Р Е Ш
Е Н И Е №
260838
гр. Пловдив, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав в
публичното заседание на 27.05.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 723 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 268964/15.03.2021г. от Д.М.К., ЕГН ********** против решение №
260013 от 01.02.2021г., постановено по гр. д. № 1223 по описа за 2020г. на
Районен съд Карлово, II гр. с., с което се отхвърлят като неоснователни и
недоказани предявените от Д.М.К., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. М.Г.
***, ЕИК *********, представлявана от кмета Е. К., обективно съединени искове с
правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на Община Карлово да
заплати на ищеца: сумата от 440 лева, представляваща дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за м. декември 2019г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забавено плащане в размер на 20 лева, представляващо
законна лихва, считано от 01.01.2019г. до датата на предявяване на исковата
молба – 30.09.2020г.; сумата от 440 лева, представляваща дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за м. януари 2020г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 30.09.2020тг. до окончателното плащане, както и
обезщетение за забавено плащане в размер на 20 лева, представляващо законна
лихва, считано от 01.02.2020г. до датата на предявяване на исковата молба –
30.09.2020г.С решението се осъжда Д.М. К.,
ЕГН ********** ***, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че
първонистанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на
процесуалния и материалния закон.Правят се оплаквания за допуснато процесуално
нарушение, тъй като съдът не бил указал на страните да конкретизират
твърденията си и да отстранят противоречията относно характера на възникналото
правоотношение между тях – дали същото е трудово или облигационно по чл. 258 и
сл. от ЗЗД.Оспорва се като некореспондиращ с приложените доказателства изводът
на съда, че исковата претенция за м. декември 2019г. и м. януари 2020г. попада
извън срока.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде
постановено друго, с което искът да бъде уважен.Претендират се и разноски.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК
другата страна изразява становище, че решението на районния съд е правилно,
законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствения материал и не
страда от инвокираните във въззивната жалба пороци, поради което се моли да
бъде потвърдено по изложените съображения, а жалбата да се остави без
уважение.Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, останал недоволен
от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което се явява и
допустима.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
Относно валидността и допустимостта на
обжалваното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав.С решението обаче,
първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което
постановеното решение е недопустимо.
С подадената искова молба е
претендирано осъждането на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 128
от КТ сумата от 440 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.
декември 2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане и обезщетение за забавено плащане в размер на 20
лева, считано от 01.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба, както и
сумата от 440 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
януари 2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното плащане и обезщетение за забавено плащане в размер на 20 лева, представляващо законна лихва,
считано от 01.02.2020г. до датата на подаване на исковата молба.
Изложени са следните обстоятелства за
пораждане на вземането:
Ищецът работил при ответника по граждански
договор от 01.09.2018г. на длъжност МОЛ и нощна охрана в ДДЛРГ Калофер.Към
датата на подаване на исковата молба не му били изплатени трудовите
възнаграждения за месеците декември 2019г. и януари 2020г.По силата на
сключения граждански договор ответникът следвало да му заплаща месечно трудово
възнаграждение в размер на 440 лева.Правоотношението с ответника било
прекратено със заповед № РД-60/05.02.2020г., като в присъствието на определена
със същата комисия предал на друго МОЛ имуществото, за което отговарял.Многократно
искал от ответника да му бъдат изплатени дължимите суми, но му било
отказано.Подал и жалба вх. № 94-00-2028/22.05.2020г. до кмета на Община
Карлово, но сумите не били погасени.Това пораждало правния му интерес да
претендира сумите по съдебен ред.
С постановеното определение по чл. 140
от ГПК районният съд е изготвил подробен доклад, включващ и очертаване на
обстоятелствата, на които се основава иска и заявения петитум.Съдът е докладвал
твърденията на ищеца, че е работил в Община Карлово по граждански договор от
01.09.2018г. на длъжност МОЛ и нощна охрана в ДДЛРГ и претенцията му за
заплащане трудови възнаграждения за месеците декември 2019г. и януари 2020г.
Въпреки наличието на противоречия
между изложените обстоятелства, на които се основава иска и заявения петитум,
първоинстанционният съд не е констатирал същите и не е оставил исковата молба
без движение за отстраняването им.Определил е правна квалификация на
предявените искове по чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, независимо че ищецът е
основал претенциите си на сключен граждански договор с ответника.Противоречията
между обстоятелствената част на исковата молба и петитума не са били отстранени
и в съдебно заседание по реда на чл. 143 от ГПК.
При това положение районният съд с
решението си се е произнесъл по искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл.
86 от ЗЗД, като в мотивите си е очертал принципно разликите между гражданския и
трудовия договор и е направил извод, че поради липса на част от основните
елементи на минимално определеното съдържание на трудовия договор по чл. 66,
ал. 1 от КТ, сключеният между страните договор за извършване на дейността „МОЛ
и ***** в ДДЛРГ, гр. Калофер“, не отговаря на характеристиките на такъв и с
оглед на това предявеният иск е счетен за неоснователен.
Във въззивното производство при
извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК настоящият състав на съда
констатира, че исковата молба, с която е бил сезиран районният съд и по която
се е произнесъл, е нередовна.В тази насока с разпореждане № 262560/16.03.2021г.
същата е оставена без движение за отстраняване на противоречията, като се
изложат обстоятелства относно съдържанието
на сключения договор – предмета на същия, правата и задълженията на страните по
него, срока на действие, респ. да се формулира кореспондиращ петитум.
В срока за отстраняване на
нередовности жалбоподателят /ищец в първоинстанционното производство/ е изложил
следните обстоятелства: Сключеният граждански договор от 01.09.2018г. между
него, като изпълнител и кмета на Община Карлово – възложител, бил с предмет:
извършване на дейности като материално-отговорно лице и нощна охрана в Дом за
деца лишени от родителски грижи, гр. К..В качеството му на МОЛ отговарял за
цялото зачислено му по опис недвижимо и движимо имущество на дома.Като нощна
охрана следвало да охранява земя, сгради и съоръжения в бившия ДДЛРГ, гр. К..Задълженията
на възложителя по гражданския договор били, да му заплати сумата от 1920 лева
на четири месечни вноски, след изтичане на календарния месец.Срока на действие
по силата на чл. 1 от договора бил от м. септември до м. декември.Съгласно чл.
7 договора можело да бъде прекратен от изпълнителя с едномесечно предизвестие и
от възложителя без предизвестие при системно неизпълнение на задълженията
му.Въпреки определения срок никоя от страните не поискала прекратяване на
договора, поради което ищецът продължил да изпълнява задълженията си по него до
11.02.2020г., когато въз основа на заповед на кмета на Общината предал с
инвентаризационен опис и приемо-предавателен протокол цялото му зачислено
имущество.Съгласно чл. 2.1 от договора, като изпълнител, бил длъжен след
изтичане на всеки календарен месец, да представя отчет за дейността си.Съгласно
чл. 2.2 от договора на база представен отчет и изготвен протокол му била
изплащана дължимата сума в размер на 440 лева.Отчети, както за минало време,
така и за месеците декември 2019г. и януари 2020г. представил на длъжностните
лица, които изготвяли протоколи за извършената работа.Моли след установяване на
твърдените обстоятелства да бъде осъдена ответната община, да му заплати общо
сумата от 880 лева, съставляваща неизплатени възнаграждения в качеството му на
изпълнител по граждански договор за м. декември 2019г. и за м. януари 2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При тези данни настоящият състав на
съда намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявена
претенция и с оглед на това постановеното от същия решение се явява
недопустимо.Действително сключеният между страните договор няма характеристиките
на трудов, но след конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава иска
и привеждане на петитума в съответствие с изложеното, не може да се приеме, че
претенцията на ищеца е за изплащане на трудово възнаграждение.
Съгласно задължителните разяснения в т.
18 от ТР № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС със сила на
присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на исковата молба като предмет на
делото.Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства,
от които произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите юридически факти.Спорното право се индивидуализира и чрез
неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в
основанието на иска.Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира
неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право,
исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали се търси установяване
съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на
ответника, или правна промяна в правната сфера на ответника.Правната
квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от
ищеца основание и петитум.Предмета на иска се индивидуализира чрез страни,
правопораждащи юридически факти и петитум.
В мотивите на решение № 33 от
16.02.2016г. по гр. д. № 4575/2015г., III г. о. на ВКС е посочено, че
произнасяне по непредявен иск е налице, когато в нарушение на диспозитивното
начало в процеса, съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала.
В решение № 19 от 30.05.2011г. по гр. д.
№ 262/2010г., II г. о. на ВКС е разяснено, че диспозитивното начало в
гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса.С
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК законодателят е определил, че предмета на
делото и обема на дължимата защита се определят от страните, т. е. недопустимо
е по свой почин съдът да променя било то параметрите на правния спор, било то
обема и вида на търсената защита.Следвайки логиката на законодателя и целевото
тълкуване за точното отграничаване правомощията на съда и дефиниране в какви
параметри маже да бъде осъществено служебното начало, правомощията на решаващия
съд са легитимирани до произнасяне на решението по един правен спор само в
предметната рамка на заявените искания на основата на твърдени факти и
обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение.Произнасяне по искане,
което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална
недопустимост на обжалваното решение.Служебното начало, регламентирано също
като основно начало в гражданския процес, изисква от съда да съдейства на
страните за разкриване на обективната истина, чрез изясняване на делото от
фактическа и правна страна, но не може да се разпростре и по отношение на
незаявени твърдения и обстоятелства, свързани с основателността на предявения
иск.
В настоящия случай районният съд е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала – ищецът не е твърдял сключването на трудов договор с ответника,
а е основал претенцията си на граждански договор.Съдът обаче не се е произнесъл
по фактите, обосноваващи претенция за заплащане на възнаграждение по граждански
договор, които ищецът е изложил като твърдения, същите не са били предмет на
изследване и преценка при постановяване на решението, а се е произнесъл по
факти, които не са били твърдени от ищеца и по този начин е излязъл извън
правораздавателната си власт.
Следователно първоинстанционният съд,
като не се е произнесъл по обстоятелствата, на които ищецът фактически се
позовава, не е разгледал иска, с който е бил сезиран, е постановил недопустим
съдебен акт.Поради това съгласно задължителните указания в ТР № 1/2001г. на
ОСГК на ВКС, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като
недопустимо, а делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК
на същия съд за произнасяне по предявения иск.
Предвид изхода на делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство не следва
да бъдат присъждани.Такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на
спора по същество.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260013
от 01.02.2021г. на Карловски районен съд, ІI гр. с.,
постановено по гр. д. № 1223 по описа за 2020г. на същия съд.
Връща делото на
районен съд Карлово за разглеждане на предявения иск от друг съдебен състав при
съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: