Решение по дело №1459/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……януари 2021 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 

при участието на секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 1459 по описа за 2019 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 11 Регламент (Е0) №6/2002 на Съвета от 12.12.2001 г. относно промишления дизайн и чл. 57 ЗПД.

 

Постъпила е искова молба от „Л.А/С“ търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR 54562519, със седалище и адрес на управление*****, Дания, срещу „М.2.“ ООД, в която се твърди, че корпоративната група Л.се състои от основни дружества, между които се разпределят функциите по разработване, производство и търговия с играчките ЛЕГО, така и правата на интелектуална и индустриална собственост върху релевантните за играчките Л.обекти. Ищецът твърди, че притежава и/ или управлява авторските права и правата върху регистрирани и нерегистрирани промишлени дизайни. Л.С.А/С разработва и продава обектите на съответните права на интелектуална и индустриална собственост. Л.Ю.А/С притежава правата върху регистрирани и нерегистрирани търговски марки. Предявените с настоящата искова молба искове се основават на нарушение на релевантните притежавани от Л.А/С права върху нерегистрирани промишлени дизайни на Общността (по смисъла на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 относно промишления дизайн на Общността. Всяко от по-горепосочените дружества LEGO, в качеството си на притежател на съответните права на интелектуална и индустриална собственост, се е възползвало от възможностите, които предоставя Регламент (ЕС) 608/2013 и е подало съюзно заявление за намеса на митническите органи (по смисъла на същия Регламент), по което са издадени съответните решения, удовлетворяващи исканията за намеса. Въз основа на гореспоменатите заявления за намеса и решенията по тях, с уведомление с рer. № 32-189712 от 28.06.2019, началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление при Агенция „Митници“, Министерство на финансите, уведоми по реда на Регламент (ЕС) 608/2013 дружествата LEGO, че в Митница Варна, с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 са задържани стоки, за които се предполага, че нарушават права на интелектуална собственост, притежавани от дружествата LEGO. В същото уведомление се посочва, че задържаните стоки са 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от „LEGO“. В уведомлението се посочва, че така задържаните играчки са пристигнали с контейнер BMOU6796242 на 23.06.2019 на митнически пункт BG002002 Пристанище Варна Запад и са декларирани за режим допускане за свободно обращение с митническа декларация № 19BG002002010399R6/24.06.2019 с получател „М.****“ ООД. Посочва се също така, че изпращач на стоката е Huada Toys Imp Exp Trading Co LTD с товарно пристанище Шанту, Китай. Според уведомлението стоките са оставени на отговорно пазене в склад на ТД Северна морска. Ищецът твърди, че при преглед на стоките е установил, че с вноса на задържаната стока се нарушават права на интелектуалната и индустриална собственост на дружествата ЛЕГО, в това число и правата върху нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, притежавани от ищеца, поради което на основание чл.23, параграф 1, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 608/2013 е дал съгласие за унищожаване на задържаната стока. Твърди, че на 05.07.2019г. е получил писмо от 04.02019 година от началника на отдел „ Митническо разузнаване и разследване Северна Морска" при Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централно митническо управление при Агенция "Митници", Министерство на финансите, с което е уведомен, че на 04.07.2019 в отдел Митническо разузнаване и разследване Северна Морска е постъпило възражение от получателя на задържаната стока – „М.****“ ООД срещу унищожаването на стоката. Основанието на възражението е, че това дружество основава възражението си на правата си върху регистрирани търговски марки и промишлени дизайни, удостоверенията за чиято регистрация са приложени към възражението. Ищецът оспорва основателността на това възражение. Ето защо ищецът е поискал удължаване на 10-денвния срок за започване на производство с цел установяване дали е нарушено право на интелектуална собственост, като искането е удължено до 30.07.2019 година, включително.

Ищецът твърди, че внесените от ответника „М.2.“ ООД стоки (общо 20 вида) съответни по-ранни ЛЕГО-конструктори и съответни нарушени права върху нерегистрирани промишлени дизайни на Л.А/ С, върху по- ранните ЛЕГО-конструктори, а именно- посочените изрично от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, като в тази връзка изложените твърдения са следните на всеки внесен от ответника конструктор, обозначен с цифрите от 1 до 20, отговаря по ранен ЛЕГО-конструктор, отговарящ на обозначенията L1-L20. Ищецът сочи на коя дата ответникът е внесъл всеки от конструкторите, на която дата ответникът е заявил за регистрация и на коя дата е извършена регистрацията на правата върху промишлен дизайн на Общността. Посочил е, че правата върху нерегистрираните промишлени дизайни на ранен ЛЕГО-конструктор, отговарящи на обозначенията от L1 до L20 принадлежат на ищеца, поради посочените от страната основания и че притежава правата върху нерегистрираните промишлени дизайни на Общността, най-късно от посочените дати. Сочи кога са оповестени и са станали общодостъпни в рамките на Общността и в България тези конструктори. Ищецът твърди, че внесените от ответника конструктори под посочената номерация са идентични или най-малкото изключително сходни на обектите от L1 до L20, без ищецът да е разрешил използването на притежаваните от него права върху нерегистрирания промишлен дизайн на Общността върху обектите от L1 до L20. Ищецът твърди, че ответникът, като е извършил внос на конструкторите от посочените видове, без разрешение от страна на ищеца, е нарушил неговите права на нерегистриран дизайн на Общността и по-точно - правото да използва ЛЕГО-конструктор, отговарящи на обозначенията от L1 до L20, да разрешава използването им, да извършва внос на продукти, в които са включени или към които е приложен съответния нерегистриран дизайн на Общността. Въз основа на изложеното ищецът твърди, че всички по- горепосочени нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на Л.А/Г отговарят на всички позитивни изисквания на Раздел 1 от Регламента, в това число, но не само - на изискванията за новост, оригиналност и оповестяване. На основание член 11 от Регламента, всички по-горепосочени нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на Л.А/С се ползват от закрилата на Регламента, тъй като не са изтекли три години от датата, на която всеки от дизайните за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността. Счита, че на основание член 19 параграф 1 от Регламента, Л.А/С има право да забрани използването (в това число и вноса) на нерегистрираните промишлени дизайни на Общността, неправомерно използвани от "М.****" ООД в процесния случай. Във връзка с член 19 параграф 2 от Регламента, заявява изрично, че процесното използване на горепосочените продукти и нерегистрирани промишлени дизайни на Общността чрез процесния внос от страна на „М.****“ ООД, се оспорва именно поради това, че е резултат на копиране на защитените промишлени дизайни на Л.А/С. Оспорваното използване не е резултат от независим творчески труд, извършен от автор, за който с право да може да се счита, че не е познавал оповестените от Л.А/С промишлени дизайни. С извършването, без разрешението на Л.А/С, на гореописания внос на по-горе посочените по видове стоки, задържани по реда на Регламент (ЕС) 608/2013, ответникът е извършил нарушение на по-горе подробно обсъдените права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на Л.А/С и по-специално правата на Л.А/С да използва релевантните обекти, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат  или върху които са приложени съответните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността. Поради осъщественото възражение за унищожаване на стоката, сторено от ответника, ищецът твърди, че нарушенията са извършени виновно от лицата, които представляват ответника и/ или са служители на дружеството или са наети от дружеството лица. Ищецът твърди, че в резултат на извършените нарушения от ответника е понесъл вреди под форма на пропуснати ползи- не е получил лицензионно възнаграждение за използване на горепосочените права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, което би получил ако ответникът не е нарушил правата му, а е поискал съгласие за използването на посочените обекти и е платил за тяхното използване. Ищецът твърди, че са извършени разходи със съхранението на стоките, които са формирани въз основа на таксите за съхранение, определени от Тарифата за такси, които се събират от Агенция „Митници“ по чл. 12 Закона за митниците. Ищецът твърди, че в случай, че искът за унищожаване на стоките бъде уважен, ще следва да направи разходи по потенциалното унищожаване на стоките, в размер на 6 000лв.

Въз основа на изложеното отправя искане до съда, както следва: да се установи факта на нарушение от страна на ответника на правата на ищеца по отношение на нерегистриран дизайн на Общността и по-специално да използва релевантните обекти, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат или върху които са приложени съответните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, чрез осъществен от ответника, без разрешението на ищеца, внос на следните стоки, означени с или съдържащи обекти на правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на Л.А/С, а именно 10 548 броя комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/ или словно наименование, наподобяващо герои от ЛЕГО, декларирани за режим допускане за свободно обръщение с митническа         декларация № 19BG002002010399R6/24.06.2019г. с получател „М.2.“ ООД, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019г на ТД „Северна Морска“. Ищецът моли съда да осъди ответника да преустанови извършването на нарушението на правата му; да постанови изземване и унищожаване на 10 548 броя комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/ или словно наименование, наподобяващи герои от ЛЕГО, декларирани за режим допускане за свободно обръщение с митническа         декларация №19BG002002010399R6/24.06.2019 г. с получател „М.2.“ ООД, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019г на ТД „Северна Морска“; да постанови 10 548 броя комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/ или словно наименование, наподобяващи герои от ЛЕГО, декларирани за режим допускане  за свободно обръщение с митническа         декларация № 19BG002002010399R6/24.06.2019г. с получател „М.2.“ ООД, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019г на ТД „Северна Морска“; да бъдат предадени на ищеца; да постанови разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда; да осъди ответника да му заплати обезщетение за разходите на ищеца за съхранение (складиране) на 10 548 броя комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/ или словно наименование, наподобяващи герои от ЛЕГО, декларирани за режим допускане за свободно обращение с митническа декларация № 19BG002002010399R6/24.06.2019г., с получател „М.2.“ ООД, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019г. на ТД „Северна Морска“ в размер на 592,50лв; да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за разходите му за унищожаване на 10 548 броя комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/ или словно наименование, наподобяващи герои от ЛЕГО, декларирани за режим допускане за свободно обращение с митническа декларация № 19BG002002010399R6/24.06.2019г. с получател „М.2.“ ООД, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 г. на ТД „Северна Морска“ в размер на 6 000лв. В хода на производството е допуснато е увеличение на иска му да осъди ответника да му заплати понесените вреди за неполучено лицензионно възнаграждение за използване на посочените обекти до размера на 23 328 лв., ведно със законната лихва върху всички претендирани суми до окончателното им заплащане и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „М.2.“ ООД прави възражения по допустимост на исковете и по тяхната основателност. Исковете по чл.57, ал.1, т.1 ЗПД са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките за тяхното уважаване. По иска с правно основание чл.57, ал.1,т.1 ЗПД се оспорват твърденията на ищеца за извършени нарушение на право по смисъла на закона и Регламент и това е така, тъй като не са налице предпоставки за уважаване на този иск.

 По отношение на фактите дружеството-ответник счита, че е закупило конструкторите с марка БЕЛА от търговец на едро от Китай - HUADA TOYS IMP.& EXP. TRADING CO. LTD., регистрационен № 91440515791213634W, както е правил многократно преди това. Закупуването на тези стоки е извършено през 2019 година, за което му е издадена фактура на 07.05.2019 година. Различните видове детски играчки са доставени с контейнер и същите понастоящем са задържани от Агенция „Митници“ със съмнение за нарушаване на права върху индустриална собственост и по изрично искане на ищеца стоките не са освободени на пазара на страната. В изрична декларация продавачът на стоките е посочил, че техен производител е BELLA и поради това неоснователно е твърдението на ищеца, че ответното дружество е осъществило ползване, разрешаване на използването и внос в трети страни на процесиите продукти. Ответникът твърди, че със съдействието на посочените от него трети за делото лице на ответника са направени и първите регистрации на промишлен дизайн на детски играчки (минифигурки), като сертификатът за регистрация на търговската марка „Бела” на името на „М.2.” ООД е на 06 март 2017 г. Впоследствие дружеството е получило сертификати и за регистрирани промишлен дизайн на кутии и на конструктори. Ответникът твърди, че притежава сертификати за регистрирани на негово име търговски марки, на промишлен дизайн на кутии и на конструктори, на всеки от процесиите обекти, без обекти 18 и 19. „М.2.” ООД притежава марка „BELA MY WORLD”. По отношение на обектите под номера 18 и 19 от исковата молба обаче твърди, че те не носят нито марката „BELA”, нито марка „BELA MY WORLD”. В този смисъл твърди, че с действията си по внос на тези обекти не е нарушил претендираните права на ищеца. Ответникът излага доводи относно неоснователността на твърдението за нарушени права на ищеца. Твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви искове за установяване на нарушението, тъй като не е създател на дизайна на процесиите кутии и обекти, а твърди, че притежава правата върху тях въз основа на сключено споразумение с Л.С.А/С, който пък от своя страна притежава правата въз основа на сключени договори с авторите на дизайна. Оспорва представените от ищеца документи да установяват тези обстоятелства, като твърди, че посочените като автори на процесиите номера от №1 до №20 не са автори на нерегистриран промишлен дизайн по отношение на картина(сцена) и всеки елемент от съдържанието на кутия, в това число, но не само, на пластмасовите елементи и пластмасовите човечета за всеки един от посочените 18 обекта. Твърди, че не тези лица са създали промишления дизайн на посочените 18 обекта и поради това за ищеца не са възникнали права. Оспорва представените доказателства от ищеца да установяват твърденията му, че е носител на правата, чиято защита дири и това е така, тъй като от представените трудови договори не се съдържа информация, доказваща възникването на твърдените права на индустриална собственост в полза на ищеца, защото не е установено възникнало право на неговия праводател. Твърди, че представените трудови договори са манипулирани и съдържащата се в тях информация е непълна, като оспорва възможността те да установяват и факта, че правата са възникнали за всеки отделен дизайнер, който е в трудов договор с праводателя на ищеца. Ето защо оспорва представеното лицензионно споразумение от 01.01.2007 г. година между ищеца и „Л.С.А/С“. Ответникът твърди, че по отношение на процесните обекти няма заявени и регистрирани промишлени дизайни в полза на ищеца, поради което службата на ЕС за индустриална собственост в Аликанте е осъществила и регистрирането на промишлен дизайн на кутии и конструктори и е издала съответните сертификати в полза на ответника „М.2.” ООД. Действията на ответника са били добросъвестни и не е имало никаква индикация до момента на задържането на контейнерите по причина, че по отношение на процесиите обекти ищецът има претенции за нарушени интелектуални права. Ето защо ответникът оспорва, че регистрираните промишлени дизайни не са противопоставими на ищеца, а дават право на ответника да внася процесните конструктори на територията на Република България и да търгува с тях. Ответникът твърди, че ищецът не притежава нерегистриран промишлен дизайн на Общността по критериите на чл.11 от Регламента на процесиите 18 обекта. Оспорва наличие на оповестяване на нерегистриран промишлен дизайн по отношение на процесиите 18 обекта, неговата новост и оригиналност. Твърди, че Л.С.А/С не са внесли процесиите обекти на територията на България, Южна Корея и Дубай, а дори и да се приеме, че е извършен такъв внос, то този факт не е противопоставима форма на оповестяване съгласно цитираната практика на съставите по обявяване за невалидни на Европейски дизайни на Службата на ЕС по индустриална собственост. Позовава се на собствените си права и твърди, че не е производител, а само вносител на артикулите, чрез които са твърди нарушение и поради това няма контрол върху техните компоненти или каквато и да е част от производствения процес. А ако е налице нарушение, то не е извършено от ищеца, поради което не може да извърши „копиране“ на промишлен дизайн по смисъла на Регламента, тъй като това предполага производствен процес и/ или осъществяване на дейност по копиране на продукт, което очевидно не е осъществено от ответника, поради което и закрилата по чл.19, пар.1, вр. с пар.2 от Регламента не е приложима. Ответникът твърди, че изобразените на конструкторите картини и пластмасовите елементи и човечета, доколкото такива има налични в конструкторите на ответника, както и конструкторите и играчките, опаковки на кутии, не са идентични, нито сходни с тези, които сочи ищецът и ако са налице някакви сходства, то те се срещат във всеки стандартен конструктор и са плод на обичайните за този род продукти характеристики и предназначението им за деца. В тази връзка излага конкретни твърдения. Твърди, че най- съществената разлика е в наименованието на процесните продукти - Л.и БЕЛЛА, които освен, че се отличават звуково, фонетично и смислово отношение, са изписани с различен, специфичен шрифт и са централно позиционирани на кутиите, по начин, който съществено отличава продуктите, а марката БЕЛЛА съдържа изписани йероглифи, които сами по себе си категорично я отличават от продуктите на ЛЕГО. Ето защо е невъзможно тези продукти да бъдат сбъркани. Налице е повишено внимание на купувачите на продуктите, поради голямото разнообразие на пазара на играчки/конструктори. Дори и да се установи някакво сходство между артикулите, то няма да доведе автоматично до установяване на вероятност от объркване, включително вероятността на асоцииране, дори когато стоките и услугите са сходни или идентични. Прави възражение, че нерегистрираните дизайни на ищеца не са нови и оригинални. Оспорва представеното лицензионно споразумение от ищеца. Относно обекти под №18 и 19 твърди, че тези обекти не са налични между задържаните 10 548 комплекта играчки. Оспорва наличието на общи елементи и човечета между обекти № 18 и 19 от исковата молба и посочените под номера в исковата молба L2 и L9. Твърди, че липсва сходство, а в условие на евентуалност, ако съдът приеме, че има сходни/ идентични елементи и човечета, то твърди, че същите доколкото съдържат елементите от регистрирания промишлен дизайн на кутия и на конструктор в полза на „М.2.“ ООД, посочени с номера от исковата молба 2 и 9, счита че не е налице нарушение на правата на ищеца (с оглед наличните сертификати). Оспорва да е налице копиране от страна на ответника. По отношение на вина за извършеното нарушение оспорва да е налице тази предпоставка на претенцията, защото дружеството е действало добросъвестно. Счита, че представените от ищеца документи не установяват оповестяване на нерегистрирания дизайн, не са доказателства за внос. Ето защо счита, че искът за установяване на нарушение се явява неоснователно предявен. Относно иска по чл.57, ал.1, т.2 ЗПД излага, че този иск включва в себе си иска по чл.57, ал.1, т.1, тъй като предполага установяването на нарушение и постановяването на решение за преустановяването му. Предпоставките за основателността на този иск отново включват нарушение на право, защитено от ЗПД и вина за извършеното нарушение. В аргументите си относно неоснователността на иска по чл.57, ал.1, т.1 от ЗПД ответникът твърди, че е изложил подробни съображения относно липсата и на двете предпоставки и моли да бъдат взети предвид и при разглеждането на иска по чл.57, ал.1, т.2 от ЗПД. Моли иска по чл.57, ал.1,         т.2 от ЗПД да бъде отхвърлен като неоснователен, поради несъществуването на нито една от предпоставките му за предявяване. Относно иска по чл.57, ал.1, т.3 ЗПД излага, че този иск отново включва като предпоставки нарушение на право, защитено от ЗПД и вина за извършеното нарушение, но тук има две допълнителни предпоставки - причинени вреди и причинна връзка между причинените вреди и извършените неправомерни деяния, съставляващи нарушение на право по ЗПД. Моли по отношение на първите две предпоставки - извършено нарушение на право, защитено от ЗПД и вина за извършването му, да бъдат взети предвид съображенията му, подробно изложени в аргументите ми относно неоснователността на иска по чл.57, ал.1, т.1 ЗПД, като по-долу излага становището му относно останалите две предпоставки. Относно третата предпоставка - наличие на причинени вреди смята, че нарушението на права по ЗПД представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя има характер на деликтна отговорност и в този смисъл намира приложение общият принцип на чл. 45 ЗЗД, като искът по чл.57, ал.1, т.3 се явява специален по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД поради специфичния обект на правна закрила. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Най-общо претърпените загуби са последица от засягането на съществуващо благо, като намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и други. Пропусната полза е неосъществено увеличение на имуществото в резултат на увреждащо действие. Към датата на подаване на исковата молба ищецът е формулирал искания за имуществени вреди, които не е претърпял още реално - бъдещи предполагаеми разходи за складиране, бъдещи предполагаеми разходи за унищожаване и искане за заплащане на лицензионно възнаграждение от претендиралите права. Относно претенцията на ищеца за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение, счита, че същата е неоснователна, тъй като ищецът не е обосновал правото си да получи лицензионно възнаграждение и представеното лицензионно споразумение изобщо не урежда твърдените процесии права, нито е формирал размер на пропуснати ползи. В случая обаче няма реализирани приходи от „М.2.” ООД, защото както самият ищец излага в исковата си молба - всички процесии обекти са задържани на склад от Агенция „Митници” и не са реализирани на пазара. Ето защо счита, че тази претенция относно пропуснати ползи е неоснователна и не може да бъде определена по размер нито по смисъла на чл.57а, нито по чл.576 ЗПД. На следващо място, за да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение по посочените законови разпоредби, в производството трябва да бъде доказано и това, че са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на право върху процесиите произведения, защитено от ЗПД. В случая се претендират имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи и изразяващи се в неполучено възнаграждение за ползване на произведенията - картини - сцени, пластмасови елементи и пластмасови човечета. Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца /Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС/. Оспорва твърдението на ищеца, че с действията си по внос на оспорваните конструктори, за ищеца е възникнала пряка и непосредствена последица, която да води до основание за пропускане на сигурно увеличаване на имуществото на „ЛЕГО” А/С. В случай обаче, че съдът приеме, че претенцията за обезщетение за вреди от пропуснати ползи е доказана от ищеца, то счита, че размерът на справедливото възнаграждение следва да се определи съобразно продажната цена на едро на всеки един от спорните конструктори доколкото „М.2.” ООД е търговец на едро и не продава на дребно на крайни потребители. Относно претенцията за обезщетение за разходи, свързани със съхранението и унищожаване на стоките счита, че този иск се явява недопустим, доколкото пред СГС има предявени искове, със същия петитум, по които има образувани и висящи към момента други търговски дела - образувани по- рано: дело № 1430/2019 г. по описа на СГС, VI -13 и дело № 1456/2019 г. по описа на СГС, VI - 6 състав. Ето защо моли в тази част производството по делото да бъде прекратено. На следващо място счита, че законът не допуска и не позволява присъждането на обезщетения за вреди, които са бъдещи нереализирани разходи по смисъла на чл. 57, ал. 1, т.3 ЗПД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди, че вредите, които ще претърпи се състоят в необходимостта от заплащане на възнаграждение за складиране на процесиите конструктори и разходите по тяхното унищожаване. Счита, че това не са реално претърпени вреди, а евентуални бъдещи, възможни и хипотетични такива вреди, зависещи от множество бъдещи несигурни събития и условия. В този смисъл няма вреди, като претърпени разходи за съхранение и унищожаване няма, за да могат да бъдат присъдени по смисъла на ЗПД, ЗЗД и на цитираната съдебна практика. Ищцовото дружество само е поискало задържането на процесиите стоки/артикули от митническите власти, което ответникът счита за неправомерно осъществено право, като е недопустимо Л.А/С да черпи права от собственото си противоправно поведение. Напротив - вреди от задържането на процесиите конструктори ежедневно се търпят от ответника, тъй като безпричинно е възпрепятстван да се разпорежда със законно внесените артикули на българския пазар, за които притежава надлежни удостоверителни документи за регистрирани промишлени дизайни. Освен основанието оспорва и размера на тази претенция. Оспорва да е налична причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат. По иска с правно основание чл.57, ал.1, т.4 ЗПД излага, че това е иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване - осъдителен иск, който отново има двете обсъдени по-горе основни предпоставки за основателност - наличието на нарушение по ЗПД и вина за извършеното нарушение. Ето защо моли по отношение на предпоставките му - извършено нарушение на право, защитено от ЗПД и вина за извършването му, да бъдат взети предвид съображенията му, изложени в аргументите ни относно неоснователността на иска по чл.57, ал.1, т.1 ЗПД. Твърди, че този иск също е неоснователен по изложените съображения относно иска по чл.57, ал.1, т.1 ЗПД и препраща към изложените по-горе аргументи. По предявените акцесорни исковете с правно основание чл.57, ал.2 ЗПД излага, че това са допълнителни искове, чието допускане и уважаване е обусловено от уважаването на основните искове по чл. 57, ал. 1 ЗПД, а по изтъкнатите по-горе аргументи нито един от основните искове не е нито допустим, нито основателен, поради което следва да бъдат отхвърлени и те. Оспорва иска за присъждане на законна лихва върху дължимите суми. Доколкото искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е акцесорен, то уважаването на същия зависи от пълното и главно доказване на основните искове. Тъй като счита, че основните искове за неоснователни и недоказани, то няма основание за уважаване и на иска за присъждане на законна лихва, която е обезщетение за забава. Освен изложеното, смята че акцесорният иск за присъждане на законна лихва не е определен по основание - по отношение на кои вземания се претендира и за кой период. Оспорва и искането за присъждане на разноски, доколкото същото е обусловено от уважаването на основните искове, счита, че и това искане е неоснователно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 01.01.2007 г. е сключено лицензионно споразумение между ищеца Л.А/С, наименован собственик на патента и Л.С.А/С, наимоневан като предприемач.

Съгласно преамбюла на споразумението собственикът на патента и настоящ ищец е единствен собственик на всички патенти, дизайни, авторски права и ноу-хау, които са от значение за разработката, производството и продажбата на продукти, както са дефинирани по- долу в договора. Съгласно волята на страните, с това споразумение предприемачът (Л.С.А/С) ще придобие световни права да използва патенти, дизайни и др. за разработката, производството и продажбата на продукти. Съгласно волята на страните под понятието “продукт“ се разбира всички играчки, игри и др. продукти или услуги, където се прилагат патентите, с изключение на продуктите, които се управляват от Л.Л., а под понятието „патенти“ следва да се разбира всички патенти и дизайни и др. права, свързани с продукти като авторски права и свързаните с тях ноу-хау и търговски тайни, които сега или в бъдеще са собственост на собственика на патента и независимо дали са регистрирани или не. Страните са се съгласили, че под „група ЛЕГО“ ще се означават групата дружество, пряко или косвено притежавани или контролирани от Л.А/С.

 Съобразно чл.1.1 от споразумението собственикът на патента предоставя на предприемача глобален, изключителен лиценз за използване на патентите за проектиране, разработка, производство, маркетинг и продажба на продукти, като ползването на патента от предприемача може да се извършва лично или чрез подизпълнители- чл.1.2 от споразумението.

 С разпоредбата на чл.3.1 от споразумението изрично е договорено, че собственикът на патента запазва пълната собственост върху патентите, на предприемача не се предоставят права, освен правото да използва патентите и той не може да придобие никакви права върху тези патенти по силата на използването им.

 Страните са уговорили, че лицензионното споразумение може да бъде прекратено с писмено предизвестие от шест месеца.

По делото е представено нотариално заверено споразумение между същите страни, представляващо анекс към лицензионното споразумение от 23.01.2020 година, съгласно което страните са декларирали, че според лицензионното споразумение от 01.01.2007 година собственикът на патента е получил собственост и право на ползване на всички права на интелектуалната собственост върху продуктите (понятие, определено с лицензионното споразумение). Съгласно този анекс лицензионното споразумение е в пълно действие и ефект през периода 01.01.2007 г. – 23.01.2020 г.( била е в пълно действие и ефект на 23.07.2019г. и 26.07.2019г.; е в пълно действие и ефект и  понастоящем. От този анекс се установява волята на страните за договорната им обвързаност през процесния период от време.

По делото са приложени трудови договори, сключени между Л.С.А/С, в качеството му на работодател и отделни физически лица, в качеството им на негови служители. Съгласно същите всякакъв вид изобретения или подобни, които служителите правят във връзка с работата си – регистрирани или не по Закона за патентите, авторското право, образците, дизайна (на Дания) и Закона за търговските марки (на Дания), като резултат от трудовата дейност са изцяло собственост на работодателя, като последният има правото свободно да упражнява и прехвърля правата си върху тях. По делото има данни за сключени такива договори, както следва: с К. И. на 1.12.2010 г., Я.Й. на 01.05.2003 г., Й. Ш. Т. на 11.11.2013 г., Б. Л. М. на 29.07.1997 г., Т. С. на 01.09.2017 г., М. В. на 08.12.2014 г., А. Г. на 05.01.2015 г., А. К. на 01.01.2012 г., Ю. С. на 01.01.2013 г., Д. К. от 01.11.2011 г., Д. С. от 06.01.2016 г., Д. В. С. от 06.01.2016 г., К. Т. П. от 01.08.2016 г., К. Г. от 11.11.2013 г., Ейнджъл Г.Б. от 01.02.2016 г., А. К. М. от 07.04.2015 г., У. в.В.от 15.04.2016 г., Т. Б. от 01.01.2012 г., Р. А. от 01.02.2018 г., М. В. от 01.11.2011 г., М. Д. С. от 06.01.2016 г., М. Т.от 01.11.2015 г., Л.-Ю Л. на 01.10.2015 г., Л. Ф. Л. от 01.11.2014 г.

По делото са представени фактури, удостоверяващи направени поръчки от търговски контрагенти, собственици на известни в страната вериги магазини за детски играчки, както и такива намиращи се в чужбина – Близкия изток и Азия, до дружеството Л.С.А/С  за доставка на  продукти – играчки под марката LEGO, а именно:

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, с дата на поръчката 31.08.2018 г., дата на фактурата 19.10.2018 г. за артикули с №70665, №21148, №21149, №21150, №70669;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, с дата на поръчката 31.08.2018 г., дата на фактурата 30.10.2018 г. за артикули с №70667;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, дата на поръчката 31.08.2018, дата на фактурата 19.10.2018 г. за артикули с №76117;

Фактура, издадена по поръчка на Ъ. Т.Е., Дубай, ОАЕ, от 15.10.2018 г. за артикули с №76113, №76114, №76115, №76133, №76134;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, с дата на поръчката 31.08.2018, дата на фактурата 19.10.2018 г. за артикули с №21151;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, от 26.10.2018 г. за артикули с №70668;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, от

30.10.2018 г. с доставка №87532195 за артикул с №21152;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, от

30.10.2018 г. за артикул с №76116;

Фактура, издадена по поръчка на М. А. Ф. Л. енд Е., Дубай, ОАЕ, от 31.10.2018 г. за артикули с №70670;

Фактура, издадена по поръчка на Л.Корея Ко, Южна Корея, от

06.11.2018 г. за артикули с №70680;

Фактура, издадена по поръчка на „Х.“ АД от 04.01.2019 г. за артикули №76113, №76114, №76115;

Фактура, издадена по поръчка на „Х.“ АД, с дата на поръчката 18.01.2019, дата на фактурата 24.01.2019 г. за артикули № 21148,  №21149, №21150, №21151, №21152, №70665, №70667, №70668, №70669, №70670, №70680, №76116, №76133, №76134;

Фактура, издадена по поръчка на „К.“ АД с дата на поръчката 22.01.2019, дата на фактурата 29.01.2019 г. за артикул №76117.

         По делото е приложен каталог на дружеството-ищец с произведени от него детски играчки за разпространение в търговските вериги, които са доставени на веригата магазини за детски играчки на „Х.“ АД, видно от складовата разписка, удостоверяваща получаването им на 11.09.2019 г. Каталогът съдържа изображения на процесните нерегистрирани дизайни със следните номера на модели:

-        стр. 67 - конструктори със серийни номера 76113, 76114, 76115, 76116, 76117,76133,76134;

-        стр. 79 - конструктори със серийни номера 70667, 70665, 70668, 70669, 70670 и 70680;

-        стр. 89 - конструктори със серийни номера 21148, 21149, 21150, 21151 и 21152.

         Приложени са продуктови каталози за периода януари- юни 2019 г. на конструкторите LEGO разпространяван във фирмените магазини на „Л.А/С“ в ЕС отнасящи се до конструктори със серийни номера 76113, 76114, 76115, 76133, 75134,76116, 76117, 70670, 70665, 70667, 70668 70669, 70680.

         В промоционалните брошури на „Х.“ АД, разпространявани в магазините на търговеца през периода 08.02.2019г.- 28.02.2019 г. и 01.04.2019 г.- 17.04.2019 г. се съдържат изображения на конструктори с № 21152, 76113 и 21148.

         Съгласно представени по делото извлечения от досиетата за продажби на детски играчки LEGO и направени онлайн поръчки на веригите магазини на „Х.“ АД и „К.“ АД за времето от 01.02-07.04.2019 г., както и приложените касови бележки от януари и февруари 2019 г., се установява, че за този период са продадени детски играчки LEGO с производствени номера №76113, №76115, №21150, №70668, № 70665, №70667, №21149, №76114, №21151, №70670, №76134, №76133, №76117, №70680, №21148, №21152, №70669 и други.

         От възложената по делото на вещото лице доц. д-р Р.Б. експертиза на промишления дизайн се установява, че следните от процесните дизайни са оповестени чрез публикуването им в описаните до тук брошури, вкарани са в търговския оборот (видно от издадените от търговските вериги фактури и досиета за продажби), а също и от публикуването им в интернет платформата за видео споделяне „Youtube“ по следния начин:

1.      Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 70669 е оповестен и  станал общодостъпен извън България за първи път на 31.08.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 8.1.2019 https://www.youtube.com/watch?v=mkfEdE9IR_E;

2.      Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 21152 е оповестен и  станал общодостъпен извън България за първи път на 30.10.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 31.12.2018 https://www.youtube.com/watch?v=Taeo5vmCcnY;

3.      Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 21148 е оповестен и  станал общодостъпен извън България за първи път на 31.08.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 08.01.2019 https://www.youtube.com/watch?v=rbhzf_bXpQg;

4.      Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 70680 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 06.11.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 17.1.2019 https://www.youtube.com/watch?v=50hMWGkHhek;

5.      Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 76117 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.08.2018 г., а в България на 22.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 9.1.2019 https://www.youtube.com/watch?v=BkNFiPREOjU;

6.      Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 76134 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 15.10.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 28.11.2018 г. https://www.youtube.com/watch?v=VQ-th6YhztA;

7.      Дизайнът на кутията на         LEGO-конструктор №76116         е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 15.10.2018 г., а в България на 18.01.2019г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 19.12.2018 https://www.youtube.com/watch?v=C2HrrhjErUc;

8.      Дизайнът  на кутията  на LEGO-конструктор № 70670 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.10.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 13.1.2019 https://www.youtube.com/watch?v=e2B5kWkhSDk;

9.      Дизайнът на кутията   на LEGO-конструктор № 21151 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.10.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 8.1.2019 https://www.youtube.com/watch?v=htjDA89NNMg;

10.    Дизайнът на кутията   на LEGO-конструктор № 76114 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 15.10.2018 г., а в България на 4.01.2019,         видно от приложените фактури по делото, публикация от 28.11.2018 https://www.youtube.com/watch?v=5t09t9DJXy4;

11.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор №         21149         е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.8.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 31.12.2018г., https://www.youtube.com/watch?v=gyhTMGlUAW8;

12.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 70667 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.08.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 15.1.2019 https://www.youtube.com/watch?v=OwEG0E9Oc3I;

13.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор №         70665         е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.08.2018 г. и в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 7.1.2019 https://www.youtube. com/watch ?v=wlleWtXKCoZE;

14.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор №         70668         е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 26.10.2018 г. и в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 11.1.2019  https://www.youtube.com/watch?v=OX8DKKXaOA8;

15.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 21150 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 31.08.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 11.1.2019г. https://www.youtube.com/watch?v=prHMkoyomss;

16.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор №         76115 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 15.10.2018 г., а в България на 4.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 30.11.2018 https://www.youtube.com/watch?v=D0HCeD3DRnw;

17.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор № 76113 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 15.10.2018 г. и в България на 04.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото; Публикация от 30.11.2018 https://www.youtube.com/watch?v=QWYF20SwG_w;

18.    Дизайнът на кутията на LEGO-конструктор №         76133 е оповестен и станал общодостъпен извън България за първи път на 15.10.2018 г., а в България на 18.01.2019 г., видно от приложените фактури по делото, публикация от 3.12.2018 https://www.youtube.com/watch?v=UITbuSmjSRO;

         По делото са приложени и сертификати от дружеството-ответник за регистрация в EUIPO (Службата на ЕС на регистрация на интелектуална собственост) на 08.04.2019 г. на промишлени дизайни на Общността на продуктите, внесени от него за обращение в търговския оборот на страната.

         Ответникът е представил фактура от 07.05.2019 г., издадена му от Huada Toys Imp Exp Trading Co LTD, Китай, за закупени от него от „М.2.“ ООД детски конструктори.

         Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0038, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 70669 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

                                              

                  

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0023, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 21152 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 30.10.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

           

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0019, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 21148 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

                                     

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0033, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 70680 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 06.11.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

          

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0031, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76117 и е включен във фактура от 22.01.2019 г., издадена по поръчка на „К.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

             

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0026, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76134 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Estalishment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                      

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0030, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76116 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД и фактура от 30.10.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                   

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0040, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 70670 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.10.2018 г., издадена по поръчка на Majid Al Futtaim Leisure and Entertainment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

        

                           

 

                Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0022, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 21151 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                           

 

                Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0028, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76114 и е включен във фактура от 04.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Estalishment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

                 

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0020, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 21149 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                                                                                      

 

 

            Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0036, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 70667 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                      

                Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0034, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 70665 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

               

                 

 

                Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0021, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 21150 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 31.08.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                                                                       

 

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0029, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76115 и е включен във фактура от 04.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Estalishment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:          

                        

 

                Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0027, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76113 и е включен във фактура от 04.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Estalishment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:

 

                    

 

                Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктори, които се твърди да съдържат идентични части с тези намиращи се в опаковките на LEGO-конструктори с номера на модели 21152 и 21151, които са включени във фактура от 04.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 30.10.2018 г., издадена по поръчка на Л.Кореа Ко, Южна Корея и фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Majid Al Futtaim Leisure and Entertainment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесените от ответника конструктори (горните) и нерегистрираните на ищеца (долните) са, както следва:

 

                                                                                                     

                                                                                                                

 

Ответникът е внесъл на 24.06.2019 г. в България конструктор с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-0025, заявен за регистрация на 08.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. Същият LEGO-конструктор е с номер на модел 76133 и е включен във фактура от 18.01.2019 г., издадена по поръчка на „Х.“ АД, и фактура от 15.10.2018 г., издадена по поръчка на Whitebird Trading Estalishment, Дубай, ОАЕ. Дизайнът на опаковките на внесения от ответника конструктор (вляво) и нерегистрирания на ищеца (вдясно) са, както следва:          

                  

С писмо от 28.06.2019 г. на началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ към Агенция „Митници“ е уведомил ищеца, че в Митница Варна са задържани с разписка № 0141342/27.06.2019 г. 10 548 броя комплекти играчки – конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от „LEGO“. Посочените стоки са изпратени от Huada Toys Imp Exp Trading Co LTD, Китай, за дружеството-ответник. Същите са задържани в митнически склад.

С последващо писмо от 04.07.2019 г. началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ към Агенция „Митници“ е уведомил ищеца, че на същата дата е постъпило възражение от ответника с приложени сертификати, като е приложено и самото възражение.

На 05.07.2019 г. началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ към Агенция „Митници“ е получил писмено съгласие на ищеца за унищожаване на задържаните стоки на ответника, като е потвърдил предположенията на митническата администрация за нарушаване на права на интелектуалната собственост посредством вноса на процесните детски конструктори от Китай.

По делото е приложена кореспонденция между ищеца и трето лице „Реи Метал“ ООД в периода 04-16.07.2019 г., видно от която, първият е  поискал, а впоследствие и получил оферта за цена за извозване и унищожаване на задържаните стоки в Митница Варна, а именно 5 000 лв. без ДДС.

На 09.07.2019 г. ищецът е изпратил отговор до началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което отправя искане да му бъде удължен срокът за вземане на становище по отношение на задържаната стока на ответника с 10 работни дни.

С ново писмо от 09.07.2019 г. началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ към Агенция „Митници“ е уведомил ищеца, че срокът за задържане на процесните стоки е удължен с 10 работни дни във връзка с постъпилото искане на ищеца, а именно до 30.07.2019 г.

По делото е представена декларация от 19.07.2019 г. от чуждестранното дружество Huada Toys Imp Exp Trading Co LTD, Китай, с която последното декларира, че продава конструктори на дружеството „BELA“, но не е техен производител.

Към лицензионното споразумение от 01.01.2007 г. е сключен анекс на 23.01.2020 г. между чуждестранните дружества „Л.А/С“ и „Л.С.А/С“, с който се уточнява, че лицензионното споразумение „е в пълно действие и ефект“ през периода от влизането му в сила при подписването му до настоящия момент, тъй като не е прекратено съгласно т. 6.1 от него.

По делото ищецът е представил заведени от него в периода 08-14.07.2020 г.  пред Службата на ЕС по интелектуална собственост 36 броя искания за обявяване на недействителност на регистрирани в нея промишлени дизайни на Общността на комплекти детски играчки, дизайни на опаковки и играчки-фигурки, част от които са и процесните в настоящото дело.

От свидетелските показания на свидетеля Д.В., работеща като бранд мениджър на дружеството-ищец в „Х.“ АД се установява, че се е занимавала с обработване на поръчката и доставката по фактури от 04.01 и от 18.01.2019 г.  Обяснява, че търговските взаимоотношения между двете дружества протичат по следния начин: първо чрез имейл се прави поръчка в табличен вид, следва потвърждение от страна ищеца и се изпраща фактура в електронен вид. Стоката се получава до 2-3 седмици. Следващата стъпка е разпространение по магазините и продажбата на стоките. Твърди, че всеки продукт на „Л.А/С“ има уникален код, който може да бъде открит на кутията на артикула и в рекламните каталози и брошури. Твърди, че приложеният на 1064 и сл. л. от делото рекламен каталог е получен в „Х.“ АД в началото на 2019 г. и е бил изложен в магазините им и се е разпространявал безплатно. Излага, че продажбите в магазините им могат да бъдат проследени през складовата им информационна система. Потвърждава, че справката за наличностите им, приложена на 1130 стр. от делото е издадена от тях.

Съгласно заключението на вещото лице В.П. по допуснатата комплексна съдебна промишлено-дизайнерска и оценителска експертиза, което съдът е приел, е изложено, че няма достатъчно данни нерегистрираните дизайни да са известни сред специализираните среди от сектора „производство и търговия на детски играчки“ в Общността. Тези търговски обеми не предоставят благоприятната възможност за специализираните среди в Общността да научат за дизайна. Разгласяването в една страна - членка, България, може да е достатъчно, при условие че е направено така, че специализираните среди от съответния сектор в Европейския съюз да могат да научат за дизайна.

Вещото лице е заключило, че при сравнение между посочените обекти на нерегистриран промишлен дизайн на Общността в исковата молба на ищеца и опаковките и съдържанието на внесените от „М.2." ООД стоки са установени сходства в паралелепипедната форма на кутиите, фигуративните елементи, в цветовите решения и колорит, в хармоничната цялост и естетичност на формата. Различията са констатирани по отношение на текстовете върху кутиите и марките „LEGO“ и „BELLA“. Въпреки изложеното вещото лице е изразило становище, че посочените в исковата молба обекти на права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ не са включени и не са приложени върху опаковките и съдържанието на внесените от „М.2.“ ООД стоки. По отношение на елементите, при които са констатирани от него съществени различия между съпоставяните промишлени дизайни (текстовете върху кутиите и марките „LEGO“ и „BELLA“), следва заключение за липса на идентичност. По отношение на елементите от промишления дизайн на кутиите (форма на кутиите, фигуративните елементи, в цветовите решения и колорит, в хармоничната цялост и естетичност на формата), при които се

констатират сходства между нерегистрираните дизайни на Общността на „Л.А/С“ и обектите, съдържащи се в опаковките и съдържанието на внесената от „М.2.“ ООД стока, следва заключение за наличие на сходство от средна степен.

Съгласно експертизата сумата на лицензионното възнаграждение в настоящия случай следва да бъде определена като конкретен процент лицензионно отчисление от общата сума на приходите от продажба, които биха били реализирани от продажбата на процесните стоки, като се имат предвид факторите посочени по-горе и от които зависи този процент. Предвид наложените в практиката размери на процентите лицензионни такси в сферата на индустрията за детски играчки и като се вземе предвид, че предоставените права са в хипотеза на неизключителна лицензия, в настоящия случай се приема среден размер на лицензионно отчисление от 1,31% за приходите от всеки нерегистриран дизайн.

Съгласно заключението на вещото лице Р.Б. по допуснатата комплексна съдебна промишлено-дизайнерска и оценителска експертиза, което съдът е приел, всеки един от нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ отговаря на позитивните изисквания на член 11 от Регламента за дефиниция на дизайн и общодостъпност. Вещото лице е разяснило, че един промишлен дизайн се счита за общодостъпен в рамките на Общността, ако е бил публикуван, излаган, използван в търговията и по такъв начин, че в обичайния ход на бизнеса, тези събития да могат разумно да станат познати на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността.

Според заключението по експертизата посочените в исковата молба обекти на права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ с код на производителя №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133 са включени/приложени в процесните дизайни на ответника с регистрация на промишлен дизайн на Общността №*********-002, №*********-0019, №*********-0033, №*********-0031, №*********-0026, №*********-0030, №*********-0040, №*********-0022, №*********-0028, №*********-0020, №*********-0036, №*********-0034, №*********-0021, №*********-0029, №*********-0027 и №*********-0025.

Съгласно експертизата посочените         в исковата молба обекти на права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ с код на производителя №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133 са идентични на процесните дизайни на ответника с регистрация на промишлен дизайн на Общността №*********-002, №*********-0019, №*********-0033, №*********-0031, №*********-0026, №*********-0030, №*********-0040, №*********-0022, №*********-0028, №*********-0020, №*********-0036, №*********-0034, №*********-0021, №*********-0029, №*********-0027 и №*********-0025. Според изложението в експертизата дизайните са идентични и се различават само в несъществени детайли. Несъществен детайл в частност е добавянето на етикет с толкова малък размер, че не се възприема като релевантна характеристика.

От заключението на вещото лице се установява, че процесните дизайни на ответника, с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-002, №*********-0019, №*********-0033, №*********-0031, №*********-0026, №*********-0030, №*********-0040, №*********-0022, №*********-0028, №*********-0020, №*********-0036, №*********-0034, №*********-0021, №*********-0029, №*********-0027 и №*********-0025, не създават различно общо впечатление у информирания потребител от дизайните на „Л.А/С“, с код №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133. Те не притежават качеството оригиналност, тъй като представляват директно копиране на сюжета, композицията, формите, елементите, цветовете и линиите на съответните дизайни на „Л.А/С“. Поради изложеното вещото лице е заключило, че  между нерегистрираните промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ и процесните дизайни на ответника има несъществени различия.

Вещото лице е направило извод, че общо пропуснатото от „Л.А/С“ лицензионно възнаграждение за дизайни на ответника с регистрация промишлен дизайн на Общността №*********-002, №*********-0019, №*********-0033, №*********-0031, №*********-0026, №*********-0030, №*********-0040, №*********-0022, №*********-0028, №*********-0020, №*********-0036, №*********-0034, №*********-0021, №*********-0029, №*********-0027 и №*********-0025, съответни на тези на дружеството-ищец с код №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133 е 23 328 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Закрилата на промишлен дизайн на Общността е осъществена с  Регламент (ЕО) № 6/2002 г., приложим във всяка страна – членка на ЕС, включително и България. Определените форми на закрила от Регламента са две – закрила на регистриран дизайн (чл.12) и на нерегистриран дизайн (чл.11), ако последният е станал общодостъпен по начина, предвиден в Регламента, за разлика от действащият ЗПД, който не познава защитата на нерегистриран промишлен дизайн.

 Ето защо пряко приложение при разрешаване на настоящия правен спор следва да намерят разпоредбите на Регламента.

Съгласно чл.1 от Регламента промишлен дизайн на Общността представлява промишлен дизайн, който отговаря на изискванията, които се съдържат в този Регламент и се ползва със закрила чрез: нерегистриран промишлен дизайн на Общността, ако е станал общодостъпен по начина, предвиден в настоящия регламент и регистриран промишлен дизайн на Общността, ако е регистриран по начина, предвиден в настоящия регламент.

Определението на промишлен дизайн се съдържа в чл.3 от Регламента, съгласно който промишлен дизайн е видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен по - специално от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/ или орнаментите му.

Съгласно чл.4 от Регламента условията за закрила на промишления дизайн са неговата новост и оригиналност.

Промишленият дизайн е нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен (чл.5), като б.“а“ на цитираната разпоредба изисква при нерегистриран промишлен дизайн на Общността, преди датата на която промишления дизайн, за който се иска закрила да е станал общодостъпен за първи път.

 Съгласно чл.5, т.2 от Регламента промишлените дизайни се считат за идентични, когато техните особености са различават само в несъществените детайли.

Съгласно чл.6 от Регламента промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично, като б.“а“ на цитираната разпоредба, изисква, в случая на нерегистриран промишлен дизайн на Общността,  преди датата на първото публично разгласяване на промишлен дизайн, за който се иска закрила.

Съгласно чл.7 от Регламента, за целите на прилагането на чл.5 и 6, един промишлен дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след регистрация или по друг начин, или изложен, използван в търговията или оповестен по друг начин преди предвижданата дата в чл.5, параграф 1, б.“а“ или чл.6, параграф 1, б.“а“, или чл.5, параграф 1, б.“б“, освен ако няма разумен начин, по който тези събития са станала известни в редовната бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността, освен при изрични или мълчаливи условия за поверителност.

Съобразно разпоредбата на чл.11 от Регламента началото и срок на действието на закрилата на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността , промишлен дизайн, който отговаря на изискванията на раздел 1, се ползва от закрилата на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за срок от три години, считано от датата на която промишленият дизайн за първи пот е станал общодостъпен в рамките на Общността. Съгласно чл.11,т.2 от Регламента един промишлен дизайн се счита за общодостъпен в рамките на Общността, ако е бил публикуван, излаган, използван в търговията или оповестен по такъв начина, че в обичайния ход на бизнеса, тези събития да могат разумно да станат познати на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността, освен при условия (изрични или мълчаливи) на поверителност.

Нерегистрираният промишлен дизайн на Общността е дефиниран в Регламента по същия начин като регистрирания промишлен дизайн на Общността, но дава закрила на дизайна за период от три години, считано от датата, на която е бил за първи път публично разгласен на територията на Европейския съюз. Предоставената форма на закрила е краткосрочна, както я определя самият Регламент (17 от преамбюла на Регламента) и представлява само право, чиято цел е предотвратяване на копирането (21 пак там).

Съгласно чл.14 от Регламента правото на промишлен дизайн на Общността принадлежи на автора или неговия правоприемник (параграф 1); ако две или повече лица са създали съвместно промишлен дизайн, правото на промишлен дизайн на Общността им принадлежи съвместно (параграф 2); ако обаче даден дизайн е създаден от заето лице при изпълнение на неговите задължения или по нареждане на неговия работодател, правото на промишлен дизайн на Общността принадлежи на работодателя, освен ако е уговорено друго или така е специфично посочено от националното право (параграф 3).

От прякото приложение на нормите на чл. 80 и чл. 96 от Регламента следва, че при нарушение на правото на дизайн, защитата се осъществява по вътрешния ред, предвиден за защита на регистриран в държавата-членка дизайн. Така и в чл. 54в от ЗПД. Защитата е на общностно ниво и се осъществява там, където се извършва нарушението на основание чл. 82, т. 1 от Регламента. Съдът, произнасящ се по промишлен дизайн на Общността, прилага предвидените в Регламент (ЕО) № 6/2002 г. разпоредби, а за всички въпроси извън приложното поле на регламента и доколкото няма други изрични разпоредби, предвидени в него, приложение намират съответните норми, които се прилагат в държавата-членка, т. е. националното материално и процесуално право (в този смисъл Определение № 606 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., Т.К.).

 Както е посочено и по- горе, съгласно чл. 3, б. “а” от Регламент (ЕО) № 6/2002 г., на който съответства чл. 3, ал. 1 от ЗПД, промишленият дизайн е видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен по-специално от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му. Съгласно предвиденото в чл. 5, т 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 г., съответно в чл.12, ал. 2 от ЗПД, дизайните се считат идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли.

Правото на промишления дизайн на Общността принадлежи на автора или на неговия правоприемник, а при служебен дизайн – на работодателя, освен ако не е уговорено друго, съгласно разпоредбата на чл. 14 от Регламента.

Правото на дизайн се ползва от правна закрила, като съгласно чл. 10, ал. 1 от Регламента, съответно чл. 18 от ЗПД, обхватът на закрилата се определя от изображението и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Правото на нерегистриран дизайн се ползва с краткосрочната закрила, чиято цел и осъществяване на забрана за копиране на дизайна.

Както е разпределена доказателствената тежест, ищецът следва да установи при пълно и главно доказване, че  нерегистрираният промишлен дизайн на процесните артикули (само по отношение на кутиите на процесните конструктори, тъй като ищецът е десезирал съда относно съдържанието на същите и в тази част производството касателно фигурки и човечета е прекратено), отговаря на изискванията съгласно раздел 1 от Регламента; ползва се от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за срок от 3 години; да установи от коя дата този промишлен дизайн за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността-т.е. че е бил публикуван, излаган, използван в търговията или оповестен по такъв начин в обичайния ход на бизнеса, че тези събития станат разумно познати на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Общността; че ответникът е извършил посочените действия, с които нарушава правата му; че в резултат на тези действия е понесъл вреди- загуби и пропуснати ползи; техният размер и причинно-следствената връзка на вредите с посочените действия на ответника. Ответникът следва да докаже възраженията си срещу предявените искове.

Настоящият състав намира, че ищецът не установява, че е носител на правата върху нерегистриран промишлен дизайн на Общността.

Тези права съгласно нормата на чл.14 от Регламента принадлежат на автора на дизайна или неговия правоприемник. Законодателят прави изрично разграничение между двата субекта, тъй като авторът е създателят на промишления дизайн, който в резултат на разпоредителна сделка може да направи друго лице притежател на дизайна. Наличието на разлика се подкрепя и от съдържанието на разпоредбата на чл.18 от Регламента, даваща право на автори на дизайни да бъде посочен като такъв пред Службата и регистъра.

Тезата на ищеца е, че работници на Л.С.А/С са изработили процесните дизайни, при осъществяване на своите трудови функции  и съгласно чл.14, параграф 3 от Регламента, това дружество е станало притежател на тези нерегистрирани дизайни, а настоящият ищец е придобил правата върху тези нерегистрирани дизайни въз основа на лицензионното споразумение, което го обвързва с това дружество.

Тази теза не се подкрепя от доказателствата по делото.

От събрания доказателствен материал по делото не се установява, че посочените ФЛ, работници на  Л.С.А/С са автори на процесните дизайни. Доказателства, които да установяват това твърдение ищецът не е ангажирал. Ето защо не може да се приеме, че посочените лица са автори на тези дизайни. Единствените доказателства за връзката на посочените ФЛ и Л.С.А/С са представените по делото трудови договори. Последните, сами по себе си, не потвърждават твърдението, че са автори на процесните дизайни, а единствено удостоверяват наличие на договорна връзка между Л.С.А/С и тези лица.

Дори да се приеме, че тези лица за изработили дизайните и то при изпълнение на възложението им по силата на съществуващите трудовоправни отношения (хипотеза на параграф 3 на чл.14 от Регламента)., то притежател на дизайните става техния работодател - Л.С.А/С, който няма качество на страна в настоящето производство.

Представеното лицензионно споразумение не установява, че се прехвърлят правата на притежателя на дизайна/ респективно на авторите на дизайна на настоящия ищец.

При тълкуване на разпоредбите на това споразумение се установява, че настоящият ищец, като собственик,  е този който е прехвърлил на Л.С.А/С правата по отношение на притежаваните патенти, включително дизайни, а не обратното. До извод, различен от този не води и сключеният през януари 2020 година анекс към договора, в неговата установителна част, според която собственикът на патента (настоящият ищец) е получил собственост и право на ползване на всички права на интелектуалната собственост върху продуктите. Използваната от страните обща формулировка за получаване собственост и право на ползване на всички права на интелектуална собственост върху „…всички играчки, игри и др. продукти или услуги, където се прилагат патентите, с изключение на продуктите, които се управляват от Л.Л.…“, като под понятието „патенти“ следва да се разбира всички патенти и дизайни и др. права, свързани с продукти като авторски права и свързаните с тях ноу-хау и търговски тайни, които сега или в бъдеще са собственост на собственика на патента и независимо дали са регистрирани или не, не  се тълкува еднозначно. Не може да се приеме, че тази формулировка е достатъчна и явяваща се прехвърлително основание на правата върху промишлените дизайни, включително нерегистрирани такива, които Л.С.А/С евентуално има, по отношение на настоящия ищец Л.А/С. Липсва акт на разпореждане с притежаваните от Л.С.А/С  права върху процесните нерегстрирани дизайни в полза на настоящия ищец, поради което съдът не споделя тезата на ищеца, че е притежател на процесните нерегистрирани дизайни, било в качество на техен автори, била като правоприемник.

Това твърдение не намира потвърждение и от останалите събрани по делото доказателства - каталози по делото, получени от неучастващо по делото лице (Х.), което е търговец, осъществяващ продажби на продуктите на Л.и на които каталози се съдържа наименованието на дружеството, като автор на продуктите. Не се установява и от свидетелските показания на Д.В., работеща като бранд мениджър на дружеството-ищец в „Х.“ АД. Съдът кредитира нейните показания като добросъвестно дадени и намиращи се в логическа връзка с останалия доказателствен материал по делото, както и подкрепени от събраните в процеса писмени доказателства – складови разписки и др., но тези показания и останалите писмени доказателства не установяват, че ищецът е притежател на процесните нерегистрирани промишлени дизайни. Това е така, тъй като каталозите съдържат единствено наименованието ЛЕГО, без да обозначават конкретно кое дружеството от групата Л.е притежател на промишлените дизайни. Използваното наименование върху каталозите представлява марка, бранд (термин в маркетинга, който описва компания, продукт, продуктова линия или услуга, която марка се среща под различни форми, включително име, символ, комбинация на цветове или слоган) и с него се обозначава производителят на продуктите. Извън горното, съдържанието на каталозите касае фигурките от конструкторите, а не съдържа информация за процесните кутии, чийто дизайн е предмет на спора.

Ето защо настоящият състав на съда намира, че ищецът не разполага с установена материална легитимация да предяви исковете, поради което съдът приема същите за неоснователни.

Другото основание на съда да достигне до този извод е наличието на регистрирани промишлени дизайни на името на ответника, по отношение на всеки от твърдените за притежавани от ищеца нерегистрирани промишлени дизайни.

По делото безспорно е  установен регистриран дизайн на ответника, по който факт страните не спорят, а същият е установен и от вещото лице Б. с даденото заключение, съгласно което посочените в исковата молба обекти на права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ с код на производителя №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133 са включени/приложени в процесните дизайни на ответника с регистрация на промишлен дизайн на Общността №*********-002, №*********-0019, №*********-0033, №*********-0031, №*********-0026, №*********-0030, №*********-0040, №*********-0022, №*********-0028, №*********-0020, №*********-0036, №*********-0034, №*********-0021, №*********-0029, №*********-0027 и №*********-0025.

          Съгласно експертизата посочените         в исковата молба обекти на права на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Л.А/С“ с код на производителя №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133 са идентични на процесните дизайни на ответника с регистрация на промишлен дизайн на Общността №*********-002, №*********-0019, №*********-0033, №*********-0031, №*********-0026, №*********-0030, №*********-0040, №*********-0022, №*********-0028, №*********-0020, №*********-0036, №*********-0034, №*********-0021, №*********-0029, №*********-0027 и №*********-0025.

         Тези факти налагат разглеждане на въпроса дали притежателят на нерегистриран промишлен дизайн разполага с възможностите да предявява осъдителни искове за заплащане на обезвреда са нарушение на правата от страна, която разполага с регистриран промишлен дизайн за същите продукти.

         По виждане на състав отговорът на този въпрос следва да е отрицателен.

         Аргументи в тази насока дават текстове от Регламент (ЕО) №6/2002, а именно, разпоредбата на чл.17 от Регламента, съдържаща презумпцията, че лицето на името на което е регистриран промишлен дизайн на Общността се счита за лице, притежаващо право във всяко производство пред Службата, както и всяко друго производство.

         Това означава, че лицето, притежател на промишления дизайн на Общността, който е регистриран, може да се позове на правото си на регистриран промишлен дизайн, което право съдът, пред който делото е висящо следва да зачете. По делото не са налични доказателства затова, че регистрираните от ответника дизайни са обявени за недействителни, поради проведена процедура по чл.24 и следващите от Регламента. Следователно, съдът е длъжен да зачете правата на ответника.

         Съгласно разпоредбата на чл.19, параграф 1 от Регламента регистрираният промишлен дизайн на Общността дава на своя притежател изключително право да използва, забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без негово съгласие, като гореспоменатото използване обхваща изработването, предлагането, пускането на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен дизайнът или към който е приложена, както и складирането на такъв продукт. По аргумент от горното това означава, че притежателят на регистриран промишлен дизайн може да осъществява използването на дизайна, включително осъществяване на внос на продукт, в който е включен дизайна.

         Съгласно разпоредбата на чл.19, параграф 2 от Регламента нерегистрираният дизайн на Общността предоставя на притежателя му правото да предотврати действията, посочени в параграф 1 само, ако оспорваната употреба е резултат на копиране на защитения дизайн.

         Следователно, притежателят на нерегистриран промишлен дизайн може да иска забрана за използване (в проявните форми на използването, посочени в параграф 1 на цитираната разпоредба) на копиран от друго лице промишлен дизайн.

          Този текст води до следните изводи: че право на такава защита има лице, което е автор, респективно притежател на нерегистриран промишлен дизайн и то само при умишлено копиране на същия. Тъй като в настоящия случай ответникът е притежател на регистрирани промишлени дизайни, които са идентични с процесните нерегистрирани промишлени дизайни, следва да се приеме, че към момента на регистрацията му са били налице условията за това, а именно: да е изпълнена дефиницията на дизайн, да е наличен продукт, дизайнът да е нов и да е оригинален и да не са налице отрицателните предпоставки за отказ на регистрация. Необходимостта от новост и оригиналност на регистрираните от ответника дизайни изключва, по дефиниция, копиране на нерегистрираните промишлени дизайни, предмет на настоящия спор. Ето защо за ищеца не съществуват правата по чл.19, параграф 2, поради действието на презумпцията на чл.17 от Регламента във връзка с чл.4 от Регламента (новост и оригиналност). Това означава, че ответникът е разполагал с възможността да използва притежаваните от него дизайни, включително да направи внос на продукти, съдържащи тези дизайни на територията на Републиката.

         Поради това съдът не споделя тезата на ищеца, че нерегистрираният дизайн, на който твърди, че е притежател, е по-ранен, а регистрираният дизайн на ответника е по-късен и не се характеризира с новост и оригиналност, поради което не му се следва съдебна защита. В настоящето производство съдът не прави косвен съдебен контрол по отношение на това дали регистрираният дизайн на ответника е нов и оригинален, тъй като този контрол се извършва от друг орган, в процеса по регистрацията на промишления дизайн. Регламентът предвижда специален ред за обявяване недействителен/заличаване на регистриран промишлен дизайн на Общността. Доказателства за проведено успешно преведено такова производство касателно процесните регистрирани дизайни не са налични по делото. Поради това съдът следва да зачете доказателствата на ответника за регистрация на дизайните и е обвързан от същите.

         Представените доказателства в тази насока за проведени такива производства, касаещи други дизайни са ирелевантни за настоящия спор. Същите могат да се разглеждат като индиция  и косвено доказателство за недобросъвестно поведение на ответника, но това не води до промяна на извода на съда, че същият разполага с надлежна регистрация за процесните дизайни.

         Претенциите на ищеца се основаван на института на деликта, който включва в състава си неправомерно деяние (действие или бездействие), осъществено от причинителя на неблагоприятните последици.

         Ответникът е притежател на регистриран дизайн. Това означава, че след като има признато право по установения ред, той може да осъществява използване на дизайна, което съгласно разпоредбата на чл.19 от Регламента включва и внос на продуктите с конкретните дизайни. Упражняването на признати от закона права не може да се разглежда като противоправно поведение, от което настъпват вреди. Това е и допълнителното основание съдът да приеме предявените искове за неоснователни, защото докато съществува притежание на процесните дизайни от ответника, тяхното ползване от ответника е в рамките на признатите му от закона възможности.

         Както е посочено и по- горе възможностите на ищеца за защита, ако се приеме, че е притежател на нерегистрираните промишлени дизайни, са възможностите по чл.22 от Регламента и тези по чл.24 и следващите от Регламента.

         При изложените съображения съдът приема исковете за неоснователни предявени и поради това същите следва да бъдат отхвърлени.

         Една от предявените от ищеца претенции за обезвреда касателно заплащане на  обезщетение в размер на 210левадвевно на куб.м за всеки ден, за календарните дни, следващи датата на подаване на исковата молба, се явява процесуално недопустима и производството по нея следва да се прекрати.

         Това е така, тъй като фактите за които са претендира обезщетение все още не са настъпили. Ето защо съдът намира, че в тази част производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.

         По разноските.

         Същите следва да бъдат присъдени на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Тази страна е представила списък с разноски по чл.80, съгласно който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лива, за което се установява, че е платено в брой от договора за правна помощ и съдействие и заплатен депозит за експертиза в размер на 300лева. Общият размера на направените от ответника разноски е сумата от 1 400лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.

         Водим от горното съдът

 

         Р          Е            Ш            И :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1459/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявения от Л.А/С, търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR 54562519, със седалище и адрес на управление Aastvej 7190 Billund, Дания, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.С., срещу „М.2.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.И.Й., иска за обезщетение в размер на 2,10лев/ дневно на куб.м за дните, следващи датата на подаване на исковата молба на внесените от ответника продукти, а именно кутии на конструктори с код на производителя №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133, декларирани за режим допускане за свободно обращение с митническа декларация № 19BG002002010399R6, с получател ответника и задържани с разписка за задържане №01411342/27.06.2019г. в Териториална дирекция Северна Морска, респективно (в условие на евентуалност)съдът служебно да определени размера на това обезщетение.

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.А/С, търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR 54562519, със седалище и адрес на управление Aastvej 7190 Billund, Дания, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.С., срещу „М.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.И.Й., искове за признаване за установено по отношение на ответника факта на нарушението, представляващо нарушен нерегистриран дизайн на Общността на ищеца, да използва релевантните обекти, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат или върху които са приложени съответните нерегистрирани  промишлени дизайни на Общността, без разрешението на Л.А/С внос на следните стоки, означени с или съдържащи обекти на правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на Л.А/С, а именно кутии на конструктори с код на производителя №70669, №21152, №21148, №70680, №76117, №76134, №76116, №70670, №21151, №76114, №21149, №70667, №70665, №70668, №21150, №76115, №76113, №76133, декларирани за режим допускане за свободно обращение с митническа декларация № 19BG002002010399R6, с получател ответника и задържани с разписка за задържане №01411342/27.06.2019г. в Териториална дирекция Северна Морска; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушения на правата на ищеца върху притежаваните от него права на нерегистрирани промишлени дизайни, без съгласието на Л.А/С внос на игри, играчки и опаковки за игри с или съдържащи обекти на горепосочените права на нерегистрирани промишлени дизайни; за постановяване на изземване и унищожаване на процесните кутии, съдържащи комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, описани по- горе; за постановяване тези продукти да бъдат предадени на ищеца; за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда по този спор в два всекидневника и в часови пояс на телевизионно организация с национално покритие; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за разходите му за съхранение на тези продукти в размер на: 175лева за първите 10 календарни дни от задържане на стоката, 350лева за вторите календарни дни от задържане на стоката, 367,50лева за календарните дни, следващи 20-тия календарен ден от задържането 0обеззщетение в размер на 6 000лева за разходите за унищожаване на тези продукти, при условие на евентуалност в размер, определен от съда; да бъде присъдена на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, а именно неполучено лицензионно възнаграждение за използване на описаните обекти в размер на 23 328лева, а при условие на евентуалност -  това обезщетение в размер, определен от съда – искове с правно основание чл.11 от Регламент (ЕО) №6/2002 и чл.57 и сл. ЗПД, поради неоснователността им.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК,       Л.А/С, търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, CVR 54562519, със седалище и адрес на управление ****, Дания, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.С., да заплати на „М.2.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.И.Й., разноски по водене на делото в размер на 1 400лева.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок в прекратителната част, имаща характер на определение и в 2-седмичен срок в останалата му част, от връчването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: