Мотиви
кьм Решение№ 214/16.09.2019 г. по АНД № 956/2019
г.
Производството е образувано на
основание чл.78а от НК по постановление на ЯРП. В постановлението е посочено, че
наказателното производство по Д.П.№ 121/2019 г. по описа на РУ“***“-Я.е образувано
срещу И.С.А. *** за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК. ЯРП с
посоченото постановление е направила предложение до ЯРС за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
по чл.78а от НК.
ЯРП, редовно уведомена, пледира
обвиняемият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, защото
същото е доказано от обективна и субективна страна от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Прокурорът поиска обвиняемия да бъде освободен
от наказателна отговорност и по чл.78а, ал.1 от НК да му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Представителят на Д“СП“, Отдел“ЗД“,
гр.Я. и социалният работник заявиха, че поддържат становището на ЯРП, като на
пострадалата трябва да се даде възможност да продължи и завърши образованието
си с подкрепата на семейството на обвиняемия.
Обв.Ил.А., редовно призован, се явява
лично в с.з. Признава се виновен по предявеното обвинение и съжалява за
извършеното, моли за минимално наказание и заявява, че ще се грижи за
пострадалата и роденото им малолетно дете.
ЯРС, след като се запозна с
постановлението на ЯРП и материалите по делото, намира следното:
Обвиняемият И.С.А. *** се познавал със св. К.
К. В.,*** /родена на ***г./ от около 10 години. Живеели в едно село, харесвали се
и излизали често заедно. Св. К.В. живеела с
родителите си -свидетелката К.В. и Г.А. Я. в с. В., общ. Т., обл.
Я., ул. „*** №
22. На 11.08.2018 г., на рождения ден на
К.В., обв.
Ил.А. и св.К.В. имали доброволен сексуален контакт за първи път.
Месец февруари 2019 г., К.В. разбрала, че е бременна. Въпреки че пълнолетният
обв.Ил. А. знаел, че св.К.В. не е навършила 16 - годишна възраст, решил да
съжителства с нея съпружески, без да имат сключен брак. В изпълнение на
намисленото, двамата отишли при родителите си, казали им, че К.В. е бременна и поискали да живеят заедно в дома на
обвиняемия. Родителите се съгласили и от месец февруари 2019 г. непълнолетната К.В. се преместила да живее в дома на обвиняемия,
находящ се в с. Веселиново, обл. Я., ул. „***“ № 23.
В периода от месец февруари 2019 г. до
17.07.2019 г. - деня преди датата на привличане в качеството на обвиняем и
предявяване на постановлението на И.С.А., той живял съпружески със св.К.В., като през този период същата не била навършила 16
- годишна възраст, в дома си в с. В., обл.
Я., ул. „.***“ №
23, без да имат сключен граждански брак.
През този период на фактическо съжителство,
отношения между двамата били, като тези между съпруг и съпруга, в т.ч. интимна
връзка, общност на средствата за издръжка, едно домакинство.
Обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Описаната
фактическа обстановка се установява от сьбраните по делото гласни и писмени доказателства, и тези прочетени на основание чл.283 от НПК, които сьдьт кредитира изцяло. От обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите,
дадени в хода на ДП, които са логични, последователни и безпротиворечиви, се
установява ,че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, посочено в постановлението на ЯРП.
От така
установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Обв.И.С.А. *** с деянието си от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.191,ал.1
от НК, т.к. в периода от месец февруари 2019 г. до
17.07.2019 г., в с. В., обл. Я., общ. .Т, ул. „***“ № 23, като пълнолетно лице, без да е сключило
граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст -
К. К. В., ЕГН **********.
От
обективна страна е налице заживяването на обвиняемия на съпружески начела с
жертвата на престъплението, изразяващи се в
установяване на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен
тези, които възникват между съпрузите. В хода на съдебното следствие се
установи, че подсъдимият и пострадалата живеели от месец февруари 2019 г. в общо
домакинство и водели интимен живот. Св.К.В. е лице ненавършило 16 год. към
момента на започване на съвместното съжителство с обвиняемия. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез самото установяване на фактическо
съжителство между обвиняемия и пострадалата непълнолетна. Това е станало с
доброволното съдействие на пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е
продължено по своя характер и е престъпление на просто извършване, защото НК не
предвижда никакви други последици, освен установяването на процесните
фактически отношения между двете горепосочени лица. Между тези лица не е
сключен брак до приключване на делото, а деянието е довършено към момента на
повдигане на обвинение на обвиняемия - 17.07.2019 г.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извьршено с пряк умисьл. Деецьт е искал, целял
настьпването на общественоопасните последици. Той е разбирал противоправния и
общественоопасен характер на деянието, но вьпреки това не е преустановил
престьпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението на
извьршеното и е могьл да рьководи постьпките си. Сьзнавал е всички елементи от
сьстава на престьплението. Разбирал е, че пострадалата не е навършила 16год. и
не само е предвиждал, но е й искал да заживее съпружески с нея, като
непълнолетната и нейните близки, както и близките на обвиняемия са съдействали
доброволно за конкубинатните отношения между обвиняемия и непълнолетната
пострадала. В тази връзка, съдът не приема твърденията на обвиняемия, че
деянието не е осъществено, защото обвиняемият не е знаел, че върши
престъпление. НК е публикуван в ДВ и деецът е знаел, че не може да сключи
граждански брак и не може да живее съпружески с пострадалата. В този смисъл не
е налице разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. Наличността на вината на дееца не
се засяга от липсата на правилна представа относно правното окачествяване или
наказуемостта на деянието. В случая не е налице т.нар. „юридическа грешка” /не
знаел, че деянието е престъпление и затова го извършил, но напълно съзнавал
всички елементи от неговия състав и е искал и целял настъпването на
общественоопасните последици/.
Съобразно
гореизложеното, съдът прие, че обвиняемият
е осъществил престъпното деяние по чл.191, ал.1 от НК, посочено в акта на ЯРП и го призна за виновен по така предявеното му
обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното :
Непосредствен обект на
престъпно посегателство са обществените отношения , които възникват по повод на
правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите.
Личността на обвиняемия е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
чистото му съдебно минало.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното и това, че
кьм момента на извършване на престъплението обвиняемия е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление
от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал
грижи за пострадалата и за роденото им дете, че не са настъпили имуществени и
неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите
на чл.78а от НК, че обвиняемият няма постоянна работа и трябва да се грижи за
пострадалата и детето им, освободи обв.Ил.А. от наказателна отговорност и му
наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно наказание глоба в минималния размер
от 1000/хиляда/лв.
Съдът изцяло
споделя доводите на прокурора, представителят на Д“СП“, Отдел“ЗД“, гр.Я. и
социалният работник за
приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, т.к. са налице условията за това
предвидени в закона, съобразно и съдебната практика на ВКС на Р.Б.. В тази
насока е и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, от която при систематично тълкуване
е видно, че обвиняемият може да бъде освободен от наказателна отговорност и при
кумулативно и алтернативно предвидени санкции за извършено престъпление, при
условие, че се касае за наказания, които са по-леки от предвидените в чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК наказания ЛС. Да се приеме, че обвиняемият и лицата извършили
престъпления, които са наказуеми по-леко от санкциите, предвидени в чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК не могат да бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на
Гл.8 от НК би означавало да бъдат третирани по-тежко от лицата, които трябва да
бъдат наказани за престъпления, за които се предвиждат наказанията ЛС, посочени
в чл.78а, ал.1, б.”а” от НК. Такъв извод противоречи и на систематичното
тълкуване на правните норми от Гл.8, раздел ІV от НК.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция визирани в чл.36 от НК.
Разноски по делото не са направени.
Причина за извършване на инкриминираното деяние от
обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: