МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по НАХД №1953/2016год, по описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Обв. Ц.Е.М.,
ЕГН: ********** ***, в това че:
на 07.08.2015г., в гр.Русе, при
управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№Р0228ВК,
нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „...Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.",
като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, когато е
възникнала опасност за движението.
- чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците...", като не изпълнил задължението си и не бил внимателен и предпазлив към
пешеходците И. К. М. и П. А. В. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. К. М., изразяваща се в счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник за срок повече от тридесет
дни, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал.1, б."а", пр.2, вр. чл.343, ал.1,
б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З
от НК
и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.78а НК.
Обв.М. се явява в съдебно заседание. Дава обяснения, различни от тези които
заявил при изготвяне на протокола за оглед. Той и защитникът му твърдят, че
отговорност за ПТП носи пешеходецът. Адв.Х. пледира за оправдателно решение,
поради недоказаност на обвинението, алтернативно за минимално наказание.
Представителят на Русенска районна прокуратура поддържа постановлението,
също пледира за наказание от минимума към средата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Обв. М. е роден на ***г***. Има завършено средно образование. Неженен. Работи.
Неосъждан. Правоспособен
водач на моторно превозно средство, считано от 05.06.2015год., категории „В", „АМ" и
„В1". Води се на отчет в сектор „Пътна полиция" - Русе. Без налагани
наказания по ЗДвП.
На 07.08.2015г., около 21.00 часа,
обвиняемият се движел с лек автомобил
„Фолскваген Голф", с рег. № Р 0228 ВК, по бул."Скобелев" в
посока кръговото кръстовище с бул."Цар
Освободител". На кръстовището с ул."Борисова",
до м-н „Аристон”, спрял в платното, тъй като светнал червен сигнал на
светофарната уредба. Зад него спрели още два автомобила. През
това време на кръстовището, но след бул.”Борисова”, срещу обвиняемия спрял на
червен сигнал св.Р.Н.Д. - таксиметров
шофьор, управлявал л.а.”Шкода Фабия”, модел „Седан”. Свидетелят забелязал, че
на десния за него тротоар, зад неговия
автомобил, застанали св.П. А.В.и св.И. К. М.,
канейки се да пресичат пътното платно преди пешеходна
пътека на кръстовището, на която той изчаквал разрешен сигнал. Други автомобили до него и зад него нямало. Уличното осветление
не било включено, пътната настилка била суха, времето ясно с
нормална видимост за конкретните пътни условия. След като светнал зелен сигнал, обвиняемият потеглил, като се движил със
скорост около 32.4 км/ч, преминал
бул.”Борисова”и пешеходната пътека след него, като не забелязал пресичащите пешеходци - свидетелите Върбанов и М..
Обвиняемият забелязал пешеходците, когато автомобилът му бил на 14.4м. преди
началото на спирачната следа /позиция 2 от мащабната скица/, едва тогава натиснал
спирачната система на автомобила и когато бил на място: 5м-5.5м след
ориентир 2 по дължината на пътя и на около 1.8м-2м вляво, от десния по посока на
движението на обвиняемия край на платното на бул.”Скобелев”, по ширината на
последното, настъпило съприкосновение между тялото на св.И. М. и предната лява
част на управлявания от обв.М. автомобил. Вследствие на удара пострадалата получила счупване на десен долен крайник. През
това време св.Д. още чакал на светофарната уредба, чул свистене на спирачки зад
гърба си и видял как св.В. се опитвал да помогне на св.М. да се изправи. Тъй като зад
автомобила на обвиняемия спряли други два автомобила св.Д. продължил пътя си, не
спрял да помогне.
Обвиняемият, след като натиснал
спирачната система и отклонил автомобила вдясно, се ударил в бордюра на
тротоара и спукал гума. Слязъл от него и качил двамата свидетели, като ги откарал в МБАЛ - Русе. След прегледи, било
установено, че св.Върбанов нямал счупени
крайници, поради което бил освободен. Св.М. получила
счупване на десен долен крайник, бил й поставен гипс и освободена за домашно лечение.
На местотопроизшествието пристигнал
полицейски служител -св.Г. П. Ц.. Там се
върнал и обв.М., който разказал за случилото се и посочил мястото на удара. Бил
изготвен протокол за оглед на местопроизшествие, което било посочено от обв.М.,
в който били отразени установените от длъжностните лица обективни находки –
спирачна следа и задиране по бордюра.
В хода на разследването била изготвена съдебно -
медицинска експертиза, чието заключение сочи, че св.Иванка
Мутафова получила счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, като полученото увреждане е в
резултат на действието на твърд, тъп предмет
и може да бъде получено при ПТП на 07.08.2015г. Счупването причинило на св.М. трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за повече от тридесет дни.
В процеса на разследването била изготвена и съдебна авто
-техническа експертиза. От
заключението й се установява, че скоростта на
движение на управлявания от обвиняемия автомобил била около 32.4 км/ч; опасната зона на спиране на автомобила била 18.47 метра; към момента на възникване на опасността за
движението, автомобилът бил на разстояние от
мястото на удара - 30 метра - по - голямо от опасната му зона за спиране - 18.47 метра; съприкосновението станало между предна лява част на автомобила и тялото на пострадалата;
обвиняемият имал възможност да предотврати пътното транспортно произшествие
чрез спиране при движението си с
установената скорост, ако не е допуснал закъснение
да започне спиране. Имал е техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако бил реагирал навреме и не е
закъснял със спирането на автомобила.
По процесното дело АНД №195382016год.
била назначена и повторна съдебна
авто -техническа
експертиза, по указания на въззивния съд, при която експертът имал задача да
съобрази освен събраните до този момент доказателства и дадените в хода на
съдебното следствие обяснения от обв.М. и повторния разпит на св.Д.. Резултатите
от нея в.л.Д. дал във варианти, според поставената му задача. От последните се установява,
че скоростта на движение
на управлявания от обвиняемия автомобил непосредствено преди ПТП била около
32.4 км/ч; опасната зона
на спиране на автомобила била 20.27 метра; към момента на възникване на опасността за движението, автомобилът
бил на разстояние от
мястото на удара – 25,11метра - по - голямо от опасната му зона за спиране – 20.27метра;
съприкосновението станало между
предна лява част на автомобила и тялото на пострадалата; обвиняемият имал
възможност да предотврати пътното транспортно произшествие чрез спиране при движението си с
установената скорост, ако не е допуснал закъснение да започне спиране. Имал е техническа
възможност да спре преди мястото
на удара, ако бил реагирал навреме и не е закъснял със спирането на автомобила. Експертът съобразил и
обясненията на обв.М. в два варианта, като заключил, че и при двата е
технически невъзможно да бъдат осъществени твърдените от обв.М. действия, тъй
като противоречат на физичните закони и обективните находки, закрепени в
протокола за оглед, които са обективна и безспорна даденост.
Горното се установява от събраните по
делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средства: Уличаващи
доказателства се съдържат в показанията на пострадалата – св.И.М. и св.П. В.. И
двамата излагат факти, относими към механизма на станалото пътнотранспортното
произшествие: Свидетелката твърди, че били „минали почти целия булевард, почти
стигнали до отсрещния тротоар, когато усетила силен удар”. Св.В. твърди, че
ударът станал, след като минали средата на булеварда.Това противоречие досежно
мястото на удара, задълбочаващо се и от обясненията на обв.М., според който
ударът станал в лявата лента за движение, по която той се движил, намира
разрешение в обективните находки закрепени в протокола на оглед: задиране по
десния бордюр и спирачна следа, стоящи в основата на заключението на експерта
изготвил повторната съдебна авто
-техническа експертиза.
Аргументирано и технически обосновано в.л.Д. посочил, че място на съприкосновение между тялото на св.И. М. и предната
лява част на управлявания от обв.М. автомобил било: 5м-5.5м след ориентир 2 по
дължината на пътя и на около 1.8м-2м вляво, от десния по посока на движението
на обвиняемия край на платното на бул.”Скобелев”, по ширината на последното, за
което изготвил и мащабна скица, така че възражението на адв.Х., че този факт не
бил установен са голословни, не намират опора в материалите по делото.
Стъпвайки на обясненията на обв.М., съгласно които „пешеходците вървели по
диагонал” и били точно срещу островчето, служещо за разделяне на двете платна
на бул.”Скобелев”, факт съобщен и от св.Д., т.е. ударът бил на 1м. от разделителната
линия, експертът заключил, че след съприкосновението с пешеходците, при така
съобщеното, автомобилът следвало да се върне около 16.8м назад и около 2.5м.
надясно спрямо посоката си на движение и да е започнал да спира интензивно, за
да остави обективните находки, закрепени
в протокола за оглед, което е технически невъзможно. За технически невъзможна
обявява експертът и версията, изградена от обясненията на обвиняемия, при която
твърди, че се движил в лявата лента за движение и ударил св.Мутафова в същата
лента, след пешеходната пътека, когато се изравнил със спрелия таксиметров
автомобил, управляван от св.Д.. Така изложеното от експерта заключение съдът
приема за обосновано, технически издържано и аргументирано, още по-вече че в
съдебно заседание заявява, че освен събраните по делото доказателства е правил
личен оглед и съответни замервания на местопроизшествието, резултатите от който
съобразил при изготвяне на експертизата – местоположението на варела, зад който
преминали пешеходците, каквито твърдения излага обвинаемия, наличието на стоп
линия, преди пешеходната пътека. По тези съображения съдът дава вяра на заключението
на повторната експертиза, като такова при което експертът съобразил
допълнителни обстоятелства, които не били взети при изготвяне на
първоначалната. Поради изложеното съдът възприема като обосновано,
технически издържано заключението на в.л.Д., съгласно което обв.М. възприел
опасността когато автомобилът му бил преди пешеходната пътека, на 25.11м
разстояние даващо му видимост към пострадалата, при опасна зона за спиране
20.27, навеждащо на извода, че водачът
имал техническа възможност да спре преди мястото на ПТП и само
нарушенията на ЗДвП / чл.20 ал.2 и чл.116 / от негова страна попречили да
предотврати произшествието чрез спиране.
Съдът отбелязва, че протоколът за
оглед на местопроизшествие е изготвен съгласно обясненията на обв.М., тъй като
местопроизшествието не било запазено, същият е подписан от него без възражение,
изготвен е по ред, предвиден в НПК, поради което е скрепен с необорима
доказателствена сила. Установеното с него, регистрираните обективни находки от
транспортното произшествие, разгледано в съвкупност със заключението на
автотехническата експертиза оборват обясненията на обв.М., дадени в съдебните
заседания, поради което съдът ги преценява като упражнено право на защита.
Производни доказателства се съдържат в показанията на св.Цикалов, посетил
пострадалата в болницата, където разговарял и с обв.М.. Показанията му не
съдържат доказателства, противоречиви на събраните гласни.
С показанията на свидетелите Ц., М. и В. се доказва, че след деянието е обвиняемият направил
всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата – с автомобила я откарал в МБАЛ – Русе,
изчакал медицинските процедури, след което я прибрал в дома й.
С приложената съдебно - медицинска експертиза се доказва,
че св.И. М. получила счупване на
латералния кондил на дясна голямопищялна кост.
Експертът заключил, че полученото увреждане е в резултат на действието на твърд, тъп предмет и може да бъде получено при ПТП на
07.08.2015г. и по своя характер причинило
на св.М. трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за повече от тридесет дни средна телесна повреда.
Всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налагат
единствения и категоричен извод:
От обективна и субективна страна обвиняемият осъществил състава на
престъплението по чл.343 а, ал.1
б."а", пр.2, вр. чл.343 ал.1 б."Б" пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, тъй като на 07.08.2015 г., в гр.Русе, при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № Р 0228 ВК, нарушил правилата за движение:
-чл.20 ал.2 от ЗДвП- „...Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и
да спре, когато възникнала опасност за
движението;
-чл.116 от ЗДвП- „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците...",
като не изпълнил задължението си и не бил внимателен и предпазлив към
пешеходците И. К. М. и П. А. В., и по
непредпазливост причинил средна телесна
повреда на И. К. М., изразяваща се в
счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник,
за срок повече от тридесет дни, като
деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
От обективна страна
елементите на престъплението са налице – същият нарушил посочените горе правилата
за движение при управление на МПС, като
допуснал причиняването на средна телесна повреда, каквато се явява счупване на латералния
кондил на дясна голямопищялна кост, довело до трайно
затрудняване на на движенията
на десен долен крайник. При управлението на моторното превозно средство, макар да е знаел, че трябва
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, той не изпълнил
тези си задължения, в резултат на което блъснал с автомобила си пострадалата и така
й причинил средна телесна повреди. Така получената от св.М. телесна повреда се
намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от обв.М. нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл.116 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, при
осъщественото от него управление на моторно превозно средство. Събраните
доказателства сочат и съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на пешеходеца в настъпване на пътно-транспортното
произшествие, причинило посочените телесни увреждания. Св.М. същото време и
място, при пресичане на пътното платно за движение, нарушила правилата за
движение - чл. 113 т.1 от ЗДвП , защото преди да навлезе в платното за
движение, не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се пътно превозно
средство на обв.М.. От страна на пострадалата пешеходка е следвало да има
повишено внимание при пресичане на пътното платно, защото пресичала на место,
извън обозачението за пешеходна пътека. Нарушението на пострадалата обаче, не
освобождава от наказателна отговорност обв.М., който следва да носи такава за
своите нарушения на ЗДвП, довели в
причинно следствена връзка до престъпния резултат. Съпричиняването на резултата
не изключва виновността на обвиняемия /Решение № 153 от 3.04.2008г. на ВКС по
н.д. № 103/2008г., III н.о./. Като пешеходец св.М. е имал възможността да
избегне и предотврати ПТП-то, като не навлиза в лентата за движение на
автомобила, при наличие на движещи се МПС-та или го изчака да премине, както и
да пресече по близката пешеходна пътека.
Правилно деянието на обвиняемия е квалифицирано по привилегирования състав
на чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2 от НК, тъй като след като блъснал пострадалата с
управлявания от него автомобил, направил
всичко, зависещо от него за оказване на помощ – спрял, излязъл от автомобила, отишъл
при нея, помогналда се качи в автомобила и я отвел в МБАЛ – Русе за оказване на
медицинска помощ.
От субективна страна действал
непредпазливо – същият не е искал и предвиждал настъпването на
общественоопасните последици- причиняването на телесна повреда на което и да е
било лице, но в качеството си на водач на МПС, е бил длъжен, а в конкретната
ситуация и могъл да предвиди настъпването на тези последици, които биха били
избегнати при стриктно спазване от негова страна на правилата за движение по
пътищата, посочени по- горе.
Предвид изложеното, съдът признава обв. Ц.Е.М. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.343 а, ал.1 б."а", пр.2,
вр. чл.343 ал.1 б."Б" пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което
съобрази: налице са законовите предпоставки по чл.78а /изм./ НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност:
1. Към момента на извършване на деянието обвиняемият бил пълнолетен.
2. За извършеното от него непредпазливо престъпление законът предвижда
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок до пет години - лишаване от
свобода за срок до 2 години или друго - по-леко по вид наказание - пробация, както
и наказание лишаване от право да управлява МПС, по чл. 343г от НК.
3. Към момента на извършване на престъплението обвиняемия не е осъждан за
престъпление от общ характер.
4. Към момента на извършване на престъплението не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от Н К.
5. От престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване
и предвид на императивното
задължение, вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид
предходното съдът налага на обв.Йоргов административно
наказание “ГЛОБА”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер над минимума – 1500лв., като е съобразил при определянето му: смекчаващи отговорността обстоятелства: полагане
на обществено полезен труд; младата му възраст; наличието на съпричиняване от
страна пострадалата към противоправните последици; липсата на други нарушения
на ЗДП не следва да се отчита за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като видно от приложената справка за нарушител, свидетелството за управление на
МПС било издадено на 05.06.2015год. и само два месеца след издаването му – на
07.08.2015год. обв.М. извършил процесното транспортно произшествие. Последното
може да се счете като липса на достатъчен опит, но в никакъв случай за
смекчаващо отговорността обстоятелство; отегчаващи
отговорността обстоятелства: не се установиха. Предвид изложеното и на
основание чл.78а ал.4 НК, предвиждащ алтернативност при прилагането на
административното наказание лишаване от право да се упражнява определена
дейност за срок до три години, съдът намира, че на обв.М. следва да му се наложи
наказание лишаване от право да управлява
МПС над минимума – за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59 ал.3 НК следва да се ПРИСПАДНЕ времето, през което за същото деяние обвиняемият бил лишен по административен ред от
възможността на управлява МПС.
Така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл.12 ЗАНН,
ще мотивира обв.М. в бъдеще да съобразява поведението си с установените в
държавата правила за движение по пътищата.
Обвиняемият дължи направените по делото разноски – в полза на държавата по сметка на ОДМВР Русе сумата от
330.62, а в полза на РРС – 279.05лв.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на установените в
страната правила за движение по пътищата.
Така мотивиран и на основание чл.378 ал.4 НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………..