МОТИВИ към присъда
№42/25.11.2019г. по
НОХД №872/2019г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.И.Ц. *** и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, а именно за
това, че през периода месец октомври 2017 г. до месец октомври 2019 г.
включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден да
издържа свои низходящи – дъщеря си Д.Б.И. ЕГН ********** – 140 лв. месечно,
което е станало с Решение № 264 по гр. д. № 907/05.09.2017 г. по описа на РС-
Асеновград, влязло в сила на 05.09.2017 г., дъщеря си Д.Б.И. ЕГН ********** –
160 лв. месечно и синът си И.Б.И. ЕГН ********** – 160 лв. месечно, което е
станало с Решение № 262/28.08.2017 г. по гр.д. № 906/2017 г. по описа на РС-
Асеновград, влязло в сила на 28.08.2017 г. съзнателно не е изпълнил задължение
в размер на две и повече вноски – за дъщеря си Д.Б.И. от месец юни 2018 г. до
месец октомври 2019 г. – 17 месечни вноски от по 140 лв. месечно, общо в размер
на 2380 лв., за дъщеря си Д.Б.И. за периода от месец октомври 2017 г. до месец
октомври 2019 г. включително – 25 месечни вноски по 160 лв., или общо в размер на 4000 лв. и за
сина си И.Б.И. за периода месец октомври 2017 г. до месец октомври 2019 г. – 25
месечни вноски по 160 лв. общо в размер на 4000 лв., или всичко в размер на
10380 лв. за трите деца, като деянието е извършено повторно, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – присъда №
53/11.12.2017 г. по НОХД № 880/2017 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград,
влязло в сила на 29.12.2017 г.
След проведено разпоредителното
заседание защитника на подс. Ц. направи искане делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от
тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпределително
заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени
правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. Ц. се призна за виновен,
като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с
оглед характеристичните данни на подсъдимия Ц. и факта, че същия е безработен и
в изключително затруднено материално положение, да му се определи наказание при
условията на чл.54 от НК, което да бъде „Пробация“. Така наложеното наказание
„Пробация“ според прокурора следва да включва по съвкупност следните две
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от три години с периодичност на
явяване е подписване от два пъти седмично, както и мярката „Периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от три години. Пледира към това наказание да се
наложи и кумулативно предвидено за това престъпление наказание „Обществено
порицание“. По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в
чл.36 от НК.
Защитникът на подсъдимия Ц., адв.
Иванка Сивенова, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, като не
оспорва правната квалификация относно повдигнатото спрямо нейния подзащитен
обвинение. Счита, че спрямо подс. Ц. следва да се определи наказание „Пробация“ което по съвкупност да
включва пробационни мерки в размер определен от съда по справедливост.
Подс. Б.И.Ц. се признава за
виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за наказание пробация.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство,
показанията на свидетелката Р.Д.И., като взе предвиди събраните и приложени по
делото писмените доказателства по делото – характеристична справка (лист 22 от ДП), справка за съдимост (от листи 88 и
89 от ДП), и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.И.Ц. е роден на ***г.
в гр. Велинград, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с настоящ адрес
***, ЕГН **********
Подсъдимия Б.И.Ц. призна изцяло
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Свидетелката Р.Д.И. и подсъдимия Б.И.Ц.
заживели на семейни начала през месец март 2005 г. Първоначално двамата
обитавали нейното жилище в гр. Лъки, обл. Пловдивска. Съжителството им
продължило близо осем години, през което време те станали родители на Д.Б.И.,
родена на *** г., И.Б.И., роден на *** г. и на Д.Б.И., родена на *** г. През
месец ноември 2013г. подс. Ц. напуснал семейството, като децата останали да
живеят при св. Р.И..
По подадена от св. И. искова молба по реда на чл.127 от СК било
образувано гр.дело №968/2014г. по описа на Районен съд гр. Асеновград. Същото
приключило с определение от 23.07.2014г., с което била одобрена спогодба между св. Р.И. и подс.
Б.Ц.. Съгласно тази спогодба подсъдимият се задължил да изплаща ежемесечна издръжка
на децата си Д.Б.И. и И.Б.И., чрез тяхната майка и законен представител – св. Р.И.,
в размер от по 95,00 лв. месечно за всяко едно от тях. Съдебният акт влязъл в
сила на 31.07.2014г. Въз основа на решението подс. Ц. изплатил дължимата
издръжка за посочените две деца за периода от месец август 2014 г. до месец
януари 2015 г. включително. След това обаче изпитал трудности и не заплащал
месечната издръжка. Бездействието на подс. Ц. по отношение на издръжките за
двете посочени деца, станало причина св. Р.Д.И. ***. По така депозираната молба
с постановление на РП Асеновград било образувано досъдебно производство в РУ на
МВР Асеновград водено срещу подс. Б.И.Ц. с оглед извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Въз основа на воденото досъдебно производство, то спрямо
подс. Ц. бил изготвен и внесен обвинителен акт, като в АРС било образувано и
НОХД № 880/2017 г. По това дело подс.Ц. бил признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, а имено за това, че в периода от м. февруари 2015 г. до м.
септември 2017 г. включително в гр. Лъки, след като е бил осъден да издържа
свои низходящи дъщеря си Д.Б.И. и сина си И.Б.И., съзнателно не е изпълнил
задължението си за 32 месечни вноски от по 95 лв. за всяко дете общо в размер и
за двете на 6 080 лв. Междувременно св. Р.И. подала иск от името на малолетното
си дете Д.Б.И. ЕГН ********** с правно основание чл. 146 от СК. Въз основа на
тази й искова молба, в РС-Асеновград
било образувано гр.д. № 907/2017 г. Същото приключило с решение № 264/2017 от
05.09.2017 г., влязло в сила на същата дата, с което подс. Ц. бил осъден да
заплаща чрез Р.И., месечна издръжка в размер на 140 лв. и на третото си дете - Д.Б.И..
С Решение № 262/28.08.2017 г. по гражданско дело № 906/2017 г. по описа на
Районен съд гр. Асеновград бил изменен размерът, който подсъдимия трябвало да
плаща на двете си деца – И.Б.И. и Д.Б.И. от първоначалните 95 лв. на 160 лв. за
всяко едно от децата. Съдебният акт е влязъл в сила на 28.08.2017 г.
Бездействието на подс. Ц. по
отношение на издръжката за Д.Б.И., станало причина св. Р.Д.И. ***. По така
депозираната молба с постановление на РП Асеновград било образувано досъдебно
производство в РУ на МВР Асеновград водено срещу подс. Б.И.Ц. с оглед извършено
престъпление по чл.183, ал.4 вр.ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Въз основа на
воденото досъдебно производство, то спрямо подс. Ц. бил изготвен и внесен
обвинителен акт, като в АРС било образувано и НОХД № 447/2018 г. По това дело
подс.Ц. бил признат за виновен и осъден за извършено за престъпление по чл.
183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а имено за това, че в периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018
г. включително в гр. Асеновград, след като е бил осъден да издържа свои
низходящи дъщеря си Д.Б.И., съзнателно не е изпълнил задължението си за 5
месечни вноски от по 140 лв. или общо в размер и за двете на 700 лв. Присъдата
е влязла в сила на 03.09.2018 г.
Въпреки постановените съдебни актове,
подс. Ц. продължил да бездейства и отново не заплащал дължимите издръжки на
своите деца. Видно от приложените справки подс. Б.Ц. след двете осъждания не
превел нито една месечна вноска на трите си деца и по този начин изпаднал в забава
за тях както следва: За дъщеря си Д.Б.И. за периода от месец октомври 2017 г.
до месец октомври 2019 г. - 25 месечни вноски по 160 лв. общо в размер на 4 000
лв. За сина си И.Б.И. за периода от месец октомври 2017 г. до месец октомври
2019 г. -25 месечни вноски по 160 лв. общо в размер на 4 000 лв. За дъщеря си Д.Б.И.
от месец юни 2018 г. до месец октомври 2019 г.- 17 месечни вноски по 140 лв.
общо в размер на 2380 лв. Общо за посочените периоди подс. Ц. дължи сумата от
10 380 лв. за издръжки на трите си деца. Задължението си за издръжката,
следвало да се изпълнява от подс.Ц. в гр. Асеновград, където трите деца живеели
заедно с майка си.
Бездействието на подс. Ц. по
отношение на издръжките за три му деца, станало причина св. Р.Д.И. да подаде на
07.01.2019г. нова жалба в РП Асеновград.
По така депозираната жалба с постановление на РП Асеновград от 20.02.2019г.
било образувано ДП № 157/2019г. по описа на
РУ на МВР Асеновград водено срещу подс. Б.И.Ц. с оглед извършено
престъпление по чл.183, ал.4 вр.ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Въз основа на
воденото досъдебно производство, то спрямо подс. Ц. бил изготвен и внесен
обвинителен акт, като в АРС било образувано и настоящото НОХД № 872/2019г. През
инкриминирания период от време подс. Б.Ц. не се е интересувал от физическото и
психическо състояние на децата си, не се е грижил за тях, не им е правил
подаръци и дори не се е виждал с тях.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства
събрани по делото, от обясненията на подс. Ц. дадени в хода на досъдебното
производство, от показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани
по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със
събраните по делото и надлежно приобщените към доказателствения материал –
характеристична справка, справка за съдимост и др. писмени и веществени
доказателства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната в хода на досъдебното производство, като свидетел Р.Д.И. , тъй като
показанията й са логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не
личи стремеж към изопачаване на обективната действителност.
По отношение на дадените от
страна на подс. Ц. обяснения в хода на досъдебното производство следва да се
отбележи, че същите се много оскъдни, като с отказа си да даде подробни
обяснения, същия не е затруднил особено изясняването на фактите и
обстоятелствата по делото.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира че подс. Ц. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като
през периода от месец октомври 2017 г. до месец октомври 2019 г. включително, в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е бил осъден да издържа свои
низходящи – дъщеря си Д.Б.И. ЕГН ********** – 140 лв. месечно, което е станало
с Решение № 264 по гр. д. № 907/05.09.2017 г. по описа на РС- Асеновград,
влязло в сила на 05.09.2017 г., дъщеря си Д.Б.И. ЕГН ********** – 160 лв.
месечно и синът си И.Б.И. ЕГН ********** – 160 лв. месечно, което е станало с
Решение № 262/28.08.2017 г. по гр.д. № 906/2017 г. по описа на РС- Асеновград,
влязло в сила на 28.08.2017 г. съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече вноски – за дъщеря си Д.Б.И. от месец юни 2018 г. до
месец октомври 2019 г. – 17 месечни вноски от по 140 лв. месечно, общо в размер
на 2380 лв., за дъщеря си Д.Б.И. за периода от месец октомври 2017 г. до месец
октомври 2019 г. включително – 25 месечни вноски по 160 лв., или общо в размер на 4000 лв. и за
сина си И.Б.И. за периода месец октомври 2017 г. до месец октомври 2019 г. – 25
месечни вноски по 160 лв. общо в размер на 4000 лв., или всичко в размер на
10380 лв. за трите деца, като деянието е извършено повторно, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление- присъда №
53/11.12.2017 г. по НОХД № 880/2017 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград,
влязло в сила на 29.12.2017 г.,
По тази
правна квалификация съдът го призна за виновен.
По
отношение на подс. Б.И.Ц., се установи,че до момента същият е осъждан два пъти
за извършени престъпления от общ характер, като от значение по настоящето дело
се явява първото му осъждане.
С
присъда №53/11.12.2017г. по НОХД №880/2017г. по описа на РС Асеновград подс.Ц. е бил признат за виновен за извършено в
периода от в периода от месец февруари 2015 г. до месец септември 2017 г.
включително, престъпление по чл.183, ал.1 от НК. За същото на подс. Ц. е било
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода е било отложено
с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.Присъдата е влязла в сила на
28.12.2017г.
Посоченото осъждане се явява от значение за определяне
квалификацията за извършеното деяние предмет на настоящето производство, като същото
обосновава извода, че престъплението е
осъществено при условията на повторност. Установи се, че престъплението
извършено от подсъдимият Ц. , преди изтичане на предвидения в чл.30 от НК
5-годишен срок от изтърпяването на наложените му две предходни наказания.
Предвид което в случая, съдът приложи спрямо него разпоредбата на чл.28 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Предвид горното, съдът квалифицира деянието предмет на
настоящето наказателно производство, като престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1
вр. чл.28, ал.1 от НК и подсъдимият бе признат за виновен в извършването му.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните му последици.
По наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид
визираните в закона санкции, за престъпления по чл.183,ал.4 вр.ал.1 от НК,
които са „Лишаване от свобода” до две години или “Пробация”, както и
„Обществено порицание”. Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието
следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието.
Съдът, като преценява обществената опасност на
дееца, счита, че се касае за личност с не толкова ниска степен на
обществена опасност. В подкрепа на този извод на съда са предишните две
осъждания на подс. Ц., второто от което не влияе на квалификацията на
извършеното предмет на настоящето дело. В случая обаче няма как да не се вземе
предвид обстоятелството, че бездействието му във връзка с неплащане на
дължимата издръжка обхваща един значителен период от време, за който е натрупал
един солиден размер на задължението на дължимите издръжки. Съдът взе предвид и
обясненията на подс. Ц., чрез които той даде да се разбере, че е имал основателна причина да не плаща
издръжка, а освен това е и материално затруднен, въпреки че активно търси
постоянна работа. Относно обществената опасност на деянието, съдът преценява
същата като ниска, тъй като не се касае за тежко престъпление по смисъла на
чл.93,т.7 от НК, но все пак за подс. Ц. е налице повторност, която се явява
специален рецидив, като с поведението си, особено през предхождащите години,
същият е показал своята трайна незаинтересованост, към
родителските си задължения към трите си деца
Предвид
всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36
от НК, като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на
подсъдимият следва да бъде наложено наказание при условията чл.54, ал.1 от НК, като му се наложи второто
алтернативно такова, а именно „Пробация“. като следва да се опреди следната
съвкупност от пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр.
ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2
вр.ал. 1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от три
години, която пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и подписване на
подс. Б.И.Ц. пред съответния пробационен служител в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок, както и мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от три години , на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК.
Съдът
прецени, че спрямо подс. Ц. следва да се наложи и кумулативно предвиденото за
това престъпление наказание „Обществено порицание”, което наказание да бъде
изпълнено посредством публично обявяване на присъдата чрез залепяне на
съответно съобщение на таблото, намиращо се в сградата на Община Чепеларе.
В
случая спрямо Ц. са налице и смекчаващи вината обстоятелства, но те не се
явяват нито изключителни или многобройни, поради което и наказанието за
извършеното престъпление не се определи при условията на чл.55 от НК. В
действителност същия представи доказателства, че е погасил по-голяма част от
задължението си за дължимите сучи за издръжки касаещи инкриминирания период, но
освен, че няма цялостно плащане, е налице и продължаващо бездействие от страна
на подсъдимия във връзка с неговото задължение.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред и в частност неизпълнение на родителските задължения от страна на подс. Ц..
Както и
съдът посочи, от приложените по делото писмени доказателства, се установи, че
до момента подс. Ц. е осъждан два пъти за извършени престъпление от общ
характер. Първото от осъжданията му е това по НОХД №880/2017г. по описа на РС
Асеновград, което е от значение за определяне на извършеното престъпление в
условията на повторност.
Второто
му осъждане е това по НОХД №447/2018г. на АРС, приключило с Определение №
129/03.09.2018г. за одобряване на споразумение, с което подс. Ц. е бил признат
за виновен за извършено за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, а имено за това, че в
периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г. включително в гр.
Асеновград, след като е бил осъден да издържа своята низходяща-дъщеря си Д.Б.И.,
съзнателно не е изпълнил задължението си за 5 месечни вноски от по 140 лв. или
общо в размер и за двете на 700 лв. За същото, съгласно разпоредбата на чл. 54
от НК, на подс.Ц. е било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната съвкупност от пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от девет месеца, на основание чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК, като на
основание чл.42б ал.1 от НК е било постановено подс. Ц. да се явява и подписва
пред съответния пробационен служител два пъти седмично, както и пробационна
мярка- „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет
месеца на основание чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК. За същото
престъпление на подс.Ц. е било наложено и наказанието „Обществено порицание”,
като е постановено на основание чл.52 от НК то да бъде изпълнено чрез
обявяването по подходящ начин на споразумението от Кмета в Община – гр.
Чепеларе пред обществеността. Определението в сила на 03.09.2018 г. От изисканите
от съда справки от РП Асеновград се установява, наложеното наказание
„обществено порицание“ е изтърпяно на 05.10.2018г. , а наложеното наказание
„Пробация“ на 25.06.2019г.
Видно
е, че деянията предмет на настоящето дело и това по НОХД №447/2018г. на АРС са
извършени от подс. Ц. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е
от тях, като няма пречка на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК да бъде
постановено той да изтърпи едно общо най-тежко наказание измежду наказанията
наложени му по тези две дела, каквото в случая се явява наказанието „Пробация“и
„Обществено порицание“. По отношение на така определеното наказание „Пробация“
следва да се опреди следната съвкупност от пробационни мерки съобразно
разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр.ал.
1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от три години,
която пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. Б.И.Ц.
пред съответния пробационен служител в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок, както и мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от три години , на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК.
На
основание чл. 25, ал. 2 от НК от така наложеното общо най-тежко наказание
„пробация“, съдът приспадна времето, през което подс. Б.И.Ц. е търпял наказание
„пробация“ по НОХД № 447/2018 г. по описа на РС – Асеновград, включващо двете
задължителни пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 9 месеца,
считано до 25.06.2019 г., както приспадна и изтърпяното от подсъдимия
наказание обществено „порицание“,
наложено му по НОХД №447/2018 г. по описа на РС – Асеновград, изпълнено на
05.10.2018 г.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: