Решение по дело №18/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 55
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20231400500018
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Враца, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500018 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК
С Решение № 701/25.11.2022 г. по гр.д. № 664/2022 г. по описа на
Районен съд-Враца е признато за установено, че Х. К. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 193,91 лв., представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 19.06.2020 г. до 17.02.2021 г. за жилище,
находящо се на адрес: *** и сумата от 10,12 лв., представляваща мораторна
лихва върху тях за периода от 19.07.2020 г. до 29.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3113/2021 г. по описа на ВРС. С решението е
отхвърлен иска за мораторна лихва за периода от 19.07.2020 г. до 29.06.2021
г. в останалата му част до пълния претендиран размер от 10,19 лв. и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Х. К. П. е осъден да заплати на „ВиК“ ООД
75,00 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 600,00 лв. –
разноски в исковото производство.
Въззивното производството е образувано по жалба вх.№
17640/05.12.2022 г. на адв.Ц. М., в качеството й на особен представител на
ответника Х. К. П., против посоченото решение в частта, в която са уважени
1
предявените установителни искове и ответникът е осъден да заплати
деловодни разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от събраните по делото
доказателства не е установено по безспорен начин, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, че Х. К. П. е живял на
посочения в исковата молба адрес през процесния период или е ползвал
имота чрез друго лице, както и че действително е бил поканен да плати
доброволно. Изтъква се, че в приложения към исковата молба частен
документ – извлечение от партидна книга („Карнет“) не са посочени имената
и длъжността на съставилото го лице, липсва и подпис на длъжностното лице,
а също така и имената на лицата, положили ръкописните си нечетливи
подписи срещу отчетените показания за отделните месеци. Развиват се
съображения, че представените от ищеца фактури са оспорени с отговора на
исковата молба и не могат да бъдат приети като годно доказателство, тъй като
представляват частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за
издалото ги лице обстоятелства. В жалбата се посочва, че не е доказано и
правилното отчитане на консумацията на вода, съответно извършеното въз
основа на него правилно изчисляване на задълженията, тъй като приетата по
делото счетоводна експертиза е базирана единствено на счетоводните
записвания на ищеца.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 18119/15.12.2022
г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Враца, чрез процесуалния му
представител юрк.А. Б., в който се оспорва основателността на жалбата.
Развиват се съображения, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин съществуването през исковия период на
облигационно правоотношение между ответника, в качеството му на
потребител на ВиК услуги, и „ВиК“ ООД, гр.Враца, както и точната
консумация на потребените ВиК услуги в имота, потвърдена с експертното
заключение на вещото лице. Изтъква се, че съгласно чл.21, ал.4 от ОУ
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, а при неосигуряване на такъв, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Въззиваемият моли атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, с всички произтичащи от това законни
последици, в т.ч. и присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
2
Въз основа на подадено на 17.08.2021г. от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3113/2021 г. по описа на
съда, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
826/18.08.2021 г., по силата на която длъжникът Х. К. П., ЕГН **********, е
осъден да заплати на заявителя сумите: 193,91 лв. - главница за неплатени
ВиК услуги за периода от 19.06.2020 г. до 17.02.2021 год., сумата 10,19 лв. -
лихва за забава за периода от 19.07.2020 г. до 29.06.2021 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2021 год. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
25,00 лв. - държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда на основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят
е предявил установителни искове против длъжника по делото.
В исковата молба се твърди, че ответникът Х. К. П. е абонат на ищеца
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и
други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на "В и
К" ООД - Враца за предоставяне на В и К услуги за недвижим имот на адрес:
***.
Поддържа се, че за потреблението през периода от 19.06.2020 г. до
29.06.2021 год. на ответника са издадени 8 броя фактури /описани в
приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 193,91
лева - главница и 10,19 лв. - начислена лихва върху главницата за периода от
19.07.2020 г. до 29.06.2021 год., които не е заплатил.
Посочва се, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение,
която е връчена на титуляра на потребление на водоснабдения имот.
Ответникът обаче не е изпълнил задълженията си в указания 30-дневен срок,
поради което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, което определя интереса на ищеца да иска установяване на вземането си
със съдебен акт.
Иска се от съда да признае съществуването на вземането на "ВиК"
ООД, гр.Враца срещу Х. К. П. за посочените суми.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът Х. К. П., чрез
назначения му особен представител адв.Цметомила М., е оспорил
предявените искове като неоснователни.
Особеният представител счита, че от преставените с исковата молба
доказателства не се установява по безспорен начин дължимостта на
претендираните суми. Заявява, че няма връзка с ответника, поради което не
му е известно дали в действителност той живее на адреса и дали е потребител
на предоставянето от ищеца услуги. Навежда доводи, че към исковата молба е
приложен частен документ – извлечение от партидна книга, в който не са
посочени имената и длъжността на съставилото го лице и в който липсва
подпис на длъжностно лице, а така също и имената на лицата, положили
подписите срещу отчетените показания. С оглед изложеното се оспорва
верността на отразените обстоятелства в карнета, верността на посочените
данни за потреблението през исковия период, верността на данните, че на
3
посочените дати адресът е посетен и е било извършено реално отчитане на
данните от измервателните устройства, както и че при отчитането на
показанията са присъствали неизвестни лица, които действително са
положили подписите си в съответните графи за отделните месеци.
Оспорва се и представената счетоводна справка, като се изтъква, че в
същата не са посочени името, длъжността и качеството на съставителя.
Посочва се, че всички приложени по делото справки за наличието и размера
на задълженията на ответника са вторични и са изготвени въз основа на
оспорените данни за отчетена консумация, вписани в партидната кнтига.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Нотариален акт № 110, том IІІ, дело № 384/2001 г. на
нотариус И. Л., на 28.12.2001 г. ответникът Х. К. П. е закупил недвижим имот
– ***, находящ се в ***. От служебно извършената справка от ЕИСС в
рамките на заповедното производство се установява, че ответникът има
регистриран постоянен и настоящ адрес в ***.
От приложения по делото заверен препис от карнетна книга за
отчитане на доставената вода до имот с адрес: ***, е видно, че по водена
партида на името на Х. К. П. през някои от месеците на процесния период
(м.09.2020 г. и м.01., м.03. и м.05.2021 г.) има извършвано реално отчитане на
водомера и положени подписи.
Видно е също от представената справка – извлечение № 39939 за
дължимите суми към "ВиК" ООД – гр.Враца към 29.06.2021 г. на абонатен
номер ***, на името на Х. К. П., с адрес: ***, че ищецът е издал 8 броя
фактури за отчетен период от 19.06.2020 г. до 17.02.2021 год., като е
начислил сумата от общо 193,91 лева - главница и общо 10,19 лева лихва.
Справката е подписана от изготвилото я лице и главния счетоводител на
ищцовото дружество.
С покана № 111001 за доброволно изпълнение от 10.03.2021 г.)
адресатът Х. К. П. е уведомен, че в качеството си на абонат на "ВиК" ООД,
гр.Враца и потребител на вода и други услуги, дължи на водоснабдителното
дружество конкретно посочени суми за главница и лихва и е поканен в срок
от 30 дни да плати дължимата сума. Поканата е получена от адресата на
19.03.2021 г.
В доказателствената съвкупност са приложени и Общи условия за
получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД
/действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл.
6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. При извършената
служебна справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се
установи, че е публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи
условия, одобрени от ДКЕВР, като представеното по делото заверено копие
от тях съответства на публикувания текст.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общо по партида със страница на отчетна карнета № *** с
титуляр Х. К. П. са издадени фактури за В и К услуги в имот: *** за дължими
суми, както следва: главница в размер на 193,91 лв. и лихва за забава – 10,12
4
лв. Вещото лице е констатирало, че по издадените фактури не са извършвани
плащания към датата на изготвяне на заключението. За поцесния период
ищцовото дружество е издавало месечни фактури за дължимите суми за
начислените количества вода, по които не са открити подадени писмени
възражения.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо
ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието
на валидна облигационна връзка между него и ответника, възникнала от
сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, респ.
качеството „потребител“ на ответника за процесния период; реално доставяне
на ВиК услуги в имота на ответника в посочения период и тяхното
количество, както и стойността на същите; спазване на правилата за
измерване на отчетеното количество вода. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията
към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно
доказване на основанието и размера на иска си за главница по следните
съображения:
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на обл.Враца. Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"
ООД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение
№ ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от
20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както и са
поместени на интернет страницата на дружеството, поради което същите
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото е безспорно установено с представения Нотариален акт №
110, том IІІ, дело № 384/2001 г. на нотариус И. Л., че ответникът Х. К. П. е
собственик на посочения в исковата молба имот и има регистриран постоянен
и настоящ адрес в този имот. Установено е също, че имотът е присъединен
към водопреносната система, стопанисвана от ищеца, както и че за имота е
открита партида на името на ответника за извършвани от дружеството ВиК
услуги, свързани с имота.
Неоснователно е възражението на особения представител за
недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги и на
облигационна връзка между страните по спора. Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно ответникът,
5
като собственик на посочения имот, има качеството "потребител" на услугите
на ищцовото дружество за този имот. Фактът на ползване на ВиК услуги в
процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни
отношения между ищцовото дружество и ответника за предоставяне на ВиК
услуги, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика и от
Наредба № 4/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в
лицето на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.
Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от оператора - "ВиК" ООД, гр. Враца са общоизвестни и
публикувани в посочените печатни издания и на сайта на дружеството в
интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството, съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Поради изложеното съдът приема, че между ищцовото дружество и
ответника е съществувало облигационно отношение за предоставяне на ВиК
услуги за посочения в исковата молба период, регулирано от Наредба №
4/2004 г. и "Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД".
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението на особения
представител, че представените по делото документи не установяват по
категоричен начин задължения на ответника към оператора на ВиК услугите.
Представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че
отчетените и осчетоводени количества вода са реално доставени. Редът,
начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните
имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от
абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от
Наредбата и в Общите условия. Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
По делото е представено заверено копие от карнета за отчитане на
вода, воден на името на Х. К. П., от който се установява, че за измервателния
уред /водомер/ в имота на ответника на адрес: ***, за процесния период е
отчетено потребление на вода, като през част от месеците в този период е
извършен реален отчет, за който е поставен подпис.
Едно от основните възражения, които се правят с отговора на исковата
молба и поддържат пред въззивната инстанция, се свежда до това, че
представеният карнет не представлява годно доказателство, от което да се
установява, че именно ответникът е получател и потребител на евентуално
предоставена от ищеца услуга. Доколкото отчитането на ВиК услугите се
установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият
карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията
в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
6
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично
изискване за упълномощаване на този представител води до извода, че
карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл
въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга
връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на
потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко
лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание, а
също и собственик на съседен имот. Подписването на карнета от такова лице
не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила.
Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на
негов представител при извършване на отчета е негово задължение,
предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете
страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да
се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера
съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема
като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от
Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за
период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца
/ал.1/. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление /ал.2/. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера
за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се
осигурява съгласно ОУ или договора /ал.3/. При невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител,
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане /ал.4/. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел /ал.5/.
От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на
показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение
отчетеното служебно количество вода или такова, с което същият не е
съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за
извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от
Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не
е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с
ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в
срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. При липсата на
7
данни съдът приема, че ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и
начисляване на потребено количество вода, включително и извършения
реален отчет на показанията на водомера и служебно начисляване, така както
е отразено в представените копия от карнетите.
Въз основа на изложеното се налага извода, че при отчитанията, за
които е положен подпис от абоната или негов представител, са отразено
реално показанието на индивидуалния водомер на потребителя. С положените
подписи е удостоверена верността не само на текущото, но и на всички
предходни отчитания, както и на факта, че в предходен момент потребителят
не е оказал нужното съдействие за предоставяне на достъп до измервателното
средство. Положеният в карнета подпис "за абонат" не е оспорен от ответника
и в този смисъл документът се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на изявлението. Карнетите, като частни свидетелстващи
документи, се ползват с формална доказателствена сила относно авторството
на изявлението. Доколкото, същите удостоверяват и неизгодни за
потребителите факти, то се ползват и с материална доказателствена сила
относно обстоятелството, че отразеното в тях отговаря на действително
доставеното количество вода и факта, че в предходен момент потребителят не
е оказал нужното съдействие за предоставяне на достъп до измервателното
средство. Ето защо съдът не възприема изложените от особения представител
на жалбоподателя доводи относно верността на посочените в карнета данни
за потребление в месеците през процесния период.
Предвид горното, настоящият състав намира за доказано, че начинът
на отчитане на потребената в имота на ответника вода през исковия период е
в съответствие с правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съответства на
действителното фактическо положение и че фактурираното количество ВиК
услуги в процесния период са реално доставени и потребени.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено отчитане на доставяните от въззиваемото дружество ВиК
услуги в имота на въззивника за процесния период, както и че въз основа на
тези отчети дружеството на основание чл. 31, ал. 1 от ОУ правилно е издавало
фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни въззивникът да е
подал предвидените в чл. 32 от ОУ възражения против фактурите, поради
което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. Въззивникът не твърди и не
ангажира доказателства за заплащане на тези услуги, поради което искът за
главница е доказан по основание. От представената справка – извлечение №
39939 за дължимите суми към "Водоснабдяване и канализация" ООД –
гр.Враца към дата 29.06.2021 г. на абонатен номер ***, на името на Х. К. П.,
се установява, че за процесния период от 19.06.2020 г. до 29.06.2021 г.
въззивникът дължи сумата от общо 193,91 лева - главница. Сумата се дължи
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението -
17.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск за
главница за посочената сума, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в частта за
главницата.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск изисква ищецът да установи наличието на
8
главен дълг и моментът на настъпване на неговата изискуемост, както и
размерът на претендираната лихва за забава. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ,
потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл. 42 от ОУ,
при забава в плащането на ползваните услуги, потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до датата на плащане на дължимата сума. От
представената справка – извлечение за дължимите суми към "Водоснабдяване
и канализация" ООД – гр.Враца, както и от заключението на ССЕ, се
установява, че за исковия период въззиваемото дружество е издало 8 броя
фактури на обща стойност 193,91 лв. – главница, върху която сума е
начислена лихва за забава в размер 10,12 лева за периода 19.07.2020 г- до
29.06.2021 г. За този размер и период искът за обезщетение за забава е
основателен и следва да се уважи.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск за
обезщетение за забава за посочената сума и период, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в частта за обезщетението за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на
въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 100,00 лева,
определено съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и сумата 100,00 лева за
възнаграждение на особения представител на въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 701/25.11.2022 год. по гр. дело №
664/2022 год. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Х. К. П., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер
100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 100,00 лева -
възнаграждение на назначения особен представител.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9