РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Царево, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100054 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на С. К. - адв.
пълномощник на П. А. Г., ЕГН:********** Съд. адрес: ***********, против
********, с административен адрес: *******, с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от Сумата от 160,00 лв.
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд от 20 часа за периода от **** год. до ******год. получен
след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане, 40,00 лв. общата мораторна лихва върху
главницата по главния иск за периода на забава от датата на падежа за всяко
едно от вземанията /начиная от **** год./ до датата на подаване на иска в
съда- ***** год. Да присъди на ищеца направените разноски.
В исковата молба са изложени и подробни правни съображения.
Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се
явява, не се представлява. Прави изменение на иска, съобразно заключението
на в.л. М. З.. Взема писмено становище по делото. Пледира за уважаване на
иска.
1
Ответникът ****** е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си
представител. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна.
Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и
ищеца. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.
Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по–
специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно
претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който
ищецът извлича основанието на иска си се прилага само за работници по КТ.
Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му
възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби,
издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР: Наредба № ***** г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и
Наредба № *****г. за реда за организацията, разпределението на работното
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според
приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на
служителите на МВР е 8: 8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения
1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която
е указано нощният труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за определен
период, когато е действала Наредба № ***** г. за реда за организацията,
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало такова
компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това е
било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност за периода преди **** г.
Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден
труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо
на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени
са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се
представлява, като процесуалният му представител депозира молба и писмена
защита.
2
Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно– счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице М. З. е, че за периода от **** год. до **** год.
ищецът е положил общо 408 часа нощен труд. Съответно вещото лице е
посочило, че на ищеца не е заплатен извънреден труд, който е оценен на
498,159 лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени
материали и становището на ответната страна по делото, счита за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между ищеца и ответника е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Не се спори и заеманата от ищеца
длъжност в процесния период.
Няма спор, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните
си задължения на сменен режим на работа, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано.
В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР,
като извънреден труд. При изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране, положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал.
9 от ЗМВР (в действащата до 07.07.2020 г. редакция на текста) редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. С Наредба № ***** г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от
2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №***** г., в сила от **** г.) е
регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до *****
г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а Наредба
№ ***** г. (отм.) е влязла в сила на **** г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба
3
№ **** г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
За процесния период, редът е регламентиран със следните наредби:
Наредба № **** г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовно,
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи (в сила от***
г., Обн. ДВ. бр.60 от **** г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от **** г., отм. ДВ. бр. 3
от **** г., отм. ДВ. бр.4 ; Наредба № *** г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 3 от *** г., изм. ДВ. бр.41 отм. ДВ. бр. 93 от
**** г.).
Ищеца претендира, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-
часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен.
Претенцията е на основание чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, където е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове, следва да се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При така установеното, предявения иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно тълкувателно решение № **** год. от ****год. по т.д. №
**** год. на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
4
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
По разноските:
Действително производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество-
ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 от КТ/, като безплатността се
отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за
свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства. Тя обаче
не освобождава ищеца, от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски
при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на
общо основание /чл.78 ал. 3 от ГПК/. Макар и освободен по трудовото дело от
заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник
или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен
от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от
последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде
обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското
съдопроизводство /чл. 9 от ГПК/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. А. Г., ЕГН: **********, против
*****, с административен адрес: *******, с който се иска осъждане на
ответника, да заплати на ищеца сумата от **** лв. представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 58,30
часа за периода от **** год. до ***** год. получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска в съда-*****год. до
окончателното й плащане, сумата от общо **** лв. мораторна лихва върху
главницата по главния иск, за периода на забава от датата на падежа за всяко
едно от вземанията, до датата на подаване на иска в съда- **** год. Да
присъди на ищеца направените разноски.
5
ОСЪЖДА П. А. Г., ЕГН: **********, да заплати на *****, сумата от
*****лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от днес, пред Окръжен
съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6