Р Е Ш Е Н И Е
№260408
гр. П., 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05492 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на И.М.Г., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1026,30 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «*****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 90,74 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е
депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
Изразява становище, че страните по делото не се намират в договорни отношения,
отнасящи се за продажба на топлинна енергия за процесния период и имот. Счита,
че в главницата е включена суми за вноска за дялово разпределение, които не са
заявени в заповедното производство.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.М.Г. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00956 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По делото е представен препис на
нотариален акт № 118 от 12.05.1999 г., от който се установява, че ответникът И.М.Г.
и Д.Р.Г. са собственици на имот с адрес гр. П., ул. «*****. Приложено е влязло
в сила на 14.06.2010 г. решение по гр. д. № 4028 по описа за 2010 г. на Районен
съд – П., от което става ясно, че сключения на 02.12.1995 г. между
горепосочените лица е прекратен, като на ответника е предоставено ползването на
семейното жилище, представляващо процесния имот. При това положение се
установява, че ответникът притежава ½ иделана част от обсъждания имот.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на
система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните
периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за
достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани
ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата
№16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по
показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е
отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за
БГВ –прогнозно, тъйкато ответникът не осигурявал достъп до имота. Прогнозно
начислените били преизчислени след извършване на годишния отчет.
Експертът пояснява, че в имота липсват
монтирани радиатори, но в банята била налична щранг – лира,
за която разходът се начиславал по изчислителен път. След провеждане на задължителния
годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са
сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни
изравнителни сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
От заключението на
експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 1026,30
лева за процесния период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
приложения нотариален акт се установи, че ответната страна е собственик на
½ идеална част от процесния имот, а бившата му съпруга притежава
останалата ½ ид. ч. от имота. Ирелевантно е обстоятелството, че в полза
на ответника е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо
процесния топлоснабден имот. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 2/2017 г. по
т. д. № 2/2017 г, на ОСГК на ВКС, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на
единия бивш съпруг. Това води до извод, че между страните
по делото е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно
общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна
енергия на стойност 1026,30 лева за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец
става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
намира, че обезщетението за забава е в размер на 90,74 лева за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е ½ идеална част. В този смисъл същият дължи 513,15 лева – главница и 45,37 лева – лихва, за които стойности исковете са основателни и следва да се уважат, а за разликата до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 20 лева – такса за четири броя съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на 295 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса.
Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 147,50 лева – разноски в исковото производство и 37,50 лева – разноски в заповедното производство.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от договора за правна помощ се установява, че ответникът е направил в настоящото производство разноски в размер на 800 лева за адвокатски хонорар.
В исковата молба е направено бланкетно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като делото не е сложно от фактическа и правна страна.
Отчитайки материалния интерес по делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбара за минималните адвокатски възнаграждения се достига, че същото е в размер на 302лева, до който размер следва да бъде уважено възражението за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сума в размер на
513,15 лева, представляваща
½ от главницата за стойността за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «*****, за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. , както и сумата 45,37 лева, представляваща 1/2 от обезщетението за забава за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 513,15 лева до предявения размер от
1026,30 лева - главницата за
стойността на ползвана топлинна енергия за горепосочения имот и период и за
разликата от 45,37 лева до предявения размер 90,74 лева – лихва за забава за
горепосочения период, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 000956 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА И.М.Г., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 147,50 лева – разноски в исковото
производство и 37,50 лева – разноски
в заповедното производство
ОСЪЖДА “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Г., ЕГН **********,***
сумата в размер на 302
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00956 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.