01 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и една стотинка/, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за нанесени имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.05.2009г., при което е увреден лек автомобил марка “Шкода”, модел “Фабия” с peг. № , собственост на И. М. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считаноот датата на завеждане на исковата молба – 01.06.2012 г., до окончателното погасяване на задължението, като за разликата над 444, 01 лв. до пълния предявен размер от 487, 21 лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

На следващо място, с атакуваното решение РС е отхвърлил предявения от „З. К. Л. И.“ против О. Б., иск, за осъждане на ответната О. да заплати на ищеца сумата от 133, 07 лв. /сто тридесет и три лева и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.10.2011 г. до датата 30.05.2012, като неоснователен. В тази част постановеното от РС решение не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.

Предвид изхода на спора пред първата инстанция ответника - О. Б., е осъден да заплати на „З. К. Л. И.“ , с ЕИК , сумата от 315, 28 лв. /триста и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски, изчислени съобразно уважената част от исковете, след извършена съдебна компенсация.

БлОС след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Постановеният съдебен акт, в обжалваната му част е правилен и законосъобразен. Аргументи:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че от представената З. полица № 01019003 *0945 от 10.02.2009 г. безспорно по делото се установява, че между „З. К. Л. И.“ и И. М. Б., последният като собственик на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № Е 88 83 АТ е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” с покритие – всички рискове със срок на застраховката от 27.02.2009 г. до 26.02.2010 г..

Т.е., установено е в процесса, че договорът е бил в сила към датата на настъпване на ПТП 09.05.2009г. Видно от приетия като доказателство по делото пред първата инстанция Протокол за ПТП № 1190413 от 09.05.2009 г., съставен от Борис Равначки – младши автоконтрольор, в 09.05.2009 г. около 06.00 часа в гр. Б. на ул.“Б. А.” срещу бар А., управляваното от И. М. Б., с ЕГН * МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № , попада в дупки на пътя и получава деформация по ходовата част. Като видими материални щети са посочени в протокола за ПТП- охлузена предна дясна и задна дясна джанта, издута предна дясна гума и задна дясна и предна лява гума. От представеният и приет като доказателство по делото опис – заключение по щета № 425813/ 2009 г. се установява, че е извършен опис от вещо лице В. Ридарски, с което са констатирани увредените части на лекия автомобил.

От представения и приет като доказателство по делото разходен касов ордер № 816/18.06.2009г. се установява, че са заплатени от ищцовото дружество разходите на собственика на застрахования автомобил в размер на 487, 21 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки.

От представените и приети като доказателство по делото сравнителна експертиза по щета от 10.06.2009 г. на ищцовото дружество и експертиза по щета е видно, че посочените увредени части на застрахования лек автомобил са на обща стойност от 487, 21 лв. по оценка на вещо лице която сума представлява и застрахователното обезщетение.

При така установената фактическа страна на спора, съдът приема следните правни изводи:

Предявените пред първата инстанция, при обективно комулативно съединяване искове са с правно основание чл.213 ал.1 КЗ вр. с чл. 50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както правилно ги е квалифицирал първостепенният съд.

Регресното право за застрахователя е обусловено от плащането на застрахователното обезщетение – съгласно чл.213 ал.1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу виновния за увреждането от деня на плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Регресното право на платилия обезщетение застраховател може да се осъществи както срещу прекия причинител на вредата /деликвентът/ по чл.45 ЗЗД ,така и срещу възложителят на работата, от която са произлезли вреди /по чл.49 ЗЗД/,или срещу собственикът на вещта , от която са произлезли вредите/чл.50 ЗЗД/. В конкретния случай ищецът като застраховател е встъпил в правата на застрахования срещу субектът, отговарящ за поддържането на пътното платно на улици в населено място, в състояние , годно за нормално и безопасно движение на пешеходци и МПС. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата общините отговарят за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, а задължението за поддържане на пътното платно в изправно състояние произтича от общата разпоредба на чл.3 ЗдвП и чл.167 ал.1 от същия закон. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е съобразил посочените по-горе законови норми и е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт. Следва да се отбележи още, че в §1 т.19 от ППЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя”-а такова е всяко нарушаване на целостта на пътното покритие ,както и предмети,вещества и др. ,които се намират на пътя. В случая пътят, на който е настъпило произшествието и е увредено застрахованото имущество, е част от уличната мрежа на населено място – Б. и е безспорно, че представлява публична общинска собственост според определението в чл.3 ал.2 т.1 от Закона за общинската собственост във вр. с чл.31 от Закона за пътищата. Поради това следва да се приеме, че именно О. Б. е легитимирана да носи отговорност по предявения от ищеца регресен иск. Както вече се посочи - съгласно чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническа отчетност.

Следователно, по силата на специален закон на ответника като стопанин на общински път, публична общинска собственост, е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение.

Безспорно ПТП се е осъществило на територията на О. Б.. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 год., „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, управител на пътя е кметът на съответната О.. Според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, съгласно § 1, т. 14 от същия закон. Според чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански пътища. При наличие на това императивно предписание и провежданата в законодателството ни разлика между пътища и улици като елемент от транспортната техническа инфраструктура, следва да се приеме, че улиците в населеното място не могат да се идентифицират с пътища и да бъдат подчинени apriori на режима наЗП. Единствените нормативни актове, приравняващи улиците на пътища са ЗДвП и издадената по делегация от неговия чл. 3, ал. 3, Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която бе цитирана по- горе. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл. 11, ал. 1 от ЗОбС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следователно, задължение да осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение по улиците в конкретния случай, както и тяхното поддържане, има О. Б..

Ответникът не е осъществил грижата на добър стопанин и не е изпълнил законоустановените си задължения.

В резултат на бездействието на ответника, на собственика на МПС са причинени имуществени вреди, които са били обезщетени от ищеца и на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ за него се е породил правен интерес да претендира платената сума от виновния за настъпилото ПТП.

Въведените във въззивната жалбата доводи за доказателственото значение на протокола за ПТП са изцяло несъстоятелни. Протоколът за ПТП съставен от оправомощено длъжностно лице в кръга неговата компетентност е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална и формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. В този смисъл практиката на ВКС е константна и непротиворечива./така в решение №98/25.06.2012г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№750/2011г. постановено по реда на чл.290 ГПК,както и в решение №85/28.05.2009г. на ВКС-ТК по т.д.№768/2008г. и решение №711/22.10.2008г. на ВКС-ТК по т.д.№395/2008г./. Щом ответника пред първата инстанция не е успял успешно да оспори по надлежния ред, протоколът за ПТП е годно доказателствено средство за установяване на удостоверените в него факти и обстоятелства досежно механизма на произшествието и вида на вредите. Доказани са и останалите обстоятелства относими за основателността на регресния иск – размера на щетите и стойностното им изражение при определяне на застрахователното обезщетение, както и плащането му на собственика на застрахованото МПС. При проведено от ищеца пълно главно доказване на релевантните факти и обстоятелства за надлежното упражняване на регресното право и при отсъствие на насрещно доказване от ответника за опровергаването или изключването им, предявения иск по чл.213 ал.1 КЗ се явява основателен за сумата в размер на 444.01 лева.

С оглед горното, настоящата въззивна инстанция счита, че РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск, уважавайки заявеното вземане в посочения размер. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Обсъждайки протокола за ПТП, заключението на вещото лице, разпита на свидетеля и приетото по делото опис-заключение за установените от застрахователя увреждания, потвърждаващо възприятията на длъжностното лице посетило местопроизшествието, относно характера и степента на установените увреждания, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, РС прави правилен извод относно фактите и обстоятелствата обуславящи механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл. 272 ГПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

С оглед изхода на делото, пред настоящата инстанция и на осн. чл.78 ал.8 ГПК на въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение от 42.63 лв.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 9701/06.12.2012г. на Районен съд-Б. по гр.д.№ 1514 /2012г. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА О. Б., със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.”Г. И.” №, представлявана от Кмета А. К. да заплати на „З. К. Л. И.“ , с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. В.“ № , представлявано от изпълнителния директор С. Х. С.с ЕГН *:

- сумата от 42, 63 лева, представляваща сторени от въззиваемата страна разноски в производството пред въззивната инстанция за дължимо юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: