Р Е Ш Е Н И Е
№ 260677
гр. Варна, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18483 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от А.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** и Л.А.Н., с ЕГН ********** и
адрес ***, чрез пълномощника им адв.Д.П. *** срещу М.П.Ч., с ЕГН ********** и
адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни
квоти на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 617 кв.м. с
идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник СГКК – ***, трайно предназначение: *** стар идентификатор: ***,
номер по предходен план ***, при съседи имоти с идентификатори №№ ***, както и
да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху недвижимия имот на
ищците.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищците били собственици при равни части – по ½ ид.ч. на следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с площ от *** кв.м. с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник СГКК – ***, трайно предназначение: ***, стар идентификатор: ***, номер по предходен план ***, при съседи имоти с идентификатори №№ ***.
Ищците били единствени наследници по закон на А.М.Н.,***, починал на ***г.
С договор за продажба, сключен на ***г. с нот. акт № ***г. на нотариуса при Варненски областен съд, наследодателят на ищците закупил ***, находящо се в землището на с.***, общ. ***, местност „***“, с площ от *** дка, при съседи: ***. По кадастрален план „Варненско черноморско крайбрежие“ от 1956г. имота представлявал пл.№ *** и бил записан на името на наследодателя на ищците. Процесния имот с ид.№ *** представлявал част от закупения от наследодателя на ищците имот, а останалата част попадала в ПИ с ид.№ ***.
През ***г. имотът на наследодателя бил отчужден по реда на ЗПИНМ за нуждите на почивна станция на „***“, но мероприятието не било осъществено. По-късно с решение № ***г. на кмета на Община *** било възстановено правото на собственост върху отчуждения имот на наследниците на А.М.Н. при условие, че бъде върнато полученото обезщетение в размер на *** лева. На ***г. наследниците на А.М.Н. *** полученото обезщетение в размер на *** лева.
С протокол №***г. наследниците били въведени във владение на възстановения имот.
С договор за продажба от ***г., сключен с нот. акт № ***г. на нотариус №*** В.П., Т.Д.Т. продал на ответницата М.П.Ч. поземлен имот с идентификатор № ***. Ищците поддържат, че Т.Д.Т. не е бил собственик на имота и затова договорът не породил вещноправни последици. Продавачът се легитимирал пред нотариуса като собственик на имота със записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от ***г., № ***г. Записката била за придобит недвижим имот от лицето Д.Т.Д., като на ищците не било известно дали продавачът е наследник на лицето, посочено в записката. Ищците оспорват имота, описан в записката да е идентичен с имота, който е продаден на ответницата, тъй като посочените в записката местности „***“, „***“ и „***“ не били идентични с местността, в която се намира продадения на ответницата имот. Продавачът не можел да придобие собствеността върху процесния имот и на основание давностно владение, тъй като не упражнявал фактическа власт над имота.
След закупуване на имота ответницата осъществявала фактическа власт без правно основание и отказвала да предаде владението на имота на ищците, които били собственици.
Ищците молят за уважаване на предявения иск, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.
Ответницата оспорва да е налице пълна или частична идентичност между имота на ищците описан в нотариален акт № ***г. и имота на ответницата.
Твърди, че Т.Д.Т. придобил собствеността върху процесния имот чрез наследяване от своя баща Д.Т.Д. /Д.Т.П./, който от своя страна придобил имота по силата на представения с исковата молба нотариален акт от ***г. Процесния имот представлявал част от имот №*** от нотариалния акт от ***г., находящ се в местност „***“ с площ от *** дка. Част от този имот в размер около *** кв.м. останала в границите на комплекс „***“ и разширението на пътя за к.к. „***“, а остатъкът от имота бил идентичен с процесния.
Освен това Т.Д.Т. владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от датата на смъртта на баща му на ***г., а преди тази дата имота бил владян от Д.Т.Д., като общото владение продължило повече от 10 години преди датата на продажбата. Ответницата твърди, че дори да се окаже, че липсва идентичност между процесния имот и имота описан в нот.акт от ***г., то Т.Д.Т. станал собственик на имота на основание давностно владение продължило повече от 10 години, с присъединяване на владението на баща му Д. Т.Д.
Ответницата моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират за присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Правото на
собственост на ищците:
С нотариален акт
за покупко-продажба том ***г. К.Н.Д.
продала на А.М.Н. собствеността върху ***, находящо се в землището на село ***,
*** община, *** околия в местността „***“, състоящо се от *** дка при съседи: ***
/л.11/.
На ***г. Комисията
по реституция при община *** е съставила предложение за възстановяване правото
на собственост върху недвижим имот: лозе и овощна градина пл.№ ***, м. „***“,
к.к. „***“, *** кв.м., притежаван с нот. акт № ***г.
на наследниците на А.М.Н.. В предложението е посочено, че комисията е
установила, че имота е отчужден на ***г. по ЗПИНМ за нуждите на почивна станция
на ***. Имотът съществувал в реалните си граници, незастроен и отговарял на
изискванията по чл.54 ППЗТСУ, а строежът на почивната станция не бил започнат
/л.14/.
С решение № ***г.
на кмета на община *** на основание чл.2 ЗВСВНОИ е възстановено правото на
собственост на Д.Г.Н., Л.А.Н. и А.А.Н. върху имот пл.№ ***, площ *** кв.м.,
к.к. „***“, м. „***“, ако същите лица внесат получената от тях сума като
обезщетение за отчуждения им имот възлизаща на стойност *** лева на ***. В
същото решение е посочено, че юридическото лица, на което е предоставен имота и
го управлява и стопанисва в момента на издаване на заповедта е длъжно да го
предаде на собствениците, веднага след внасяне на сумата /л.12/.
Посоченото в
решението условие е изпълнено на ***г. /л.15/.
На ***г. е
съставен Протокол № *** за въвод към владение на имоти в Община ***, според
който Д.Г.Н., Л.А.Н. и А.А.Н. са въведени във владение на имота описан в
Решение № ***г. В протокола е записано, че по решение имота е с площ от ***
кв.м., а по имотни граници площта е *** кв.м. /л.13/.
А. М.Н. е починал
на ***г., като е оставил за свои наследници по закон децата си Л.А.Н., вдовица
без деца, починала на ***г. и А.А.Н., починал на ***г. Наследници на А.А.Н. са
преживялата съпруга Д.Г.Н., починала на ***г. и синовете му А.А.Н. и Л.А.Н. –
ищци в настоящето производство. От представеното с исковата молба удостоверение
за наследници № ***г. издадено от Район „***“ при Община *** се установява, че към
датата на предявяване на иска единствени
наследници по закон на А.М.Н. са ищците /л.16/.
Правото на собственост на ответницата:
От записка за
вписване на договор за продажба на недвижим имот от ***г. се установява, че с
договор от ***г. Т.Д.П. продава на Д.Т.Д. следния недвижим имот находящ се в
землището на с.***: *** в местност „***“ от *** дка при граници: *** /л.19/.
С отговора на
исковата молба е представено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена в уверение, че имената Д.Т.Д., записани в записка № ***г. и Д. Т.П., роден на ***г. са имената на едно
и също лице /л.52/.
Д.Т.П. /Д./
починал на ***г., като единствен негов наследник по закон е синът му Т.Д.Т.,
видно от представено от ответната страна удостоверение за наследници /л.51/.
Ответницата е
представила проект за изменение на кадастрален регистър на ПИ *** по КККР на
гр.***, район ***, с който въз основа на обяснителна записка от ***г. от
правоспособно лице Я.Д. посочения имот с площ от *** кв.м. е вписан в
кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр.*** като собственост на
наследниците на Д.Т.Д. В обяснителната записка е посочено, че е установена
идентичност между имота вписан под номер *** в записка № ***г. и поземлен имот
с идентификатор № ***. При извършен оглед на имота било установено наличие на
ограда, имота е зает предимно от плодни дървета и следи от основи на стара
дървена барака, както и че имота е почистен от треви и бурени, плодните дървета
са подкастрени, входната врата се заключва с катинар, ключа на който се държи
от владелеца Т.Д. /л.53-57/.
С договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***г. на В.П.,***
действие района на ВРС, Т.Д.Т. продал на ответницата М.П.Ч. недвижим имот № ***,
стар идентификатор ***9, номер по предходен план ***, с площ *** кв.м., при
граници: ПИ с идентификатори *** /л.17/.
Идентичност на
имотите на страните с процесния имот с ид.№ ***:
За установяване
спора между страните дали е налице идентичност на имотите посочени в нотариален
акт за покупко-продажба том ***г. и в
записка № ***г. и процесния имот са допуснати две съдебно технически
експертизи.
В заключението на
вещото лице Ш.Х. се посочва, че процесния имот се намира в курортен комплекс „***“,
район ***, гр.***, за който има одобрена кадастрална карта и кадастрални
регистри със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК.
За процесната територия имало изработени кадастрални планове от 1956г., 1990г.,
2000г. – цифров модел, приет ПКП и действащата към момента кадастрална карта от
2008г.
В плана от 1956г.
процесния имот попадал в имот пл.№ *** с площ от *** кв.м., записан в разписния
лист на д-р А. Н. /гр.Т./, при граници и съседи: от север – ***, от изток –
имот № *** – д-р М. /М./ Н., от юг – ***, от запад – имот № *** – записано
първоначално – стопанство на санаториума /в последствие са записани В.Н., И.В.
и Ю.В./ и имот №*** – записан на Б.Д.И..
В КП 1990г.
процесния имот се индивидуализира с пл. № *** записан на С.Д., с площ от ***
кв.м. и граници и съседи: от север – имот № *** записан на Б.К. и имот № ***
записан на З.Ч., от изток – имот № *** записан на Р.А.М. и имот № *** записан
на К.Н.И., от юг – ***, от запад – имот № *** записан на А.Я.А. и имот № ***
записан на В.Л.Г. и Ю.В.Б. В плана са
отразени последващи изменения на основание Заповед № Р-78/21.03.1995г. на кмета
на общ. ***, като от имоти пл. №№ *** се формирал нов имот с пл.№ ***, с площ
от *** кв.м., записан на С.Н.С. и И.Н.С.
В кадастралния
план от 2000г. процесния имот попадал в имот № *** с площ от *** кв.м., записан
на С.Д. Със заповед № ***г. на зам. кмет на общ. *** било извършено изменение
на имот № *** в северната част, като се попълвали имоти с №№ *** и ***. На основание
заповед № РП-***г. на кмета на район *** било извършено попълване на КП като
имоти *** и *** били заличени, а били обособени нови имоти с пл.№ ***.
Процесния имот *** се припокривал с имот №*** с площ от *** кв.м., записан –
неидентифициран. По същата заповед имот № *** бил записан на О.И.С., а имот № ***
на М.В.В. и В.Н.Ц.
В ПКП процесния
имот попадал в стар имот № *** с площ от *** кв.м., записан на д-р Ал. Н. с
граници съвпадащи с посочените в плана от 1956г.
По кадастралната
карта на район *** от 2008г. имот с идентификатор № ***
и площ *** кв.м. бил записан с неустановен собственик. В кадастралната карта
към 2010г. било извършено попълване и фигурирал имот №***, с площ от ***
кв.м. – записан в регистъра на А.Н. с НА
№***г. Формираният имот *** нямал заповед на началника на СГКК. В КК 2012г. на
основание заповед № ***г. на началника на СГКК – *** било
извършено изменение в КККР за ПИ с ид. №№ *** и ***, които били обединени в ПИ ***.
Със заповед № ***г. на началника на СГКК- *** се
заличавал имот *** и се отразявали имот с ид. № *** с площ от *** кв.м.,
записан на О.И.С. с НА от ***г. и ПИ *** с площ от *** кв.м. без записани данни
за собственост.
Към настоящия
момент процесния имот бил записан на М.П.Ч. /но спорен/.
Въз основа на
описаното вещото лице заключава, че процесния имот с идентификатор № *** по КК
е идентичен с имота описан в НА №***г. и попада в имот №*** по КП-1956г. / и в границите на стар имот № *** по приетия
протокол на ПКП на к.к. ***, съвпадащ с описания имот в НА №***г., по запис в
разписния лист от КП-1956г., местонахождения и граница – път/ с разлика в
източната граница /част от процесния имот попада в стар имот №***. Процесния
имот *** попадал в имот № *** по КП-1990г., както и в
имот № *** по КП – 1956.
При изслушване на заключението вещото лице
пояснява, че при изготвяне на КП 1956г. се е минавало на място и собствениците
били установявани по поставените там табели с имената им или от данни, които
впоследствие някой е представил. Гражданите не били длъжни да представят
документи, а ако впоследствие имало сделка, това било вписвано по искане на
гражданите. Заключението не било за идентичност на имота по КП 1956г. с
процесния, но били открити съвпадения по дадени белези. Процесният имот съвпадал
частично с имота посочен в н.а. от 1936г. графически и съдейки по съвпаденията
/дублиранията/ в записите в разписния лист, таблиците по помощния КП и
решенията на поземлената комисия /л.76-85/.
В заключението по
повторната съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице Й.В. се посочва,
че първият кадастрален план за землището на гр.Варна, включващ и местност „***“
е от 1956г. В този план бил показан имот пл.№ ***,
граничещ с пътя *** – ***. В разписния лист имота бил записан на д-р Ал. Н.
/гр.Т./. Частта на д-р Н. следвало да бъде около 45 метра дълбочина, мерено от
пътя, а останалата част от имот пл.№ *** вероятно била на съседа Н.С. според нот. акт № ***г. през 1970г. имотът на д-р Н. бил отчужден
за почивна станция на „***“, за което бил съставен АДС
***г. По-късно парцелът на станцията бил разширен с пл.№*** от западната страна
и част от пл.№*** от източната страна, като бил отреден за ВТО „***“, с площ ***
кв.м. За новия парцел бил съставен АДС ***г.
Почивната станция на „***“ не била реализирана, поради което с решение от ***г.
била възстановена собствеността на наследниците на А.Н. върху отчуждената част
от имот №*** с площ от *** кв.м. Наследниците били въведени във владение върху
имота с протокол № ***г. В скицата към протокола било записано, че частта от
имот № *** по КП 1956г.,
съвпада с имот пл. № *** по КП 1990г.
на КК „***“, а въвода е върху *** кв.м. по имотни
граници. В КП 1990г. имот №*** отговарял на частта от имот пл.№*** от КП 1956г., собственост на д-р Н.,
с известно разширение от изток, за сметка на бивш имот № ***. В разписния лист
към плана бил записан на С.Д., без посочено основание за това. От север имотът
граничел с имоти пл.№№ ***, отговарящи на останалата част от имот пл.№ *** от КП 1956г., записани в разписните
листи на ползватели с договор. Вещото лице дава заключение, че процесния имот ***
попада в югоизточната част на имота на д-р А.Н. по нот.
акт № ***г. или в югоизточния ъгъл на долната, по-голяма част от имот пл.№ ***
от КП 1956г.
Вещото лице
поддържа, че след справки в район „***“ и кметство *** е установил, че не може
да има съвпадение между местностите „***“, „***“ и местност „***“. По схемата
на обединените местности и селищни образувания, намираща се в служба „Поземлена
реформа“ в кметството, местност „***“ попадала в селищно образувание „***“,
т.е. нямала нищо общо с к.к. „***“. В района на *** имало местност „***“, както
и много по-малка местност „***“. Тези
местности били в землището на Виница. За да се кръстела една местност на чешма трябвало да има чешма в близост, а
района на процесния имот нямало такива. Местност „***“ попадала в селищно
образувание „***“ и се намирала северозападно от пътя за *** от спирка „***“, който довел за ***,
а к.к. „*** бил южно от този път и нямало припокриване на части от „***“ с к.к.
„***“. Местност „***“ била в близост до *** и била още по-отдалечена от
местност „***“, в която се намирал процесния имот. Вещото лице счита, че
процесния имот с ид. № *** не може да бъде идентичен с имот по записка от ***г.
на Д. Т.Д. /л.106-109/.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като обективни, подробно мотивирани, съответстващи
по между си и на събраните по делото писмени доказателства.
Придобиване на
имота, чрез осъществено владение от страна на праводателите на ответницата:
С оглед изложените
в отговора на исковата молба възражения, че праводателите на ответницата са
придобили имота на основание осъществено от тях владение в периода след 1947г.
на страните са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите
С.А.И. и В.Р.Б. – водени от ответната страна и О.И.С. и Т.В.С. – водени от
ищцовата страна.
Свидетелят И.
твърди, че знае имота на Т.Д.Т., който се намирал по пътя за ***. Дядовците на
Т. и на свидетеля били много добри приятели. За пръв път свидетелят ходил в
имота когато бил 7-8 годишен с каруца. Имота бил около *** кв.м., ограден. От
дясната страна имало ниска бетонна ограда и стъпала, от ляво имало телена
ограда, откъм главния път имало мрежа и портичка,
която се заключвала с катинар. От горната страна нямало ограда, тъй като имало
голяма денивелация. Свидетелят ходил в имота заедно с Т.Д.Т. за да косят, а
след ***г. когато се родили децата ходели по-често за да играят децата – един
два пъти в месеца. В имота имало смокини и плодни дръвчета. Това продължило до
преди 5-6 години, когато Т. решил, че ще продава имота. Свидетелят не виждал
никой друг в имота и не му е известно някой да е имал претенции към
собствеността на имота. Като се застанело с гръб към имота – ляво имота бил
хавра, а в имота отдясно имало бунгало и този имот не бил ограден.
В показанията си
св. Б. заявява, че знае мястото на Т.Д.Т., което се намирало по пътя за „***“.
Свидетелят познавал мястото още от 80-те години, още от бащата на Т. Имота бил
ограден с телена ограда с дървени колове и имало поставена порта с катинарче. След като баща му починал Т. продължил да гледа
имота. Горния край на имота бил скат, а от двете страни имало телени мрежи.
През последните 15 години свидетелят посещавал имота заедно с Т. през лятото
два –три пъти месечно, тъй като от там имало хубава гледка към морето. Почти
всяко лято карали „джулая морнинг“
там. В имота имало овошки – круши, сливи, смокини. Сега в имота нямало нищо,
бил терасиран и били извършени подобрения. Последните събирания в имота били
през ***г. лятото. Свидетелят не знае друг
да е ползвал имота освен бащата на Т. и след смъртта му. Свидетелят помагал за
чистене на треви и боклуци от имота. Съседния имот отляво не бил ограден и
поддържан, бил хавра. Свидетелят твърди, че от стари гагаузи знаел, че
местността се нарича „***“.
Свидетелят О.С.
заявява, че не познава лично ищците, а само от разговори по телефона. През ***
година свидетелят получил по постановление място. От трите места, предоставени
за ползване на юристи, средното било на свидетеля, а процесния имот бил
крайното. Имота на свидетеля бил ***. Свидетелят разполагал с цялата преписка
по отчуждаване на имота за нуждите на „***“, тъй като ищците водели дело срещу
него. Твърди, че само той е ползвал имота, а в съдените имоти не е виждал
никакъв Т. и процесния имот не бил ограден. Свидетелят познавал собствениците
на третия имот, който от страната на *** граничел с процесния, но в самия
процесен имот не е виждал никого. Имота на свидетеля бил ограден, но откраднали
оградата и той решил да не я възстановява. Поне два –три пъти в годината
минавал да види имот
В показанията си
св. Т.С. твърди, че познава ищците от деца, семействата им били близки и къщите
били съседни. Свидетелят знаел, че ищците имал място по пътя за *** и няколко
пъти ходил с тях до мястото, след като го получили по реституция и искали да
правят промени. Мястото било напълно изоставено, имало няколко метра ограда,
която се разпаднала преди години. От съседите свидетелят познавал само адв. С.
Нямало никой, който да се занимава там. Мястото било декар и триста и една част
била загубена от ищците, а останали *** кв.м. Имота бил до пътя за *** и бил
доста наклонен към морето. След като имота бил върнат на ищците, свидетелят
ходил до там три или четири пъти. При посещенията му нямало условия за
експлоатация и не се виждали действия от ищците и от съседи. Всичко било
хипотетично – какво може да се направи за да се възстанови, защото много години
не бил обработван имота.
Показанията на свидетелите, кои и в каква част се кредитират от съда ще бъде посочено при формулирането на правни изводи по спора.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Производството
по делото е образувано по искова претенция с правно основание чл.108 ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на процесния недвижим имот и осъждане ответницата да им предаде владението на
имота. По делото не е спорно, че към момента на предявяване на иска ответницата
владее имота. Спорът между страните е
относно собствеността на имота, като ищците твърдят да са придобили
собствеността въз основа на реституционна процедура по чл.2 ЗВСВНОИ, а ответницата
счита, че е собственик по силата на договор за покупко-продажба сключен с
третото за спора лице Т.Д.Т., който придобил имота по наследяване, а в
условията на евентуалност чрез осъществено владение върху имота и изтичане на
определения в закона давностен срок.
С
доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като
в тежест на ищците бе да докажат при условията на пълно и главно доказване
положителните
факти, на които основават своите твърдения, включително: А. М.Н. да е придобил
собствеността върху лозе находящо се в землището на с.***, общ. ***, местност „***“,
с площ от *** дка, при съседи: *** с договор за продажба от ***г.; закупения от
А. М.Н. недвижим имот да е отчужден през ***г. за нуждите на почивна станция на
„***“; с решение № ***г. на кмета на община *** правото на собственост върху
отчуждения имот да е възстановено на наследниците на А. М.Н.; на ***г.
наследниците на А. М.Н. *** полученото обезщетение в размер на *** лева; с
протокол от ***г. наследниците на А. М.Н. да са въведени във владение на
възстановения имот; ищците да са единствени наследници по закон на А. М.Н.;
както и процесния имот с ид.№ *** да е идентичен с част от възстановения на
наследниците на А. М.Н. имот. В тежест на ответницата бе да докаже твърдените
факти, на които основава твърденията си, че нейния праводател е бил собственик
на имота: процесния имот с ид.№ *** да е част от имот №*** описан в нотариален
акт от ***г., находящ се в местност „***“ с площ от *** дка, както и Т.Д.Т. да
е осъществявал необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение върху
процесния имот след ***г., а преди това такова владение да е осъществявано от
неговия баща Д. Т.Д., като общия период на владението е продължил повече от 10
години.
По
отношение правото на собственост на ищците между страните съществува спор дали
процесният имот е част от имота описан в договор за продажба от ***г. Настоящия
състав на съда намира за доказани твърденията на ищците относно фактите довели
до придобиване на собствеността върху процесния имот с ид.№ ***. Доколкото
собствеността на наследодателя на ищците е установена първоначално с нотариален
акт за покупко-продажба от 1936г., а първият кадастрален план за процесната
територия е изработен към 1956г., то установените от вещите лица съвпадения по
запис в разписен лист, местност и една граница при описанието на имота придобит
от А.Н. и имот пл.№ *** по КП 1956г.
следва да бъдат приети за доказателства установяващи идентичността между тези
имоти. Тези доказателства се подкрепят и от други доказателства по делото –
решението за възстановяване правото на собственост върху имота, поясненията на
вещите лица при изслушването им относно начина, по който са установявани и
вписвани собствениците в разписния лист към КП 1956г. и представените
комбинирани скици, изготвени след справка с материалите по делото и с материали
съхранявани в община Варна, включително и заповедта за отчуждаване на имота на А.Н.
за изграждане на почивна станция на „Балканкар“ и съставения акт за държавна
собственост за този имот. И двете вещи лица не откриват съвпадения между имота
описан в записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 26.12.1947г.
и процесния имот, като са категорични, че двата имота се намират в различни
местности, между които няма припокриване.
Ищците
са единствени наследници по закон на А. М.Н., което се установява от
представеното удостоверение за наследници и са придобили собствеността върху
процесния имот по реституция по силата на ЗВСВНОИ, като доказаха
осъществяването на всички елементи от фактическия състав за това придобиване –
наследодателят им да е бил собственик на имота преди отчуждаването, отчуждаването
на имота на ***г. по ЗПИНМ за нуждите на почивна станция на ***, имотът е бил
собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или
еднолични дружества по чл.61 от ТЗ и е съществувал реално до размерите, в които
е бил отчужден, както и връщането на полученото обезщетение при отчуждаване на
имота. Твърдението на ответницата, че процесният имот е част от имота придобит
от Д. Т.Д. по т.*** от Записка за вписване на договор за продажба на недвижим
имот от ***г. се явява опровергано от посочените по-горе доказателства. Вещите
лица не откриват съвпадения между имота описан в записката от ***г. и имотите
по предходно действалите кадастрални планове за територията, в която се намира
процесния имот. При наличието на отчуждителна процедура и вписването на
имотите, в които попада процесния с различни граници, съседи, площи,
собственици и местности от посочените в записката от ***г. твърдението, че
процесният имот е бил част от имота по т.1 от записката се явява напълно
опровергано.
При
съставянето на обяснителна записка през ***г. от Я.Д. е извършен оглед на
терена, като описанието може да се приеме, че отговаря на процесния имот, но не
става ясно по какви причини това лице е приело идентичност на този имот с имота
описан в записка за вписване № ***г.
Показанията
на свидетелите Б. и И., че процесният имот е обработван от Д. Т.Д., а след
смъртта му от сина му Т.Д.Т. не могат да бъдат кредитирани, тъй като съдържат
противоречия по между си и спрямо останалите доказателства по делото. На първо
място не се установява начален момент, в който е започнало владението на имота.
Свидетелите твърдят, че имота им е известен от 80-те години за свидетеля Б. и
началото на 90-те години за св. И. и от тогава имота е обработван от
праводателите на ответницата. Тези показания се опровергават от данните по
делото за извършено отчуждаване на имота, в който е попадал процесния имот през
***г. и последвалото предоставяне на процесния имот за ползване заедно със
съседните два имота – измененията в имотите, в които попада процесния в
кадастралните планове през периода след 1956г., вписванията в разписните листи
в КП 1956г. и КП 1990г., в които имота е записан на С.Д., показанията на
свидетеля О.С., че трите съседни имота са предоставени за ползване през ***
година на трима юристи и липсата на открити каквито и да било съвпадения от
вещите лица между имота на Д.Т.Д., находящ се в местност „***“ и процесния имот.
Показанията на свидетелите И. и Б., че имота на Д.Т.Д. е бил ограден, за
разлика от съседните му имоти съдържат известни противоречия по между си при
описанието на оградата и изцяло противоречат на представените по делото извадки
от различните действали през годините планове, в които липсва отразяване на
материализирана на място ограда между имоти *** и ***.
При
съществуващото противоречие между показанията на водените от двете страни
свидетели по-достоверни се явяват показанията на водените от ищцовата страна
свидетели, че процесния имот след 1990г. е бил изоставен, неподдържан и
неограден и никой не е демонстрирал, че владее и стопанисва имота.
След
като ищците доказаха, че са придобили собствеността върху процесния имот по
твърдения от тях начин, а сочените от ответницата придобивни
способи, чрез които нейния праводател е придобил собствеността върху имота
останаха недоказани и бяха опровергани от събраните по делото доказателства, то
исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. Между
страните липсва спор, че към момента фактическа власт върху имота упражнява
ответницата.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва
да се присъдят поисканите и доказано сторени по делото разноски. Направените от
ищците разноски са в общ размер на 2173.83 лева, включващи и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева. Ответницата е направила възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, което се явява
основателно и същото следва да бъде присъдено в редуциран размер от 1000 лева
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В тежест на
ответницата следва да се възложат разноски в общ размер на 1673.83 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Ч., с ЕГН ********** и адрес ***, че ищците А.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** и Л.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** са собственици при равни квоти на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от *** кв.м. с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник СГКК – Варна, трайно предназначение: ***, стар идентификатор: ***, номер по предходен план ***, при съседи имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и *** и
ОСЪЖДА М.П.Ч., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ПРЕДАДЕ на А.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** и Л.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** владението на горепосочения имот, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА М.П.Ч., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** и Л.А.Н., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1673.83 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: