Р Е
Ш Е Н
И Е
№ _____
гр. Варна, _______08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№29 по описа за
2020г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от В. АЛАКСАНДРОВА Х. срещу решение №852/08.10.2019г. по
т.д.№1966/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хипотезата на
законно представителство, нито правната теория, нито съдебната практика
предвиждат нещо различно от това, че резултатите от извършените от законния
представител действия настъпват в патримониума на представлявания субект и са
за негова сметка. Този принцип важи и при сключване на договорите за
процесуално представителство пред съд. В съдебната практика е прието още, че
изпълнителният директор е част от организационната структура на юридическото
лице и волеизявленията, които той прави спрямо трети лица, принадлежат на
юридическото лице, а не на самия представител, като правен субект. Случаите, в
които законният представител на юридическото лице представлява самостоятелен
субект и съществува самостоятелно, са изрично предвидени от законодателя.
Още повече, че
договорът за процесуално представителство е с оглед личността, поради което
винаги се сключва с личната дискреция на физическото лице – законен
представител на търговеца. Това обстоятелство не дава основание да се твърди,
че законният представител се задължава лично по такъв договор. Извод за това не
може да се направи и от факта, че дружеството е несъстоятелно и под контрола на
синдика.
Твърди се още, че в
решението не се съдържат мотиви произтичащи от специални разпоредби на ТЗ
относно производството по несъстоятелност, поради което възнаграждението на
процесуалните представители на длъжника се дължат именно от него, а не от трето
лице.
По същество моли съда
да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове.
В съдебно заседание
въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено
становище поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна
„МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/, редовно призован, не е депозирал
писмен отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна Р.Г.С.,
в качеството му на синдик на „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/, с
писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. Сочи, че договарянето на процесните хонорари е осъществено след
като длъжникът е обявен в несъстоятелност, на основание чл.711 от ТЗ. В тази
хипотеза, съобразно разпоредбите на чл.635, ал.3 вр. чл.694 от ТЗ, персоналният
състав на десезираните органи на длъжника имат възможност по свое усмотрение да
организират защитата на несъстоятелния длъжник – лично или чрез процесуален
представител. Във втората хипотеза задължението за заплащане на дължимото по договора
за процесуално представителство възнаграждение е задължение за изпълнителният
орган.
В закона изрично е
посочено кои вземания и разноски подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността, а всички останали са за сметка на лицата, които са ги
направили. Изборът на начина на представителство на длъжника в хипотезата на
чл.635, ал.3 вр. чл.694 от ТЗ е предоставен на самия длъжник, тъй като по този
начин той упражнява и защитава свои индивидуални интереси по начин, който
намери за добре.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Производството пред
ВОС е образувано по предявен иск от В.А.Х. срещу „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в
несъстоятелност/, при участието на синдика на
„МОССТРОЙ – ВАРНА" АД /в несъстоятелност/, за установяване съществуването на неприетото от съда по
несъстоятелност вземане на В.А.Х. за неплатени адвокатски възнаграждения за
предоставени юридически услуги, възложени от несъстоятелния длъжник за
представителството му в производствата по чл.694 от ТЗ, в общ размер на
51 515лв., от които: 20 717лв. – договорено възнаграждение за процесуално
представителство по т.д.№1595/2017г. на ВОС; 14 768лв. - договорено
възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№1596/2017г. на ВОС;
6 248лв. – договорено възнаграждение за изготвяне на искова молба, по
която е образувано т.д.№1549/2017г. на ВОС; 9 780лв. - договорено
възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№1520/2017г. на ВОС.
Предявеният иск е с
правно основание чл.694 от ТЗ.
В исковата молба се
твърди, че с решение №409/22.06.2017г. по т.д.№1260/2016г. на ВОС е открито
производството по несъстоятелност на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД, с ЕИК *********.
Излага се, че в хода
на производството по несъстоятелност В.А.Х. е предявила вземане към длъжника в
общ размер на 51 515лв., представляващо сбор от договорените и дължими от
„МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в н./, гр.Варна възнаграждения за осъществяваното
процесуално представителство по подробно посочените дела.
Твърди се, че
вземането на В.А.Х. е включено в изготвения от синдика на дружеството
Допълнителен списък №3/08.10.2018г. на неприетите предявени вземания на
кредиторите на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в н./, който е отразен по партидата на
несъстоятелния търговец на 12.10.2018г.
Срещу списъка е
депозирано възражение вх.№30339/19.10.2019г., което е оставено без уважение с
определение №4292/03.12.2018г.
Горното обосновава
интереса от предявения иск за установяване съществуването на неприетите
вземания на В.Х.. Твърди се, че същите произтичат от сключени с длъжника
„МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД договори за правна помощ и процесуално представителство по
образуваните срещу несъстоятелния длъжник съдебни производства с правно
основание чл.694 от ТЗ. Участието на длъжника в производствата по предявени
искове по реда на чл. 694 ТЗ е негово законово установено право, за
осъществяване на което той може да ползва и адвокатски услуги, които имат
възмезден характер, съобразно разпоредбите на ЗАдв. Излага още, че съгласно
разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ при отхвърляне на предявения иск държавната
такса е за сметка на ищеца, поради което и с оглед обстоятелството, че след
като длъжникът може да бъде както ищец, така и ответник, то разноските по тези
дела за длъжника, вкл. и адвокатския хонорар следва да бъдат за сметка на
масата на несъстоятелността.
С депозирано писмено
становище в съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове и моли същите
да бъдат уважени.
Ответникът
„МОССТРОЙ-ВАРНА" АД /в н./, редовно призован, не е депозирал писмен
отговор. В съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по предявените искове.
Синдикът на „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД /в н./ Р.С., с
писмено становище и в съдебно заседание оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че липсва законова норма, която да предвижда,
адвокатските възнаграждения договорени от изпълнителния директор на длъжника,
след решението по чл. 630 ТЗ, да бъдат плащани от масата на несъстоятелността.
В производството по чл. 694 ТЗ длъжникът има самостоятелна легитимация и
упражнява процесуалните си права по свое усмотрение и в свой интерес. Излага,
че след като органите на длъжника са десезирани и са с ограничени правомощия,
то те не могат да извършват действия задължаващи масата на несъстоятелността. В
процесния случай разноските са извършени и при изричното противопоставяне на синдика.
Не оспорва действителността на поетите задължения за заплащане на хонорари, но
твърди, че същите не подлежат на покриване от масата, независимо от резултатите
от осъществената защита. Още повече, че възнагражденията са уговорени за двама
адвокати, а се претендират само от ищцата. Твърди, че ако се приеме обратното,
би се стигнало до увреждане интересите на останалите кредитори на
несъстоятелността, тъй като единствено по усмотрение на длъжника биха
възниквали задължения с по-преден ред на удовлетворяване. По същество моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.694 от ТЗ.
В настоящото
производство между страните не е налице спор относно фактите по делото,
установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
С решение №
409/22.6.2017г., постановено по т.д. № 1260/2016г., на ВОС е обявена
неплатежоспособността на "МОССТРОЙ-ВАРНА" АД, ЕИК ********* и е
открито производство по несъстоятелност на ответника.
С молба вх. №
28058/01.10.2018 г., кредиторът В.А.Х. е предявил, в хипотезата на чл. 688, ал.
3 ТЗ, вземане общо в размер на 51 515.00 лв., представляващо дължими и
незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на
ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които: 1/
20717.00 лв., възнаграждение по т.д. № 1595/2017 г., по описа на ВОС, за защита
срещу предявения положителен установителен иск; 2/14768.00 лв., по т.д. №
1596/2017г. по описа на ВОС, за защита срещу предявения положителен
установителен иск; 3/ 6248.00 лв., по т.д. № 1549/2017 г., по описа на ВОС за
изготвяне на искова молба по предявения отрицателен установителен иск; 4/
9780.00 лв., по т.д. № 1520/2017 г., по описа на ВОС за защита срещу предявения
положителен установителен иск.
В обявения по
партидата на несъстоятелния търговец, на 12.10.2018г., Допълнителен списък № 3
на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност, под № 1 е отразено неприето вземане на ищеца
В.Х. в общ размер на 51 515.00 лв., така както е предявено.
Срещу списъка е
постъпило възражение вх. № 30339/19.10.2018 г., по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС.
Със същото е направено искане предявеното вземане, представляващо сбор от
неплатени адвокатски възнаграждения да бъде включено в Списък на приетите
вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
С определение №4292/03.12.2018 г. по
т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, възражението на ищеца срещу включване на
вземането, предявено с молба вх. № 28058/01.10.2018г., в Допълнителен списък на
неприети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ е оставено без уважение.
С Решение
№ 849/11.12.2017 г. по т.д. № 1260/2016 г. на ВОС дейността на
"МОССТРОЙ-ВАРНА" АД, ЕИК ********* е прекратена, а органите му са
десезирани.
Не
е спорно между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца и несъстоятелния търговец "МОССТРОЙ-ВАРНА"
АД, представляван от изпълнителния директор Лескина са сключени договори за
процесуално представителство, както следва: 1/ на 09.05.2018г. по
т.д.№1520/2017г. на ВОС /л.16/; 2/ на 22.06.2017г. по т.д.№1549/2017г. /л.14/;
3/ по т.д.№1595/2017г., след образуването му на 22.11.2017г. /л.13/; 4/ по
т.д.№1596/2017г., след образуването му на 21.11.201г. /л.15/.
Не са спорни и
обстоятелствата, че възложената с процесните договори работа за правна защита и
съдействие е била осъществена фактически от ищеца, по всяко едно от посочените
търговски дела.
По делото не са
представени доказателства за реално заплащане на договорените възнаграждения,
като в два от договорите е отбелязано, че възнаграждението е платимо със
съгласието на синдика и след разрешение
на съда по несъстоятелността.
Предявеният в
производството иск с правно основание чл.694, ал.2 от ТЗ е подаден срока по
чл.694, ал.6 ТЗ, от легитимирано лице, по отношение на неприето в
производството по несъстоятелност вземане, по което възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ е оставено без уважение.
За да бъде уважен
същия е необходимо по делото да бъде установено наличието на вземания в полза
на ищеца В.А.Х., подлежащи на предявяване и удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
Спорът пред
настоящата инстанция е концентриран върху въпроса дали процесните вземания,
представляващи договорени и не заплатени възнаграждения за процесуално
представителство от управителя на „МОССТРОЙ-Варна“ АД /в н./, в хипотезата на
чл.635, ал.3 от ТЗ, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността.
Последователно в
съдебната практика се приема, че поредността на удовлетворяване от имуществото
на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, дадена в чл.722, ал.1 от ТЗ, е императивна и е недопустимо нейното нарушаване или заобикаляне. С
разпоредбата на чл.639 от ТЗ е допуснато отклонение от установения в чл.722 от ТЗ ред за погасяване на вземанията, като е предвидено, че тези, които са
възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност се
удовлетворяват на падежа, без да е необходимо предявяването и приемането им по
реда на глава 43 от ТЗ. Ако вземането не е удовлетворено на падежа, за
кредитора възниква право да предяви вземането си и той може да го упражни /
чл.688, ал.3 от ТЗ и чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ/.
Процесните вземания
за договорени адвокатски възнаграждения в полза на ищеца за осъществено процесуално
представителство, въз основа на договори за правна защита и съдействие сключени
с управителя на „МОССТРОЙ-Варна“ АД /в н./, в хипотезата на чл.635, ал.3 от ТЗ,
са предявени именно по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ, като възникнали след датата
на откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
Съдът намира, че
същите не представляват „нововъзникнали вземания“ по смисъла на посочената
разпоредба, тъй като не произтичат от сделки на синдика във връзка с
осъществяваната от него дейност в производството по несъстоятелност; не са
резултат от упражнявана от длъжника
търговска дейност или сделка, сключена след откриване производството по
несъстоятелност /чл.635, ал.1 от ТЗ/, не са и резултат от действия по
попълване, осребряване и разпределение на масата на несъстоятелността. Същите
не са и разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ.
От друга страна, по делото не се твърди, нито са представени
доказателства, договорените възнаграждания да са с настъпил падеж, на който
същите са станали изискуеми, поради което и не са налице и посочените по-горе
предпоставки на чл.688, ал.3 от ТЗ за включването им в допълнителен списък на
приетите вземания, а именно да са изискуеми и не удовлетворени на падежа.
Допълнителен
аргумент, че направените от органите на несъстоятелния търговец разноски в
производствата по чл.694 от ТЗ, в хипотезата на чл.635, ал.3 от ТЗ, не подлежат
на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, е обстоятелството, че същите
следва да бъдат присъдени именно в хода на исковите производства по реда на
чл.78 от ГПК, според изхода на спора и при спазване правилата на ТР №6/2012г.
на ОСГТК на ВКС /в този смисъл са и определенията по ч.т.д.№ 920/2016г. на ВКС,
2-ро т.о. и ч.т.д.№2723/2019г. на ВКС, 2-ро т.о. /.
По
изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено наличие на
вземания на В.А.Х. от несъстоятелния търговец „МОССТРОЙ-Варна“ АД /в н./, в
предявените размери, възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност и неплатени на падежа.
Предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ въззивникът В.А.Х. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на съда в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата за производството държавна такса, възлизаща на 257,58лв.
Предвид липсата на
претенции и доказателства за направени разноски в настоящото производство,
такива не следва да бъдат присъждани в полза на страните.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №852/08.10.2019г.
по т.д.№1966/2018г. на ВОС.
ОСЪЖДА
В.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***, ателие 4, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд Варна, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата 257,78лв., представляваща дължимата за производството
държавна такса, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен
срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: