№ 25
гр. П., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101415 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищцата – И. С. И., с адрес в гр. П., ул. „С. В.“ № 3, ЕГН **********, твърди,
че с ответника са родители на малолетното дете Д. В.ов Ш., ЕГН **********.
Поддържа, че с бащата на детето са живели в условията на фактическо съпружеско
съжителство, но са се разделили. Изтъква, че с цел екскурзии и почивки детето има
нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до държавите от
Европейския съюз, до Кралство Великобритания, до Република Сърбия, до Република
Северна Македония и до Република Турция), за което му е необходим и паспорт, с
какъвто то не разполага. Заявява, че с ответника не могат да постигнат съгласие по
тези въпроси. Затова иска те да бъде разрешени от съда.
Ответникът – В. П. Ш., с адрес в с. Л., Столична община, ЕГН **********, не
изразява становище по ищцовата претенция.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/16 г.,
ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в чужбина
на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител, само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави,
1
чийто кръг е определяем.
В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най-важните
специфики на процедурата по чл. 127а, ал. 2 СК, а именно:
- Производството е на спорна съдебна администрация, в чийто рамки съдът
прави преценка за целесъобразност.
- Основополагащ критерий е интересът на детето, който се преценява
конкретно за всеки отделен случай, въз основа на фактите, които са установени.
- Разрешението може да бъде дадено за:
= определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем, или
= неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави.
- Разрешението следва и да изключва възможността българската държава
да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя,
който ще пътува с детето.
„Най-добрият интерес“ на детето се определя съобразно легалната дефиниция
на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и е изходната база за решаването на всички съдебни дела,
засягащи ненавършило пълнолетие дете, включително за пътуване в чужбина само с
единия родител и за издаването на необходимите лични документи за това (вж.
Решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/17 г., ІV г.о. на ВКС ).
Паспортът е личен документ, служещ за преминаване на държавната граница на
Република България и за пребиваване извън страната, като при малолетните лица той
се съхранява от родителите или от настойниците им (чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1,
т. 2 ЗБЛД). Издаването на такъв личен документ на дете, което не е навършило 18-
годишна възраст, без съгласието на единия родител, е свързано с основния въпрос за
пътуването на детето извън страната, без позволението на несъгласния родител (вж.
Решение № 33/25.02.2014 г. по гр. д. № 143/13 г., ІІІ г.о. на ВКС ).
Правилната преценка на визираните принципни постановки в контекста на
разглеждания казус предполага съобразяването им на фона на данните, изведени от
доказателствената съвкупност, формирана в рамките на делото. В нея се включват
събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаната свидетелка
Катя Ушева), приетите писмени доказателства и приобщеният социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..
Така очертаният доказателствен материал, в който няма никакви съществени
противоречия между съставящите го елементи, дава опора за изграждането на
фактическите констатации, че:
- Детето Д. В.ов Ш. е на 7 години, а страните в сегашното съдебно
производство са неговите родители.
- Ищцата и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство,
2
което е започнало през 2015 г. и е продължило до средата на 2019 г., когато двамата са
се разделили. Личните им отношения са влошени, което води до нарушена
комуникация даже и по въпросите, засягащи до самото дете.
- От раздялата на родителите детето се отглежда непосредствено от
майката, а с бащата то практически няма никакви контакти, за което той не проявява и
инициатива.
- На 12.02.2023 г. ищцата е сключила граждански брак с друг мъж, с когото
имат по-малко малолетно дете.
- Понастоящем детето Д. Ш. живее в гр. П., заедно с ищцата и със
сегашния й съпруг, като тя е отговорен родител и на практика успява адекватно да
задоволява всичките му базисни потребности.
- Намерението на ищцата детето да пътува в чужбина е продиктувано от
желанието й за организиране на екскурзии и почивки, извън пределите на Република
България, включително и на такива, свързани с извънучебните му занимания (по
танци).
Изяснените фактически данни са основание за следната обобщена преценка на
разглежданата хипотеза:
- На фона на високия родителски капацитет на майката и липсата на данни
за обратното, трябва да се приеме, че с пътуванията на детето в чужбина от нейна
страна не се цели промяна в местоживеенето му, нито пък ограничаване на правата на
бащата спрямо него.
- Ето защо е нужно да бъде дадено разрешение за пътуването на детето
извън пределите на страната, при което то да бъде придружавано само от майката,
както и за издаване на паспорт на същото, без съгласието на бащата.
- Особеностите на случая предполагат съдебното разрешение за
задграничните пътувания да бъде за държавите, до които се отнася искането на
ищцата, и за многократни пътувания, но за срок от 5 години, считано от влизане в сила
на решението.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Доколкото тя не е релевирала искане за присъждане на такива, съдът не дължи
произнасяне в тази насока (по аргумент за противното от правилото на чл. 81 ГПК).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
3
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК:
1. Да бъде издаден паспорт на детето Д. В.ов Ш., ЕГН **********, въз
основа на заявление, подадено само от майката И. С. И., ЕГН ********** и
съответно без съгласието на бащата В. П. Ш., ЕГН **********.
2. Детето Д. В.ов Ш., ЕГН **********, да пътува до държавите от
Европейския съюз, до Кралство Великобритания, до Република Сърбия, до Република
Северна Македония и до Република Турция, придружавано само от майката И. С. И.,
ЕГН ********** и без съгласието на бащата В. П. Ш., ЕГН **********, за
неограничен брой пътувания, като това разрешение важи за срок от 5 (пет) години,
считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4