Р Е Ш Е Н И Е
№ 260408/19.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Валентина Батешкова, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4639 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Б.К. срещу Наказателно постановление №
20-0442-000739/02.10.2020 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Варна, 04
РУ – Варна, с което на въззивника са наложени следните административни
наказания:
1.) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП;
2.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въззивникът
излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не се явява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна 04 РУ – Варна при ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява.
До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (ст. юрисконсулт К.Л. - А.) е
представила писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на
наказателното постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивната
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.07.2020 г. около 15,10 часа в община Аврен по път
Първи клас № 1-9 в посока гр. Варна в близост до с. Близнаци се движел лек
автомобил „БМВ Х6 М 50Д“ с рег. № РВ 7152 СР.
На посоченото място водачът
на автомобила не се съобразил с наличната "Единична непрекъсната
линия" - М1, която пресякъл, и преминал в насрещната лента за движение.
В този момент срещу автомобила
се движел автомобил, управляван от св. С. Д.Ц. – Б. и с пътник св. Г. Б. Б..
Св. Б. намалила рязко скоростта и няколко метра преди да настъпи челен сблъсък
автомобилът с рег. № РВ 7152 СР се прибрал в неговата лента за движение.
Св. Б. подала сигнал за
нарушение на ЗДвП в електронна платформа citizenapp.org, използвайки профила на нейна приятелка със собствено и
фамилно име Д.А.. Към сигнала били приложени един брой видеофайл и 2 броя
снимки.
Сигналът бил разпределен за
работа на св. А.С.А. (младши автоконтрольор в 04 РУ –
Варна), който съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.
6, т. 1 ЗДвП. Св. А. не посочил данните за нарушителя (неговите имена и ЕГН), а
единствено марката и регистрационния номер на автомобила, извършил нарушението.
Съставеният АУАН бил
изпратен в ОДМВР – Пловдив, където мл. автоконтрольор
П.Д.– служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, установил, че
автомобилът е собственост на „Филикон – 97“ АД. Била
попълнена декларация от Борис Иванов К., представител на посоченото дружество,
който декларирал, че на посочената дата лек автомобил с рег. № РВ 7152 СР е бил
управляван от жалбоподателя В.Б.К.. Неустановено по делото лице дописало
личните данни на жалбоподателя в съставения от св. А. АУАН. На неустановена
дата неустановено лице дописало, че
нарушителят не представя контролен талон.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
На 02.10.2020 г. началник
сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства: показанията на св. А.С.А., св. С. Д.Ц. – Б. и
св. Г. Б. Б.; писмени доказателства: 2 бр. декларации, сигнал за нарушение по
ЗДвП, справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи,
писмо от 04 РУ – Варна и докладна записка, както и веществено доказателство – 1
бр. снимка.
Съдът кредитира изцяло гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. А.С.А., св. С. Д.Ц. –
Б. и св. Г. Б. Б. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват
на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира представените
по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка
констатира, че АУАН е изготвен при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Частите, съдържащи данните на актосъставителя,
свидетелите и обстоятелствената част, съдържаща дата, място и описание на
нарушението, са изготвени от св. А., който е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал.1 от ЗДвП. След изготвянето му АУАН, без да
съдържа данни за нарушителя, е изпратен на ОДМВР – Пловдив, където мл. автоконтрольор П.Д.след попълнени две декларации приел, че
водач на автомобила на процесната дата и място е бил
жалбоподателят В.К.. Неустановено по делото лице допълнило личните данни на
жалбоподателя в графата за нарушител на изпратения от 04 РУ – Варна АУАН. След
допълването му АУАН бил връчен на жалбоподателя К.. Тези обстоятелства се
установяват както от разпита на св. А., така и от приложената по делото
докладна записка от мл. автоконтрольор П.М..
В
случая св. А. с полагането на подпис върху съставения от него АУАН е образувал административнонаказателно производство съгласно чл. 36,
ал. 1 ЗАНН, без да спази императивните изисквания на чл. 42, т. 6 ЗАНН за
посочване на собственото, бащиното,
фамилното име и ЕГН на нарушителя. Издаденото въз основа на такъв акт
наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото административнонаказателното
производство е образувано въз основа на АУАН, който не съдържа съществени за
правото на защита на нарушителя реквизити, а именно тези, свързани с неговата
самоличност.
Въпреки тези изводи съдът
намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно
постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД
№ 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че на посочената дата и час
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х6 М50 Д“ с рег. № РВ 7152 СР,
което се установява от представените по делото два броя декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 е дадена дефиниция на
"Единична непрекъсната линия" - М1 и пояснение, че на пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. От показанията на
разпитаните по делото св. С. Д.Ц. – Б. и св. Г. Б. Б. се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е пресякъл надлъжна
пътна маркировка М1, без да има право, поради което е осъществил и състава на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Второто нарушение, което е
вменено на жалбоподателя, е по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която разпоредба
задължава водачите на МПС да носят в себе си контролния талон към
свидетелството за управление на МПС.
От разпита на св. А. се
установява, че проверката е извършена на друга дата след нарушението, като
водачът е установен впоследствие. По делото не е събрано нито едно
доказателство, че на 06.07.2020 г. въззивникът не е
носил контролен талон в себе си. Поради недоказаност на описаното нарушение
наказателното постановление по пункт 2 е издадено и в нарушение на материалния
закон. Не без значение за законосъобразността на издаденото наказателно
постановление в тази част е и обстоятелството, че при съставяне на АУАН
посоченото нарушение не е било описано, а е дописано впоследствие, поради което
е налице и допълнително съществено нарушение на процесуалните правила по пункт
2. от НП, доколкото АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН,
което е самостоятелно основание за неговата отмяна в тази част.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 НПК на претендираното
от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е
в размер на 300,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Възнаграждението
следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с
бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
20-0442-000739/02.10.2020 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Варна, 04
РУ – Варна, с което на В.Б.К. са наложени следните административни наказания:
1.)
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 6, т.
1 ЗДвП;
2.)
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.К.,
ЕГН **********, адрес ***, сумата от
300,00 (триста) лева, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: