Присъда по дело №292/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 12
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20212200200292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Сливен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниЖельо Радев Радев

заседатели:Иван Петков Загоров
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ
характер № 20212200200292 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. КР. Г. Г. - роден на ********** г. в гр. В.Т., с
постоянен адрес гр. В.Т., ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 28.10.2019 г. на път II-48, км.51,600 на разклона за с. К., общ. К., в
зоната на десен завой, в посока с. Г. - гр. К., при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил влекач, марка „Скания“, модел „Р 500
ЛА МНА“ с рег.№ **********, с прикачено към него полуремарке „СТАС
СЗ“ с рег. № *********, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл. 21
ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - максимална
скорост на движение до 70 км/ч извън населено място за категория „С+Е“,
като управлявал товарния автомобил влекач марка „Скания“, модел „Р 500
ЛА МНА“, с рег. № ********** и прикачено към него полуремарке „СТАС
СЗ“, с рег. № *********, със скорост от около 87 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на водача на насрещно движещия се л.а. „Фолксваген
1
Голф“, с рег.№ У 4731 АМ Л.Д. Т., б.ж. на гр. Я., роден на 20.08.1971г.,
поради което и на основание по чл. 343 ал. 1 б. “в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр.
чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание
чл. 66 ал. 1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г от НК НАЛАГА на подс. КР. Г. Г. наказание
Лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подс. КР. Г. Г., с установена по делото самоличност, ЗА
НЕВИНОВЕН да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5 ал.
1 т. 1 от ЗДвП, чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 изр.
1 предл. 2, 3, 4, 6 и изр. 2 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т.1 от ППЗДвП и ГО
ОПРАВДАВА по предявеното обвинение за нарушение на тези текстове от
ЗДвП и ППЗДвП.

ОСЪЖДА подсъдимия КР. Г. Г., с установена по делото самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от
1248,75 лева /хиляда двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 12 / 02.11.2021г. по НОХД № 292 / 2021г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. КР. Г. Г.
обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", предл. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК затова, че на 28.10.2019 г. на път II - 48, км. 51,600 на разклона за
с. К., общ. К., в зоната на десен завой, в посока с. Г. - гр. К., при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил влекач, марка „Скания“,
модел „Р 500 ЛА МНА“ с рег.№ **********, с прикачено към него
полуремарке „СТАС СЗ“ с рег.№ *********, нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а
именно: - чл.5 ал.1 т.1 „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“; - чл.16 ал.1 т.1 „На пътно платно с двупосочно
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; -чл.20 ал.1
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; - чл.20 ал.2 изр.1 предл.2, 3, 4, 6 „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие; изр.2 „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.21 ал.1
„При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч - максимална скорост на
движение до 70 км/ч извън населено място за категория С+Е“, като
управлявал товарния автомобил влекач марка „Скания“, модел „Р 500 ЛА
МНА“, с рег.№ ********** и прикачено към него полуремарке „СТАС СЗ“, с
рег.№ *********, със скорост от около 87 км/ч, както и нарушил чл.63 ал. 2
т.1 от ППЗДвП , указващ забрана за пътните превозни средства да застъпват
и пресичат надлъжната пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ -
М 1, и по непредпазливост причинил смъртта на водача на насрещно
движещия се л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ *** Л.Д. Т., б.ж. на гр. Я., роден
на *** г.
Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Като частeн обвинител по делото e конституиран Т. Д. Т. – брат на
пострадалия Л.Д. Т..
В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да
1
признае подс. Г. за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност и да му наложи наказание лишаване
от свобода към средния предвиден в закона размер, а именно за срок от
четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъда намалено с 1/3
и редуцираното наказание да бъде две години и осем месеца лишаване от
свобода. Счита, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години, предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, грижите, които полага за малолетно дете под
формата на издръжка, трудовата му ангажираност. Предлага срокът на
наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде в рамките на три
години. Според прокурора, така фиксираните наказания биха изпълнили
целите, предвидени в рамките на частната и генералната превенция, биха
постигнали съответния превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимия
и биха довели до възможността да бъдат удовлетворени интересите както на
обществото, така и на държавното обвинение. Моли в този смисъл съдът да
постанови акта си.
Частният обвинител не се явява в съдебно заседание. Повереникът му
счита, че от събрания и проверен доказателствен материал безспорно е
доказан от обективна и субективна страна състава на извършеното
престъпление от подсъдимия. При определяне на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, моли съда да зачете като отегчаващи
отговорността му обстоятелства:
- това, че при процесния пътен инцидент са нарушени множество
разпоредби от ЗДвП, а не само едно нарушение - подсъдимият се движил с
превишена и несъобразена скорост; навлязъл е в насрещната пътна лента при
наличието на забранителна пътна маркировка; не упражнявал постоянен
контрол над органите и системите за управление на камиона и реализирал
тежко ПТП. Счита, че нарушаването на повече от една разпоредба на ЗДвП е
отегчаващо обстоятелство, тъй като деянието на подсъдимия би било
съставомерно дори той да е нарушил само една разпоредба от закона.
- освен смърт на едно лице са причинени и леки телесни повреди на
лицето А.А., който е пътувал на предна дясна седалка в автомобила,
управляван от починалия Л. Т.. Причинените телесни увреждания, макар да
не влияели върху квалификацията на деянието, следвало да бъдат отчетени
именно при индивидуализацията на наказанието.
- с поведението си на процесната дата, когато е настъпило
произшествието, като професионален водач на товарен автомобил,
подсъдимият застрашил с поведението си живота и здравето на всички
останали участници преминаващи в пътния участък, а имало доказателства,
че движението било относително натоварено.
-подсъдимият бил професионален водач, а като такъв изискванията
спрямо него за спазването на правилата за движение по пътищата следвало да
бъдат завишени, тъй като той ежедневно бил зад волана и следвало от
позицията на опита и уменията, които имал като професионалист да
2
преценява всяка пътна ситуация. Цитира решение № 12/2016г. по НД №
1637/2015г. на ВКС, 2-ро НО, според което обстоятелството, че подсъдимият
работи като професионален шофьор завишавало изискванията за спазване на
правилата за движение по пътищата.
- множеството извършени от подсъдимия административни нарушения
като водач на МПС, подробно описани в обвинителния акт. Според
повереника, извършеното престъпно деяние безспорно се отличавало с висока
обществена опасност - осъществен бил състав на престъпление в транспорта с
най-тежките обществено-опасни последици - причинена смърт на едно лице,
което е поставено в такава пътна ситуация, при която без да извършва
някакви нарушения на закона, не може да предотврати настъпването на удар
от безконтролно преобърнала се товарна композиция, поради субективно
неправилните действия на подсъдимия. С оглед постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание Лишаване от свобода към средния размер на санкцията,
предвидена в закона и да бъде лишен от право да управлява МПС за по-дълъг
срок.
Според защитника на подс. Г. е налице съставът на престъплението по
чл. 343 ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК. За това престъпление законодателят
предвидил наказание Лишаване от свобода за срок от 2 до 6 години и счита,
че на подс. Г. наказанието следвало да бъде определено към минимума и след
това същото да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а от НК. При
определяне вида и размера на адекватното наказание на подсъдимия в
конкретния случай съдът следвало да отчете ниската степен на обществена
опасност на личността на дееца, който бил с чисто съдебно минало; по време
на шофьорския си стаж имал констатирани административни нарушения,
посочени в обвинителния акт, но те не били много на брой предвид това, че
ежедневно изминавал между 300 и 600 км, поради което цитираните 3-4
нарушения не следвало да бъдат вземани под внимание. Подсъдимият
полагал грижи за дъщеря си, работел като шофьор и бил в трудоспособна
възраст. Напълно съдействал за изясняване на обективната истина по делото -
дал подробни показания в качеството си на свидетел и в качеството си на
обвиняем по воденото досъдебно производство; признавал се за виновен и
желаел делото да се проведе по съкратена процедура. Съжалявал за случилото
се. Отчитайки всички фактори, значими за индивидуализацията на
наказанието счита, че за резултатно репресиране на подсъдимия следвало да
се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца,
след намаляване на фиксирания в закона минимален размер от 2 години с 1/3.
По – голямо по – размер наказание нямало да бъде съответно на степента на
обществената опасност на деянието и на изключително ниската обществена
опасност на подсъдимия като деец, както и на изброените многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. В случая били налице условията на чл.66
ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание и защитникът
моли съда за приложението му, като определи изпитателен срок в размер на
три години. Счита, че чрез условното осъждане ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенция и преди всичко ще се поправи и
3
превъзпита подсъдимия, който имал изградени трайни навици да полага
обществено полезен труд, а настоящата проява била инцидента в живота му и
не предполагала да търпи ефективно определено наказание Лишаване от
свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в
която живеел. Относно кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК
наказание Лишаване от право да се управлява МПС счита, че то следвало да
бъде за срок от 1 година и 4 месеца, тъй като подсъдимият бил
професионален шофьор и с това прехранвал себе си, близките си и най-вече
дъщеря си. Този размер на наказанието бил справедлив за случая, защото
съответствал на степента на обществена опасност на деянието и на на дееца,
както и на наличните отегчаващи и на многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства и на факта, че подсъдимият постоянно
управлявал МПС по повод неговата работа. Защитникът счита още, че по
повдигнатото обвинение за извършени нарушения на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и
чл. 20 ал. 2 изр. 1 предл. 2, 3, 4, 6 от ЗДвП, подсъдимият следвало да бъде
оправдан, тъй като това били общи норми, които се поглъщали от изброените
в обвинението специални такива.
В съдебно заседание подс. Г. се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава
изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено
съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В дадените му
право на лична защита и право на поседна дума изказва съболезнования към
близките на починалия и съжаление за случилото се. Моли за справедлива
присъда.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени
всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които
страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното
следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти,
изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. КР. Г. Г. е на ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, не е осъждан. Има едно дете, родено на ***, на което плаща
издръжка в размер на 200 лв. месечно. Правоспособен водач на МПС
категории „С“, „В”, „АМ“ и „ТКТ“, видно от СУМПС с № ****, издадено на
*** и валидно до *** Към момента на извършване на деянието 28.10.2019г. е
бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП
осем пъти с фишове – в периода 19.01.2012г. – 18.08.2018г. и три пъти с
наказателни постановления – в периода 22.01.2016г. – 14.05.2019г. На
17.12.2018 г. спрямо подсъдимия е била издадена и ЗППАМ по чл.6 т.1 от
ЗДвП (чл.171 т.1 б. „ж“ от ЗДвП), с която СУМПС № **** е било временно
отнето за срок от 1 месец. От влезли в сила наказателни постановления са му
отнети общо 7 точки.
Постр. Л.Д. Т., б.ж. на гр. Я., роден на ***г. към 28.10.2019г. (датата на
настъпилото ПТП) също притежавал валидно СУМПС № ***, издадено на
4
*** и валидно до *** В него са били отразени придобити категории „С“, „М“,
„В“, „АМ“ и „ТКТ“. Подс. Г. и постр. Т. нямали постановени присъди и
съдебни решения към 28.10.2019г. за деяния по Глава 11, Раздел II
„Престъпления по транспорта и съобщенията“.
С трудов договор № 091/05.07.2019г. между „РОСИНА ОЙЛ“ ЕООД,
представлявано от Й.И. Г. (ново наименование на юридическото лице от
30.07.2019г. - „ТРАНС ЕР“ ЕООД), със седалище и адрес на управление на
дружеството - с. Ресен, обл. В.Т., от една страна и подс. КР. Г. Г. от *** от
друга страна, било уговорено обвиняемият да изпълнява в дружеството
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил“ 12 и повече тона, като
трудовият договор бил безсрочен и със срок на изпитване - 6 месеца. На
същата дата подс. Г. получил и подписал и длъжностна характеристика за
длъжността, уреждаща правата и задълженията му. Фирма „РОСИНА ОЙЛ“
ЕООД разполагала с удостоверение за регистрация от 28.01.2019г. на ОДБХ
— В.Т., по силата на което можела да извършва и транспорт на фуражни
суровини.
На 28.10.2019г. била издадена товарителница № 014871 от 28.10.2019г.
с изпращач - фирма „МАГРОМ АГРО“ ЕООД и изпълнител „ТРАНС ЕР“
ЕООД, с МОЛ Й.И. Г., по силата на която подс. Г. с товарен автомобил-
влекач „Скания“, модел „Р 500 ЛА МНА“, рег.№ ********** (собственост на
„ДАН СТАРТ“ АД и предоставено на „ТРАНС ЕР“ ЕООД за ползване,
съгласно Анекс № 1/05.07.2019г. по силата на сключен договор за наем от
27.06.2019г.), следвало от с. Драгоданово, общ. Сливен да натоварел 22 500
кг. кориандър, който впоследствие да разтоварел в гр. Омуртаг с получател -
фирма „ТРЪСТ АГРО“ ЕООД. На водача — подс. Г., бил издаден и пътен
лист № 539610 от 28.10.2019 г. Той потеглил от с. Ресен, обл. В.Т. към с.
Драгоданово, общ. Сливен, с товарния автомобил-влекач, към който било
прикачено полуремарке „СТАС С3“ с рег.№ *********, предназначено
основно за насипни товари (собственост на „БИНЕР ЕКСПОРТ“ ООД - клон
В.Т. и предоставен под наем на „ТРАНС ЕР“ ЕООД).
Подсъдимият потеглил празен малко преди обяд на 28.10.2019г. и около
14.30 - 15.00 часа пристигнал в с. Драгоданово, общ. Сливен. След като
натоварил полуремаркето тип „гондола“ с кориандър той получил
товарителницата в с. Драгоданово, общ. Сливен и потеглил за с. Беломорци,
общ. Омуртаг за разтоварване на товара. Той пътувал заедно с други свои
колеги от фирмата „в пакет“, които от своя страна управлявали други два
влекача с полуремаркета, като автомобилите се движели към една и съща
крайна точка на разтоварване.
Около 16.10 - 16.20 часа, управляваният от подс. Г. товарен автомобил и
полуремарке тип „гондола“, прикачено към него, се намирал вече в участъка
на път II-48, км.51,600 извън населено място, в района на разклона за с. К.,
общ. К..
В зоната на десен завой, при двупосочно движение с по една лента във
всяка една от посоките на движение и при направление на движението на
управлявания автомобил от подс. Г. с. Г. - гр. К., по същото време (около
5
16.10 - 16.20 часа), лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***,
собственост и управляван от постр. Л.Д. Т. - б.ж. на гр. Я., се движел в
обратната посока на движение - гр. К. - гр. Сливен с разрешената скорост на
движение извън населено място - около 55 км/ч. В района на км.51,600 и в
обратната посока, подс. Г. с управляваният от него товарен автомобил и
прикаченото полуремарке, навлязъл в зоната на десния завой със скорост от
около 87 км/ч - превишаваща максималната скорост за движение от 70 км/ч
извън населено място за превозни средства от категория „С+Е“ (чл.21 ал.1 от
ЗДвП). В резултат на превишената скорост, подс. Г. допуснал управляваното
от него превозно средство да изпадне в състояние на странично увличане на
композицията от влекач и полуремарке и в резултата на това започнало
преобръщане в зоната на завоя. В този момент, (непосредствено преди удара
между лекия автомобил „Фолксваген Голф“ и влекача с полуремаркето)
лекият автомобил, управляван от постр. Т., се движел в собствената си лента
на движение, като пострадалият възприел опасността и предприел маневра по
отклоняване на лекия автомобил към десния за него банкет, а управляваното
от подс. Г. МПС вече било с движение от собствената към насрещната за него
лента, в процес на обръщане около собствената надлъжна ос на автомобила.
Последвал удар между лекия автомобил „Фолксваген Голф“, който с лявата
си странична повърхност се ударил в челната повърхност на вече
преобърнатата на лявата си страна „гондола“, прикачена към товарния
автомобил, управляван от подс. Г., като ударът станал в лентата за движение
на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ (лявата лента за движение, спрямо
приетите ориентири при извършения впоследствие оглед на
пътнотранспортно произшествие). В резултат на удара, лекият автомобил
променил направлението си на движение, като се върнал назад и наляво,
напускайки платното от лявата страна, по посока на движението си.
Автомобилът „Скания“ е продължил движението си надлъжно на платното,
като прикачената „гондола“ се отворила от хидравличния прът на влекача и
постепенно настъпило спиране на товарния автомобил и полуремаркето.
След настъпилото пътно-транспортно произшествие подс. Г. бил с
наранявания, като пристигналите на място екипи на ФСМП при МБАЛ "Д-р
Ив. Селимински" - Сливен, филиал К., указали помощ на същия, а
впоследствие в болницата в гр. Сливен било установено, че той имал счупена
ключица.
В резултат на настъпилото произшествие, водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ - постр. Л. Т. починал на мястото на произшествието, а
спътникът му (който пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил) - св.
Алексиев получил увреждания - натъртени ребра, ожулвания на ляв долен
крайник, които увреждания не съставлявали средна телесна повреда и не
налагали болнично лечение на Алексиев. На мястото на произшествието
пристигнали полицейски и медицински екипи, местопроизшествието било
запазено от служители при сектор „Пътна полиция“ при РУ на МВР - К., като
бил извършен оглед на ПТП и по случая започнало досъдебно производство с
извършването на съответни процесуално-следствени действия и действия по
разследването за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
6
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на труп № 205/19г. за изясняване на
обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от постр. Л.Д. Т.
травматични увреждания и причината за настъпване на смъртта му. Видно от
експертното заключение, изготвено от д-р Тома Чаушев - Началник
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД -
Сливен, при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на постр. Т.
са установени автомобилна травма - травма вътре в лекия автомобил като
водач при неговото блъскане по време на движение от страничната
повърхност на ремаркето на тежкотоварен автомобил, при движение на
същия с голяма скорост и изпадане от него, при което пострадалият е
получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на
главата, гърдите, корема и крайниците. Травмата на главата се изразявала в
наличието на множество разкъсно-контузни рани в областта на лицето и
челнотеменните области на главата, в областта на лявото слепоочие и в
областта на лявата половина на брадичката, с множествени счупвания на
черепните кости, както в областта на черепния покрив, така и на онези, които
изграждат основата на черепа в областта на средната черепномозъчна ямка.
Установено е счупване на нос с масивна разкъсно-контузна рана, масивни
кръвонасядания под меките черепни покривки, размачквания на мозъка с
масивни субарахноидални кръвоизливи и множествени масивни контузионни
огнища на челните, слепоочните и теменните области на двете големи
мозъчни хемисфери и базалните участъци на двете големи мозъчни
хемисфери. На запазените места е установен тежък оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен
отвор. Гръдната травма на пострадалия се изразявала в наличието на
охлузвания и натъртвания на меките тъкани в областта на гърдите, в
масивните кръвонасядания в областта на меките тъкани на лявата половина на
гръдния кош отпред и отстрани по страничната повърхност на гръдния кош, в
счупванията на левите и десните ребра в областта на предните и страничните
им части по медиоклавикуларните линии двустранно. Установени са били и
двустранни контузионни огнища на белите дробове предимно на левия бял
дроб, значителни контузии на рехавите тъкани на средостанието предимно
около съдово-нервния сноп и тежък оток на белите дробове на пострадалия.
Коремната травма, която е получил постр. Т. се изразявала в наличието на
повърхностни травми в областта на лявата половина на корема, разкъсвания и
размачквания на слезката и на черния дроб в областта на предногорните им
повърхности и натъртвания на черния дроб в областта на долните и задните
повърхности. Установени са били контузионни кръвоизливи в областта на
тънкочревния и дебелочревния държач и наличие на около 1 л кръв в
коремната кухина. Травмата на крайниците на пострадалия се изразявала в
наличието на множество охлузвания, разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания в областта на лявата мишница и предмишница, наличие на
разкъсно-контузни и охлузни наранявания в областта на тръбната повърхност
на лявата длан. Установени са били и повърхностни травми в областта на
предните повърхности на лявата подбедрица и лявата колянна става.
7
Причината за настъпването на смъртта на пострадалия според експерта била
тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, с множествените
разкъсно-контузни наранявания в областта на лицето и главата със счупвания
на всички черепни кости, множествените контузионни огнища на мозъка на
двете големи мозъчни хемисфери, както по изпъкналите повърхности, така и
по базалните им участъци и тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен
отвор. Непосредствено след произшествието пострадалият изпаднал в
състояние на дълбока кома и остро шоково състояние, вследствие
множествените травми в областта на главата, гръдния кош, белите дробове,
корема и коремните органи, както и значителните травматични увреждания на
горните и долните крайници. Настъпването на смъртта на пострадалия било
неизбежно и неминуемо. Уврежданията са били тежки, съчетани, с обхващане
на няколко области на тялото, със засягане на много важни органи и системи.
В заключение експерта е посочил, че описаните травматични увреждания се
дължали на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са били
получени по механизма на удряне с такива предмети и притискане на
травмираните области на тялото между такива предмети. Всички получени
травми се дължали на автомобилната травма и настъпването на смъртта било
пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно
произшествие. Локализацията на уврежданията сочела, че ударите по тялото
на пострадалия са били предимно в областта на лицето, главата отпред,
предимно в лявата челнотеменна област на главата и в областта на лицето (от
лявата страна на управлявания от него автомобил е настъпил и ударът с
„гондолата“, прикачена към влекача на товарния автомобил).
Видно от протокол № 161/05.11.2019г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, извършено от експерт химик при НТЛ, ОД на МВР - Сливен -
в изпратената за изследване проба кръв, взета от трупа на постр. Л.Д. Т., не се
е доказало наличието на етилов алкохол.
Видно от протокол № 159/29.10.2019г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, извършено от експерт химик при НТЛ, ОД на МВР - Сливен -
в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс. Г., не се е доказало
наличието на етилов алкохол.
В хода на разследването е била назначена и изготвена и съдебна
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза. Видно от експертното
заключение, дадено от вещи лица от специализираната
Химикотоксикологична лаборатория при ВМА - гр. София е, че от
извършените изследвания на предоставените им проби от кръв и проби от
урина за подс. КР. Г. Г., не е било установено наличие на наркотични
вещества от вида - амфетамин, метамфетамин, екстази (MDMA),
тетрахидроканабинол/ метаболити, кокаин, опиати, метадон, барбитурати,
бензодиазепини и трициклични антидепресанти, т.е. резултатът от
изследването е отрицателен за посочените вещества и от пробата кръв и от
пробата урина на подсъдимия. Експертите при ВМА - София са посочили, че
8
при извършените изследвания на пробите кръв и урина на подс. Г., не е било
установено наличие на наркотични вещества.
Според заключението на изготвената автотехническа експертиза,
извършена от вещото лице доц. д-р инж. Х.У. - вещо лице при Окръжен съд –
Сливен: - Скоростта на движение на товарния автомобил „Скания“ и
прикаченото полуремарке преди пътнотранспортното произшествие е била
около 87 км/ч, а към момента на удара е била около 60 км/ч; - Скоростта на
движение на лекия автомобил „Фолксваген“ преди пътнотранспортното
произшествие е била около 55 км/ч, а към момента на удара около 26 км/ч; -
Опасната зона за товарния автомобил „Скания“, при определената скорост на
движение, е била около 104 м; - Опасната зона за спиране на лекия автомобил
„Фолксваген“ при определената скорост на движение, е била около 42 м; -
Мястото на удара между автомобилите „Фолксваген“ и „Скания“ е било в
лявата лента за движение (лентата за движение на л.а.„Фолксваген“), на 5,8 м
преди мерната линия на ниво от 1,6 м вдясно от лявата граница на платното
за движение. В момента на удара автомобилът „Фолксваген Голф“ се е
движил от собствената лента към десния за него банкет, а автомобилът
„Скания“ от собствената към насрещната за него лента в процес на обръщане
около собствената надлъжна ос на автомобила; - Към момента на удара
автомобилът „Скания“ е заемал около 2,3 от лявата лента за движение; -
Навлизането в насрещната лента на автомобила „Скания“ и обръщането
около собствената надлъжна ос в посока обратна на часовата стрелка, гледано
отзад, е било с начало около зоната на десния за него завой; - Водачът на т.а.
„Скания“ е възприел опасността на разстояние около 73 м от мястото на
удара, като е предприел намаляване на скоростта си на движение; -
Автомобилът „Фолксваген“ е бил на разстояние около 46 м, когато водачът на
„Скания“ е възприел опасността и на около 38 м от мястото на удара, когато
той е възприел опасността; - Водачът на „Скания“ е имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие в случай, че
се е съобразил с критичната скорост в зоната на завоя, която е била около 84
км/ч и критична скорост на преобръщане от около 61 км/ч; - Водачът на
„Фолксваген“ не е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие към момента на навлизане на т.а.
„Скания“ в неговата лента за движение. Налице е било навлизане на т.а.
„Скания“ в опасната зона за спиране на л.а.„Фолксваген“; - Обръщането на
автомобила „Скания“ и навлизането му в лентата за насрещно движение е
била в резултат на конкретните действия от водача на автомобила.
Според същото заключение, техническите причини, довели до
възникването на пътнотранспортното произшествие са били: - Движението на
товарния автомобил с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса
на завоя. Технически правилно е било водачът на товарния автомобил да
намали скоростта на движение преди завоя и запази движението си в дясната
лента без да я напуска; - Движението на товарния автомобил със скорост от
около 87 км/ч, която е над максимално разрешената за товарната композиция.
При скорост на движение от 70 км/ч, водачът би имал техническата
възможност да запази движението в дясната лента, без да я напуска и без да
9
пресича непрекъснатата разделителна линия на лентите за движение.
Експертът е посочил и стойността на нанесената щета на автомобила
„Фолксваген Голф“ - 1 403 лв., което представлявало тотална щета за лекия
автомобил.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви
и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът
одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Г. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти. Освен от коментираните по – горе неоспорени от страните
заключения на изготвените експертизи, признатите от подсъдимия факти се
установяват по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен
материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по
реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.
Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели Б.А.В., Н.Й.Н., Н.П.Н., Х.Й.Й.,
И.Й. Г., Е.Е.М., А.И.А., обясненията на подс. Г. и множеството документи,
приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките
неоспорени от страните: удостоверение за наследници и препис – извлечение
от Акт за смърт на Л.Д. Т.; Справки за нарушител от ОД на МВР – Сливен за
подсъдимия и пострадалия; писмо и документи, изпратени от „ТРАНС ЕР“
ЕООД - с. Ресен, обл. В.Т. /старо наименование„РОСИНА ОЙЛ“ ЕООД/,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с план схема към него;
СУМПС и Контролен талон на подсъдимия и документи за управляваното от
него МПС; СУМПС и Контролен талон на постр. Т. и документи за
управляваното от него МПС; медицинска документация от МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД – Сливен за подсъдимия; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.10.2019г. и фотоалбум ; Протоколи за оглед на
веществени доказателства от 06.11.2019г. – 2 бр.; протокол № 159 /
29.10.2019г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози на подс. Г.; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от подсъдимия;
протокол № 161/05.11.2029г. за химическо определяне концентрацията на
алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози на
постр.Т.; Справка за извършено проучване по местоживеене на подсъдимия;
Справка за съдимост на подсъдимия; Справка от Унифицираната
информационна система на прокуратурата на Република България към
12.07.2021г.; Декларация за СМПИС. Съдът кредитира и представените в
съдебно заседание писмени доказателства: Характеристика на подсъдимия от
управителя на търговското дружество, в което работи; Личностна
10
характеристика на подсъдимия от Д.Г.; Личностна характеристика на
подсъдимия от П.А.; Споразумение между подсъдимия и М.П. за издръжката
на детето им Кая К.Г.а; Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца;
Трудов договор № 091 / 05.07.2019г. и уведомление за промяна на името на
„Росина ойл“ ЕООД; Преводни нареждания за изплащане на месечна
издръжка – 14 бр. Съдът взе в предвид и предявения на страните диск, на
който са прехвърлени всички фотоснимки, направени при огледа на
местопроизшествието.
Съдът възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа
експертиза. Това заключение безспорно установява скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил преди ПТП, опасните зони за
спиране на автомобила, мястото на удара, механизма на пътно-транспортното
произшествие и техническите причини за него. Съдът даде вяра и на
неоспореното заключение на съдебно[1]медицинската експертиза на труп на
постр. Т., от която се установява вида, характера и локализацията на
причинените му увреждания, механизмът на получаването им, причината за
настъпването на смъртта; причинноследствената връзка между травмите му,
причинени при пътно[1]транспортното произшествие и настъпилата смърт.
Съдът кредитира и заключението на химико-токсикологична
(токсикохимична) експертиза, от което се установява, че при извършените
изследвания на пробите кръв и урина на подс. Г., не е било установено
наличие на наркотични вещества. Съдът намери, че горепосочения
доказателствен материал категорично и без съществени противоречия,
установява описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на него своите фактически изводи. По тези причини съдът
прие, че категорично е установено както авторството на деянието така и
обстоятелствата около извършването му и въз основа на възприетата
фактическа обстановка изгради своите ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подс. Г. е наказателноотговорен. Към момента на извършване на
престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова
разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да
ръководи постъпките си. Следователно подс. Г. отговаря на изискванията на
чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и
следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление.
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. Г. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като на 28.10.2019 г. на път II - 48, км. 51,600 на разклона
за с. К., общ. К., в зоната на десен завой, в посока с. Г. - гр. К., при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил влекач, марка
„Скания“, модел „Р 500 ЛА МНА“ с рег.№ **********, с прикачено към него
полуремарке „СТАС СЗ“ с рег.№ *********, нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а
11
именно чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение, на водача
на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч -
максимална скорост на движение до 70 км/ч извън населено място за
категория С+Е“, като управлявал товарния автомобил влекач марка „Скания“,
модел „Р 500 ЛА МНА“, с рег.№ ********** и прикачено към него
полуремарке „СТАС СЗ“, с рег.№ *********, със скорост от около 87 км/ч и
по непредпазливост причинил смъртта на водача на насрещно движещия се
л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ *** Л.Д. Т., б.ж. на гр. Я., роден на *** г.
Безспорно е авторството на деянието - подс. Г. е управлявал процесния
товарен автомобил влекач с прикачено към него полуремарке по време на
пътнотранспортно произшествие. Безспорно е установено в случая, че
подсъдимият при управление на МПС - товарен автомобил влекач, марка
„Скания“, модел „Р 500 ЛА МНА“ с рег.№ **********, с прикачено към него
полуремарке „СТАС СЗ“ с рег.№ *********, нарушил правилото за движение
по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП относно
максимално допустимите скорости на движение за съответните категории
превозни средства, движещи се на определени места и превишил стойността
на максимално разрешената скорост на движение на управлявания от него
автомобил категория „С+Е“ извън населено място - до 70 км/час. В казуса
подсъдимият, управлявал процесния товарен автомобил влекач, с прикачено
към него полуремарке със скорост около 87 км / ч при критична скорост 84
км / ч и в зоната на десен завой за него, последвало странично увличане на
композицията и след това последвало преобръщане. Непосредствено преди
удара постр. Т. с управлявания от него автомобил се е движил в собствената
лента за движение към десния за него банкет, а управляваното от
подсъдимия МПС било с движение от собствената към насрещната за него
лента в процес на преобръщане на „гондолата“, която пада върху лявата си
странична повърхност в лентата за движение на управлявания от пострадалия
автомобил, в която лента за движение е настъпил и удар между двата
автомобила - съответно между челната повърхност на обърната на лява страна
„гондола“ и лявата странична повърхност на автомобила на пострадалия.
Пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати ПТП към
момента на навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил в неговата
лента за движение. Подсъдимият обаче е имал възможност да предотврати
ПТП – при скорост на движение от 70 км/ч той е имал възможност да запази
движението си в дясната лента без да я напуска и без да пресича
непрекъснатата разделителна линия на лентите за движение. Т.е.
подсъдимият е нарушил правилото за движение по пътищата,
регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, забраняващо на водача на ППС да
превишава максимална скорост на движението 70 км / ч при управление на
процесния автомобил, вследствие на което движейки се със скорост около 87
км / ч не е успял да запази движението си в дясната лента и да не пресече
непрекъснатата разделителна линия на лентите за движение и последвал
ударът между автомобилите Фолксваген и Скания в лявата лента за движение
– лентата за движение на автомобила, управляван от пострадалия. При
пътнотранспортното произшествие пострадалият е получил тежки
12
смъртоносни увреждания. Налице е причинноследствена връзка между
допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия
вредоносен резултат. Смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия.
Обвинението против подс. Г. е за това, че освен коментираното правило
за движение по пътищата, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е нарушил и други
правилата за движение по пътищата:
- общото правило по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“. Тази норма обаче е приложима
единствено в случаите, когато на са настъпили съставомерни последици по
смисъла на НК;
- чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне“ – навлизането на
подсъдимият в лентата за насрещно движение в случая е вследствие на
допуснатото нарушение на специалното правило за движение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
- общите разпредби на чл.20 ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл.20 ал.2 изр.1 предл.2, 3, 4, 6 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; и изр.2
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ - ноторно известно в
съдебната практика е, че едновременното приложение на разпоредбите на чл.
20 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП е несъвместимо. Съотношението между двата
текста е съотношение на "обща" към "специална" правна норма. Когато е
инкриминирано нарушение на скоростта (както в настоящия случай) е
приложима "специалната" правна норма на чл. 21,ал. 1 от ЗДвП.
- чл.63 ал. 2 т.1 от ППЗДвП указващ забрана за пътните превозни
средства да застъпват и пресичат надлъжната пътна маркировка „единична
непрекъсната линия“ - М 1 – пресичането от подсъдимият на непрекъснатата
разделителна линия на лентите за движение е вследствие на допуснатото
нарушение на специалното правило за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Т.е.
само нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат.
Предвид изложеното, съдът призна подс. Г. за невиновен да е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.16 ал.1 т.1 от
ЗДвП, чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 изр.1 предл.2, 3, 4, 6 и изр.2 от ЗДвП и
чл.63 ал. 2 т.1 от ППЗДвП и го оправда по предявеното обвинение за
13
нарушение на тези текстове от ЗДвП и ППЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост по
смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подс. Г. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението му
да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди, като
правоспособен водач на МПС, който освен това и работи като професионален
шофьор /последното обстоятелство според цитираната от повереника на
частния обвинител практика на ВКС – Р № 12 / 05.02.2016г. по н.д. № 1637 /
2015г. , II н.о. ВКС „завишава изискванията за спазване на правилата за
движение при упражняване на професията му“/, а деянието е извършено при
изпълнение на служебните му задължения. Поведението му е виновно.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на
деянието се състоят в подценяване от страна на подсъдимия на значението на
правилата за движение по пътищата по отношение на скоростта, за което
видно от справката за нарушител е наказван и по административен ред.
Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на
наложеното на подс. Г. наказание, съдът се съобрази с принципите за
неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички
обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като
смекчаващи вината на подс. Г. обстоятелства съдът прецени чистото му
съдебно минало, добрите му характеристични данни /видно от приложената
справка по досъдебното производство и представените в съдебно заседание
три характеристики за подсъдимия/, изказаното съжаление за стореното,
направеното от него самопризнание още от началото на досъдебното
производство, съставляващо съгласно т. 7 от ТР № 1 / 2009г. на ОСНК на
ВКС – гр. София елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени
наложените му административни наказания за нарушения по ЗДвП. Видно от
справката за нарушител на подс. Г., той е бил наказан с фиш и за нарушения
и на чл. 21 от ЗДвП, каквото нарушение е допуснал и в процесния случай, при
който е настъпило пътно – транспортно произшествие и то с фатални
последици. Съдът не споделя доводите на повереника на частния обвинител,
че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени
нарушаването на множество разпоредби от ЗДвП /по –горе бяха изложени
съображения защо съдът приема, че е нарушена само разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗдвП/; причинените телесни увреждания на свид. А.А., който е
пътувал в автомобила на постр. Т., тъй като те са несъставомерни за
процесното престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и
респ. за наказателната отговорност за него; поведението на подсъдимия,
застрашаващо живота и здравето на всички участници, преминаващи по
същото време през пътния участник – в обстоятелствената част на
обвинителния акт няма твърдения, респ. признание на подсъдимия, че към
момента на деянието по пътния участък е имало други участници в
14
движението.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подс.
Г. деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления.
Безспорно предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с
опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на
установените правила за управление на МПС, обществена опасност на този
вид престъпления е висока, но принципно тя е взета в предвид от
законодателя при определяне санкционната част на специалната разпоредба
на материалния закон. Обществената опасност на подсъдимия не е висока
предвид изброените по – горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и
липсата на противообществени прояви.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372,
ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК /както в настоящия случай/, наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК. Според чл. 58а, ал. 1 НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите
на Общата част, т.е. при условията на чл. 54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и
условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен
за дееца. Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но същите не са от съответния характер –
изключителни или многобройни, при наличието на които дори намаленото с
една трета – по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК – наказание лишаване от
свобода би се явило несъразмерно тежко. Поради това, съдът не приложи чл.
55 от НК. Съдът определи на подс. Г. наказание при условията на чл. 54 от
НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл.
343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при конкретизиране на размера
му в границите между две и шест години съобрази изложеното по – горе
относно индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен
резултат и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции
прецени за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода между
средния и минималния, предвиден в закона и по – близък до минималния, а
именно за срок от три години. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно
императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. Г.
наказание лишаване от свобода за срок от две години. Определеният размер
наказание лишаване от свобода е напълно адекватен и справедлив в
конкретния случай. Това наказание съдът намира за достатъчно за постигане
на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с
оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност
обстоятелства и за справедливо. Като взе предвид, че подсъдимият изобщо не
е осъждан и че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от
НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
15
наложително той реално да изтърпи определеното му наказание от две години
лишаване от свобода, съдът приложи института на условното осъждане,
регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. Съдът счита, че добрите характеристични данни на
подсъдимия, трудовата му заетост, задълженията му за издръжка към
малолетното му дете и неговото чисто съдебно минало обуславят прилагането
на условното осъждане спрямо него и дават основание да се приеме, че този
институт успешно ще поправи и превъзпита извършителя. Решаващият съд
прецени за законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури
възможност през изпитателния срок да се поправи, без да напуска нормалната
среда, в която живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът определено
счита, че в случая условното осъждане представлява достатъчна наказателна
репресия спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното поправяне на
същия и за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на
наказанието.
Освен наказанието лишаване от свобода, в приложение на
императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и
второ наказание - лишаване от право да управлява МПС. Срокът на това
наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал.
2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява
МПС, равен на срока на наказанието лишаване от свобода, а именно две
години. До момента подс. Г. е бил лишаван от това право по
административен ред, във връзка с процесното престъпление. През този срок
на лишаване от правоуправление, според съдебния състав, подсъдимият ще
има възможност да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за
движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен
водач на пътя. С така наложените наказания, ще се постигнат в пълна степен
целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще
допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Сливен направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 1248,75 лева.
Повереникът на частния обвинител не е претендирал разноски.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 17.11.2021г.

16

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

17
Съобщи за изтекли лични данни