Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 27.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№192 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на
клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период
Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от
27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец.
Последното имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на
ответника Л.Н.П.,***, за който бил открит клиентски номер **********. От своя
страна ответникът биа длъжна да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и
ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на
ответника, за периода от 13.03.2015г. до 28.05.2015г. ел.енергия на стойност
279,32 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в
плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 67,77 лева за периода от
16.05.2015г. до 19.10.2017г. На 20.10.2017г. ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до
РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№1718/2017г. по описа на съда, по което
била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия
не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било
указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск
против Л.П. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 279,32 лева, представляваща стойността
на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 13.03.2015г.
до 28.05.2015г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 16.05.2015г. до 19.10.2017г., а именно 67,77 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 09.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на направените разноски по
ч.гр.д.№1718/2017г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът Л.Н.П., чрез назначения й от съда особен представител адв.Г.К. ***,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Прави възражение за частичното им погасяване по
давност. Оспорва исковете по основание и размер, като оспорва доставката на
ел.енергия до обекта на ответника, съответно основанието за плащане на
дължимата сума. Оспорва доказателствената сила на препис-извлечение от сметка,
както и фактури №№**********/24.04.2015г., **********/25.05.2015г. досежно
тяхната вярност. Счита, че претендираното вземане е погасено по давност за
периода от 13.03.2015г. до 11.04.2015г. в размер на 160,13 лева, както и за
вземането за лихва за този период в размер на 39,52 лева. Заявява, че всичко
дължимо на ищцата е било заплатено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетата
като доказателство по делото фактура №**********/24.04.2015г. издадена от
ищцовото дружество на името на ответника, за отчетния период от 13.03.2015г. до
11.04.2015г. Л.Н.П. дължи за консумирана ел.енергия, доставена в място на
потребление Димитровград, ул.“***, сумата от 160,13 лева.
Съгласно фактура
№**********/25.05.2015г., издадена от ищцовото дружество на името на ответника,
за отчетния период от 12.04.2015г. до 12.05.2015г. Л.Н.П. дължи за консумирана
ел.енергия, доставена в място на потребление Димитровград, ул.“***, сумата от
89,93 лева.
Видно от приетата
като доказателство по делото фактура №**********/24.06.2015г., издадена от
ищцовото дружество на името на ответника, за отчетния период от 13.05.2015г. до
28.05.2015г. Л.Н.П. дължи за консумирана ел.енергия, доставена в място на
потребление Димитровград, ул.“***, сумата от 29,26 лева.
Съгласно Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН „България
ЕС“АД, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, клиентът е длъжен да
плаща стойността на ползваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ /чл.11.1/. Потребителят заплаща на продавача стойността
на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДЕКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за
всички фактури, с изключение на издадените по чл.17 ал.4 фактури /чл.18 ал.1 и
ал.2 от ОУ/.
Тъй като Л.Н.П. не
изпълнила в срок задълженията си по горепосочените три фактури, на 18.10.2017г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било образувано
ч.гр.д.№1718/2017г., по което на 24.10.2017г. била издадена Заповед №1080 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на
ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 279,32 лева- главница,
неизплатена сума за доставена през периода от 13.03.2015г. до 28.05.2015г.
ел.енергия, лихва за забава за периода от 16.05.2015г. до 19.10.2017г. в размер
на 67,77 лева, законна лихва върху главницата и деловодни разноски от 75 лева.
Заповедта била връчена на Л.П. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на
ищцовото дружество била указана възможността да предяви против нея иск,
съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
За изясняване на
обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на съдебно-техническа
експертиза. Съгласно така изготвеното експертно заключение, за абоната на
ищцовото дружество Л.Н.П. с адрес ***, е открит клиентски номер **********,
като в ИТН *** е монтирано СТИ електромер, който да отчита ел.енергия от
абоната с електромер фабр.№25000. За процесния период от 13.03.2015г. до
28.05.2015г. от „ЕВН България ЕС“ЕАД са издадени 3бр.фактури, а именно: фактура
№********** от 24.04.2015г. за периода от 13.03.2015г. до 11.04.2015г. за
сумата от 160,13 лева, за консумирана ел.енергия от 1011кВт/ч; фактура
№********** от 25.05.2015г. на стойност 89,93 лева за периода от 12.04.2015г.
до 12.05.2015г., за консумирана ел.енергия от 497 кВт/ч; фактура №********** от
24.06.2015г. на стойност 29,26 лева за периода от 13.05.2015г. до 28.05.2015г.,
за консумирана ел.енергия от 156 кВт/ч. За периода от 13.03.2015г. до
28.05.2015г. са отчетени и фактурирани общо 1664 кВт/ч консумирана ел.енергия.
За процесния период е доставена ел.енергия до обект ИТН ***. Електромерът с
№25000 в ИТН *** е отчитан регулярно от отчетник чрез клавиатура. Отчетените
количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. Поставеният електромер с
фабр.№25000 на обект в ИТН *** през процесния период е следвало да премине
вторична проверка през 2016г.
По искане на ищеца
по делото беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице С.Ж.,счетоводната отчетност на ищцовото дружество
се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всички вземания
се осчетоводяват по дебита на сметка Клиенти-411 и по кредита на сметка 701-
Приходи от продажби,както и сметка 4532- ДДС.Процесните фактури били
осчетоводени в сметка клиенти по партидата на Л.П.. Фактурите са включени в СД
по ДДС и дневника за продажбите за съответния месец на издаването им. За
процесния период са издадени 3бр.фактури на обща стойност 279,32 лева. Няма
извършено плащане по процесните фактури. Обезщетението за забава плащането на
процесните фактури е в размер на 67,86 лева.Дължимата цена за консумирана
ел.енергия и доставка до мрежата е изчислена правилно.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№1080/24.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1718/2017г.
По делото не се
спори, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения, съгласно
които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория, находящ се
в Димитровград, ул.“***, с ИТН ***.
Спорно по делото е доставил
ли е през периода 13.03.2015г. до 28.05.2015г. ищецът ел.енергия до въпросния
обект на потребление на ответника, каква е нейната стойност и била ли е
заплатена тя в срок от Л.П.. Налице ли е изтекла погасителна давност за част от
задължението на ответника.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че през процесния
период ищцовото дружество е доставяло ел.енергия до обект на потребление,
собственост на Л.П.,***. Последното обстоятелство не се оспорва от страна на
ответника, като наред с това се установява и от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза. От това заключение е видно, че за
процесния период е доставена ел.енергия до обект ИТН ***. Електромерът с №25000
в ИТН *** е отчитан регулярно от отчетник чрез клавиатура. Отчетените количества
ел.енергия съвпадат с фактурираните такива по горепосочените три фактури.
Предвид
изпълнението на задължението за доставяне на ел.енергия до обекта на
потребление на ответника, за Л.П. е възникнало задължение да плати така
доставената й и консумирана от нея ел.енергия. В хода на производството по
делото не се представиха доказателства от ответната страна за извършено плащане
на доставената й през периода от 13.03.2015г. до 28.05.2015г. ел.енергия. В
подкрепа на този извод е и заключението на назначената съдебно счетоводна
експертиза. Съгласно експертното заключение, за процесния период са издадени
3бр.фактури на обща стойност 279,32 лева. Няма извършено плащане от страна на
ответника по така издадените фактури.
Съдът намира за
неоснователно направеното от страна на особения представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираното от страна на ищеца задължение. Действително задължението за
плащане на доставената от ищцовото дружество ел.енергия е периодично задължение
и правото да се претендира плащане на същото се погасява след изтичане на тригодишен
срок. В настоящият случай, исковата претенция е за неплатено задължение,
възникнало през периода от 13.03.2015г. до 28.05.2015г., като исковата молба е
депозирана в съда на 05.02.2018г., т.е. преди 13.03.2018г., когато се навършват
три години от възникване на задължението. От друга страна следва да се има
предвид, че преди да предяви настоящия иск в съда, ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л.П. на
18.10.2017г., като по този начин отново е прекъснал изтичането на давността за
претендиране на процесното задължение. Предвид изложеното съдът намира за
неоснователно възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираното от страна на ищеца
задължение.
Размерът на
главницата дължима от ответника се установява от представените по делото
3бр.фактури, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от
които то е общо 279,32 лева. Предвид това, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че Л.Н.П.
дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 279,32 лева, представляваща
главница- неизплатена сума за доставена през периода от 13.03.2015г. до
28.05.2015г. ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението- 23.10.2017. до окончателното плащане на сумата, за основателен
и доказан.
Доколкото
ответникът не е изпълнила задължението си по процесните три фактури в срок, то
тя дължи на ищеца лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от
трите фактури до 19.10.2017г. Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза за периода от 16.05.2015г. до 19.10.2017г.
лихвата за забава по процесните три фактури е на обща стойност 67,86 лева. Това
задължение също не е погасено частично поради изтекла тригодишна давност, както
твърди особения представител на ответника, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 18.10.2017г. т.е.
преди изтичане на давностния срок.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че предявения от ищеца иск правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че Л.Н.П. дължи на „ЕВН
България ЕС“ЕАД сумата в размер на 67,77 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 16.05.2015г. до 19.10.2017г. върху главницата от 279,32 лева,
също се явява основателен и доказан.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение възнаграждение, а
именно сумата от общо 675 лева.
Искането за
присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№1718/2017г. по
описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно. В този смисъл, на
ищцовото дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№1718/2017г. по описа на РС-Димитровград в
размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Л.Н.П.,
с ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от ***, сумата 279,32 лева/двеста седемдесет и девет лева
и тридесет и две стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през
периода от 13.03.2015г. до 28.05.2015г. ел.енергия, лихва за забава за периода
от 16.05.2015г. до 19.10.2017г. в размер 67,77
лева /шестдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ и законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението – 23.10.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№1080/24.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1718/2017г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Л.Н.П., с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
представляван от ***, сумата в размер на 675 лева /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева /седемдесет
и пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1718/2017г. по описа
на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: