РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Радомир, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е.Т.З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730101019 по описа за 2023 година
Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим
имот от . г. родителите на страните по делото - К.Р.Н. и Д.М.Н., придобили в режим на съпружеска
имуществена общност от ОТКЗС „Владимир Илич Ленин“ - З. следния недвижим имот, а именно:
празно дворно място, находящо се в с. З., Димитровски окръг, съставляващо парцел . за имот с
планоснимачен номер . от кв. 21 по разширения регулационен план на с. З., с площ от 566 кв. м.
През 1964 г. построили едноетажна масивна жилищна сграда в имота със застроена площ
72 кв. м върху мазе от 36 кв. м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 20 кв. м.
Към настоящия момент описаният недвижим имот представлявал урегулиран поземелен
имот, находящ се в гр. З., общ. З., обл. Перник, с площ от 566 кв. м, съставляващ парцел . в кв. 21
по регулационен план на гр. З., одобрен със заповед № РД-4-9/1985 г., при граници: улица, парцел
., парцел ., парцел. и парцел., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв. м върху мазе от 36 кв. м и второстепенна масивна сграда със застроена
площ от 20 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Сочи, че на.г. починала Д.Н., като нейни наследници останали ищцата, ответницата и
баща им К.Н.. Последният починал на . г. Още през 2015 г. същият продал на ответницата
собствените си 4/6 ид. ч. от недвижимия имот, за което бил съставен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие
– РС - Радомир, с оглед на което към настоящия момент недвижимият имот бил съсобствен при
следните квоти от правото на собственост:
- за ищцата Н. К. М. - 1/6 ид. ч.;
1
- за ответницата В. К. С. - 5/6 ид. ч.
Тъй като с ответницата не успели да поделят имота доброволно, моли съда да постанови
решение, с което да допусне делба на описания в исковата молба недвижим имот.
Наред с това, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, моли съда да осъди ответницата да заплаща
на ищцата сумата от 21,00 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
делбения имот от ответницата, съответно на прилежащите на ищцата идеални части от имота,
считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2023 г. до окончателното извършване на
делбата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата, с
който оспорва иска за делба, с твърдения, че е полагала грижи и за двамата си родители до тяхната
смърт, като волята на майка ú била имотът да стане изключителна собственост на ответницата, а
ищцата да наследи друг недвижим имот, находящ се в с. Байкалско. Поради влошеното си
здравословно състояние майката Д.Н. не успяла да прехвърли на ответницата притежаваните от
нея идеални части от имота.
Ответницата противопоставя възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност,
като твърди, че е владяла имота явно, непрекъснато и необезспокоявано от 2011 г., без
противопоставяне от страна на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител моли
съда да допусне до делба процесния недвижим имот и да уважи претенцията по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, чрез упълномощен представител,
поддържа противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна давност и
моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен, както и да бъде отхвърлена претенцията по чл.
344, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото 2 бр. удостоверения за наследници с изх. № . г. и изх. № . г.,
издадени от Община З., се установява, че страните по делото – Н. К. М. и В. К. С., са наследници
на К.Р.Н. и Д.М.Н., б. ж. на гр. З..
От приложените по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от . г. на
Радомирски народен съдия и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том .,
рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че
процесният недвижим имот, представляващ урегулиран поземелен имот, находящ се в гр. З., общ.
З., обл. Перник, с площ от 566 кв. м, съставляващ парцел . в кв. 21 по регулационен план на гр. З.,
одобрен със заповед № РД-4-9/1985 г., при граници: улица, парцел ., парцел .., парцел .-397 и
парцел ., е бил закупен през 1961 г. от родителите на страните К.Р.Н. и Д.М.Н., като през 2015 г.
бащата К.Н. е продал на ответницата В. С. притежаваните от него 4/6 ид. ч. от имота, ведно с 4/6
ид. от построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м
върху мазе от 36 кв. м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 20 кв. м, които
сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.И.,
2
който е син на ищцата и пл.ник на ответницата, Е.Д., ЛЛ. Г. и Й.К., който живее на съпружески
начала с ответницата.
От показанията на свидетеля М.И. се установява, че същият посещава процесния
недвижим имот, като отсяда в една от стаите на къщата. През 2023 г. свидетелят е обособил
самостоятелен вход за тази стая директно от дворното място, като до Великден през 2023 г. е
посещавал имота необезспокоявано 10 – 15 пъти в годината. Сочи, че до този момент нито той,
нито неговата майка, са имали пререкания с ответницата във връзка с ползването на имота. След
извършения от свидетеля ремонт е последвал скандал между него и леля му, като последната
имала претенции във връзка с начина, по който е извършено обособяването на самостоятелен вход
за стаята. Поддържа, че при проведен разговор с ответницата през 2022 г. последната е заявила, че
няма проблем майка му да ползва имота за един месец и от страна на ответницата нямало да има
никакви възражения. Сочи, че през последните 9 – 10 години имотът се ползва основно от
ответницата. Според свидетеля ответницата и неговата майка не са в добри отношения
понастоящем, но независимо от това никога не се е случвало ответницата да възпрепятства
достъпа на ищцата до имота. Твърди, че докато са били живи неговите баба и дядо, майка му
заедно със съпруга ú са посещавали имота почти всяка събота и неделя. Нямало уговорка между
неговите баба и дядо, от една страна и майка му и леля му, от друга, след тяхната смърт имотът да
остане в собственост на леля му. Сочи и че ответницата не е извършвала никакви подобрения в
имота, докато били живи баба му и дядо му.
От показанията на свидетеля Е.Д. се установява, че е посещавал имота за последно през
90-те години на миналия век, но ежедневно минавал покрай него, като сочи, че е виждал често
ищцата и нейния син в имота, като последният не е имал проблем с достъпа до имота.
От показанията на свидетелката ЛЛ. Г. се установява, че от 2011 г. процесният недвижим
имот се обитава от ответницата, която се е грижела за нейните родители. Според свидетелката
синът на ищцата е обособил самостоятелен вход към една от стаите на жилищната сграда от
дворното място, макар свидетелката да сочи, че не го е виждала да посещава имота. Твърди също,
че не е виждала ищцата да посещава имота преди да починат нейните родители. Заявява, че
майката на страните по делото ú е споделяла, че възнамерява да прехвърли собствеността върху
имота на тази дъщеря, която се грижи за нея.
Според свидетеля Й.К. ответницата живее в делбения имот от около 9 – 10 години, като
полагала грижи за нейните родители. Твърди, че е виждал ищцата на погребението на нейните
родители. Синът на ищцата посещавал имота събота и неделя, като оставал да преспи в една от
стаите, за която бил обособил самостоятелен вход. Сочи, че преди да почине бащата на страните
по делото между ответницата и сина на ищцата не е имало пререкания и последният е посещавал
имота и е влизал в стаята. След този момент, обаче, между двамата започнали пререкания, тъй като
синът на ищцата искал да изхвърли багажа на ответницата от въпросната стая. Според свидетеля
ответницата е предложила на сина на ищцата да идва и да живее в имота, като му е заявила, че
няма да има никакъв проблем от нейна страна. Сочи, че къщата е собственост на ищцата и
ответницата.
От заключението по допуснатата по делото съдебно – оценителна експертиза се
установява, че месечният пазарен наем на процесния недвижим имот е в размер на 126 лева, като за
1/6 ид. ч. от имота се равнява на 21 лева на месец.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
3
писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при
съпоставка и във връзка с писмените доказателства, като показанията на свидетелите М.И. и Й.К.
прецени и по реда на чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението по изслушаната съдебно – оценителна експертиза, като компетентно изготвено от
вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
От приетото за установено от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Правото на делба, уредено в тази норма, възниква в полза на лице,
което е съсобственик на определена вещ, като чрез упражняването му се предизвиква промяна в
правната сфера на останалите съсобственици – състоянието, при което две или повече лица
съпритежават правото на собственост се прекратява, независимо от волята на другите участници в
общността по чл. 30, ал. 1 ЗС. Следователно, предпоставка за възникване на правото на делба е
наличието на съсобственост върху вещ. Ето защо, лицето което претендира делба, следва да се
легитимира като съпритежател на правото на собственост.
Страните не спорят, а се установява и от приложените по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот от . г. на Радомирски народен съдия и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие
– РС – Радомир, че процесният недвижим имот е бил закупен по време на брака на родителите на
страните - К.Р.Н. и Д.М.Н., както и че бащата К.Р.Н. е продал през 2015 г. на ответницата В. К. С.
притежаваните от него 4/6 ид. ч. от делбения имот, при което квотите от правото на собственост на
страните по делото са, както следва: за ищцата Н. М. – 1/6 ид. ч. и за ответницата В. С. – 5/6 ид. ч.
С оглед изложеното дотук, съдът дължи произнасяне по противопоставеното с отговора на
исковата молба възражение, че ответницата е придобила собствеността върху делбения имот на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
Така направеното възражение съдът намери за недоказано, тъй като по делото не се
събраха безспорни доказателства, от които да може да се направи извод, че ответницата В. С. е
придобила процесния недвижим имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Това е така, тъй като, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване, за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото ел.тите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността
владелец в рамките на едно пълно и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му
съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на
условията на закона - ел.тите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е главно и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва
4
придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС
(отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези признаци се приемат като
логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за
своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение
№ 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Като ел.т от придобивната давност владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и
да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Наред с това, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в
отношенията между сънаследници, какъвто е и настоящият случай. Ако сънаследник упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване,
сънаследникът владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са
явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се
позовава на придобивна давност, при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици - сънаследници и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои, като
тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В посочената
хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен -
сънаследствен имот, е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите
сънаследници намерението си да свои имота. В разглеждания случай, обаче, по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че ответницата е препятствала достъпа на ищцата до
имота. Нещо повече, установява се безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели,
че ищцата и нейният син имат свободен достъп до имота, като ответницата е започнала да се
противопоставя синът на ищцата да посещава имота едва през 2023 г., като в тази връзка
показателно е заявеното от свидетеля Й.К., според когото ответницата е предложила на сина на
ищцата да идва и да живее в имота, като му е заявила, че няма да има никакъв проблем от нейна
страна. По делото, както се посочи, няма никакви доказателства ищцата да е била възпрепятствана
от ответницата да посещава имота, като според заявеното от свидетеля М.И., докато са били живи
неговите баба и дядо, майка му заедно със съпруга ú са посещавали имота почти всяка събота и
неделя и макар посещенията от този момент нататък да са били по-редки, достъпа на ищцата до
имота и след това не е бил ограничаван.
Ето защо, съдът намира предявения иск за делба за основателен, тъй като от събраните по
делото доказателства, подробно анализирани от настоящата инстанция, се установява, че
съделителите са собственици на имота, предмет на делбеното производство. Делбата на процесния
недвижим имот следва да бъде допусната между страните по делото при посочените по-горе
делбени части за всеки от тях.
5
По отношение на искането за постановяване на привр.ни мерки:
Претенцията по чл. 344, ал. 2, предл. второ ГПК черпи правното си основание от нормата
на чл. 31, ал. 2 ЗС. Касае се за искане за налагане на привр.ни мерки досежно делбения имот,
поради което и същата е допустима за период от датата на постановяване на решение по допускане
на делбата до окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един
от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база
средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване. Ето
защо, за да бъде уважено искането за присъждане на обезщетение, заявено на посоченото
основание, в тежест на ищцата е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1) наличие на съсобственост върху
процесния имот; 2) съсобственик да е лишен от възможността да ползва имота съобразно с правата
си; 3) същият да е отправил покана до ползващия съсобственик за предоставяне ползването на
имота съобразно правата му.
Съобразно приетото по-горе, между страните е налице съсобственост по отношение на
процесния имот, при посочените квоти.
По делото, обаче, липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че ищцата
е била лишена от възможността да ползва делбения имот, тъй като видно от показанията на
разпитаните свидетели, същата никога не е била възпрепятствана от ответницата да ползва имота,
като в тази връзка свидетелят М.И. твърди, че при проведен разговор с ответницата през 2022 г.
последната е заявила, че няма проблем майка му да ползва имота за един месец и от страна на
ответницата нямало да има никакви възражения.
По изложените съображения съдът намира претенцията по чл. 344, ал. 2, предл. второ ГПК
за недоказана и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на дължимата
държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. С оглед разпоредбата на чл.
355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а
присъждането им се прави с решението по извършване на делбата, съобразно стойността на
дяловете на съделителите. Решението по първата фаза на делбата не слага край на процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски, като същите се присъждат с решението по
извършване на делбата във втора фаза (в същия смисъл - решение № 3/06.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 189/2011 г.).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземелен имот, находящ се в гр. З., общ. З., обл. Перник, с площ от 566 кв. м,
6
съставляващ парцел . в кв. 21 по регулационен план на гр. З., одобрен със заповед № РД-4-9/1985
г., при граници: улица, парцел ., парцел .., парцел .-397 и парцел ., ведно с построените в него
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м върху мазе от 36 кв. м и
второстепенна масивна сграда със застроена площ от 20 кв. м, които сгради са със статут на
строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К.п. I част“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . – 1/6 ид.
ч.;
2. В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „И.“ № . – 5/6 ид. ч.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Н. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „К.п. I част“,
бл. ., вх. ., ет. ., ап. . претенция с правно основание чл. 344, ал. 2, предл. второ ГПК за осъждане на
В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „И.“ № . да заплаща сумата от 21,00 лева (двадесет
и един лева) месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на
ищцата от съсобствения недвижим имот, представляващ урегулиран поземелен имот, находящ се в
гр. З., общ. З., обл. Перник, с площ от 566 кв. м, съставляващ парцел . в кв. 21 по регулационен
план на гр. З., одобрен със заповед № РД-4-9/1985 г., при граници: улица, парцел ., парцел ..,
парцел .-397 и парцел ., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв. м върху мазе от 36 кв. м и второстепенна масивна сграда със застроена
площ от 20 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на последващи
процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7