РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. П., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б. И.Н. - управител, чрез юрисконсулт А. С. Г.,
със съдебен адрес гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1,
против Б. А. В., ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 51.
Сочи се в исковата молба, че на 15.10.2021 г. между ищцовото дружество, в
качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357807, по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 500,00 лева, като сумата му е преведена по
посочен от него начин – по касово на каса на „Изи пей“ АД. Посочва се в исковата
молба, че сключването на процесния договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на посочен уеб адрес, на който са публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че сключването на договора
става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, след маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема
същите, кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация
за условията на договора, а ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-
мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. За да потвърди договора,
1
клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код, който код следва да въведе в специален линк,
който се съдържа в получения от него втори и-мейл. Клиентът повторно потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние в
телефонен разговор, тъй като преди извършване на паричния превод клиентът
получава обаждане на посочен от него телефонен номер и разговорът се записва.
Навежда се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима
вноска – 14.11.2021 г., същият не е погасен, като ответникът освен претендираната
главница в размер на 125,00 лева, претендирана частично от вземане в размер на 700,00
лева с падежна дата 14.11.2022 г., дължи и договорна лихва, която е фиксирана и
уточнена в договора, като лихвеният процент е в размер на 40.15 % и се претендира
сума в размер на 5,00 лева от общия размер за договорна лихва - 23,10 лева начислена
за периода 15.10.2022 г. - 14.11.2021 г., дължи и неустойка в размер на 123,90 лева,
който размер е предварително определен в договора, поради непредставено
обезпечение съгласно чл.3 от договора.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Б. А. В., ЕГН: **********, че същият дължи на
„Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Б. Н., чрез юриск. А. Г.,
сумата от 266,57 лева, от които: 125 лева – главница по предоставения кредит, 5 лева –
договорна лихва от общия размер на договорна лихва 23,10 лева, начислена за периода
15.10.2022 г. – 14.11.2021 г., 123,90 лева – неустойка по чл.3 от Договора и 12,67 лева –
обезщетение върху претендираната с исковата молба главница в размер на 125 лева, за
периода 14.11.2021 г. до 13.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на заповедното производство до пълното
погасяване на дължимата сума. За претендирните части на вземането има издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1603/2022 г. на Районен съд гр.П.. По повод на
претендираните вземания в заповедното и настоящето производство има сключен
договор за кредит № 357807 от 15.10.2021 г.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производства.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
процесуалния представител на ответната страна, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответната
страна признава, че между страните е налице валидно облигационно отношение по
силата на сключения между тях Договор за заем № 357807 по правилата на ЗПФУР,
като счита, че последният е нищожен. Твърди, че процесният договор е нищожен на
основание конкретно посочени правни разпоредби – чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12, вр.
с чл.22 ЗПК, както и като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
2
пр.3 ЗЗД. Оспорва претендираната неустойка като недължима, поради нищожността й
на основание чл.33, ал.1 ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗПК и чл.143 ЗЗП, тъй
като противоречи на добрите нрави, същата е прекомерна и неравноправна, както и не
отговаря на чл.16 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, както в
заповедното, така и в настоящото исково производство.
В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. дело № 1603 по описа на РС- П. за 2022 г. се установява,
че е издадена заповед № 942 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 17.11.2022 г., по силата на която е разпоредено Б. А. В. да заплати на
"Изи Финанс" ЕООД сумата от 500 лева главница, 23,10 лева договорна лихва от
15.10.2021 г. до 14.11.2021 г., 123,90 лева дължима неустойка съгласно чл.3 от
Договора, 50,70 лева обезщетение за забава от 14.11.2021 г. до 13.11.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 125 от 06.02.2025 г., постановено по Ч.гр.д.№ 1603/2022 г.,
съдът е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК с № 942/17.11.2022 г., в частта за сумите, както следва: 375 лева - главница,
18,10 лева – договорна лихва и 38,03 лева – законна лихва и е прекратил
производството по делото в тази част, във връзка с подадена молба от процесуалния
представител на заявителя за оттегляне на подаденото заявление в следните части: за
вземането за главница за размера над претендираните 125 лева до претендираните 500
лева; за вземането за договорна лихва над претендираните 5 лева до претендираните
23,10 лева и за вземането за законна лихва над претендираните 12,67 лева до
претендираните 50,70 лева.
По делото е представен Договор за предоставяне на кредит № 357807 от
15.10.2021 г., сключен между страните по делото, по силата на който е предоставен
кредит в размер на 700 лв., със срок на кредита 30 дни, фиксиран годишен лихвен
процент – 40.15 % и годишен процент на разходите по кредита: 48.44 %.
Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
"Изи Финанс" ЕООД.
По делото са приети и платежни нареждания за извършени плащания от страна
на ищеца, както и кореспонденция по повод сключването на договора за кредит от
разстояние, ведно с копие на личната карта на ответника и селфи снимка на същия.
Приобщена към доказателствата по делото е и молба от ответника Б. А. В., в
3
която същият изрично признава, че е усвоил сумата по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 357807, сключен по правилата на СПФУР с „Изи
финанс“ЕООД.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч. гр.
дело № 1603 по описа на П.кия районен съд за 2022 г., че срещу издадената заповед за
изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на
дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което
същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
От представените писмени доказателства се установява, че между "Изи Финанс"
ООД и Б. А. В. е възникнало облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на кредит № 357807 от 15.10.2021 г..
Не се оспорва от страните, че заемната сума в размер от 700 лв. е изплатена от
"Изипей" АД и същата е усвоена от ответника /в каквато връзка има изрично
волеизявление от страна на Б. В./. Договорът за заем е реален договор, който се счита
сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено, че заемната сума е предадена на
кредитополучателя.
В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 723,10 лева
в срок от 30 дни. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,15 %, годишният процент
на разходите – 48,44 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който е
посочен размера на вноската и падеж за погасяването й, вкл. при непредставяне на
обезпечение по чл. 3, ал. 1, с включена неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в
процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно
разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 48,44 %, посочената годишна фиксирана лихва от 40,15 % е
неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Съдът
намира, че потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя.
Според настоящия състав клаузата за договорената възнаградителна лихва е
4
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишава както
двукратния, така и трикратния размер на законната. Според трайно установената
съдебна практика на ВКС максималния размер на лихвата /възнаградителна или такава
за забава/ следва да е ограничен до трикратния размер на законната лихва при
необезпечените кредити и уговорена над този размер лихва противоречи на добрите
нрави/ напр., но не само Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.
о.; Определение № 901/2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о./, съответно
уговорена над този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Уговорения в процесния договор размер над
моралния приемливия /в случая възлизащ на 30 % /, а именно 40,15% обосновава извод
за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.
Съдът възприема и изложените в отговора на исковата молба възражения
за нищожност на клаузата за неустойка. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в
този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на потребителя да осигури едно от
следните обезпечения на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 3, ал.
1 от договора/ - две физически лица поръчители, всяко от които да представи служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ищцовото дружество, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история да е със статус не по-лош от 401 "Редовен", да
подпише договор за поръчителство или банкова гаранция.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
5
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне
на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата на чл.143, т.5 от
ЗЗП, а именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19, ал.4 от
ГПК.
С оглед разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК съдът намира, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК той е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Поради това съдът намира, че от предявените установителни искове основателен
се явява иска за признаване за установена дължимостта на главницата, която се
претендира в размер на 125 лева, който и следва да бъде уважен, а останалите
установителни искове за признаване за установена дължимостта на претендираните
законна лихва, неустойка и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.4 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по
чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта
6
за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ищеца за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, тъй като същото е в рамките на минималния размер
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съгласно разпоредбата на §2а от Допълнителните разпоредби на
цитираната Наредба № 1, върху размера на адвокатското възнаграждение следва да
бъде добавен ДДС, тъй като процесуалния представител на ответника е лице
регистрирано по ЗДДС, в която връзка са представени и доказателства.
Относно възражението на адв.М. за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като
претендираното такова в размер на 300 лева е в рамките на законоустановения размер
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ.
С оглед изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните разноски в
заповедното производство, които съгласно уважената част на иска възлизат в размер на
35,17 лева. На същото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените разноски в настоящето производство, които възлизат на сума в
размер на 175,84 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноските за процесуално представителство на ответника. Видно от представения по
делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на ответника, на
основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В тази
връзка и с оглед изхода на делото, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния представител на ответника адв.Д. М. от АК-Пловдив, адвокатско
възнаграждение в размер на 245,92 лева, във връзка с оказаната безплатна правна
помощ в настоящето исково производство, съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Б. А. В., ЕГН:
********** от с.Б., общ.П., че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Б. Н., чрез юриск. А. Г., сумата от 125 /сто двадесет и
7
пет/ лева, представляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит №
357807 от 15.10.2021 г., сключен между "Изи Финанс" ЕООД и Б. А. В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 17.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед № 942 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
17.11.2022 г. по ч. гр. дело № 1603 по описа на РС-П. за 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за заплащане на сумата от 5 лева – договорна лихва от общия
размер на договорна лихва 23,10 лева, начислена за периода 15.10.2022 г. – 14.11.2021
г., сумата от 123,90 лева – неустойка по чл.3 от Договора и сумата от 12,67 лева –
обезщетение върху претендираната с исковата молба главница в размер на 125 лева, за
периода 14.11.2021 г. до 13.11.2022 г.
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-
н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б. И.Н. -
управител, сумата от 35,17 /тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1602/2022 г.
по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-
н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б. И.Н. -
управител, сумата от 175,84 /сто седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/
лева, представляваща сторени разноски в настоящето производство.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-
н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б. И.Н. -
управител, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - Пловдив, процесуален представител
на ответника, сумата от 254,92 /двеста петдесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки/ лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в настоящето исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8