№ 297
гр. П., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103598 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. М. М., ЕГН
**********, лично и като пълномощник на Т. И. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
П. ул. „С. А.“ № 77, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 8, ет. 2, офис № 11 –
адвокат Е. Б. против И. Т. П., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Т. Б." № 15, с искане до съда да постанови решение, с което да
определи мерки за лични отношения на ищците с децата - техни внуци - Б. П. П., ЕГН
**********, роден на 17.07.2013 г. и Е.-Т. П. П., ЕГН **********, родена на 06.10.2015 г.,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до неделя 17.00 часа с
преспиване, десет дни през лятото, когато майката и бащата И. Т. П. и П. Д. П. не ползват
платен годишен отпуск, за рождените им дни - съответно на 11.06. и на 15.04 всяка
календарна година, втория ден от коледните празници -25 декември и на 1-ви януари всяка
година от 10.00 часа до 16.00 часа и втория ден от Великденските празници от 10.00 до 16.00
часа всяка година. Претендират разноски.
Ищците твърдят, че И. Т. П. е тяхна дъщеря и с другия ответник П. Д. П. са
родители на децата Б. П. П. и Е.-Т. П. П.. Посочват, че дъщеря им има още едно дете П. К.
Г..
Сочат, че макар и да е имало напрежение в отношенията между страните до
началото на месец декември 2019 г., ищците можели да общуват с децата, да помагат при
отглеждането им. Споделят, че от 2018 г. ищецът Т. И. започнал работа в Германия и се
връщал винаги за коледните празници, както и когато се наложило.
Излагат се твърдения, че ищцата е била в трудови правоотношение с ответника П.,
като последният ги прекратил. Сочи, че след този момент настъпила рязка промяна в
отношенията им. Ищците не можели да виждат внуците си, тъй като им се забранил
всякакъв достъп и контакт с тях. Децата спрели да отиват в дома им. Внушавало им се
основно от ответника П., че ищците са лоши и прости. Посочва се, че за да можело ищцата
да види децата, трябвало без да разбират ответниците да минава покрай детската градина и в
училището, където учат.
1
Заявяват, че отношенията в семейството на ответниците били крайно неприемливи,
тъй като децата ставали свидетели на побоищата върху майка им, както и поведението на
ответника П. било арогантно не само към ищците, а и към дъщеря им и понякога към
децата.
Искат да общуват с децата така, както е нормално за всеки баба и дядо. По този
начин за децата щяло да се създадат условия за тяхното нормално израстване в семейна и
социална среда изграждаща правилното им отношения към близки и роднини. Според
ищците, лишаването им от възможността да общуват с децата, да им гостуват, да преспиват
в дома им в гр. П. изграждало у децата неправилна представа за „семейна среда“, част от
която са й ищците.
Излагат твърдения за социално-битовите си условия.
Твърдят, че активно участвали в отглеждането на другата си внучка – Памела, както
и че преди случилото се, полагали грижи и за децата Б. П. П. и Е.-Т. П. П..
Ищците считат, че причината за създалото се напрежение между страните е в
поведението на ответника П..
В хода по същество ищецът Т. М. не се явява. Представлява се от адвокат Б. от АК П..
Ищцата М. М. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Б., като молят за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозират писмена
защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адвокат Е. П. от АК П..
Не оспорват, че двамата ищци са баба и дядо на децата.
Сочат, че ищцата от време на време е помагала на ответницата П. за грижите на Б.,
когато живеели в техни дом – до 2015 г..
Излагат твърдения, че след като се изнесли от дома на ищците, последните не искали
да взимат децата при тях и за извършен психически и физически тормоз над детето Памела.
Посочват, че децата Б. и Е.-Т. в периода 2017 г.- 2018 г. по молба на ответниците са
били оставяни 1-2 пъти при ищците за една нощ, като също са били обиждани от тях, което
било споделено от децата. След 2019 г. ищците нито са искали да водят децата при тях, нито
са правили постъпки да ги видят.
Споделят за проведена среща на Коледа 2021 г. между децата и дядо им Т. М..
Посочват, че неколкократно през нощта по Вайбър, ищцата е изпращала по 10-тина
съобщения на децата, които после триела. Ищцата не се обаждала и не искала да се вижда с
децата или да осъществява контакт с тях под каквото и да била форма.
Ответниците твърдят, че не отричат правото и не възпрепятстват възможността на
бабата и дядото да общуват с внуците си, но в конкретния случай смятат, че това трябвало
да става при ограничен режим и то само в тяхно присъствие, тъй като се притеснявали от
поведението на ищците, което би могло да доведе до негативно отношение на децата към
тях.
Смятат, че ищците, особено бабата, нямала възпитателски капацитет и подход към
деца, държала се агресивно с тях, обиждала ги и ги стресирала, което смятат, че не е в
интерес на децата. А дядото не живеел в България и се връщал тук само по веднъж в
годината.
От друга страна споделят, че двете им деца Б. и Е.-Т. тренират футбол и всяка събота
или неделя са на турнири и нямало как да преспиват в дома на баба си и дядо си. В
почивния ден събота/или неделя, в който не са на турнир, децата ходили на тренировки
както и на частни уроци по английски език. Поради това смятат, че преспиване в дома на
ищците ще създаде затруднения и нарушаване на обичайния ритъм на живот и занимания на
2
децата.
Излагат се твърдения, касаещи отношенията между страните и причината за
прекратяване на трудовия договор на ищцата.
Предлагат ограничен режим на лични отношения на децата с ищците, както следва:
по 2-3 часа месечно, в подходящо за децата време и в присъствието на ответниците. Молят
съда да не уважава режим на лични отношения с приспиване в дома на ищците.
В открито съдебно заседание ответниците се явяват лично и с адвокат П. от АК П.,
като молят съда да определи режим на лични отношения на децата с ищците, съгласно
ОИМ. Депозират писмена защита.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява
становище по молбата извън изготвения социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че ищците са баба и
дядо по майчина линия на децата Б. П. П. и Е.-Т. П. П.. Последното се установява и от
представените удостоверения за съпруг/а и родствени връзки с изх. № И-
5168_002/14.10.2022 г. и № И-5168_001/14.10.2022 г. на общ. П..
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – П. на базата социално проучване, който съдът цени доколкото по вторичен
път отразява релевантни за спора факти, се установява, че ответниците не възразявали
ищците да се виждат с децата, но съобразно режима изложен в отговора на исковата молба.
Посочено е, че основните грижи за децата се полагат от родителите им. Установява се, че
детето Б. П. е ученик в трети клас, а детето Еванджелин -Tea в първи клас в ОУ „Климент
Охридски“ гр. П.. При проведена беседа с децата, показали безразличие по въпроса, дали
желаят да ходят на гости при баба си. За детето Еванджелин –Tea се установява, че посещава
кръжок „мажоретки“.
От служебни бележки на л.30 от делото се установява, че децата Еванджелин-Теа П.
П. и Б. П. П. са участвали в първенство по футбол, зона София, ОС П., през календарната
2022 г. – 2023 г., като срещите се провеждали в различни селища в област П., определени
чрез жребий, всяка събота или неделя, всеки месец. Посочено е, че децата са футболисти в
Д. на Л. П., в различна възрастова група, /към провеждане на съдебното заседание отборът е
с ново наименование - П. сити/. Тренировките били три пъти седмично и се провеждали на
изкуствено игрище Лидл или естествен терен на Спортно училище „Георги Бенковски“, гр.
П., след приключване на учебните занятия, през 2022 г. -2023 г..
Представени са доказателства, касаещи притежаваните от страните недвижими
имоти.
По делото са изслушани ответниците, които заявяват, че отношенията между тях и
ищцата били влошени, както и че не отричат правото на ищците да виждат децата, но за 2-3
часа месечно в тяхно присъствие. Споделят, че детето Б. посещава уроци по английски език
в събота или неделя, както и че тренира футбол и взема участие във футболни турнири. За
детето Е.-Т. заявяват, че също тренира футбол, като тренировките и на двете деца били
вторник и четвъртък, като за Е.-Т. посочват, че имала и други извънкласни дейности.
Заявяват, че тренировките, респективно участието на децата във футболни турнири не се
прекъсвали и през лятото, като турнирите се организирали на различни от гр. П. места и
това налагало децата да се водят от родителите си ежеседмично с лекия им автомобил.
За изясняване на фактическата страна по делото са разпитани свидетелите – С. Д. А.,
А. А. Г., П. К. Г. и Б. Д. П..
От показанията на свидетелката С. А. се установява, че познава страните и децата.
3
Споделя, че когато живеели заедно, ищцата се грижила за децата, като им готвила, ходила
на родителски срещи и т.н. Твърди, че ищцата още можела да се грижи за децата, но
ответникът П. не и позволявал да се среща с тях. Посочва, че М. искала да се види с децата
си. Изяснява какви са условията в дома на ищците. Споделя, че ищците не настройвали
децата срещу родителите им, както и че ищците поддържали много добри отношения с
другата си дъщеря и внуче.
От показанията на свидетелката Ангелина Генова се установява, че познава ищците и
ответницата И. П.. Споделя, че ищците не можели да видят внуците си, поради което
ищцата М. много страдала. Твърди, че ищцата искала да подобри отношенията си, както с
дъщеря си И., така и с нейните деца. Посочва, че ищцата не била конфликтна личност.
Изяснява, че в нейно присъствие ищцата не се е обаждала да търси внуците си, но знаела от
нея, че е правила опити, но без резултат, защото и било отказвано.
От показанията на свидетеля П. Г. – дъщеря на ответницата и внучка на ищците се
установява, че съществуват влошени отношения между нея и баба й – ищцата, както и
между ищците и ответниците. Споделя, че Б. П. П. и Е.-Т. П. П. не искали да се виждат с
баба си, както и че обичали дядо им Т. М.. Посочва, че спрямо нея имало извършено
физическо и психическо насилие от страна ищцата М. М., като излага подробности.
Споделя, че всички деца получавали съобщения от баба си през нощта, която веднага след
това ги триела. Свидетелка изяснява, че заедно с брат си и сестра си са се виждали с дядо си
–Т. М. преди две или три години. Смята, че дядо й е манипулиран от баба й.
Свидетелят Б. П. – брат на ответника П. споделя, че неговото семейство е много
близко със семейството на ответниците. Заявява, че той и брат му – ответникът са футболни
треньори, в това число и на децата Б. П. П. и Е.-Т. П. П.. Изяснява кога и къде се провеждат
тренировките, турнирите и футболните срещи с участието на децата.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа на показанията на
свидетелите П. Г., Б. П. и С. А., съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
От назначена и приета по делото съдебно-психологична експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, неоспорена от страните и даваща отговор на
поставените задачи се установява, че от проведената беседа и психологическо изследване
можело да се твърди, че бабата М. М. има възпитателски умения, подход, потенциал,
желание и възможност да общува пълноценно както с децата, така и с техните родители.
Притежава положителни личностови характеристики, които я описват като социално
ориентирана, търпелива и сговорчива. Хармонична личност, спокойна, с меко поведение.
Уверена, активна, естествена и миролюбива. Вещото лице е посочило, че ищцата притежава
добър самоконтрол, емоционално стабилна, решителна, настойчива при постигане на целите
си, дори при препятствия, упорита при трудности, с нормален интелект, съответен на
възрастта, социалния й опит и придобитото образование. Има добре развито мислене, с
възможност за логическо опериране, съобразяване и оценка. Ищцата е с нормално за
възрастта си индивидуално психо-социално развитие и интелект. Няма дефицит в
познавателната сфера и познавателните психични процеси. Няма интелектуални нарушения.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва
същото.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства, тъй като се
явяват неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл.128, ал.1 СК.
Разпоредбата на чл.128, ал.1 СК установява субективното право на дядото и бабата на
4
лични отношения с ненавършилите пълнолетие техни внуци.
Производството е по спорна съдебна администрация, в което съдът се произнася в
интерес на детето като взема предвид пола и възрастта му, физическите, психическите и
емоционалните му особености и индивидуални потребности, отношенията му с бабата и
дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да окажат
за развитието на неговата личност, средата, в която ще се грижат за него, и други
обстоятелства, специфични за конкретния случай.
Съгласно разпоредбите на чл.128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на
бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи
мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не
съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От тълкуването на
разпоредбите на чл.59, ал.4 СК, във връзка с чл.124, чл.125 и други от СК се налага изводът,
че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му
осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие,
който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и
интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на
децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание –
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за
лични отношения на бабата и дядото с детето съобразно чл.128 СК е обусловено от
конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно,
тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила
на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето“.
Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това понятие, налага изводът, че
подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики
на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и
емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с
родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на
детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в
техен най-добър интерес.
Правото по чл.128 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в
българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при
отглеждането на техните деца, т. е. на внуците. Интересът на детето да контактува с баба и
дядо се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат
и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са
главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да
бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка,
или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.). Когато бабата и дядото имат
5
поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено,
че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на
детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него – в
този смисъл Решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ІV г. о. и Решение №
412 от 07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2007 г. на ІV г. о.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо му
следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат
и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност.
Следва да се съобрази също така необходимостта детето да посещава съответно учебно
заведение от определена възраст, посещението на извънкласни дейности, да се отчете
обстоятелството, че родителите работят, че на същите е необходимо време за ежедневни
контакти с детето. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ
период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през
който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в
начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Между страните не се спори, а и от коментираните по-горе писмени доказателства се
установява, че ищците са баба и дядо на децата Б. и Е.-Т.. Предпоставка за основателност на
иска за определяне на мерки за лични отношения на бабата и дядото с децата е те да са в
техен интерес, който е приоритетен над интересите и желанията било на бабата и дядото
или родителите на децата и в този смисъл ирелавантни са създалите се отношения между
страните по делото. В случая не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че
поддържането на бъдещи контакти от ищците с децата би било вредно за тях. Напротив от
заключението на вещото лице по приетата СПИ се установи, че ищцата има възпитателски
умения, подход, потенциал, желание и възможност да общува пълноценно както с децата,
така и с техните родители. От ответниците не се оспорва, че дядото Т. М. има възпитатлекси
капацитет и подход към децата. Установи се от показанията на свидетелката П. Г., че
ищцата е имала негативно отношение към нея, но няма доказателства, от които да може да
се направи извод, че ищците са имали, или ще имат в бъдеще такова отношение към децата
Б. и Е.-Т.. При липсата на такава опасност, съдът намира, че преустановяването на всякаква
връзка между малолетните деца и тяхната баба и дядо по майчина линия не е в техен
интерес. Това е така, тъй като всяко наложено ограничение в общуването на децата би могло
да доведе до възникване на дефицит в поведение и затрудняване в общуването на индивида
по-късно. Не следва да се пренебрегва и фактът, че в интерес за пълноценното развитие на
децата е те да познават своите корени както по майчина, така и по бащина линия, което от
своя страна да възпита у тях уважение към семейните ценности, както и необходимостта от
приемственост между поколенията. По изложените съображения съдът намира, че в интерес
на децата е те да осъществяват личен контакт с ищците по делото.
Ръководейки се от интереса на децата, съдът намира, че следва да бъде определен
балансиран режим на личен контакт, който да преодолее липсата на изградена връзка между
бабата и дядото, и децата, така че последните постепенно да свикнат с присъствието на
ищците, като и да започнат да изгражда с тях нормална форма на общуване и привързаност,
без това да смущава емоционалното и психическото им развитие. Също така следва да бъде
съобразена и извънкласната ангажираност на децата, в т.ч. и провеждането на тренировки и
участие във футболни турнири, които според съда са в интерес на децата за правилното
физическо развитие и формиране на навици. В този смисъл се установи от събраните и
неоспорени от ищците доказателства, че децата са ангажирани през всяка събота и неделя на
месеца с участие във футболни срещи. Установи се, че е необходимо и децата да бъдат
заведени до местата за провеждането им, т.е. има и необходимост от пътувания до различни
населени места, както в област П., така и до населени места извън нейната територия, вкл. и
6
по морето. Установи се и, че всяка седмица през вторник и четвъртък се провеждат
футболни тренировки след приключване на учебните им часове. Не на последно място следа
да се съобрази, че детето Б. посещава през уикенда и частни уроци по английски език. Във
връзка с горното, съдът намира, че подходящият режим на лични отношения между ищците
и внуците им, който трябва да бъде определен, е два пъти месечно – всяка първа и трета
сряда от месеца – за по два часа, за времето от 17:00 до 19:00 часа, като срещите следва да се
осъществяват в присъствието на родител на децата и на детска площадка или в детско
заведение. Присъствието на родител е необходимо с оглед необходимостта децата да
опознаят своята баба и дядо, в обстановка, в която те се чувстват сигурни и спокойни.
Родителите на децата и техните баба и дядо по майчина линия следва да положат усилия в
интерес на децата да загърбят личностовите си особености и да синхронизират посланията и
поведението си спрямо малолетните Б. и Еванджелия-Теа, осигурявайки им сигурна и
спокойно среда.
Съдът намира, че така определеният режим за период от 3 месеца от влизане в сила на
решението е подходящ за постигане на посочената по-горе цел – децата да опознаят баба си
и дядо си и да изградят с тях нормална форма на общуване и привързаност. Впоследствие
след изтичане на 3 месеца от влизане в сила на решението, режимът следва да бъде
разширен, както следва: срещите следва да са без задължително присъствие на родител,
всяка първа и трета сряда от месеца от 16:00 часа до 20:00 часа, всяка година на 26.12
/двадесет и шести декември/ за времето от 12:00 часа до 16:00 часа, всяка година на 01.01
/първи януари/ за времето от 12:00 часа до 16:00 часа и втория ден от Великден за времето от
12:00 часа до 16:00 часа, като ищците могат да вземат децата при себе си в дома им. Следва
да бъде посочено, че при промяна на обстоятелствата, ищците могат да сезират съда с
искане по чл.59, ал.9 СК, за промяна на така определения режим на лични отношения с
децата.
Разноски по делото не следва да бъдат присъждани съобразно заявеното от всяка от
страните искане.
Производството е на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото, в него
не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на
гарантирани от закона контакти между деца и техните близки. Съдебното решение не е
предпоставено от заявения от молителите начин на осъществяване на контактите, изхожда
от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на децата, ползва тях и близките
им, а повод за завеждането са станали всички участници-възходящи на детето от първа и
втора степен, поради което и всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 СК мерки за лични отношения между М. М.
М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П. ул. „С. А.“ № 77,
ет. 3, ап. 8, и техните внуци Б. П. П., ЕГН **********, роден на 17.07.2013 г. и Е.-Т. П. П.,
ЕГН **********, родена на 06.10.2015 г., както следва:
- За период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение, ищците да
осъществяват срещи с децата Б. П. П. и Е.-Т. П. П. два пъти месечно – всяка първа и трета
сряда от месеца – за по два часа, за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, като срещите следва
да се осъществяват в присъствието на родител на децата и на детска площадка или в детско
заведение.
7
- Впоследствие след изтичане на 3 /три/ месеца от влизане в сила на решението,
режимът следва да бъде разширен, както следва: срещите следва да са без задължително
присъствие на родител, всяка първа и трета сряда от месеца от 16:00 часа до 20:00 часа,
всяка година на 26.12 /двадесет и шести декември/ за времето от 12:00 часа до 14:00 часа,
всяка година на 01.01 /първи януари/ за времето от 12:00 часа до 16:00 часа и втория ден от
Великден за времето от 12:00 часа до 16:00 часа, като ищците могат да вземат децата при
себе си в дома им.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8