РЕШЕНИЕ
Номер 630 15.11.2019 година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XIII търговски състав
На 16.10.2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 261 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 134
ЗЗД във вр. чл.59 ЗЗД.
Ищецът - “ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ” СД, ЕИК: ********* –
в ликвидация със седалище и адрес на управление: с.
Брестник, общ. Родопи, ул. “Манастирска” - /ул. “И. Вазов” № 27/,
представлявано от Г.И.З. – ликвидатор твърди, че на 24.06.2013 г. в гр. Пловдив
е сключено Споразумение за заместване в дълг
между “Сиенит инвест“ ООД, ЕИК: *********, като кредитор, “Владиван 2” ЕООД, ЕИК:
*********, като поемател, и ответникът Ц.И.Б. с ЕГН **********, като длъжник, с
което поемателят “Владиван 2” ЕООД е заместил изцяло длъжника Ц.И.Б. по отношение
на задължението ѝ към “Сиенит инвест” ООД в размер на 60 000 лв. с включен
ДДС по фактури № 1446/27.02.2009 г. и № 1583/19.06.2009 г. Уговорено е, че длъжникът
се освобождава от задължението си към “Сиенит инвест” ООД с подписването на споразумението,
а длъжник става поемателят. Сочи, че
съгласно т. 5 от Споразумението имуществените отношения между длъжника и поемателя
във връзка с извършваното заместване в дълг, е следвало да бъдат уредени с
отделно споразумение. Твърди, че до момента Ц.И.Б. не е заплатила на “Владиван
2” ООД сумата в размер на 60000 лева, въпреки отправените ѝ покани.
Ищецът сочи, че с Договор от 24.06.2013 год., „Владиван 2” ЕООД и “Сиенит инвест”
ООД са постигнали съгласие „Владиван 2” ЕООД
да прехвърли на “Сиенит инвест” ООД вземането си към "Сиенит” ООД в размер
на 178693.18 лева, като страните са се съгласили, че съгласно посоченото
по-горе Споразумение за заместване в дълг от 24.06.2013 г. “Сиенит инвест “ ООД
има вземане от “Владиван 2” ЕООД в размер на 60000 лева, като поемателя се
съгласява да погаси същото в срок до 30.06.2013 г. (Раздел II, т. 2.1.2.). В Раздел
втори „Компенсиране/прихващане“ - т. 2.2.1 е уговорено, че страните по този договор
„Владиван 2” ЕООД и “Сиенит инвест” ООД компенсират/прихващат насрещните си задължения
по т. 1.2.2, т. 2.1.1 и т. 2.1.2 до размера на вземането на “Сиенит инвест” ООД.
Ищецът твърди, че с извършеното прихващане поетото задължение от “Владиван 2” ООД
за изплащане на сумата 60000 лева с ДДС, съгласно Споразумение за заместване в дълг
от 24.06.2013 г. е изпълнено и задължението му към “Сиенит инвест “ ООД е погасено,
което всъщност е задължението на ответника Ц.Б. към “Сиенит инвест “ ООД в
посочения размер. Сочи, че на 20.09.2017 г. е вписана промяна в правната форма на
“Владиван 2”, като от същата дата то вече не е ЕООД, а ООД, извършени са промени в съдружниците и управителите.
Ищецът твърди, че Ц.И.Б. е била поканена на среща, която да бъде проведена на
12.10.2017 г. за постигане и подписване на споразумение за уреждане на
имуществените ѝ отношения с „Владиван 2” ООД, съгласно т. 5 от Споразумението
за заместване в дълг от 24.06.2013 г. с Нотариална покана peг. № 8010, т.3, акт
63 на нотариус peг. № 483 гр. Пловдив, връчена ѝ на 09.10.2017 год. срещу
разписка № 16. Твърди, че същата не се е явила на посочената дата и час, съобразно
отправената покана, и не е заплатила сумата
от 60000 лева на „Владиван 2” ООД, поради което за “Владиван 2” ООД е възникнал
правен интерес да предяви иск против Ц.И.Б. за заплащане на сумата от 60 000 лева,
ведно със законната лихва, дължима върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска в съда до окончателното й изплащане, което не е сторено. Като твърди,
че е кредитор на “Владиван 2” ООД, тъй като с решение по арбитражно дело №
6/2017 год. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд от
22.12.2017 г. “ВЛАДИВАН 2“ ООД е било осъдено да му заплати сумата от 178 693.18
лева, представляваща цена по договор за цесия от 24.06.2013г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.12.2017 г., както и сумата от 10 560.79 лв.
разноски в арбитражното производство, като за присъдените суми по арбитражното дело
е бил издаден изпълнителен лист от 21.02.2018 по ч.т.д. № 77/2018 г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, а до момента “ВЛАДИВАН 2 “ ООД не е изплатило на ищеца присъдените
по арбитражното дело суми, нито е предприел действия по събиране на дължимите му
от Ц.И.Б. суми в размер на 60000 лева, за него е налице интерес сумата от
60 000 лв. да влезе в имуществото на длъжника му “ВЛАДИВАН 2“ ООД, за да
може от нея да удовлетвори своето вземане, ищецът предявява настоящия иск на основание
чл. 134 от ЗЗД да бъде осъдена Ц.И.Б. да заплати на “ВЛАДИВАН 2“ ООД сумата от
60000 лв., с която сума “ВЛАДИВАН 2“ ООД е погасило задължението на ответника по
фактури № 1446/27.02.2009 г. и № 1583/19.06.2009 г., съгласно Споразумение за заместване
в дълг между “Сиенит инвест “ ООД, ЕИК: ********* - кредитор, “Владиван 2” ЕООД,
ЕИК: *********, като поемател и Ц.И.Б. с ЕГН: **********, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на “ВЛАДИВАН 2“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
На
основание чл. 134, ал.2 от ЗЗД като съищец по делото е конституиран “ВЛАДИВАН
2“ ООД, който поддържа така предявения иск като взима становище, че Ц.Б. е била
служител в СД „Владиван, И. и с-ие“, в което собственик е бил управителят на
„Владиван 2“ ЕООД и същата се е договорила с управителя да получи в заем от
„Владиван 2“ ЕООД процесната сума, за да
заплати СМР по фактурите, посочени в исковата молба, с уговорката парите да
бъдат върнати, при условия, уговорени в допълнително споразумение. Парите не са
били дадени в брой, нито преведени по сметка, поради наличие на финансови
отношения между дружествата „Сиенит“ ООД, „Сиенит Инвест“ ООД, СД „Владиван, И.
и с-ие“ и „Владиван 2“ ЕООД, а е използвана правната форма на заместване в
дълг, по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. Твърди, че дългът на ответника по двете
фактури към „Сиенит Инвест“ ООД е погасен, а средствата за това не са
възстановени от Ц.Б., като въпреки многократните устни и писмени покани,
последната не е пожелала да се постигне споразумение за връщане на сумата.
Същата е осчетоводена в счетоводството на „Владиван 2“ ЕООД, сега ООД, като
дължима от Ц.Б..
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц.И.Б., представлявана
от адв. М. З. - М., с който оспорва иска като недопустим, поради липса на правен
интерес. Сочи, че правото по чл. 134 от ЗЗД е предвидено за кредитора, с цел
предотвратяване намаляването на имуществото на длъжника, т.е. функцията на иска
е обезпечителна и не се прилага, когато длъжникът бездейства, но имуществото му
е достатъчно да обезпечи вземането на кредитора. Твърди, че видно от справка по
лице в АВ, ищецът е обезпечил вземането си към „Владиван 2“ ООД чрез възбрана върху
собствен на дружеството имот и следователно търсената с настоящия иск обезпечителна
мярка е ненужна. Отделно твърди, че искът е и неоснователен, доколкото не са
представени доказателства, че бездействието на длъжника застрашава интересите
на кредитора му и след като събирателното дружество - ищец в настоящото производство
може да се удовлетвори от наличното имущество на „Владиван 2“ ООД, то липсва основание
за предявяване на иск по чл. 134 от ЗЗД срещу трето лице. Навежда възражение и
за това, че иска е недопустим, предвид твърденията на ищецът, че вземането на неговия длъжник по
отношение на ответника е с произход неоснователно обогатяване, а едновременно с
това длъжникът му, конституиран като съищец твърди наличие на договорни
отношения между обогатилия се и обеднелия, свързани със сключен между същите
страни договор за заем за същата сума.
Оспорва
представените с исковата молба фактури, като твърди, че същите не представляват
документ нито по Закона за счетоводството, нито по ЗДДС, доколкото не притежават
необходимите реквизити, както и че е договарял със „Сиенит инвест“ ООД за извършване
на твърдените СМР, като сочи, че такива няма нито договорени, нито извършени.
Твърди, че не е подписвал представените фактури и не е сключвал сделка за предоставяне
на услуги по тях. Настоява съда да приеме, че договор между „Сиенит инвест“ ООД
и ответника, обективиран в процесните фактури, не е сключван, че същият е нищожен
поради липса на предмет, липса на основание, липса на форма и съгласие, и
поради това не е породил задължения за ответника. Навежда възражение за
нищожност и на сключеното въз основа на него Споразумение за заместване в дълг.
Твърди, че подписът, положен в процесното споразумение не е изпълнен от нея и
настоява съда да отхвърли претенциите
на ищеца и да присъди направените съдебни и деловодни разноски от ответника.
Претендира разноски.
В
депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът “ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ” СД
- в ликвидация оспорва възраженията и твърденията на ответника. На първо място
оспорва твърдението, че имуществото на “Владиван 2” ООД е достатъчно да обезпечи
собственото му вземане, като сочи, че възбраненият имот е недостатъчен. Оспорва
твърдението на ответника, че е налице сключено споразумение между Ц.Б. и “Владиван
2” ООД за уреждане на имуществените им отношения по повод договора за заместване
в дълг. Твърди, че ответникът е страна по
представеното Споразумение за заметване в дълг от 24.06.2013 год., с което последният
е признал, че дължи на “Сиенит инвест” ООД сумата от 60 000 лева за извършени услуги
по двете представени фактури. Признанието от страна на ответника, направени в Споразумението
за заместване в дълг, че дължи сумата от 60 000 лева, е в основата на заместването
в дълг - без такива твърдения от страна на Ц.Б. няма и основание за заместване.
Ищецът твърди, че ”Владиван 2” ООД е изпълнил едно задължение, което е представено
пред него от ответника като съществуващо и с посочено основание - изпълнение на
СМР по два броя фактури, цитирани в Споразумението за заместване в дълг.
Оспорва възражението на ответника за нищожност на споразумението за встъпване в
дълг.
В
допълнителния отговор, депозиран от ответника, същият заявява, че поддържа
твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Оспорва
твърдението на ищеца, че сумата от 60 000 лв. е била изплатена от ”Владиван
2” ООД на “Сиенит инвест” ООД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите
и възраженията на страните, прие следното:
С
решение от 22.12.2017г., постановено по арб.д. № 6/2017г. на АС при АБАС
„Владиван 2“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на СД „ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ“
– в ликвидация, ЕИК ********* сумата от 178 693.18 лв., представляваща
цена по договор за цесия от 24.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от
08.12.2017г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 10 560.79
лв., представляващи разноски в производството, а на 15.02.2018г. ПАС е издал
изпълнителен лист за присъдените суми. Коментираното до тук обосновава
активната материално правна легитимация на ищеца по иска по чл. 134 ЗЗД като кредитор на „Владиван 2“ ООД.
Противно
на възраженията на ответникът, съдът счита, че за кредитора - ищец е налице
правен интерес от това да упражни правата на своя длъжник, който бездейства,
като в случая е без значение дали наличното имущество на последния е достатъчно
да покрие задълженията му, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД цялото негово
имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Дори и да се приеме,
че липсата на интерес за ищеца следва да се установява от длъжника, то в хода
на настоящото производство не се установи да е налично имущество на длъжника,
достатъчно да удовлетвори кредитора. Вярно е, че върху собствения на длъжника
имот е вписана на 28.02.2018г. възбрана – л.68, както и че е насочено
принудително изпълнение върху същия и след извършената публична продан в полза
на ищеца е разпределена сумата от 116 070.32 лв. – л.107-109, което от една
страна няма данни да е влязло в сила, а дори и да е, сумата разпределена на
кредитора е недостатъчна за пълното му удовлетворяване. Няма данни за реалната
пазарна стойност на откритото да е притежание на длъжника МПС – л.116-117, за
да се прецени доколко същото би могло да удовлетвори кредитора след проведено
съответно производство. Изводът е, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения иск по чл. 134 ЗЗД.
На
24.06.2013г. е сключено между кредитора
„СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД, длъжника Ц.Б. и поемателя на дълга „ВЛАДИВАН 2“
ЕООД споразумение, с което страните са се съгласили поемателя „ВЛАДИВАН 2“ ЕООД
да замести изцяло длъжника Ц.Б. за задължението на последния, за което са
издадени фактура № 1446 от 27.02.2009г. и фактура № 1583 от 19.06.2009г. в
размер на 60 000 лв. към кредитора „Сиенит инвест“ ООД. В чл.3 от
споразумението страните са се договорили задължението да бъде изпълнено от
поемателя на кредитора „СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД в срок до 30.06.2013г., а длъжника да
се освободи от задължението си към
„СИЕНИТ ИНВЕСТ“ ООД, считано от подписване на споразумението.
От
приетата почеркова експертиза се установява, че подписа, положен в
представеното в заверен препис споразумение от 24.06.2013г. за „длъжник“ е
изпълнен от Ц.Б..
Представени
са и приети като писмени доказателства фактура № 1446 от 27.02.2009г. и фактура
№ 1583 от 19.06.2009г. в заверен препис от ищеца, които след като последния е
бил задължен на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал и не е изпълнил
това задължение са изключени от доказателствения материал по делото.
На
24.06.2013г. между „Владиван 2“ ЕООД и „Сиенит инвест“ ООД е сключен договор за
цесия, с който цедента „Владиван 2“ ЕООД прехвърля своето вземане в размер на
178 693.18 лв. към „Сиенит“ ООД в полза на „Сиенит инвест“ ООД. Като цена
по договора за цесия е уговорената номиналната стойност на прехвърленото
вземане, а плащането й е съобразно уговореното в раздел втори от договора в
срок до 30.06.2013г. В раздел Втори от договора страните са приели, че
съществува вземане на „Сиенит инвест“ ООД към „Владиван 2“ ЕООД по договор от
24.06.2013г. /предварителен договор за покупко – продажба на апартамент, ведно
с изба и гараж/ в размер на 112 655.81 лв., както и вземане в размер на
60 000 лв. по договор за заместване в дълг от 24.06.2013г. или общия
размер на вземанията на „Сиенит инвест“ ООД са в размер на 172 655.81 лв.
с падеж 30.06.2013г., които вземания са погасени с извършено прихващане с вземането на „Владиван 2“ ЕООД към „Сиенит
инвест“ ООД за цената по договора за цесия до размера на по – малкото от тях – това на „Сиенит инвест“ ООД в размер на
172 655.81 лв..
С
нотариална покана „Владиван 2“ ООД е поканил Ц.И.Б. да се яви на посочено
място, ден и час за уреждане на отношенията между страните по сключения договор
за заместване в дълг от 24.06.2013г., която покана е връчена на адресата на
09.10.2017г. – вж. л. 11.
В
конкретният случай ищецът, като кредитор и процесуален субституент, твърди, че
вземането на неговия длъжник, който бездейства и по този начин заплашва
удовлетворяването му е с произход неоснователно обогатяване. За преценка
основателността на предявения иск следва да се установи съдържанието на
правоотношението между третото лице – ответник и носителя на материалното право
– длъжник, чийто права ищеца претендира, съответно налице ли е обогатяване на
ответника за сметка на длъжника на ищеца.
Заместването
в дълг е договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а
старият длъжник се освобождава, за сключването на който е необходимо съгласието
на кредитора - чл. 102 ЗЗД. Предпоставка за действителността на договора е
наличието на действителен стар дълг. В конкретният случай, в хода на настоящото
производство не се установи наличието на задължение на Ц.Б., което да бъде поето
от новия длъжник „Владиван 2“ ЕООД, а липсата на старо задължение прави
заместването в дълг нищожно, поради липса на предмет и основание – чл. 26, ал.2 ЗЗД. Освен представените в заверени преписи две фактури №№ 1583 от 19.06.2009г.
и 1446 от 27.02.2009г., които след като не са представени в оригинал съдът
изключи с приложението на чл. 183 ГПК, други доказателства установяващи задължение
на Ц.Б. в посочения размер и за извършени от „Сиенит инвест“ ЕООД СМР не са
ангажирани, което и предвид изричното оспорване на тези обстоятелства от
ответника налага извод за неустановяването им.
Дори
и в аванс за ищеца изложеното по – горе да не се възприеме, за което липсват
нормативно признати основания и да се приеме, че договора за заместване в дълг
е действителен, то съдът счита, че е налице и друго основание за
неоснователност на предявения иск. Съгласно чл. 3 от договора за заместване в
дълг страните по същия са се договори сумата от 60 000 лв. да бъде изплатена
от поемателя на „Сиенит инвест“ ЕООД в срок до 30.06.2013г.. Едва след
изпълнение на поетия дълг ще настъпи неоснователно разместване на имущество,
което ще се изрази в обогатяване на стария и обедняване на новия длъжник.
Твърденията на ищеца са, че дълга е погасен с извънсъдебно прихващане на
24.06.13г., обективирано в договор за прихващане. Няма никакви доказателства за
съществуването, изискуемостта и ликвидността на вземанията на „Сиенит инвест“
ООД към „Владиван 2“ ЕООД по „договор от 24.06.2013г. /предварителен за покупко
– продажба на апаратамент с прилежаща изба и гараж/“, което вземане, заедно с
вземането по договора за заместване в дълг се твърди, че е погасено с
прихващане с насрещното вземане на „Владиван2“ ООД към „Сиенит инвест“ ООД за заплащане
на цената по договора за цесия от същата дата в размер на 178 693.18 лв..
Коментираното не позволява да се приеме, че е настъпил погасителния ефект на
извънсъдебното прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Това от своя страна означава, че няма доказателства
за погасяване на дълга от новия длъжник, поради което и няма основания да се
приеме, че за него е налице пасив, който следва да бъде обезщетен по реда на
чл. 59 ЗЗД.
Изводът
е, че предявения иск е неоснователен и ще се отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноски, които съобразно приложения списък, съдът констатира да са в размер на
200 лв. депозит за вещо лице и 2400 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение. От представляващия ищецът е направено възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, което съдът намери за
неоснователно като съобрази, че същото е в минималния размер съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и в тежест на ищеца ще се възложи за плащане сумата от
2600 лв., представляваща направени от ответника разноски по заплащане на
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ”
СД ЕИК: ********* – в ликвидация със седалище и адрес на управление: с. Брестник, общ. Родопи, ул. “Манастирска” - /ул. “И.
Вазов” № 27/, представлявано от Г.И.З. – ликвидатор иск да бъде осъдена Ц.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Владиван 2“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ЖК Тракия бл. 5, вх. В, ет.5, ап.13 сума в размер на 60 000
лв., с която сума Ц.Б. се е обогатила неоснователно за сметка на „Владиван 2“
ООД, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2018г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА
“ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ” СД ЕИК: ********* – в ликвидация със седалище и адрес
на управление: с.
Брестник, общ. Родопи, ул. “Манастирска” - /ул. “И. Вазов” № 27/,
представлявано от Г.И.З. – ликвидатор да заплати на Ц.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** сума в
размер на 2600 лв., представляваща направени
разноски по заплащане на депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: