П
Р О Т
О К О Л
Град
София, 18 ноември 2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
АНИТА АНДРОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 4408 по описа за 2019 година.
На именното повикване /поради изчакване на зала, делото започна в
15.10 ч./, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
М.Б.У. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично, като заявява: Не
желая защитник, сам ще се защитавам по делото.
НАЧАЛНИКЪТ
на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален
представител – главен инспектор Д. А.Т.– Зам.началник на „Режимна, надзорна и
охранителна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно
приложено по делото досие.
М.Б.У.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, със средно–специално образование, месторабота преди задържането – в
строителна фирма, като техник по високи сгради, жител и живущ ***.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения У. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ
М.Б.У.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на
съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения М.Б.У., с правно основание
чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/
от изтърпяване на остатъка от наложеното на осъдения наказание „Лишаване от
свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ
М.Б.У.: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.
Т.: Представям актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наказанието на осъденото лице.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ така представената справка на останалите страни – за запознаване и
становище.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ
М.Б.У.: Да се приеме.
СЪДЪТ,
с оглед относимостта на представената актуална справка от Затвора – гр. София,
касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице М.Б.У.
наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА, че същата
следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмено доказателство –
представената актуална справка от
Затвора – гр. София, рег. № 5771 от 18.11.2019 г., относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения У. наказание „Лишаване
от свобода“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че молбата на осъдения У. за УПО е неоснователна, предвид депозираните
еднозначни и отрицателни становища както на Началника на Затвора–гр.София и
Началник сектор ЗО „Кремиковци“, така и видно от изготвените доклади. Налице е
единствено първата изискуема предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, а именно –
осъденият да е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му
наказание. Не е налице еднозначен извод за наличие на втората изискуема
предпоставка, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Оценката на риск от рецидив е 49 точки, от първоначално зададените
51 точки, като същата действително е намалена, но все още е определена в средни
стойности. Фиксирани са конкретни проблемни зони, по които е необходимо
възпитателната работа да продължи, рискът от вреди за обществото е в средни
стойности, поради което считам, че не са постигнати целите на наказанието по чл.36 НК, предвид и характера и тежестта на извършеното престъпление. Не са изпълнени
в цялост целите и задачите, залегнали в плана на присъдата, поради което
считам, че към момента не са налице доказателства, че присъдата е изпълнила
корекционния си ефект върху осъденото лице. Моля, молбата на осъдения У. за
УПО, да бъде оставена без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.
Т.: Осъденото лице извършва престъпление в условията на условно осъждане. Деянието
е свързано с отнемане на чужди движими вещи, което се явява второ. Нужен е обемен
и достатъчен процес за корекция, който към настоящият момент, по събраните
доказателства по делото е видно, че не е налице. Подкрепям изцяло становището
на прокурора, като считам, че подадената молба от осъдения У. по реда на чл.437 НПК, е неоснователна.
ОСЪДЕНИЯТ
М.Б.У. /в своя защита/: Награждаван съм 2 пъти, със свален режим съм поради
добро поведение, разбирам се с администрацията, с инспектора си, в група за
болни и стари хора съм, защото имам сериозно заболяване, не се занимавам с
наркотици или с други забранени вещества. При нас няма много движение, не мога
да получа лекарско разрешение да работя, за да си намаля присъдата, но помагам
на старите хора, доколкото мога. Самите награди и по–лекият режим доказват, че
все пак правя нещо и се грижа за хората около мен, за което не получавам
свобода, а го правя по собствено желание. Не мога да работя, не мога да
спортувам, не мога да участвам в мероприятия и да натрупам повече награди, това
е което съм успял дотук.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА
на осъдения М.Б.У.: Така е, извърших престъпление, получих
наказание, угризения, съжалявам, мисля, че съм си събрал акъла и мога да
продължа напред. Другата седмица синът ми има рожден ден – сантиментално е, но
за мен е важно. Ако получа малка отсрочка, ще гледам да си оползотворя добре
времето – ще си намеря работа, ще си видя детенцето, ще се прибера вкъщи при
майка си, ще си променя начина на живот.
СЪДЪТ
след съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание,
както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2
и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1 и следв. от НК.
Образувано е по повод депозирана молба
от осъдения М.Б.У., с правно основание чл.70, ал.1 и следващите НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото
лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване
от свобода“.
В днешното съдебно заседание,
представителите на СГП и СЦЗ, изразяват тъждествени становища относно неоснователност
на така депозираната молба и в тази връзка, отправят искане за нейното
неуважаване.
В конкретика, прокурорът изтъква, че са
налице изразени отрицателни становища от затворническата администрация по отношение
приложение института на УПО спрямо конкретния осъден, като акцентира, че е
налице само първата предпоставка за постановяване на УПО, с оглед изтърпения
срок от наложеното спрямо същия наказание „лишаване от свобода“. Изтъква отсъствие
на еднозначни доказателства за наличие на втората предпоставка за УПО на
осъдения У., предвид липсата на устойчиви доказателства за поправяне на
осъденото лице. Конкретизира, че стойностите на риск от рецидив са намалени само
с 2 пункта и към настоящият момент, същите са в средните стойности. Посочва, че
целите на наказанието не са изпълнени и с оглед изразените отрицателни
становища от затворническата администрация и изложените доводи в насока липсата
на нужния корекционен ефект от постановената спрямо осъдения У. присъда,
пледира молбата му за УПО да бъде оставена без уважение.
В конкретика, представителят на СЦЗ
изразява идентични съображения с тези на прокурора, като посочва, че У. търпи
определеното му наказание „лишаване от свобода“, наложено за престъпление,
извършено в изпитателен срок на друго, предходно постановено спрямо него осъждане.
Акцентира, че е нужен обемен и достатъчен доказателствен материал за положителен
корекционен процес по отношение на конкретното осъдено лице, който към
настоящият момент, с оглед данните за поведението на У. в местата за лишаване
от свобода, не е налице, поради което и с оглед неоснователност на депозираната
молба от осъденият, моли същата да бъде оставена без уважение.
В своя защита и в последната си дума,
осъденото лице посочва, че е награждаван 2 пъти, че се разбира с
администрацията на ЗО, не е конфликтен в отношенията си с околната среда;
посочва, че не може да получи лекарско разрешение за работа, поради тежко
здравословно състояние, в което се намира, каквато е и причината да не спортува
и да не участва в други мероприятия, с оглед намаляване размера на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Съжалява за извършеното, изразява разкаяние за
противоправното си поведение в миналото, моли да бъде УПО, за да промени начина
си на живот и да се социализира в обществото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че М.Б.У.
***.2017 г., когато по отношение на същия е приведено в изпълнение наказание от
6 месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 9876/15 г. по описа на
СРС, НО, 93 състав, за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.18,
ал.1 НК, за което му е било определено именно така посоченото по–горе наказание,
изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години и 6
месеца. В този именно изпитателен срок, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че У. е извършил престъплението, наказанието за което изтърпява към
настоящият момент, считано от 04.10.2017 г., наложено му по НОХД № 8344/16 г. по
описа на СРС, НО, 108 състав, за деяние по смисъла на чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.18,
ал.1 НК, което наказание, в размер на 3 години „лишаване от свобода“ е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С така постановената
присъда на СРС, НО, 108 състав по НОХД № 8344/16 г., всъщност е приведено в
изпълнение и прежде наложеното по отношение на У. наказание по НОХД № 9876/15
г. по описа на СРС, НО, в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“.
Съгласно приложената в днешното с.з. актуална
справка от Затвора–гр.София, СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, че подс.У. е изтърпял от общо определеното му наказание, в размер
на 3 години „лишаване от свобода“, фактически – 2 години, 1месец и 15 дни,
който е и срокът на целия размер на изтърпяната част от наказанието, като остатъкът,
който следва да търпи, се равнява на 9 месеца и 21 дни. Фактически изтърпяната
част от наказанието, в размер на 2 години, 1 месец и 15 дни, съотнесена към
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, доколкото се касае за деяние, което не е
извършено при условията на рецидив, следва да се счете като срок, относим към
наличие на първата формална предпоставка за приложение института на УПО, доколкото
У. е изтърпял повече от ½ от определеното му общо наказание, в размер на
3 години „лишаване от свобода“, а именно – 2 години, 1 месец и 15 дни, като
остатъкът, който следва да се търпи, се равнява, както бе посочено по-горе, на
9 месеца и 21 дни.
Въз основа доказателствените материали
по делото, с оглед преценка наличието на останалата материално–правна
предпоставка за постановяване на УПО по отношение на У., а именно – дали
изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на
това наказание поправително въздействие по отношение на конкретното осъдено
лице, настоящият съдебен състав аргументира извод за наличие на известна
положителна промяна в поведението на осъдения, въз основа на приложения доклад
от ИСДВР при ЗО „Кремиковци“, където понастоящем осъденият пребивава. В посочения
доклад, се прави пълен анализ на житейската история, на здравословното
състояние и поведението на осъдения, в това число и в предлаганите в
пенитенциарното заведение дейности, като се отчита, че У. участва в изпълнение плана
на присъдата; показва нагласи да спазва правила и норми. Сочи се, че от момента
на постъпването си в ЗО „Кремиковци“, У. няма нарушение на установените правила;
избягва конфликтни ситуации и няма агресивни прояви; ненаказван е до момента,
като напротив – награждаван е 2 пъти с „писмена похвала“ и с „извънредна
хранителна пратка“. Отчита се и известна положителна промяна по отношение
първоначално зададените проблемни зони в поведението на осъдения У., касателно „Отношение
към правонарушението“, доколкото към настоящият момент, с оглед проведения
корекционен процес, У. приема наказанието за приемливо и изразява съжаление за
извършеното от него противоправно деяние; има мотивация за промяна на
криминалното си поведение, както и касателно зона „Умения за мислене“,
доколкото се отчита способност за решаване и разпознаване на проблемите от
страна на осъденото лице.
Наред с това обаче, от приложеното
становище от Началник сектор ЗО „Кремиковци“, а така също и от цитирания доклад
от ИСДВР се отчита, че всъщност към настоящият момент, не е налице целяната в
пълна степен позитивна промяна на конкретното осъдено лице, от провежданата
спрямо него корекционна дейност. Така в цитираното становище се посочва, че
оценката на риск от рецидив е 49 точки от първоначално зададените 51 точки,
т.е. – занижена е само с 2 пункта, независимо от дългосрочното пребиваване на
осъдения в пенитенциарните заведения – повече от 2 години. Като проблемни зони
се посочват криминалното минало на У., с оглед обстоятелството, че всъщност
наказанието, което към настоящият момент същият търпи е за престъпление,
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Отчитат се и проблемни
зони в области „Финанси“, „Начин на живот“, „Обкръжение“ и „Умения за мислене“,
отчита се среден риск от сериозни вреди за обществото. Посочва се, че У. в
значителна степен омаловажава извършеното деяние и формално декларира мотивация
за промяна.
Напълно сходни с изложените аргументи в
становището на Началник сектор ЗО „Кремиковци“, са и дадените отрицателни
характеристики на осъдения, изложени в приложения доклад на ИСДВР. Независимо
от посочените по–горе известни положителни промени в поведението на У. се
отчита, че към настоящият момент остават сериозни проблемните зони в отношение „Настоящо
правонарушение“, доколкото У. е приет като користен извършител; в „Управление
на финанси и доходи“, доколкото е налице липса на адекватно разпределяне на
средствата, осъдения разчита на финансова подкрепа от близки и набавя доходи
чрез престъпна дейност. Налице е емоционална проблемна зона, с оглед обстоятелството,
че У. е бил настанен в предходен период в психиатрично заведение и е назначена
терапия по отношение овладяване на неговата депресивна поведенческа нагласа.
Същевременно, се отчита, че У. разпознава проблемите си частично, не умее да
изгражда стратегия за справяне с тях, като рискът от сериозни вреди към
обществото е определен за среден. С оглед на всички изложени съображения,
затворническата администрация отчита липсата на убедителни доказателства за
завършен процес на поправяне при У., като същият не е показал със своето отношение
към провежданите дейности, да бъдат отчетени промени в оценката на риска от
рецидив и вреди; не е осъществена в цялост и прогресивната система при
изпълнение на наказанието. В този смисъл, ИСДВР изтъква, че не е проведена в достатъчно
успешна степен корекционната позитивна дейност по отношение на осъденото лице, същевременно
не е понижена в нужната степен оценката на риск от последващо осъждане, поради
което поправителният процес спрямо У. следва да продължи за постигане целите на
наказанието.
Сходни с тези съображения, са и мотивите
на инспектор „Пробация“ при Затвора–гр.София, който отчита изцяло отрицателни белези
в поведенческото проявление и личността на У., изложени във вече цитирания
доклад на ИСДВР. Отново се акцентира върху средните точки на риска от рецидив и
независимо от наличието на известна позитивна промяна се приема, че за профила
и нуждите на личността на осъденото лице, следва същият да продължи да
пребивава в условията на пенитенциарното заведение, с цел завършване в пълна
степен на процеса за поправяне и превъзпитание при него, за неговата плавна и
успешна ресоциализация в живота.
В този смисъл, настоящият съдебен състав
ПРИЕ, че с оглед липсата на убедителни и достатъчно устойчиви доказателства за
изцяло поправяне на осъдения У., следва и през оставащия период от 9 месеца, да
продължи прилагането на поправителния ефект от корекционната работа спрямо
него, доколкото биха могли да бъдат постигнати положителни промени в описаните
проблемни зони. Сериозно основание за този извод СЪДЪТ изведе и от факта на
двукратно осъждане на У. за престъпления, извършени в сравнително кратък период
от време едно спрямо друго, насочени срещу собствеността на различни граждани,
като второто престъпление е осъществено в определения изпитателен срок по
предходното му осъждане – факт, който сам по себе си определя личността на
осъдения като нестабилна и с определено престъпна насоченост.
Действително, СЪДЪТ ОТЧИТА, че през целия престой до момента, У. не е наказван,
напротив – награждаван е, както бе отчетено с 2 награди, а същевременно и със Заповед
№ 65 от 01.08.2019 г., поради провежданата положителна корекционна дейност и
известните положителни характеристики при осъденото лице, е заменен режимът на
изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“. В този смисъл, има определено
позитивно влияние от провежданата корекционна дейност по отношение на осъдения У.,
в който смисъл, за да бъде стабилизирана неговата личност и да бъде утвърден
законосъобразният модел на живот, който следва да води в бъдещ период от време,
следва да продължи изпълнението на плана на присъдата по отношение на У., за да
може същият да осъзнае изцяло грешките си от своето противоправно поведение в
миналото и да коригира това поведение към приемлив, обществено – полезен и законосъответен
начин на живот.
Проблемните зони, които настоящият
съдебен състав отчита, въз основа на приложените доказателствени източници от
затворническата администрация, не са напълно овладяни, независимо недоброто
здравословно състояние на осъденото лице. Би могъл същия да учавства в
образователни програми и други мероприятия, които не изискват физическо усилие,
за да се приеме, че е налице изцяло положителен ефект от така търпяното от У. наказание
„лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав ПРИЕМА, че за изпълнение целите
на наказанието спрямо У., генералната и специална превенция по отношение това
наказание, следва и за в бъдеще да бъде оказано необходимото възпитателно,
поправително и предупредително въздействие по отношение на осъдения, така, че
да бъде постигнат целения положителен корекционен процес в пълна степен, за да
бъдат стабилизирани личността и поведението на У. за законосъобразен начин на
живот, неговата личностна характеристика, с оглед съобразяване на неговите
бъдещи поведенчески проявления със законите и добрите нрави в обществото, в
житейски аспект.
В този смисъл, настоящият съдебен състав
ПРИЕ, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, за да бъдат
изпълнени изцяло превенциите от наложеното спрямо него наказание, като
независимо, че е налице личност със сериозно здравословно състояние, този
съдебен състав ПРИЕ, че У. би могъл да участва в обучителни и ненатоварващи
здравето програми, за да докаже, че напълно е осъзнал своите грешки от миналото
и е извел своята необходима поука от бъдещо, непротивоправно поведение, съответно,
че наказанието е оказало целения превъзпитателен ефект по отношение неговата
личност.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.Б.У. – роден
на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – в строителна
фирма, като техник на високи сгради, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 3 години, който остатък се равнява на 9 месеца и 21 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес
пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в открито съдебно
заседание, което приключи в 15.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: