Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е №479
13.07.2020 г.
Днес, 13.07.2020 г., Йовка Бъчварова –
съдия-докладчик по гражданско дело № 66/2020 г. на РС Котел, след като
разгледах молбата на ищцата по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, съобразих следните
обстоятелства:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Ю.М.Д. против М.Х.Д., Али Хасанов Мусов, Халил Максудов Д. и Хакан Максудов Д.,
да се признае за установено в отношенията между тях, че ищцата е собственик на
1/7 идеална част от пет земеделски имота. С молба от 05.06.2020г. е направено
искане ищцата да бъде освободена от заплащане дължимата държавна такса. Прилага
декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирал, че е единствен
член на семейство, пенсионерка, получава пенсия в размер на 164.00 лева и
550.00 лева целева помощ за отопление, не притежава недвижими имоти и МПС.
След дадени указания по чл.129 от ГПК съдът намира
исковата молба за редовна, поради което дължи даване на указания за внасяне на
дължимата държавна такса, които обаче следва да бъдат предшествани от
произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Тъй като при условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени пет иска и о с оглед данъчните им оценки,
ищцата следва да внесе държавна такса в размер на 250.00 лева. В разпоредбата
на чл.83, ал.2 от ГПК са посочени критериите, въз основа на които съдът
преценява възможността на задълженото с държавна такси и разноски лица да внесе
дължимите от него плащания – доходите на лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства.
За да
докаже твърденията си, ищцата представя декларация, посредством която обаче
може да се установи имущественото ù състояние (т.2), но не и доходите.
Възрастта на ищцата, която е родена ***г., предпоставя
невъзможност да полага труд, а здравословното състояние е вероятно такова,
характерно за тази възраст. Съпругът на ищцата е починал през 1978г.
Дотук
данните може да обосноват извод за невъзможност за плащане на дължимата такса и
следващите по делото разноски, но същите тези данни, обсъдени с представения
договор за правна помощ, налагат друг извод. Ищцата е договорила и платила в
брой 900.00 лева адвокатско възнаграждение, което е друго обстоятелство по т.
7, от което може да се направи заключение, че ищцата разполага с доходи, извън
декларираните, с които може да поеме плащането на държавната такса, почти
четирикратно по-ниска от платеното адвокатско възнаграждение.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Ю.М.Д., ЕГН **********,***, ищца по гражданско дело
№ 66/2020 г. на РС Котел, да бъде признато, че няма достатъчно средства да
заплати дължимата държавна такса в размер на 250.00 лева и евентуални бъдещи
разноски по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
ДЕЛОТО
да се докладва след влизане на разпореждане за даване на указания за внасяне на
държавната такса.
С
Ъ Д И Я :