Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../29.04.2021
г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14838 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Ц.Й.Н. ***, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 3082,75 лева, представляаща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка ***изразяващи се в
направени разходи за ремонт на щетите – счупен багажник и задно стъкло, задна
чистачка, повредени електрически кабели на мотора за задна чистачка, смачкани
задна дясна колона и част от задна врата, огънат таван, счупени елементи в
багажната кухина и надраскана боя на дясно електрическо огледало, причинени
вследствие от паднало дърво на 04.09.2020 г. върху паркирания в *** автомобил, собственост на ищцата, както и сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата, изразяващи се в
неудобства и стрес, вследствие на липсата на превозно средство - лек автомобил
марка ***ведно със законна лихва върху всяка от главниците от увреждането -
04.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49
ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 04.09.2020 г. върху автомобила на ищцата е паднало
дърво, което е причинило описаните по - горе щети. Поддържа се, че щетите са
поправени в автосервиз, за което е заплатена сумата от 3082,75 лева, срещу
което плащане от сервиза е издадена Фактура № 6965/15.10.2020 г. Сочи се, че
вследствие липсата на превозно средство ищцата е претърпяла неудобства, тъй
като автомобилът е единствен за семейството и липсата му е нарушило ежедневния
ѝ график. Твърди се, че същата е изживяла стрес от това, че в условията
на пандемия не може да превозва двете си деца до училищни и извънучилищни
дейности. Поддържа се, че отговорен за причинените вреди е ответника, тъй като
падналото дърво е негова собственост и поддържането на растителността в рамките
на населените места включени в общината са възложени именно на последната,
съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ. Твърди се, че на 06.08.2020 г. до общината е
подаден сигнал във връзка с процесното дърво, но не
са предприети мерки по обезопасяване на участъка и премахване на дръвото.
Направено е искане за
уважаване на предявените искове.
Претендира се
присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по
чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище
за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че на 06.08.2020 г. до
общината е подаден сигнал за процесното дърво, като
се сочи, че по сигнала е извършена проверка, на която е установено, че няма
основание за отстраняване на дървото. Поддържа се, че дървото е паднало,
вследствие пороен дъжд. Изтъква се, че представената от ищцата работна карта
касае червен автомобил, а в свидетелството за регистрация на автомобила на
ищцата е посочено, че същият е кафяв металик. Възразява се, че при незаконни
бездействия на администрацията, съобразно разясненията на ТР № 3/2005 г. по
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, законна лихва се дължи от влизане в сила на
решението, а не от увреждането, каквато претенция е заявил ищецът.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на
евентуалност присъждане на обезщетение в по - нисък размер.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ищецът подържа иска.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ответникът подържа отговора. На 28.04.2021 г. ответникът е депозирал писмена
защита по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и
от представеното по делото свидетелство за регистрация част „Втора“ е видно, че
като собственик на лек автомобил марка „*** е посочена ищцата.
По делото е представено
удостоверение за техническа изправност на лек автомобил марка „Хюндай“ модел
„Санта Фе“ с рег. № В 0701 ВХ за периода от 30.01.2021 г. до 30.01.2022 г.
Представено е извлечение
от писмо изпратено по електронна поща до община Варна, район „Приморски“ от
управителя на ЕС в бл. 11 в ****, с което на общината е
съобщено за необходимостта от премахване на дърво (липа) намиращо се срещу
блока, поради неговото прогресивно съхнене и накланяне. По повод подадения
сигнал общината е отговорила, че след извършен оглед не са намерени основания
за премахване на дървото, видно от приложеното на л. 31 от делото писмо.
В неоспорения от
страните доклад по делото е прието за безспорно, че на 04.09.2020 г. е паднало
дърво върху паркирания в гр. *** лек автомобил марка ***собственост
на ищцата, вследствие което на същия са причинени следните щети - счупен
багажник и задно стъкло, задна чистачка, повредени електрически кабели на
мотора за задна чистачка, смачкани задна дясна колона и част от задна врата,
огънат таван, счупени елементи в багажната кухина и надраскана боя на дясно
електрическо огледало.
По делото е представено
писмо от РДПБЗН – Варна адресирано до ищцата, с което се съобщава, че на 04.09.2020
г. е паднало дърво върху лек автомобил марка ***с което на последния са
причинени материални щети.
По делото е представена
работна карта от автосервиз „Карколор“ ЕООД, в която
е посочено, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по лек автомобил
марка „*** възлиза на 3082,75 лева
с вкл. ДДС. Въз основа на работната карта и извършения ремонт е издадена
Фактура № 6965/15.10.2020 г.
По делото е разпитан свидетеля
*** /управител на ЕС
в бл. ***“/, според който преди да падне процесното
дърво е започнало да съхне. Посочва, че е имало
опасност клон от дървото да падне, поради което е предупредил живущите в блока
да не паркират автомобилите си под дървото. Липата е започнала да се накланя,
като била на около два метра от терасите на апартаментите в блока, поради което
свидетелят сигнализирал в общината за отстраняване на дървото.
По делото е разпитан свидетелката
*** Н. (етърва на ищцата), според която след инцидента с
автомобила ищцата е била стресирана и напрегната. Инцидентът се е отразил на
организацията на живота ѝ, тъй като ищцата не е разполагала с автомобил,
за да води децата си на различни мероприятия, а и тя самата е ползвала градски
транспорт и таксита, за да отиде до работа и обратно до дома си във кв.
„Виница“. Ищцата е била напрегната, от това, че непрекъснато мислела с какво да
отиде на работа, как да си вземе децата, кога ще приключи ремонта на автомобила
ѝ.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен
предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) претърпените
имуществени вреди върху процесния автомобил; 2) че
тези вреди се намират в причинна връзка с противоправно
поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложило работа, 3) че вредите са причинени при или по
повод изпълнение на възложената от ответника работа и 4) дължимостта
и размера на претенциите си. Ответникът следва да установи всички свои правоизключващи и правопогасяващи
възражения. Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
В неоспорения от
страните доклад по делото е обявено за безспорно, че на 04.09.2020 г. е паднало
дърво върху паркирания в гр. Варна, ж.к. „Чайка“ срещу блок № 11 лек автомобил
марка ***собственост на ищцата, вследствие което на същия са причинени следните
щети - счупен багажник и задно стъкло, задна чистачка, повредени електрически
кабели на мотора за задна чистачка, смачкани задна дясна колона и част от задна
врата, огънат таван, счупени елементи в багажната кухина и надраскана боя на
дясно електрическо огледало.
Страните не спорят, че
поддръжката на зелените площи в рамките на общината, включително на проценото дърво е задължение на ответника, като това
задължение произтича от чл. 61 и следващите от ЗУТ и приетата въз основа на
него Наредба на ОбС Варна за изграждане,
стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община
Варна.
В конкретния случай
установеното паднало дърво върху автомобила на ищцата е причинило имуществените
вреди описани по-горе. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на
лицата, на които общината е възложила дейностите по поддържането на зелените
площи с оглед създаването на необходимите условия за безопасното им използване,
в резултат на което са настъпили и вредите. Поради това и ответната община
дължи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на
бездействието на лицата, на които е възложила дейностите по поддържането на зелените
площи включително на процесното дърво. По делото са
ангажирани доказателства за отремонтирането на процесните щети по автомобила, поради което предявеният от
ищцата иск за имуществени вреди в размер от 3082,75 лева, се явява основателен
и следва да бъде уважен.
В тази връзка въпреки
указаната тежест по делото не са ангажирани доказателства за установяване на
направеното с отговора на исковата молба възражение, че дървото е паднало
вследствие на пороен дъжд. Обратно, от показанията на разпитания в съдебното
заседание свидетел ***, на които съдът дава
вяра, тъй като са пълни, логични и кореспондиращи с подадения от свидетеля
сигнал до общината се установи, че дървото е било засъхващо и наклонено, на
около два метра от терасите на апартаментите на бл. ***“, но въпреки подадения сигнал ответникът не е отстранил,
нито е обезопасил дървото.
Направеното от ответника
възражение, че работната карта касае щети по червен автомобил, а в
представеното по делото свидетелство за регистрация е посочено, че автомобилът
е кафяв е неоснователно, доколкото в самата работна карта е посочен и
регистрационният номер на отремонтирания автомобил,
който съвпада с регистрационния номер на автомобила на ищцата.
По отношение на
претенцията за неимуществени вреди, от показанията на свидетелката *** Н., се установи, че
такива са настъпили за ищцата, тъй като същата е била стресирана и напрегната
от невъзможността да ползва автомобила си. Установи се, че инцидентът се е
отразил на организацията на ежедневието ѝ, тъй като ищцата не е
разполагала с автомобил, за да води децата си на различни мероприятия, а и тя
самата е ползвала градски транспорт и таксита, за да отиде до работа и обратно
до дома си във кв. „Виница“. Установи се, че ищцата се е почувствала стресирана
и напрегната, от това, че непрекъснато мислела с какво да отиде на работа, как
да си вземе децата, кога ще приключи ремонта на автомобила ѝ. Съдът като
взе възможната заинтересованост на свидетелката, дава вяра на депозираните от
нея показания, доколкото същите са логични и възпроизвеждат лични възприятия на
свидетелката. По тези съображения, съдът приема, че претенцията за
неимуществени вреди е установена по основание.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда
по справедливост. Относно понятието справедливост разяснение са дадени в т. 2
от Постановление № 4 ОТ 23.12.1968 Г., Пленум НА ВС, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Тези разяснения са доразвити в практиката на
Върховният касационен съд, според която при определянето на справедливо
обезщетение следва да се взимат предвид и продължителността на претърпените
емоционални страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането – в този смисъл е Решение № 100/12.10.2020 г. по дело №
2871/2018 г. на II т.о. на ВКС.
По делото се установи,
че увреждането на автомобила, респ. лишаването на ищцата от неговото ползване е
причинило временно объркване на нейното ежедневие и организация на живота. Необходимостта
от планиране на нов режим и методи за осъществяване на голяма част от ежедневните
дейности на ищцата е довело до стрес и неудобства за нея, предвид това, че тези
ежедневни дейности не спират, нито се забавят, а продължават с обичайния си
темп независимо от липсата на превозно средство. Несъмнено наличието на
пандемия в страната в процесния период допълнително е
увеличило интензивността на изживените от ищцата стрес и неудобства. Установи
се, че стресът и неудобствата са траели в периода от увреждането на автомобила
до неговото отремонтиране, т. е. около месец и повече. С оглед изложеното и като взе предвид минималния
размер на работната заплата (610 лева) за страната към момента на настъпване на
вредите, установен в ПМС № 350/19.12.2019 г., съдът определя като справедливо
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 500 лева.
Върху сумите за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ
изплащане – чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, съобразно отправеното от ищеца искане.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че законната лихва се дължи от влизане в сила на
решението, съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като предмет на настоящото производство не
е самата незаконност на акт, действие или бездействие на общински орган, а
предмет на делото е материалното субективно право на обезщетение за причинени
вреди произтичащи от противоправно поведение
(действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
(ответникът) е възложило работа.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат разноски. В тази
връзка следва да бъде обсъдено своевременно направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата. Съдът като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна
сложност надвишаваща типичната за други дела от този вид, че не са събирани
многобройни доказателства, не са разпитвани множество свидетели и е приключило
в рамките на едно съдебно заседание приема възражението за основателно. Доколкото
обаче претендираното възнаграждение в размер от 500
лева надвишава минималният размер установен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само с
20,79 лева, изчислен съобразно общия интерес по делото, съдът приема, че същото
не следва да бъде редуцирано, а следва да бъде присъдено в пълен размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 673,31 лева,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, от които
сумата от 173,31 лева – държавна такса и сумата от 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** да заплати на Ц.Й.Н., ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 3082,75 лева /три хиляди осемдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляаща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка ***изразяващи се в
направени разходи за ремонт на щетите – счупен багажник и задно стъкло, задна
чистачка, повредени електрически кабели на мотора за задна чистачка, смачкани
задна дясна колона и част от задна врата, огънат таван, счупени елементи в
багажната кухина и надраскана боя на дясно електрическо огледало, причинени
вследствие от паднало дърво на 04.09.2020 г. върху паркирания в гр** срещу блок № 11 автомобил, собственост на ищцата, както и сумата от 500
лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от ищцата, изразяващи се в неудобства и стрес, вследствие на липсата
на превозно средство - лек автомобил марка ***ведно със законна лихва върху
всяка от главниците от увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 49 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *** да заплати на Ц.Й.Н., ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 673,31 лева /шестстотин седемдесет и три лева и тридесет
и една стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :