Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Производството по делото е образувано е по жалба Е. „Мирад – М. М. “, със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, чрез процесуалния му представител адв. Я. Т. против Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-240-2600/11447-7 от 23.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл.3, ал.1, т.1-2 от Наредба №2/2020г. за прилагане на Мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020, в частта на извършеното прихващане на оторизирана сума от 10 000 лева, издаден от изпълнителния директор на държавен фонд“ Земеделие“/ДФЗ/ гр. София .

Жалбоподателят сочи, че процесното уведомително писмо е нищожно поради неизпълнение на влезли в сила съдебни решения на основание чл. 177,ал.2 от АПК. Постановеният индивидуален административен акт страдал от тежки пороци и не било възможно да се разгледа спорът по същество. УП било издадено без никакви мотиви в противоречие на разпоредбата на чл.59,ал.2, т.4 от АПК, изискваща актовете на органа да се мотивират. Липсата на мотиви не позволявала на адресата на акта да разбере волята на органа, за да може адекватно да организира защитата си. При повторното произнасяне изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт. Твърди, че имало пълна симулация на мотиви за извършеното прихващане. Според жалбоподателя незаконосъобразно му била отказано исканата сума за финансово подпомагане в размер на 10 000 лева. Иска от съда да обяви нищожността на УП, алтернативно то да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., не се представлява и не се явява, но в писменото си становище поддържа жалбата си.

Ответникът, редовно призован в с.з., не изпраща представител. По делото се депозират молби от процесуален представител, юрк. Т. В., в които се излагат доводи по същество на спора в насока законосъобразността на оспореното УП.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

До ДФЗ при МЗХГ на 01.09.2020 г. било подадено по електронна поща заявление по образец за подпомагане/ за плащане с вх. № 24/21/1/23808 за кандидати по чл.3, ал1, т.1 за мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020“ от ЕТ „Мирад – М. М.“ с УИН 24/010920/20766 /л.40-42/. В заявлението било посочено, че подпомаганата дейност е в сектор „растениевъдство“ от кандидат по директни плащания за кампания 2019 и 2020 за рози за площи /за кампания 2019/ - 12,83 ха, /за кампания 2020/ - 12,83 ха. Били приложени и допълнителни документи, както и декларации /л.43-50/.

Под изх. № 02-240-2600/11447 на 24.11.2021г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ издал УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл.3, ал.1т.1-2 от Наредба №2/2022г. за прилагане на мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020“. В него е посочен изчислен размер на финансово подпомагане по мярка 21 от 10 000лв. /табл. 1/. В таблица 2 – извършени плащания в кол. 4 – прихванати суми, била посочената такава от 10 000 лв. Това писмо е оспорено по съдебен ред. То е обявено за нищожно с решение № 335 от 28.07.2022 година , постановено оп адм.дело № 153 по описа за 2022 година на Административен съд гр. Стара Загора и преписката е върната за ново произнасяне по заявление за плащане с вх.№ 24/21/1823808 на кандидатите по чл.3,ал.1т.1за мярка 21“ Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани и малки и средни предприятия, засегнати от кризата, предизвикана от „Ковид 19“ от ПРСР 2022.15-2020 година“, подадено от едноличния търговец. Това решение е отменено с решение № 8552 от 12.09.202 година , постановено по административно дело № 10060 по описа за 2002 година на ВАС , като уведомителното писмо е отменено като незаконосъобразно. В мотивната част на решението са дадени задължителни указания на изпълнителния директор на ДФЗ да изложи мотиви с кой административен акт се извършва прихващане, за да може лицето да осъществи правото си на защита.

 

В изпълнение на решението на ВАС заместник изпълнителният директор е постановил уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/11447/23.11.2023 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл.3, ал.1, т.1-2 от Наредба №2/2020г. за прилагане на Мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020“, като в колона № 4 на писмото е посочено, че оторизираната сума по мярка 21.1.в размер на 10 000 лева е удържана на основание чл.28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 година на Комисията за погасяване на част от наложените санкции за бъдещ период за кампания 2018 година по мярка 11 „Биологично растениевъдство „ в размер на 19 249,36лева

Видно от съдебно решение №359 от 28.09.2022 година, постановено по административно дело №170 по описа за 2020 година, е отменено уведомително писмо с изх.№ 02-240-2600/844 от 02.06.2020 година издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСР/ по заявление за подпомагане с УИН: 24/080618/08426 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 0 лв., съответно за наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 19 249.36 лв., като незаконосъобразно поради липса на мотиви и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.Това решение е потвърдено с решение № 8243 от 31.07.2023 година, постановено по административно дело № 6116 по описа за 2023 година на ВАС. Административният орган в изпълнение на тези съдебни решение е издал УП №02-240-2600/844 от 27.10.2023 година, с което отново е наложил на земеделския производител санкция за бъдещ период в размер на 19 249,36 лева за кампания 2018 година.

По делото се прилагат още : заповед № 03-РД-3203 от 24.07.2023г. /л.35/; решения от заседание на У. на ДФЗ /л.34/

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:

По допустимостта – жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, на първо място като подадена от активно легитимирано лице, тъй като е насочена против частта от индивидуален административен акт, с който фактически е отказано изцяло изплащане на оторизирана сума за подпомагане по мярка 21 от Наредба №2/2020г., предвид разпореденото й прихващане. Въпросното УП има характеристиките на ИАА по см. на чл.21, ал.1 от АПК, поради което съставлява и годен предмет за съдебен контрол. Жалбата е направена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК и пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на други обстоятелства, които да правят жалбата недопустима на осн. чл.159 от АПК.

Разгледана същата по същество, съдът я намира за основателна.

Относно валидността – издател на процесното УП е заместник изпълнителният директор на ДФЗ. В съответствие с разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 2/05.08.2020 г. и при наличното неоспорено писмено доказателство – заповед №03-РД/3203/24.07.2023 г. съдът приема извода, че конкретният издател притежава по пълномощие правото да издава актове по чл.23, ал.2 от Наредба №2/2020г. Ето защо не е налице основание за обявяването на УП за нищожно поради некомпетентност на неговия издател, а тя не се оспорва.

По делото няма спор, че има подадено заявление за подпомагане, че същото е възприето от органа за допустимо, че по него е била оторизирана съотв. финансова помощ в размер на 10 000 лв. Спорно е дали ответникът законосъобразно и валидно е извършил прихващане на оторизираната финансова помощ.

По отношение на материалната законосъобразност на УП.

В поясненията към таблица 2 и конкретно към колона 4 "Прихваната сума" е посочено, че плащането е извършено на 16.10.2020 година, а в колона № 4 не е посочено реално въз основа на кой акт е установено ликвидно и изискуемо вземане. Лаконично е посочено че оторизираната сума е удържана от наложени бъдещи санкции за бъдещ период за кампания 2018 година по мярка „Биологично растениевъдство в размер на 19249, 46 лева, без да се посочи с кой административен акт тази сума е установена - с УП, издадено на 02.06.2020 година, или с този, издаден на 27.10. 2023 година . При положение че по делото са налични две уведомителни писма, с които са установени задължения за бъдещи периоди за кампания 2018 г.

Видно е, че прихващането по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на прихващането като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е, когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и размер, тоест да е ликвидно. Мотивите на административния орган за извършеното прихващане, че то се осъществява по силата на установени задължения – наложена санкция за бъдещ период за кампания 2018 година. Към момента на извършване на прихващането е било налице единствено уведомителното писмото изх.№ 02-240-2600/844 от 02.06.2020 година, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСР/ по заявление за подпомагане с УИН: 24/080618/08426 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 0 лв., съответно за наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 19 249.36 лева и спрямо нормативна уредба към този момент следва да се прецени дали е било допустимо прихващането. Задължението, установено с уведомително писмо с изх.№; №02-240-2600/844 от 27.10.2023 година не е било нито ликвидно, нито изискуемо към 16.10.2020 година, към 24.11.2021 година, нито при постановяване на решението на ВАС на 12.09.2023 година.

Задължението, установено с УП с изх.№ 02-240-2600/844 от 02.06.2020 година е публично държавно вземане по см. на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. Нормата регламентира характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП. За изпълнението му се изисква издаване на акт за публично държавно вземане /арг. чл. 165 от ДОПК/. какъвто в случая липсва. Идентични правни изводи за отсъствие на основание за прихващането следват и от анализа на правната норма на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията, релевирана като основание за извършване на прихващането от административния орган. Съгласно разпоредбата държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Налице е препращане към националното законодателство относно реда за установяване и събиране на вземанията на ДФЗ. В смисъла на цитираната разпоредба е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините за събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство. Кореспондиращи с нормата и приложими в случая са именно горецитираните разпоредби на ДОПК. Липсват каквито и да било данни за издаден срещу оспорващия АУПДВ с предмет наложени санкции или възстановяване на изплатени суми за финансово подпомагане.

Прихващането е способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Публичното вземане на разплащателната агенция не е било ликвидно и изискуемо, поради което и компенсационното волеизявление на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно.

В случая към момента на издаване на оспорения акт уведомителното писмо, с което е наложена санкцията за бъдещ период /за кампания 2018 г./ на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София с изх.№ 02-240-2600/844 от 02.06.2020 година не е подлежало на предварително изпълнение нито по силата на специалния ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган. При липсата на предварителна изпълняемост на това уведомително писмо и наличието на висящо съдебно производство по оспорването му административният орган не е имал правната възможност да извърши прихващането.

Волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания.

Прихващане по реда на чл. 28 от Регламент /Е0/ № 908/2014 е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващане, са установени с влязъл в сила акт. За да бъде извършено прихващане, е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от РА към бенефициера, да има неуредени задължения на бенефициера, които да са установени в съответствие с националното законодателство, а именно с влязъл в сила акт. В случая за прихванатата сума от 19 249,36 лева не може да се приеме, че представлява неизплатено задължение на оспорващия, установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на цитираната разпоредба от европейския регламент, е необходимо сумата да е установена по основание и размер. В случая тези условия не са били налице. Към датата на издаване на оспореното уведомително писмо не е имало установено с влязъл в сила административен или съдебен акт задължение за плащане на сума от 19249,36 лева лева, поради което липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от Регламент /Е0/ № 908/2014. Следователно, след като УП не е влязло в сила, то не е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК, за да може за установените с него санкции за бъдещ период да се извърши прихващане от следващо подпомагане за земеделския производител. За да бъде извършено прихващане, е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство с влязъл в сила акт - аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. Основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, каквито в случая не са доказани. В този смисъл решение № 1294 от 10.02.2022 г. по адм. д. № 10746/21 г. на ВАС, Решение № 11809 от 30.11.2023 г. по адм. дело № 7050/2023 г., V о.; Решение № 2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 г., V

Освен това за валидното извършване на прихващане между две вземания в ЗЗД, съотв. ДОПК се съдържат редица изисквания, а наличието на същите тук не се установява. По делото, нито в акта, нито в друг документ, към който да се препраща, се съдържат ясни данни с какво друго насрещно вземане на ответника към жалбоподателя се прихваща сумата от 10 000 лева, какъв е характерът на това вземане /т.е. публично ли е/, дали то е установено по основание и размер..

Действително съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) оспорването по реда на АПК на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон не спира тяхното изпълнение. Но тази разпоредба с процесуален характер е в сила от 01.01.2023 г., а извършеното прихващане се е осъществило на 24.11.2021 година.

Хипотетично да предположим, че жалбата на едноличния търговец срещу УП от 02.06.2020 година бе отхвърлена като неоснователна. В такъв случай органът не би могъл на 27.10.2023 година да постанови второто писмо, с което твърди, че извършва прихващане. Към 16.10.2020 година нито към 24.11.2021 година не е налице ликвидно и изискуемо вземане, с което ДФЗ да извърши прихващане с вземане на едноличния търговец по Мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020“. Към този момент е бил само издаден акт за налагане на санкция за бъдещ период, който при действащото към този момент законодателство не е подлежал на предварително изпълнение и впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение. За пълнота следва да се отбележи, че не следва да се толерира практиката на администрацията на ДФЗ да излага мотиви в табличен вид за отказ за финансиране, респективно налагане на санкции, от които страната не може да разбере защо й е отказано финансиране и да поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол върху УП. Впоследствие органът мотивира акта си чрез депозирани в съдебното производство писмени становища. При дадени задължителни указания същите се изпълняват само отчасти.

Така мотивиран, съдът приема извод, обоснован с горните доводи, че УП в частта му, в която е извършено „прихващане“ на оторизирана финансова субсидия в размер на 10 000 лв. по мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020“ в размер на 10 000 лева е незаконосъобразно.

Това налага преписката по заявлението, подадено от ЕТ, да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на това решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона за изплащане на оторизираната финансова помощ в размер на 10 000 лева.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски в размер на 1150 лева.

Водим от горното и на осн. чл.173, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/11447 от 23.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл.3, ал.1, т.1-2 от Наредба №2/2020г. за прилагане на Мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършеното прихващане на оторизирана сума за финансово подпомагане в размер на 10 000 лева.

ВРЪЩА преписката на органа за ново произнасяне по заявление за плащане с вх. № 24/21/1/23808 за кандидати по чл.3, ал1, т.1 за мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР 2014-2020“ от ЕТ „Мирад – М. М.“ с УИН 24/010920/20766, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона за изплащане на оторизираната финансова помощ в размер на 10 000 лева.

Определя 7-дневен срок за новото произнасяне на органа.

ОСЪЖДА държавен фонд „ Земеделие“- София да заплати на ЕТ „Мирад – М. Минчев“, ЕИК *********, седалище град Павел баня разноски в размер на 1150 /хиляда сто и петдесет / лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщението му на страните пред ВАС.