№ 52
гр. Габрово, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20234200100153 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от П.
Н. Г., С. П. Г., чрез своя баща и законен представител П. Г. и А. – М. П. Г., чрез
своя баща и законен представител П. Г., всички чрез адв. А. А., против ЗК
„Лев Инс“ АД.
Ищците твърдят в исковата молба, че на 22.10.2019 г., около 07:30 часа,
на главен път № III-403, при км 3+900, между село Кормянско и село Петко
Славейков, община Севлиево, движейки се в посока към село Кормянско, Ю.
Х. В., при управление на лек автомобил марка „БМВ", модел „320Д" с рег. №
ЕВ *** ВА, нарушавайки правилата за движение по ЗДвП - чл. 16, ал. 1, т. 1 и
чл. 20, ал. 2, причинил смъртта на велосипедиста М. П. Г., ЕГН ********** от
гр. Плевен. Във връзка с ПТП-то е съставен констативен протокол № 488 от
22.10.2019 г. по описа на Районно управление на МВР - гр. Севлиево.
Образувано е досъдебно производство ЗМ ДП № 424/2019 г. по описа на РУ -
гр. Севлиево за извършено престъпление по чл.343, ал.2, б. „в", във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
При посоченото ПТП, съгласно съдебномедицинска експертиза № СМ -
58 / 2019 г. по описа на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово, в следствие
на ПТП е настъпила смъртта на М. П. Г. - син на ищеца П. Н. Г. и брат на
ищците С. П. Г. и А. П. Г.. Като причина за смъртта е посочена тежка и
1
несъвместима с живота съчетана травма на главата и тялото с остра
кръвозагуба. Смъртта е настъпила много бързо след удара.
М. П. Г., към датата на ПТП-то е бил на 27 години. Бащата П. Г. е
отглеждал сина си от раждането му до навършването на пълнолетие, като не е
спирал да проявява грижа към него до последният му ден. Живеели са заедно в
едно домакинство. Загубата на сина му се отразила особено тежко на бащата
и ще остане непреодоляна до края на живота му. Отношенията им са били
близки, изпълнени с обич, морална и материална подкрепа. Между двамата е
съществувала здрава емоционална връзка. От деня на смъртта на сина си П. Г.
не намира душевен баланс и възможности за пълноценно изживяване на
емоционално щастие. Получава безсъние, дисрегулирано напрежение със
сърдечно-съдови оплаквания, главоболие, треперене на ръцете. Ищецът не
може да приеме смъртта на сина си и не може да преодолее загубата му.
Изпаднал в шок, не говорил, заеквал, често плачел. Бил много
разконцентриран, психически неуравновесен. Често седял вкъщи на стол или
на дивана, гледал в една точка и мълчал. Не чувал какво се говори край него.
Не се хранил редовно. Сега е по-добре, но още изпада в отнесени състояния и
гледа в една точка. Повече задържа емоциите си в себе си, заради децата си, но
това състояние сериозно влошава професионалните и междуличностните
области на функциониране и като цяло води до соматични и психични
проблеми. Когато остане, сам често плаче за сина си.
Загубата на брат също била непрежалима и за сестрите на М. П. Г., които
постоянно са били заедно с него и са живеели в едно домакинство. Споделяли
всички мигове на радост и трудности в живота си. Имали трайна, дълбока
емоционална връзка на задружно семейство и след загубата му изпитват
продължителни болки и страдания. М. П. Г., осигурявал спокойствие,
сигурност и финансова подкрепа. Като се прибирал от работа постоянно се
занимавал с двете си сестри. Играел с тях вкъщи. Интересувал се за
емоционалните им преживявания в ежедневието им и за физическото им
здраве и развитие. Помагал в къпането на невръстната С., сменял й пелените и
много често я приспивал. Извеждал децата в градския парк. С. била в детската
количка, а А. ходила с него за ръка. Сестрите на пострадалия също не са
преодолели загубата му. С. П. Г. и до днес пита родителите си къде е брат й.
Постоянно говори за него и не може да го изключи от своето ежедневие.
Нощем често бълнува обръщението към него „бате". Обяснено й е какво се е
2
случило, но тя не го приема и продължава да страда. А. П. Г., слуша
мълчаливо сестра си и очите й се пълнят със сълзи. След злополуката станала
емоционално затворена и мълчалива. Не иска да излиза и да играе с
приятелките. Избягва да говори за брат си, защото много се натъжава и
веднага се разплаква. Станала раздразнителна.
Преживяната внезапна загуба е нарушила цялостната хармония,
спокойствие и качеството на живота на ищците. Дълбокото и продължително
чувство на тъга довело до високи нива на тревожност и клинична депресия,
съпроводено от безнадеждност, липса на енергия, ограничен интерес и
удоволствие от контактуване с близки и практикуване на любими дейности.
Душевните болки и страдания са останали със силен интензитет. Между М. П.
Г. - от една страна и С. П. Г. и А. П. Г. - от друга страна е съществувала
изключителна, особена и трайна близост, различни от обичайно присъщите в
нашето общество от роднини, от този кръг. За починалия двете деца са били
най - близките му, заедно с баща му, защото той не е имал друго семейство и
са живеели трайно в едно домакинство.
С. П. Г. и А. П. Г. са изпитвали особена, близка привързаност - трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия(възприемали са го като втори
баща), породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно
присъщите за родствената връзка, което обосновава изключителност на
отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при
добри, социално-активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна
грижа и помощ. Предвид съвсем младата възраст на сестрите на пострадалия,
болките и страданията трябва да бъдат търпени от тях за значителен период от
време.
Твърди се, че за лекия автомобил - марка „БМВ", модел „320Д" с рег. №
ЕВ ***ВА, е имало сключена застраховка „ГО на автомобилистите" в
"Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, полица №
BG/02/119001632745, валидна от 11.06.2019 г. до 10.06.2020 г., което следва да
ангажира отговорността на ответното дружество за обезщетяване на
причинените, вследствие на ПТП, неимуществени вреди на П. Н. Г. - баща на
починалия М. П. Г., С. П. Г. - сестра на починалия М. П. Г. и А. П. Г. - сестра на
починалия М. П. Г..
Твърди се, че са налице законоустановените предпоставки, интересуващи
3
гражданския съд, за отговорността на прекия деликвент, Ю. Х. В., при
условията на чл. 45 от ЗЗД, в частта относно наличието на противоправно
поведение, вина и наличие на причинно - следствена връзка между смъртта на
М. П. Г. и механизма на ПТП, причинено от виновния водач. За ангажирането
на отговорността на ответника са налице, както предпоставките за
ангажирането на отговорността на прекия деликвент, така и
законоустановените предпоставки "Застрахователна компания Лев Инс" АД,
да отговаря за причинените от прекия деликвент вреди.
Моли се, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, чл.45, чл.52 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца П. Н. Г.,
застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева и по 100 000 лева на
всеки един от ищците С. П. Г. и А. П. Г., за неимуществени вреди, претърпени
вследствие непозволено увреждане - виновно причиняване на смъртта на М.
П.о Г., от водача Ю. Х. В., на лек автомобил - марка „БМВ", модел „320Д" с
рег. № ЕВ *** ВА, като към датата на събитието - 22.10.2019 г. автомобилът
има активна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите при
ответника - полица № BG/02/119001632745, валидна от 11.06.2019 г. до
10.06.2020 г.
Претендира се присъждането на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
считано от 19.07.2022 г. за обезщетението на П. Н. Г. и от 22.12.2022 г. за
обезщетенията на С. П. Г. и А. П. Г. до окончателното плащане.
В постъпилия отговор ответното дружество, чрез юр. К. И., оспорва
изцяло предявените срещу искове – по основание и размер.
Оспорва се отговорността на водача на лек автомобил „БМВ", модел
„320Д" с рег. № ЕВ***ВА,, за настъпване на процесното ПТП, както и вината
му. Твърди се , че събитието е случайно и не следва да се ангажира
отговорността на ЗАД „Лев Инс".
Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП и причинно - следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и
произшествието.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултата.
Пострадалият сам се е поставил в риск, нарушавайки чл. 80, ал. 1 и чл. 80А, ал.
1 от ЗДвП. Единствената причина за настъпване на ПТПТ-то е поведението на
пострадалия, при липса на пътно осветление, липса на светлинно и
4
светлоотразително обозначение, не е положил минимална грижа за запазване
на здравето и живота си , поради което се твърди, че същият се е самоувредил.
Оспорват се твърденията, че ищецът П. Г. търпи описаните в исковата
молба болки, страдания и негативни емоционални преживявания, както и
причинната връзка между твърдените увреждания и ПТП-то Съгласно чл. 51,
ал. 1 от ЗЗД, за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да
съществуват обективно. При условията на евентуалност, се оспорва
предявения от него иск за неимуществени вреди, като завишен и в
противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорват се твърденията на двете ищци – сестри на пострадалия при
ПТП-то, че за тях са настъпили неимуществени вреди. Възразява се, че и за
двете не е възникнало материалното притезание – право на обезвреда за
неимуществени вреди в резултат на загуба на близък, за което се излагат
подробни доводи, като се позовава на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. При
условията на евентуалност, се оспорва предявените от сестрите искове за
неимуществени вреди, като завишени и в противоречие с принципа на
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за присъждане на лихва, тъй
като неоснователността на главните искове води до неоснователност и на иска
за заплащане на законна лихва.
С протоколно определение от 03.10.2023 г. производството по делото
беше спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до влизане в сила на съдебен
акт по НОХД № 186/2022 г. на ОС- Габрово. С определение № 1191 от
20.12.2024 г. производството по делото е възобновено след влизане в сила на
постановената присъда по наказателното дело.
С протоколно определение от о.с.з. проведено на 18.02.2025 г. съдът
допусна изменение на размера на предявените искова за неимуществени вреди
от ищците С. П. Г. и А. П. Г., като същите са намалени на по 60 000 лв. за
всеки от тях.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците подържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответното дружество
оспорва исковете и поддържа отговора, като моли същите да бъдат
5
отхвърлени, алтернативно да бъдат уважени в по – нисък размер. И двете
страни претендират разноските по делото. Процесуалният представител на
ищците представя писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: удостоверение за
наследници изх. № 14- 4643 от 31.10.2019 година; препис – извлечение от акт
за смърт от 24.10.2019 година; удостоверение за раждане от 10.09.2018 година;
удостоверение за раждане от 26.11.2012 година; констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 48822.10.2019 година;препис от протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.10.2019 година; молба – претенция до
Застрахователна компания „Лев Инс” АД от 14.12.2022 година; СМЕ №
СМ58/2019 година; известие за доставяне; приложеното НОХД № 186/22 г. на
ГбОС, както и приетата съдебно - автотехническа експертиза, изслушаните
свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
За ненуждаещо се от доказване и за безспорно е обявено от съда с
доклада по делото, изменен в о.с.з. проведено на 18.02.2025 г., че по НОХД №
186/22 г. на ОС- Габрово е влязла в сила присъда, с която е признат за виновен
Ю. Х. В., за това, че на 22.10.2019 г., около 07:30 часа, на главен път № III-403,
при км 3+900, между село Кормянско и село Петко Славейков, община
Севлиево, движейки се в посока към село Кормянско, при управление на лек
автомобил марка „БМВ", модел „320Д" с рег. № ЕВ *** ВА, нарушавайки
правилата за движение - чл. 20, ал. 1 ЗДвП, причинил смъртта на движещия се
срещу него велосипедист М. П. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен и му е
наложено съответно наказание.
За ненуждаещо се от доказване и за безспорни са обявени
обстоятелствата, че за лек автомобил марка „БМВ", модел „320Д" с рег. № ЕВ
*** ВА, към момента на ПТП-то е имало действащ застрахователен договор
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответното дружество, че е отправено искане от ищците – наследници на
починалото лице вследствие ПТП-то по чл. 380 от КЗ за претърпените
неимуществени вреди от процесното ПТП, както и че застрахователят не е
изплатил обезщетение по предявените пред него претенции.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 14-4643 от
6
31.10.2019 г. е видно, че ищецът П. Н. Г. е баща на починалият при ПТП-то М.
П. Г..
От представените удостоверения за раждане е видно, че ищцата С. П. Г.,
родена на 05.09.2018 г., е еднокръвна сестра на починалия и към настъпване на
смъртта му е била на 1 година, а ищцата А.- М. П. Г., родена на 23.11.2012 г.,
еднокръвна сестра на починалия към настъпване на смъртта му е била на 7
години.
От свидетелските показания на св. Д. С., фактическа съжителка с ищеца
и майка на двете сестри -ищци по делото, се установява, че разбрала за
случилото се от съпруга си, който й се обадил и тя била в шок. Живеели с М. в
едно домакинство, заедно на квартира. М. си имал стая. М. имал добри
отношения с двете момичета. Тогава А. – М. била първи клас, а другото дете
било на една година и месец. Той постоянно водел А.- М. до магазина, водил я
на градина, вземал я. Добре се държал и с двете сестри. Те му се радвали,
ходели му в стаята да си говорят. Той правел закуска, вечеря, купувал им
разни неща от магазина. Децата трудно приели случилото се. А. – М. няма
приятели, тя е по- скромна, а малката ходи на градина. След произшествието
децата спят по- малко, по- малко се хранят, бълнуват, като това продължило
година и нещо след инцидента.
От свидетелските показания на св. А. Г., сестра на ищеца и леля на двете
деца, се установява, че те на практика живеят заедно, въпреки че не са в едно
домакинство. Тя знае за станалото, защото М. работел при нея в МОЛ-а. Бил
добро момче, помагал вкъщи. След като го погребали М., брат й много се
променил. Като се прибере вечер хапне и пали свещ. Като научил за станалото
го заварила разтреперан, не бил на себе си, цяла седмица плакал. Трудно
понасял мъката. Вече шест години държи лампата светната, много е застроен
от загубата на детето.
От приетата по делото съдебно -автотехническа експертиза, допусната
във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, се установява, че ПТП-то
протича на прав пътен участък с променлив наклон в зоната на ПТП, платното
за движение е с ширина - 6,4 м., с двупосочна организация на движението, с
по една лента във всяка посока, с ширина 3,2 м., разделени със слабо видима
прекъсната осева линия „МЗ", пътната настилка е силно износен с напуквания
7
асфалт, в зоната на ПТП няма пътни знаци. На 22.10.2019 г., около 7:30 часа,
на път № III — 403 лек автомобил „БМВ" модел „320Д", с peг. № ЕВ *** ВА
управляван от Ю. Х. В. от с. Петко Славейков се движи в посока от с. Петко
Славейков към с. Кормянско със скорост от около 88,6км/ч. = 24,61 м/с., като
лявата част на автомобила е на около 0,6м. на ляво спрямо посоката му на
движение от осевата линия в лентата за насрещно движение. По същото време
велосипед, с допълнително монтиран двигател с вътрешно горене, управляван
от М. П. Г. се движи в посока от с. Кормянско към с. Петко Славейков със
скорост от около 25км/ч., движейки се в лентата за насрещно движение на
около 0,3м. на юг от осевата линия. При км. 3+900 на разстояние 37,5 - 38,5м.
западно от приетия ориентир 2 и 3,4 - 3,6м. на юг от северния край на
платното за движение, траекториите на двамата се пресичат и следва челен
леко кос удар между тях. От техническа гледна точка като причина за
настъпване на ПТП вещото лице сочи: движение в лентата за насрещно
движение от страна на велосипедиста; частично навлизане в лентата за
насрещно движение от страна на водача на л.а. „БМВ"; невъзприемане на
насрещно движещият се от страна и на двамата водачи и непредприемане на
действия за спиране или отклонение на дясно спрямо посоката си на движение
и осъществяване на разминаване. В момента на удара скоростта на лекия
автомобил е 88, 6 км/ч, а на велосипедиста е била 25 км/ч. Велосипедистът се
е движил в посока от с. Кормянско към с. Петко Славейков и в момента на
удара се е намирал на около 0,3м. от осевата линия в лентата за движение от с.
Петко Славейков към с. Кормянско / в лентата за насрещно движение /. От
техническа гледна точка, според вещото лице, ПТП - то е предотвратимо от
страна на велосипедиста при скоростта му на движение, ако се е движил в
полагащата му се пътна лента и при предприемане на отклонение на дясно за
заемане на полагащата му се лента, когато разстоянието между двамата
участници е по голямо от 97 м. Вещото лице е приело, че при своевременно
възприемане и предприемане на интензивно спиране от двамата водачи -
опасната зона при насрещно движение е 103 м. И при предприемане на
интензивно спиране на разстояние между тях по- голямо от 104 м. ПТП -то е
нямало да настъпи. Също така приема, че при своевременно възприемане и
предприемане на отклонение от двамата водачи на дясно спрямо посоката им
на движение, като необходимото разстояние е - 96,2м., при предприемане на
отклонение с цел заемане на полагащата се лента на разстояние между тях по-
8
голямо от 97 м., ПТП е нямало да настъпи, както и ако всеки от водачите се е
движил в полагащата му се пътна лента.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове за неимуществени
вреди, с правно осн. чл. чл. 432 вр. 493, ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД,
съединени с акцесорен иск за лихва по чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с
предмет присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
ищците, вследствие смъртта на М. П. Г., син на ищеца П. Н. Г. и брат на
ищците С. П. Г. и А.- М. П. Г., настъпила вследствие ПТП, за което е виновен
водача управлявал МПС, застраховано при ответното дружество. Предявените
искове са основани на отговорността на застрахователя спрямо увредения за
нанесени от застрахования вреди.
По предявения осъдителен иск от бащата П. Н. Г., съдът намира, че ищеца
попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди, очертан в Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на ВС, доп. с
Постановление № 5 на Пленума на ВС от 24 ноември 1969 г. С оглед на това,
същият е активно материално-правно легитимиран да претендират
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта
на неговия син.
Така предявеният иск е допустим, на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл.
498, ал. 3 от КЗ, тъй като видно от приложените към исковата молба
доказателства се установява, че преди сезиране на съда е отправена
застрахователна претенция от увреденото лице на 19.07.2022 г., като ответното
дружество не се е произнесло по застрахователната претенция.
Във връзка с влязлата в сила присъда по НОХД № 186/22 г. на ГбОС,
извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца,
както и настъпилата смърт на наследодателя на ищеца, не могат да се
преразглеждат от настоящия състав, тъй като решението по наказателното
дело, на осн. чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се доказа по
делото настъпването на застрахователно събитие - ПТП, за което е виновен
застрахования по ГО при ответника, от което са настъпили неимуществени
вреди за ищеца – причинени от смъртта на сина му, починал вследствие на
9
ПТП-то, причинно- следствената връзка между вредите и процесното ПТП,
както и наличието на валиден застрахователен договор.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултата от
пострадалото лице настоящият състав на съда приема следното:
Видно от постановената присъда по наказателното дело, виновният водач
е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни
да контролират непрекъснато превозното средство, което управляват и
същевременно водачът е причинил смъртта на велосипедиста Г., който се е
движил срещу него. Според приетата в настоящото производство
автотехническа експертиза, водачът на лекия автомобил се е движил по пътя
си с разрешената скорост за участъка от 88, 6 км/ ч, а велосипедистът в
момента на удара се е намирал в платното на лекия автомобил. И двамата
насрещно движещи се водачи са могли да се възприемат, но не са го
направили своевременно, като водача на велосипеда е имал техническа
възможност да предприеме, намирайки се в насрещното платно, отклонение
надясно на автомобила, да се прибере в собственото си платно и да избегне
удара. Навлизайки в насрещното платно пострадалият велосипедист сам е
създал предпоставка за възникване на произшествието, като с действията си е
нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според вещото лице причина за
произшествието е начина на движение на двете превозни средства, като
ударът е могъл да бъде избегнат от всеки един от тях – велосипедиста да се
прибере в собственото си платно и да предприеме спиране, а водача на лекия
автомобил да предприеме своевременно спиране и отклоняване на автомобил
в дясно на платното. Предвид изложеното настоящия състав на съда намира,
че приноса на водача на велосипеда, с оглед приетото заключение, за
настъпилото ПТП и респ. настъпилото увреждане, следва да бъде определено
в размер на 50 %. С оглед изложеното възражението на ответното дружество
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице,
наследодател на ищеца, е основателно.
Причинната връзка между процесното ПТП-то и настъпилата смърт на
наследодателя безспорно е установена. Понесените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия син
безспорно са довели до интензивни болки и страдания, и същите се явяват
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, причинено от
10
застрахования Ю. Х. В. и те подлежат на обезвреда.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по
сходни случаи. Не се доказа по делото ищецът да е претъпял по- големи вреди
от обичайните в такива случай. При настъпване на смъртта на наследодателя
на ищеца, пострадалият е бил на 27 години и двамата са живели в едно
домакинство. Бащата и сина са били социално свързани. От показанията на
свидетелите се установява, че те са имали нормални отношения на баща и син.
Загубата е била внезапна и е породила за ищеца негативни изживявания,
каквито са съпътстващите загубата на дете, чувство на скръб и тревожност,
изпитвани при съществуващи нормални взаимоотношения при такава връзка
родител-дете. Няма данни загубата да се е отразила на емоционалното,
психическо и физическо състояние на ищеца в значително по-висока степен, с
изпадане в състояние на продължителен стрес, дискомфорт и психическо
разстройство от смъртта на неговия син. Съобразявайки тези обстоятелства,
както и икономическата обстановка в страната към 2019 г., съдът намира, че
за неимуществените вреди от претърпените негативни изживявания от
смъртта на неговия син, като се взе предвид, че застрахователят не е
определил обезщетение, следва да му се определи обезщетение от 150 000
лв., което следва да бъде намалено с приетия по – горе процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на
50 %. Предвид изложеното в полза на ищец следва да се присъди сумата от 75
000 лв., като предявеният осъдителен иск за неимуществени вреди до 200 000
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По акцесорния иск за присъждане на лихва за забава, с пр. осн. чл. 86 от
ЗЗД, върху уважената сума за неимуществени вреди от датата на предявяване
на застрахователната претенция – 17.07.2022 г. до изплащане на сумата, съдът
намира, че същата е основателна, доколкото отговорността на застрахователя
за забава, съгласно нормативната уредба, започва да тече от уведомяването,
тъй като не се представят доказателства, кога същият се е произнесъл.
По исковите претенции на малолетните деца ищците С. П. Г. и А.- М. П.
Г., съдът намира следното:
За уважаване на исковите претенции на двете сестри, на първо място
11
следва да се докаже настъпването на застрахователно събитие - ПТП, за което
е виновен застрахования по ГО при ответника, от което са настъпили
неимуществени вреди за ищците – причинени от смъртта на брат им, починал
вследствие на ПТП-то, причинно- следствената връзка между вредите и
процесното ПТП, както и наличието на валиден застрахователен договор.
Настоящият състав на съда, видно от мотивите на решението по- горе, прие за
доказан фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на
ответното дружество.
На второ място за уважаване на исковите претенции, ищците следва да
докажат, че са претъпели болки и страдания, вследствие на смъртта на М. Г. –
техен брат, както и създадена изключителна емоционална връзка между тях и
починалото лице, доколкото същите са от разширения кръг легитимирани
лица, които могат да претендират обезвреда на неимуществените вреди по
смисъла на ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С това
тълкувателно решение Върховният съд прие, че е справедливо, от гледна точка
на чл. 52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг –
братя и сестри, баби/дядовци и внуци, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС
№2/30.11.1984г.
В практиката си ВКС приема, че с оглед дадените в цитираното ТР
разрешения, първата предпоставка- особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни житейски факти
и обстоятелства, довели до особено силна привързаност между починалия и
претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от 25.V.1961г. и
ППВС №5 от 24.ХІ.1969г. При преценката за наличие на такава силна връзка,
Върховният съд приема, че следва да се съобрази обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между роднини, като братя и
сестри, баба/дядо и внуци, се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини,
като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се
12
установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата,
а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и
обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски
обстоятелства, относими към връзката се сочат за връзката между братята и
сестрите – израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие
на родителите за работа в чужбина (решение №372 от 14.01.2019г. по т.д.
№1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.
№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др.).
По настоящото дело не спорно, че ищците са сестри на починалото лице,
което се установява от представените удостоверения. Доказа се, че между
ищците и М., са поддържани добри взаимоотношения, изразяващи се във
взаимна грижа – починалият се е грижел, в рамките на обичайните за
традиционното българско семейство отношения за своите по – малки сестри.
Безспорно от свидетелските показания се доказва, че между брата и сестрите
отношенията са се характеризирали с взаимна обич, подкрепа и емоционална
грижа – играли са и водил е А. - М. на училище, грижил се за децата, помагал
на съжителката на баща му при отглеждането им, тъй като всички са живели в
едно домакинство. Изложените факти и обстоятелства не доказват
изключително силна връзка по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,
а нормалната за българските бит и традиции духовна и емоционална близост
между такива роднини.
При разпределената доказателствена тежест, в хода на производството не
се установи, че причинените морални болки и страдания от смъртта на М., са
нахвърлили, по интензитет и времетраене, нормално присъщите за тези
родствени връзки. Напълно естествено, след настъпване на процесното ПТП,
ищците са се намирали в стресово състояние, да са емоционално напрегнати, с
чувство на тъга и болка за известен период от време, въпреки ниската им
възраст, но при нито една от тях не се установяват настъпили трайни
последици за психиката им. Изпитваните от ищците мъка, тъга и потиснатост,
могат да се определят като обичайни за загубата на близък роднина.
От гореизложеното следва, че ищците не са от кръга лица, материално
правно легитимирани да получат обезщетение на неимуществени вреди от
смъртта на техен близък - брат им, поради което предявените осъдителни
13
искове от С. П. Г., чрез своя баща и законен представител П. Г. и А. – М. П. Г.,
чрез своя баща и законен представител П. Г., в размер на 60 000 лв. всеки от
тях, против ответното застрахователно дружество, с пр. осн. чл. 432 вр. 493,
ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, съединени с акцесорен иск за лихва по
чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
При този изход на делото по разноските съдът намира, че същите следва
да бъдат определени по съразмерност, а именно:
Ищецът П. Н. Г. претендира разноски за заплатено адв. възнаграждение в
размер на 12 650 лв., като процесуалния представител на ответника
противопоставя възражение за прекомерност на същото на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото съответства на
минималния размер по НВАР. С оглед изхода на делото, по съразмерност в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 743, 75 лв.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на 3
000 лв.
С оглед отхвърлителната част на предявените искове, съдът намира, че в
полза на ответното дружество следва да се присъди по съразмерност
претендираните разноски за експертиза в размер на 243 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. Плевен, ******, на осн. чл. на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 75 000 лв.
(седемдесет и пет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на сина му М. П. Г., починал при ПТП
настъпило на 22.10.2019 г. и причинено виновно от водача на л.а. „БМВ",
модел „320Д" с рег. № ЕВ *** ВА Ю. Х. В., с влязла в сила присъда по НОХД
14
№ 186/22 г. на ГбОС и със застраховка ГО при застрахователното дружество,
ведно със законната лихва за забава от 19.07.2022 г. до окончателното
заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 75 000 лв. до
предявения размер от 200 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А.- М. П. Г., ЕГН **********, чрез
законния представител баща й П. Н. Г., ЕГН ********** против ЗК "Лев Инс"
АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №
67А, в качеството на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
на лек автомобил л.а. „БМВ", модел „320Д" с рег. № ЕВ *** ВА, чийто водач
има вина за настъпило на 22.10.2019 г. ПТП, при което е причинена смъртта на
нейния брат М. П. Г., с пр. осн. чл. 432 вр. 493, ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 52
от ЗЗД, за сумата от 60 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 22.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. П. Г., ЕГН **********, чрез законния
представител баща й П. Н. Г., ЕГН **********, против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК
*********, гр. София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, в
качеството на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на лек
автомобил л.а. „БМВ", модел „320Д" с рег. № ЕВ *** ВА, чийто водач има
вина за настъпило на 22.10.2019 г. ПТП, при което е причинена смъртта на
нейния брат М. П. Г., с пр. осн. чл. 432 вр. 493, ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 52
от ЗЗД, за сумата от 60 000 лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 22.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГбОС разноски
по делото в размер на 3 000 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. Плевен, ******, разноски по делото за адв. възнаграждение в
размер на 4 743, 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Плевен, ****** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Студентски,
бул. "Симеоновско шосе" № 67А сумата от 443 лв. – разноски по делото, на
15
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
16