Решение по дело №518/2011 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

30.09.2011 г., гр. Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХVІ  граждански състав, в открито заседание на първи септември две хиляди и единадесета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.                            

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 518 по описа на съда за 2011 г.

Производството е образувано по иск Е.Д.Г. срещу П.С.К. по реда на чл. 415 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за заем с нотариално заверени подписи, като получаването на сумата от ответника било удостоверено със собственоръчна разписка върху договора. Ищецът подал заявление на осн. чл. 417, т. 3 от ГПК срещу ответника, но след възражение и поради пропуск да представи доказателства за предявения иск заповедта за изпълнение била обезсилена, а исковото производство – прекратено поради нередовност на исковата молба, прекратено било и образуваното изпълнително дело. Било подадено ново заявление и издадена заповед, срещу която ответникът отново възразил.

Иска се да бъде установено задължение по договора за заем в размер 6234 лв. главница, 300 лв. неустойка за забава, мораторна лихва за периода от 02.02.2010 г. до погасяването на цялото задължение, както е присъдена със заповедта за изпълнение, и разноски в размер 262 лв.

С отговора ответникът оспорва дължимостта на сумата, като твърди, че има заемни правоотношения не с физическото лице Е.Г.,***, чийто управител е Г.. Ответникът не можел да върне получения заем в срок и постигнал съгласие с Г. за продължаване на срока чрез сключване на нов писмен договор с нотариално заверени подписи. Проектът за договор бил изготвен от заемодателя и ответникът не бил запознат с текста му, а и имал доверие на Г., когото познавал отдавна. Така едва в кантората на нотариуса ответникът научил, че заемодател по новия договор е Е.Г., а не дружеството, както и че е посочен срок за връщане на сумата в края на м. декември 2009 г., а не според първоначалната уговорка – в края на март 2010 г. За да не изпада в неудобно положение пред нотариуса, когото също познавал, К. положил подпис под вече съставения договор, а пред кантората Г. му обяснил, че договорът му е необходим, за да му послужи пред банка, помолил го да подпише разписка за получаването на сумата и му обещал устно да не търси връщане по-рано от март 2010 г.

Според ответника договорът за заем е нищожен на няколко основания: липса на основа­ние, тъй като сума по него не е предавана; поради противоречие със закона, тъй като заемодателят физическо лице е нарушил реда за предоставяне на финансови услуги; липсва съгласие. Освен това договорът е унищожаем поради грешка или измама.

В отговора се твърди още, че ответникът е платил задължението си към „Коник” ООД и това е станало след прекратяването на предходно заведеното исково производство и си получил обратно издадения за задължението запис на заповед.

В съд. заседание ищецът се явява лично и поддържа иска. Ответникът не се явява.

По делото се установява, че на 20.11.2009 г. страните са сключили договор за заем с нотариално заверени подписи, с който било уговорено ищецът да предостави на ответника сумата 6234 лв., които ответникът да върне в срок до 31.12.2009 г. Уговорено било, че „при забава на заемателя при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 300 лв.”. Било удостоверено в отделна разписка върху същия договор, със същата дата, че сумата е получена.

На 19.10.2010 г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, след обезсилването на предходно издадена друга заповед. Ответникът подал възражение и ищецът предявил настоящия иск.

Тези факти се установяват от писмените доказателства. Не се събраха доказателства за твърденията на ответника, направени с отговора. Не се установи, включително, задължението по договора за заем да е същото задължение, за което е бил издаден запис на заповед за 2 570 евро в полза на „Коник” ООД, представлявано от ищеца – още повече, че както сумата, така и една от страните са различни. Назначената съдебносчетоводна експертиза, поискана от ответника, установява, че ищецът Г. е декларирал доход за 2009 г. в размер 4847,40 лв., представляващ разлика между покупната и продажната цена на негово имущество, продадено през тази година. От този факт не следва, че ищецът не е имал средства и следователно не е могъл да предостави в заем сумата. Освен че е разполагал с цялата сума от продажбата, а не само с облагаемата разлика, той би могъл да разполага с други средства, спестени през предходни години, получени от други източници или дори недекларирани доходи.

Издадената от ответника разписка е доказателство в негова вреда за получаването на сумата и удостовереният в разписката факт не се опроверга.

При тези установени факти съдът направи следните правни изводи:

Страните са постигнали писмено съгласие за сключване на заем на сумата от 6234 лв. и сумата е била предадена на ответника – по този едностранен договор е възникнало задъл­жение на ответника за връщане на получената сума. Уговорен е срок за изпълнение на задължението, който изтича на 31.12.2009 г. На тази дата ответникът дължи връщане на сумата и е в забава, без да е необходима покана. Той не е изпълнил задълже­нието си, което означава, че искът е основателен.

Дължи се и уговорената от страните неустойка за забавата в размер 300 лв. Не би следвало отделно от това да се дължи и законната лихва за забава – страните са се възползвали от правото си да уговорят друг размер на обезщетението за забава, който би трябвало да изключва диспозитивно уредения от закона, а не да се кумулира с него. Без значение е, че размерът на уговорената неустойка, за разлика от законната лихва, е твърд, а не се увеличава според продължителността на забавата, щом страните са постигнали такова съгласие. Договорът не ограничава периода на забава, за който се дължи един и същ размер на неустойката.

Макар заявлението да е подадено на 19.10.2010 г., искът в частта за законната лихва, както е предявен, считано от 02.02.2010 г., би следвало да се счита за допустим (и неоснователен), щом заповедта за изпълнение е била издадена по този начин. Тъй като тази лихва няма конкретна парична оценка в това производство, отхвърлянето на иска няма да се отрази върху разноските.

На ищеца следва да се присъдят и разноски в размер 131 лв. Като е претендирал сумата 262 лв., той очевидно е имал предвид сбора от разноските по настоящото дело и тези по заповедното производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответникът П.С.К., ЕГН **********,***, дължи на ищеца Е.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата 6234 лв. главница и договорна неустойка за забава в размер 300 лв. и разноски за ДТ в размер 131 лв. – задължение по договор за заем от 20.11.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2825 от 25.10.2010 г. по ч.гр. дело № 4255/2010 г. на ПзРС, като отхвърля иска в частта за законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2010 г. до изплащането на вземането.

Осъжда П.С.К. да заплати на Е.Д.Г. сумата 131 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: