Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………….…
05.08.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря
Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12053 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на
разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание
432 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл.45
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата страна Р.М.С. твърди Т.М.Н., при
управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* да е причинил ПТП при следните
обстоятелства: на 04.02.2017 г. около 14:15 часа в гр. София, при движение по
бул. „Н. Мушанов“ с посока на движение от бул. „Овча
купел“ към бул. „Възкресение“ на пешеходната пътека в района на бл. 27, Т.Н.,
управлявайки лекия автомобил, не е пропуснал и е блъснал пресичащия на
пешеходната пътека Р.С.. В резултат на инцидента на ищеца се твърди да са
причинени следните травматични увреждания: тежка контузия на мозъка, оток на
мозъка, Х.С.Т., субдурален хидром
в лява челна област, линейно счупване на лява слепоочна и тилна кост, контузия
и разкъсно-контузна рана на главата в лявата
тилно-теменна област на главата, контузия на лявата седалищна област и в
областта на десния крак, охлузване на лява ръка, контузия и хематом в лява лакътна област, контузия на левия бял дроб, постапирационна пневмония вдясно. Проведено е лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където се твърди ищецът да е закаран в безсъзнание.
Изписан е в тежко състояние с елементарно ниво на съзнание. Твърди се да е
провеждана активна рехабилитация, въпреки която са налице тежки увреждания на
функциите на централна нервна система, които ще го съпътстват до края на живота
му. Посочва се, че ищецът е диагностициран с
органично разстройство на личността, засягащо емоциите, потребностите и
подтиците, увредена познавателна дейност и социално функциониране. Ищецът е
затруднен да прецени собствените си действия в сложни ситуации и сам да защитава
правата си. С решение от 15.07.2019 г. му е определена 80% неработоспособност.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“ е била застрахована при ответника, ищцовата
страна е предявила претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от
произшествието, но липсва произнасяне и такова не й било изплатено. При тези
обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение от 350000 лв. за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума
Ответникът
„Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД оспорва предявения иск. Твърди,
че водачът на застрахования автомобил няма вина за настъпване на процесното ПТП. Не се сочи друг, различен механизъм на ПТП.
Евентуално прави възражение за съпричиняване, тъй
като ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се ППС и тяхната скорост на движение. Оспорва
ищецът да търпи твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди. Посочва, че претендираното
обезщетение в прекомерен размер. Не
оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на
автомобила.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
С постановление от 18.07.2019 г.
е прекратено наказателното производство по ДП № 11040/2017 г. по описа на РТП
СДВР, пр.пр. № 2848/2017 г. по описа на СРП, водено
за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК поради смъртта на дееца Т.М.Н.,
ЕГН **********.
За установяване
на механизма на ПТП по делото са събрани писмени (констативен протокол и
протоколи за оглед), както и веществени доказателства (фотоалбум). Събрани са
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Б.А. и И.К.Ц.. Според
показанията на свидетелката Л.А. през 2017 г. група пешеходци е чакала на
светофар в кв. „Красна поляна“ в гр. София. Светофарът е бил пешеходен и се е задействал
с натискане на бутон. След зелен сигнал от светофарната уредба цялата група
тръгнала, най-отпред се движело момче, а в следващия момент го видяла да хвърчи
във въздуха и да пада пред кола. Към момента, в който групата тръгнала да
пресича, в дясната лента имало спрени автомобили, за лявата не помни. Не е
сигурна за темпа на придвижване на момчето, не го е видяла да тича, не е видяла
момента на самия удар. Според показанията на свидетеля И.Ц. той е шофирал в
платно с две ленти за движение, в лявата от лентите. Трафикът не е бил
интензивен. Пред него се е движел автомобил. Свидетелят помни, че е светнал
червен сигнал на сфетофарната уредба и той започнал
да намалява и спира управлявания от него автомобил. Движещият се пред него
автомобил не задействал спирачките, не се видели задните стопове да светят,
директно минал през хората. След удара тялото на пострадалия било изхвърлено на
около 20-30 м. от мястото на инцидента. Помни, че при настъпване на удара
пешеходецът бил в лявата лента и бил първият от пресичащите, а за автомобилите
червен сигнал светел отдавна преди
детето да стъпи на платното за движение и предприеме пресичане. Детето било
преминало вече лявата лента и ударът станал в лявата лента за движение на
автомобилите.
Анализирайки събраните
доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза инж. А.П.А. приема следния най-вероятен механизъм на ПТП: автомобил
„Фолксваген“ с рег. № *******, управляван от Т.Н., се е движел в гр. София, по
бул. „Никола Мушанов“ в посока от ул. „Житница“ към
ул. „Добротич“. В това време пешеходец е пресичал платното за движение по
пешеходната пътека в посока от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Отчитайки деформациите на автомобила и петното кръв, отразено в
протокола за оглед, експертът приема, че ударът е настъпил по дължина на пътя
върху пешеходната пътека, а по широчина – на около 5,75 м. вляво от десния
бордюр. След удара пешеходецът е бил отхвърлен на 27 метра напред по посока на
движение на лекия автомобил „Фолксваген“ и тялото му се е спряло на мястото,
където е отбелязано петното кръв. Според експерта скоростта на лекия автомобил
в момента на удара е била най-вероятно 62 км/ч, а опасната зона за спиране – 38
метра. При скорост съобразно ограничението от 50 км/ч опасната зона би била 28
метра. Ударът е бил предотвратим при ход от бавен до бърз и непредотвратим при
спокойно тичане и бързо тичане. При спокойно тичане ударът е бил предотвратим
при избор на скорост до 57 км/ч. При неограничена видимост водачът е имал
възможност да види пешеходеца от момента на тръгването му от десния тротоар.
ПТП е настъпило на дневна светлина, при добра видимост. Водачът на автомобила
не е реагирал чрез аварийно спиране. От удара тялото на пешеходеца е качено на
предния капак, достигнало е и е ударено от челното стъкло, което се е счупило,
след това пешеходецът е отхвърлен напред по посока на движение на автомобила до
мястото на петното с кръв. В съдебно заседание експертът допълва, че ако се
приемат показанията на свидетелката в дясната лента да е имало спрени
автомобили ударът е предотвратим за автомобила, който при предприето аварийно
спиране би спрял на 2 м. от пешеходеца. При задействане на спирачките водачът
би намалил скоростта на лекия автомобил, а на пешеходеца му е оставало по-малко
от една крачка и е щял да премине изцяло пешеходната пътека. Т.е. във всички
случаи за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим.
Въз основа на
събраните писмени доказателства вещото лице д-р П.П.,
неврохирург, дава заключение, според което в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма
(ЧМТ) със следните компоненти: тежка степен на тежест на контузия на мозъка,
изразен мозъчен оток, травматичен кръвоизлив под тилната мозъчна обвивка, малки
множествени травматично-кръвоизливни огнища в двата
челни дяла на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
натрупване на ликвор под твърдата мозъчна обвивка в
лявата челна област, счупване на средна черепна ямка
вляво с травматично разкъсване на лява тъпанчева
мембрана, линейно счупване на дясна челна и леви слепоочна и тилна кости на
черепа, навлизане на въздух в черепната кухина, разкъсно-контузна
рана в лява теменно-тилна област на главата; травма на гръдния кош, изразяваща
се в травматична контузия в дорзобазалните отдели на
левия бял дроб, травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от контузия на
лява седалищна област и лява подбедрица, охлузване на
лява ръка, контузия и травматичен подкожен кръвоизлив в областта на ляв лакът.
След инцидента ищецът е приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е поставен
на изкуствена белодробна вентилация, а в последствие е направена трахеостомия. Четиринадесет дни след травмата ищецът
започнал да отваря очи. На 21-вия ден е опериран поради ликвор
под твърдата мозъчна обвивка. Постепенно е оставен на спонтанно дишане. На
15.03.2017 г. е затворена трахеостомата с канюла, а на 17.03.2017 г. е преведен в детско отделение. Изписан
е на 29.03.2018 г. в елементарно ниво на съзнание. Възстановителният период е
бил в рамките на 2-3 години. Към момента ищецът е в стабилизирано соматично и
неврологично състояние – в ясно съзнание, контактен, ориентиран за собствена
личност. Травматичните кръвоизливи под мозъчната обвивка са резорбирани, ликворът е хирургично евакуиран. Счупванията
на черепа зарастват за период от 3 до 11 години. Трайна последица са обширните постконтузионни хиподенсни зони в
мозъка фронтално корово и двустранно темпорополарно в полюсите на слепоочните дялове, както и
разширените арахноидни пространства, които са израз
на настъпила след мозъчния оток мозъчна атрофия. Според експерта тежката
мозъчна контузия е предпоставка за изява на късни епилептиформени
припадъци (20%). Рискът е 8 пъти по-висок до петата година. Пациентите с тежка
ЧМТ е желателно да бъдат проследявани с ЕЕГ изследване. Проведеното ЕЕГ при
ищеца е без данни за пароксизмална активност, но е на
фона на антиепилептичен препарат. В съдебно заседание
експертът допълва, че ищецът приема „Депакин хром“ с
цел предпазване от повишена биоелектрична активност и склонност от припадъци.
Ищецът е споделил за главоболие при продължително четене и умствени занимания.
Вещото лице сочи, че ищецът среща трудности при сложна мисловна дейност.
По делото е
приета и неоспорена Комплексна психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица д-р А.П. (психиатър) и А.А.
(клиничен психолог). Вещите лица констатират, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил постконтузионен
синдром. Налице е мозъчна дисфункция, която е
обусловена от увреждане. Не е налице безнадеждност, отчаяние и суициден риск,
повишена тревожност и депресивност. Експертите
констатират значителна промяна у личността, свързана с формирани (нови)
вярвания, ценности и личностни характеристики, които могат да се свържат пряко
с процесното събитие. Налице е склонност към
агресивни прояви, невъздържаност, слаб емоционален самоконтрол, флуктуация на настроенията. Ищецът е в ясно съзнание,
ориентиран за време с малки грешки в детайлите, които не нарушават способността
му да се ориентира. Ориентиран е за място и личност. Мисловният процес е
забавен по темп, правилен по структура. Вещите лица констатират данни за Корсаков тип паметово нарушение –
пълна конградна амнезия, умерена към тежка
ретроградна амнезия и по-лека антероградна амнезия,
нарушение на ретенционната памет и конфабулации (заместващи и фантазни).
Констатират локален психоорганичен синдром и халюцинаторен синдром от органичен тип. Поставената от
вещото лице психиатър диагноза по МКБ е
F 07.2 – разстройства на личността и поведението на мозъка, дължащи се
на увреждане и дисфункция на главния мозък. Постконтузионен синдром. След изписването са налице данни
за подобряване на общомедицинското и психично
състояние. Налице е устойчиво персистиране на
нарушения най-вече в паметта. Волевата и емоционалната сфера страдат от т.нар.
органичен тип. При това разстройство се нарушава контролът върху поведението на
индивида и експресията на емоциите, което може да доведе до епизоди с гневно-дисфорични отреагирания и
импулсивни актове, понякога агресивни. Мисловни нарушения не се констатират.
Макар и бавно, прогнозата за ищеца е оптимистична. Най-трудно се очаква да се
повлияе Корсаковият синдром.
С решение № 6720/29.10.2018 г. по
гр. дело № 5184/2017 г. на СГС Р.С. е поставен под ограничено запрещение поради
наличие на органично разстройство на личността на ответника в следствие на
тежка ЧМТ.
С експертно решение от 15.07.2019
г. на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност.
За установяване
на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Т.Г.-Е.Г.. Свидетелката сочи, че са семейни
приятели са с родителите на ищеца, тя е майка на Т., който е като брат с Р..
Знае за инцидента, след изписването го е посещавала в дома му, синът й ходи
почти всеки ден. В началото ищецът като че ли не ги познавал, понякога ги гледа
известно време с празен поглед. Била е свидетел на случаи, в които ищецът е
предизвиквал и дразнел околните, преди ПТП не се е държал по подобен начин.
След катастрофата се оплаквал от болки по цялото тяло, от главоболие. Знае, че
ищецът е записан като частен ученик. В дома си спортува на лост. След инцидента
ищецът ограничил контактите с приятели. Не знае как протича ежедневието му и
дали се нуждае от помощ за определени дейности.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства съдът намира следното от правна
страна.
В срока на действие на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск по нея. Не се спори, че гражданската отговорност
на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* е била застрахована от
ответното дружество.
Въз основа на
събраните доказателства съдът намира за установено противоправно
поведение на водача на л.а „Фолксваген“, изразяващо се в избрана скорост за
движение над максимално допустимата за населено място (чл. 21, ал. 1 ЗДвП),
която не му е позволявала да съобрази характера и интензивността на движението
и да спре при предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2 ЗДвП), да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата (чл. 116 ЗДвП), да спре пред
пешеходна пътека при подаване на сигнал, който забранява преминаването (чл.
120, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
Съдът намира за
неоснователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Събраните гласни доказателства
установяват, че поведението на пострадалия е било в съответствие с правилата на
ЗДвП – предприел е пресичане на пътното платно на пешеходна пътека при зелен
сигнал на светофарната уредба. Не се събраха доказателства, че към момента на
навлизане на пешеходеца на пътното платно и спрели в дясна пътна лента
автомобили движещия се в лява лента автомобил, управляван от деликвента, е бил видим и пострадалият е могъл и е следвало
да съобрази поведението си. Ето защо не се установява твърдяното нарушение на
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение на
причинените увреждания съдът кредитира изводите на вещите лица по съдебномедицинската
и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Касае се за тежка по степен
контузия на мозъка, наложила оперативна интервенция и болничен престой в
рамките на около месец поради кръвоизливни огнища. Макар
експертите да констатират, че към настоящия момент здравето на ищеца е
значително подобрено, възстановителният период не е приключил. Дадена е
оптимистична прогноза за възстановяване без възможност за точна предвидимост за времето, което би било необходимо и дали и
в каква степен възстановяването ще е
успешно. Съдът отчита риска от бъдещи късни епилептиформени припадаци, както и наличното разстройство на личността и
поведението, постконтузионен синдром, вкл. отразеното
трудно очакване за повлияване на Корсаковият синдром.
С днешна дата ищецът е поставен под ограничено запрещение при необходимост от
съдействие на попечител. Съдът отчита младата възраст на ищеца при настъпване
на увреждането (17 години), наличните трудности в обучителния процес (главоболие
при продължителна мисловна дейност). Следва да се имат предвид и последващата реализация, респ. възможността за бъдеща самостоятелност
без зависимост от родител/попечител. Установява се, че травмата е засегнала ищеца
и в емоционален план, респ. довела е до промяна на социалната му активност и
взаимодействие в приятелския кръг. Комплексното съобразяване на преживяното от
ищеца и последиците към настоящия момент и бъдещите прогнози сочат на извод за
значителна промяна в живота на пострадалия.
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4.68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17.63г. на Пленума на ВС. Предвид всички
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и непълното
възстановяване на здравето на ищеца, както и ефектът, който физическите
наранявания са оказали върху начина на живот на ищеца, възраст, икономическата
обстановка в страна към датата на ПТП, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 350 000
лева.
Разпоредбата на
чл. 497 ГПК свързва претенцията за законна лихва с изтичане на срок от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В
отговора на исковата молба ответникът не оспорва претенцията по смисъла на чл.
380 КЗ да е предявена. Въпреки дадените указания в доклада по делото ищецът не
представя доказателства за датата, на която е предявил претенцията, ето защо
лихвата следва да се присъди от исковата молба – 16.09.2019 г.
По разноските.
С оглед изхода
на настоящото дело право на разноски има ищцовата
страна.
С разпореждане
от 05.10.2019 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. дължимото на адв.
З. адвокатско възнаграждение е 847,20 лв. За осъщественото процесуално
представителство адв. З. е представил пълномощно (л.
49 от делото), но не и договор за правна защита и съдействие с отбелязване
представителството да е осъществено на някое от посочените основания в чл. 38 ЗАдв. Ето защо искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата
от 14000 лева – държавна такса, както и разноски за вещи лица в размер на 1550
лв.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД,
ЕИК *******, да заплати
на Р.М.С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на попечител М.Б.С., IBAN ***, на основание чл. 432 КЗ сумата от 350
000 (триста и петдесет хиляди) лв. – обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 04.02.2017 г. по причина на противоправното поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ с
рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна
лихва за периода 04.02.2017 г. – 15.09.2019 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“
АД, ЕИК *******, да заплати на
Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 15550
лева – държавна такса и разноски за първоинстанционното
производство.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: